Политиката на България като председател на Съвета на ЕС ще се определя от Берлин Печат
Автор Експерт   
Неделя, 14 Януари 2018 00:02

Политиката на България като председател на Съвета на ЕС ще се определя от Берлин

Владислав Гулувеч*

Както е известно, от 1 януари 2018 постът председател на Съвета на ЕС беше зает от България, като през юли 2018 тя ще го отстъпи на Австрия. Предвид силното германско влияние в България, можем да очакваме, че председателството в Съвета на Евросъюза през цялата 2018 ще премине под знака на политиката на Берлин. Между другото, бившият председател на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг вече негласно пое функциите на съветник на българското провителство.

Паралелно с това, Берлин очертава червените линии за европейското председателство на България. Пьотеринг вече призова българския премиер Бойко Борисов (лидер на прозападната партия "Граждани за европейско развитие на България" - ГЕРБ) да дисциплинира партньорите си в управляващата коалиция с цел да страната да продължи проевропейския си курс. Това е намек към членовете на алианса на евроскептиците-националисти "Обединени патриоти" (с 27 места в Парламента), с които ГЕРБ (който разполага с 95 депутати) беше принудена да формира правителствена коалиция с оглед на резултатите от парламентарните избори през 2017, за да могат съвместно да противостоят на Българската социалистическа партия (80 депутати).

Представители на "Обединени патриоти" в правителството са вицепремиерът по икономическата и демографска политика Валери Симеонов и вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов. И двамата са изтъкнати критици на миграционната политика на Брюксел, като Каракачанов дори заяви преди време, че е готов да сдържа потоците от мигранти от Турция към България с военна сила.

Пьотеринг ще следи на място "Обединени патриоти" да не внасят идеологически дисонанс в проевропейската политика на София. ГЕРБ е част от Европейската народна партия, която е представена във всички политически институции на Европейския съюз и вътре в която с най-силни подзиции разполагат Християндемократическият съюз на Ангела Меркел (ХДС) и баварският Християнсоциален съюз (ХСС).

ХДС се смята за "създателят в сянка" на Фондация "Конрад Аденауер", чиито председател е именно Ханс-Герт Пьотеринг. Фондацията работи с младежката организация на ГЕРБ, консултира българския министър на външните работи Екатерина Захариева и други местни политици. Самият Пьотеринг коментира назначението си за съветник на българското правителство като "признание от страна на София на дейността на Фондацията, която работи в България от 1994 и подкрепа европейския курс на страната".

Най-действеният инструмент за прокарване на германското влияние в България е икономиката. През 2016 тогавашният български президент Росен Плевнелиев придаде на икономическите отношения с Берлин статут на стратегически важен въпрос. През 2017 новият президент Румен Радев продължи тази линия.

В България работят над 4500 германски фирми, като 1200 от тях разполагат със свои представителства в страната, а 60% възнамеряват да разширяват присъствието си и занапред. Евентуалното им оттегляне от българския пазар би било изключително болезнено за икономиката на България. Самият германски капитал смята за най-привлекателно в страната нейната евтина работна сила.

България стана член на ЕС преди единайсет години, което е достатъчен срок за да си проличат успехите на европейската интеграция. Вместо това обаче, страната с всяка изминала година губи от индустриалния си потенциал, превръщайки се в аграрна провинция на Европа.

По данни на Eurostat, 40% от българите спадат към слабообезпечените слоеве на населението; 45,6% от българските деца живеят при неподходящи икономически условия. Особено катастрофално изглежда положението при възрастовата група под 16 години: за 42% от тях месото и рибата са прекалено скъпи продукти, а 40% не могат да си позволят ежедневно да консумират плодове и зеленчуци.

Затова пък ползите за Германия са налице. За нея България е доставчик на евтина работна ръка (в края на 2016 в Германия са работили 260 хиляди български мигранти), както и своеобразен производствен цех за стоки с ниска себестойност, от което германският капитал успешно се възползва. По себестойност на произвеждана продукция на западните компании, която е само 4,4% на час, България няма конкуренция сред останалите държави от Евросъюза. Също както и по размера на минималната заплата, която е само 235 евро.

За България, Германия (заедно с Австрия) е водещ търговски партньор, докато в списъка на търговските партньори на Германия, България заема едва 45-то място. През 2016 Германия е изнесла за България стоки на обща стойност 3,5 млрд. евро.

Интересно е, че членството в ЕС и поставянето и под опеката на Германия доведоха до това, че "европеизацията" на България на практика регресира. Така, през 2007, по индекс за свобода на словото, страната е била на 51-во място, а през миналата 2017 се е сринала на 109-то (по данни на "Репортери без граници"). В същото време, България на практика не провежда самостоятелна външна политика. Според бившия министър на правосъдието Христо Иванов: "Ако... германците имат ясна позиция по някой въпрос, ние се съгласяваме с тях. В други обстоятелства, правим това, което поиска Европейската комисия. България няма собтвено мнение".

Заемайки председателското място в Съвета на ЕС, България обяви за един от приоритетите си съдействието за интеграцията на държавите от Западните Балкани в Европейския съюз. Това също и без подсказано от Берлин. Впрочем, Пьотеринг също подчерта, колко важно е участието на София в решаването на западнобалканските проблеми.

В същото време, Западните Балкани са обект на повишен интерес от страна на Китай, което не радва особено Берлин. Докато в Брюксел преценяват перспективите за приамането на западнобалканските държави в ЕС, Пекин им предлага изгодни икономически сделки. През 2016 Китай пое управлението на гръцкото пристанище Пирея, на което се отрежда ролята на важен логистичен възел в Средиземноморието, в рамките на проекта "Един пояс, един път". Впрочем, Пекин планира да превърне Балканите в междинен пункт за износа на китайски стоки в Европа. Китай подписа споразумение за стратегическо партньорство със Сърбия, инвестира в транспортни проекти в Македония, както и в скоростната железопътна линия Белград-Будапеща. Между другото, Европейската комисия вече инициира разследване на последния проект, търсейки повод да го отнеме от китайците и да наложи провеждането на "обща европейска политика" по отношение на Китай.

 

* Авторът е анализитор на Фонда за стратегическа култура, член на Съюза на журналистите на Украйна