До ръба на пропастта или на върха на айсберга- Мюнхенска конференция 2018 Печат
Автор Експерт   
Сряда, 21 Февруари 2018 12:06

До ръба на пропастта или на върха на айсберга- Мюнхенска конференция 2018

Симеон Николов

Ежегодната Конференция по сигурноста в Мюнхен се очакваше с интерес, тъй като  тя се превърна в място за  тестване на позициите на страните по  важни въпроси на сигурността, не само защото събира лидерите на държави от различни континенти и шефовете на межднародни организаии, а защото се използва от тях като неформална платформа за отправяне на послания, за очертаване на тенденции, за търсене на компромиси.

Близката история познава исторически срещи, които са поставяли обрат в политиката на една или друга велика сила или група страни, като например прочутата реч на Владимир Путин през 2007 г. или на американския вицепрезидент 2009 г., когато обяви нов старт на америкщанско–руските отношения.

Това обяснява защо и тази година за 54 път се събраха 21 държавни и правителствени ръководители, 40 външни министри, 40 министри на отбраната, шефове на разузнавателни служби, представители на едрия отбранителен бизнес и разбира се ген.секретар на ООН, ген.секретар на НАТО и др.

 

С какво тази година обаче тя бе по–различна?

На първо място това е високата опасност от война и мрачната картина на средата за сигурност, което бе изтъкнато от шефа на конференцията посланик Ишингер няколко дни преди тя да бъде открита.

Показателно за това бе и тазгодишното заглавие на конференцията «До ръба и обратно». Но както обърна внимание и проф. Васил Проданов при представянето на новата си книга преди седмица и заглавието на конференцията в Давос имаше сходно заглавие «Да обединим разпадащия се свят».

За първи път тя бе открита от две жени: минстрите на отбраната на Германия и Франция /von der Leyen и Parly/, а  сред участинците от 107 държави имаше още 100 жени.

Самата организация и дневен ред подсказваха, каква ще бъде политическата насоченост на конференцията и демонстрираше позиции на европейските представители: Т.н. очевидно за да бъде подчертан стремежа към еманципиране от САЩ, на 17. февруари говори съветникът по сиурността на американския президент Херберт Реймнд МакМастер, а веднвага след него министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров, като и двамата получиха по равно време– 30 минути.

В противовес на антииранската политика на САЩ не само че бе поканен външния министър на Иран, но в търсене на равновесие оранизаторите дадоха възможност на  него и колегата му от Саудитска Арабия да направят един след друг подробни изложения.

Интересено бе, че въпреки политиката на Саудитска Арабия към изолация на Катар през миналата година, организаторите дадоха възможност на катарския министър Емир Шейх Тамимал Тани за изява непосредствено след откриването на конференцията от германския и френския министър на отбраната  и краткото изявлене на генералния секретар на ООН, което е голяма чест за Катар.

Голяма рядкост е също така шефът на Конференцията посланик Ишингер да посочи грешките на Запада по важни международни въпроси, но той този път го направи. Например, Русия винаги е била трудна тема. Но извън емоционалния елемент в практиката някои казват «Какви са тези глупости със санкциите. Ние искаме да правим сделки» . Министърът на външните работи Зигмар Габриел пък заяви, че санкциите срещу Русия трябва да се отменят поетапно, ако има подобрение на положението в Източна Украйна. Прави впечатление, че вече няма едностранно обвинения само срещу Русия и очевидно в много столици в Европа са наясно с ролята на управляващите в Киев за саботиране на процеса.

 

Темите на докладите през трите дни на конференцията   се простираха от американската външна политика, войната в Сирия, бъдещето на Европа, бъдещето на НАТО, Украинския конфликт, до борбата с тероризма.

Важните насоки на конференията до голяма степен бяха отразени в предварителния доклад на посланик Волфганг Ишингер, публикуван седмица преди откриването й. В него бе дадена обективна оценка за влошената среда за сигурност, а главният акцент бе върху европейската политика за сигурност и отбрана и изграждане на самостоятелни военни способности. Засегната бе и темата за ядреното оръжие и спора със Северна Корея.

 

Важните позиции, които се откроиха, някои от тях още преди конференцията се свеждаха до следното:

▪ ЕС би трябвало да развие достатъчно своята сила и мощ, че да понесе и конфликт със САЩ, както се изрази председателят на Комисията по външна политика на германския Бундестаг Норберт Рьотген.

▪ ЕС не бива да се ограничава само до намесата в конфликти пред вратата на Съюза, като тези в Украйна, Сирия, Турция и Иран–Саудитска Арабия, а да се погрижи за конфликти, които са далеч от нас, като например спора със Северена Корея за ядрената й прогарама.

▪ Въпросът за повишаване на военните разходи до 2% от БВП на страните–членки на НАТО вече не търпи възражения, но министърът на отбраната на Германия г–жа фон дер Лейн критикува остро намерението на САЩ да съкрати своя дял от финансирането на ООН и приноса си за развиващите се страни.

