Случайно ли думата «война» се споменава за Балканите и за Турция в доклада на Атлантическия съвет Печат
Автор Експерт   
Неделя, 03 Декември 2017 23:30

Случайно ли думата «война» се споменава за Балканите и за Турция в доклада на Атлантическия съвет

Зорница Илиева

Тези дни един доклад на Атлантическия съвет, основан /за сведение/ от НАТО, предизвика разбираем интерес на Балканите, включително в Турция. Авторите на доклада предупреждават, че регионът след войните през 90-те години е бил пренебрегван от Вашингтон и това е позволило на Русия и други играчи /?/ да оформят и преформатират геополитическата среда. Като резултат Балканите са станали по-опасно място, докато САЩ се предполагали, че след разпада на СФРЮ „това трябваше да е решен проблем“.

Бавният прогрес не задоволява. Анализаторите посочват, че през 2016 г. е имало събития, които „промениха статуквото, минирайки голяма част от вярата на региона в неговото краткосрочно бъдеще в ЕС и НАТО“. Едното събитие идва от ЕС, където „Брекзит“-тът и отказът на Холандия да подкрепи асоцииране с Украйна изпрати погрешен сигнал на Балканите, че Брюксел няма намерение за разширяване в посока Балкани. А другото е дошло от Вашингтон, където притеснения породиха съмненията на президента Тръмп относно привързаността на САЩ към НАТО и неговите отношения с Русия.

Направени са изводи, че през последните 2 години светът е станал свидетел на опити на Русия да се възползва от „променливите патологии в региона, за да подкопае европейския проект“. Разбираемо е защо във Вашингтон считат, че Босна и Херцеговина, БиХ, е „най-крехката страна след разпада на СФРЮ“ и съответно мнението, че „действията на Русия са особено явни“ в Дейтънската държавица. Поддръжката на Москва за президента Додик в Баня Лука, РСръбска, му дава кураж да говори за иницииране на референдум за независимост и отделяне от БиХ. Даже в доклада се посочва, че през последните 10 години Додик и обкръжението му се опитват „да разкъсат нездравите държавни структури на БиХ“. После следват обвинения към Москва, че има „игри в Косово“, включително и онзи влак Белград/Прищина, взривил отново отношенията между Сърбия и държавата на Тачи и Харадинай, изработва фалшиви новини, има роля за политическата криза в Македония и пряко отношение към т.н. опит за преврат в Черна гора, предшестващ приемането на Подгорица в НАТО.

„Ако целта на Русия е била да се отрови кладенеца, то тя е успяла“ твърдят в прословутия доклад. Получили са се значителни поражения върху единството на Македонската държава например. „Ако миналото е пътеводител, то Русия ще продължава да забърква кашата“ убедени са авторите и посочват 3 цели на Кремъл: отклоняване на Запада от намерението да се „съревновава за по-жизнени интереси в непосредственото съседство“, използвайки опасността от нова война на Балканите ще дестабилизира Европа и поставяйки въпроса за нелегитимността на границите да открие дебат за статута на Крим, Донбас и балтийските страни. Нито дума за факта, че „непосредственото съседство“ са онези територии, които Русия счита за „зони за сигурност“ и няма как да приеме натовски войски да стоят непосредствено до нейните граници. Няма и слово за каква печалба ще получи Москва, ако на Балканите има война и се налага тя да се намеси, защото само нова война й липсва.

Но във Вашингтон смятат, че „казано по-просто: главната цел е да се забърка каша в региона, която налага помощ от страна на Русия за разрешаването й“. Значи „помощ от Русия“ не може, но от Вашингтон е в реда на нещата. Да му мислят управляващите на Балканите, защото гражданите, доказано, искат само мир и спокойствие, за да живеят нормално. Оказва се, че по-голямата част от Доклада за Балканите е посветена на Русия, но, благодарско, обръща се внимание все пак и на „религиозния фундаментализъм и терористични заплахи“. Те били „окуражавани от масовата безработица и липсата на перспектива за младите в региона“. Правителството на Косово вече предупредило за опасностите от завръщащите се бойци на „Ислямска държава“ по родните места. А как заминаха и кой ги обучи? Информациите, че около Сараево има центрове с такава цел, верни ли са или са плод на „фалшивите новини от Москва“? Подчертава се, че други дестабилизиращи фактори в региона са миграционният натиск, който се стоварва „върху слабите институции при повсеместна корупция“. Любопитно е, че когато се пише за корупцията на Балканите, докладът не спестява дори близките съюзници на САЩ в региона и критикува предишната политика на Вашингтон, когато са се „затваряли очите за нарастващия авторитаризъм на подкрепяни от Белия дом лидери в региона“. Изводът е, че „САЩ трябва да си възстановят репутацията на честен брокер“, каквото и да означава това. А конкретиката за начините как да стане това, стигна и до нашето мислещо общество. Остава да се види доклада и от Кремъл, защото новите правила в играта са за „огледални реакции“. Като тези, които последваха отнемането на акредитацията на RT в САЩ.

За нас остава да гадаем как ще свърши този пинг-понг, защото на кой му се воюва след Сирия, Ирак, Либия, Афганистан, Йемен и т.н.? Реакциите на Москва до известна степен са предвидими, но в Турция разнобоят е в стихията си. Проблемите там са се натрупали по начин, който ни е познат от Брюксел – наслагване един след друг. Преследването на гюленистите /обвинявани като участници в опита за преврат от миналата години/ не спира, турската лира пада до 3.96 за долар, инфлацията е 11.9%, държавният дълг е вече 179 млрд, САЩ заплашват да спрат финансирането на турските банки, опериращи с долари, цените растат, а инвестициите се сриват.При ниското ниво на вътрешни спестявания Турция разчита на външно финансиране, при което банките действат като трансмисия на по-голямата част от потоците. Всяко спиране на финансирането ще предизвика хаос. Счита се, че използваемите резерви /без златото/ са около 35 млрд дол. Последиците за икономическото развитие не са розови. На всичкото отгоре и процесът срещу турско-иранския бизнесмен в Ню Йорк Зараб, който сътрудничи на щатските следователи срещу приемлива присъда нанася удари върху имиджа на Ердоган. Признания, че с негово разрешение са извършвани операции, които се определят като „пране на пари“ и се отнасят до действия на 2 турски банки /Зираат банк и Халк банк/ се определят не толкова като нарушение на ембаргото срещу Иран, а като удар върху турския президент.

„Дейли Сабах“ излиза със заглавия „Чист заговор срещу Турция, прогюленистки съдия“ и пропуска да си спомни, че още през 2013г в самата Турция имаше разследващо дело за корупция и измама, което бе „смачкано“ от Ердоган, а следователите бяха уволнени като гюленисти. В същото време опозиционният лидер Калъчдароолу, НРП, в обилни изявления задава въпроси къде са отишли 30 млрд дол. и дава гласност на документи, които уличават близки на Ердоган като ползватели на преводи от регистрирана на остров Ман офшорка „Белвей“, от която са получавани милиони по лични сметки. Опозицията настоява да се създаде комисия в Меджлиса /парламента/, която да разследва данните, а после те да се предоставят на съда. Цели се да се получи гласност, защото иначе е ясно каква ще е съдбата на разследването от правораздавателните органи.

Сериозните наблюдатели твърдят, че ако документите са верни, Ердоган ще има проблеми при оставането си в политиката и то начело на държавата. Но ако са фалшиви, тогава проблемите ще са за сметка на Калъчдароолу, лидер на опозиционната НРП. Въпросът е кой е предоставил данните. И Зоран Заев в Скопие получи разпечатки за подслушани разговори, което отвя извън властта, а вече и извън политиката премиера Груевски. Да, но за вестника на извънпарламентарната партия „Ватан“ на Доу Пиринчек, стар левичар, дебатите за остров Ман или процесът „Зараб“ са „дреболии“, защото глобалната картина говори за „САЩ смазват зъбните колела на военната машина“, защото „търсят своята хегемония под дъгата във война“. Ни повече, ни по-малко. „Неоконите искат да свалят Тръмп като го свързват с Русия, а за да свалят Ердоган го свързват със Зараб“. Известни са топлите връзки на Пиринчек по дадени въпроси с турския президент. Но и описанието на събитията около Северна Корея, заплахите персонално към лидера й, изреждането на войните в Афганистан, Ирак, Сирия, Йемен, събитията в Либия и Сомалия, както и опасенията, че следващите цели могат да бъдат Ливан, Иран, Русия са толкова тревожни, че изглеждат невъзможни. Становището е, че ако схемата със Зараб в Ню Йорк не сработи, и Турция ще бъде включена в списъка на страните-противници. Припомня се, че на територията на Турция САЩ имат 15 военни бази в 10 градове, някои от които са под контрола на САЩ, а други - на НАТО. Не е забравено да се повтори, че центърът на опита за преврат е бил в базата Инджерлик, която „все още е отворена“. Посочва се, по сведения на ген. Беязит Караташ, зам.генерален секретар на „Ватан“, че в „Инджерлик“ има 50 термоядрени бомби В-61-12. Заявява се, че проф. Пол Крейг Робъртс, зам.гл.редактор на „Уолстрийт джърнъл“ публикувал статия със заглавие „Не виждате ли войната на хоризонта?“, а бившият шеф на ГЩ на САЩ Майк Мюлен пък в интервю за ТV-АВС казал,че „вероятността от ядрена война е възможна повече от всякога“.

А думите на Тереза Мей, че „Москва застрашава международния ред, на който всички ние се основаваме“ как да се тълкува, освен като призиви за „нещо като обявяване на война“? Още повече, че голяма част от бойците от „Ислямска държава“, ИД, били насочвани в посока Кавказ т.е. Русия и при уйгурите в Китай. Изобщо черните краски никак не са спестени, но събитията са реални и информационните потоци са пълни с такива новини. Въпросът е кой как ги тълкува и кой накъде дърпа чергата си. За хората около Доу Пиринчек от партия „Ватан“ /1% на избори/ тласкането към война може и да не успее, защото „този път имат срещу себе си страни без вътрешни противоречия и са една крепост- Евразия“. Дойдоха си на думата. От години призовават Турция да се включи там, но Ердоган си има своя политика и свои начини на действие. Засега „обръща палачинката“ в зависимост от ветровете накъде духат. Но, че и за Балканите, и в Турция се споменава думата война, никак не е случайно. Паниката е излишна, но преценките са задължителни. Кой, защо и кога я споменава тази дума, заради която Европа се обедини и иска да забрави, просто трябва да се наблюдава. Сигналите винаги са красноречиви. Само да има кой да ги разгадава и разбира.