▪ Впечатлението, което остава, е че все още политиката за сигурност се доминира от онези, които искат да „решат” конфликтите с военна сила. В краткосрочен план може и да е така, но в дългосрочен, военният подход не може едниствен да разчита на това.

▪ Неблагоприятна не само за България, но и за всички по–малки страни–членки е очерталата се позиция за отнемане възможността на по–малките страни да участват истински във вземането на политическите решения и тяхното блокиране. Очевиден намек за лансираното предложение за промяна на гласуването от пълен консенсус към обикновено мнозинство. «Докато всяка малка държава може да предотврати с вето обща външна политика, ЕС ще играе второстепенна роля при решаване на международни кризи.», поясни посланик Ишингер още преди конференцията.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   ▪ Нито един от участниците  в срещата на МВнР и на Мюнхенската конференция по сигурноста, които говориха по Сирия и подчертаваха «легитимнато право на Турция да защитава границата си», не споменаха за грубото нарушаване на член 2 от устава на ООН. А той казва, че страните членки не трябва да допускат в международните си отношения каквито и да е непремерени заплахи или прилагане на сила срещу териториалната цялост или политическата независимост или при несъвместимостс целите на ООН». Нито една резолюция на ООН досега не съдържа упълномощаване за военна интервенция. Единствено съветът за сигурност на ООН е в правото си съгласно член 42 да приложи военна сила «за да запази или възстанови» свеовния мир.

Това ниглежиране на международното право не може да не предизвиква съмнвение, че утре съдбата на кюрдите могат да споделят други малцинства в други страни.

САЩ обясняват въздушните нападения със солидарност към самостоятелно действаща военна сила. Но прикриват интереса си към големите нефтени находища като Ал Омар, Ал Исба, Талиех и др. Преди 9 месеца подобни  действия от страна на САЩ имаше при Ат Танф, до йорданската граница, а истинската цел беше прекъсване на стратегическата връзка между Багдад и Дамаск чрез едностранно изграждане на закрита буферна зона.

 

Щрихи от речите на премиери и министри

С особен интерес бе очаквано изказването на министър–председателя на Турция Бинали Йълдъръм. Според него турската операция в Сирия била в рамките на правилата на ООН, което дори на един студент е ясно, че не е така. Франция и САЩ също не били поискали разрешение от сирийското правителство, оправда се премиерът. Освен това, посочи заслугите на Турция, че не била пропуснала 5800 бойци на Ислямска държава и 4000 лица със силно подозрение за тероризъм от Европа да преминат в Турция и оттам в Сирия и Ирак. Също учудващо твърдение, защото имаше период, когато терористите не само преминаваха, но и необезпокоявани пребиваваха в пригранични райони и бяха лекувани в турски болници. Разбира се, не пропусна да засегне и кюрдския проблем с напомняне на турската позиция, че в борбата срещу тероризма не трябвало да се ограничаваме само до Ислямска дърава, защото кюрдските Отряди за народна защита и Партията на демокартичния съюз били дългата ръка на ПКК, виновна за 45 000 убити в Турция. Но нали тези 45 000 бяха убити в резултат на многобройните операции в турската армия и жандармерия в Източна Турция?

Министърът на външните работи  Чавушоглу пък реагира на думите на държавния секретар на САЩ Тилерсон, който бе на посещение в Турция,  че повече няма да има самостоятелни действия от страни–членки на НАТО, с думите: „Надявам се този път САЩ да спазят обещанието си”, имайки предвид подкрепата им за кюрдите в Сирия.

Ставащото днес обаче, не може да се обяснява с член 51 от устава на ООН, както се опитва да аргументира Турция, защото няма  заплаха кюрдското малцинство да бъде подтискано от отрядите за народна защита или от сирийското правителство, за да се оправдаят турските военновъздушни удари. Няма юридическа обосновка  за военна намеса в полза на бунтовниците /ислямистките групировки на т.н. «Свободна сирийска армия/, доколкото и отрядите за народна защита в съюз със Сирийските демократични сили, чието ядро са кюрдите, не би била достатъчна причина. Германският юрист Райнхард Меркел обръща внимание, че ако през лятото на 2014 г. настъпващата към Донецк украинска армия бе бомбардирана от Русия, щеше да има невероятен вой в международенс мащаб.

Министърът на външните работи на Русия Лавров обясни защо все още има война в Украйна и предложи: „Важен международен напредък би имало, ако световните и регионални сили се обединят около това да не се намесват повече в етнически и религиозни конфликти.” Останалите му тези познати и от досегашни изявления.

Президентският съветникът по сигурността Херберт Реймонд МакМастер формулира три цели: Предотвратяване разпространението и използването на оръжия за масово поразяване, борбата срещу тероризма и укрепване на международните основи за мир и благосъстояние. По първата цел, вместо очаквано да спомене Северна Корея, той се фокусира върху Сирия, въпреки че няма ясни доказателства за използване на химическо оръжие от правителството. По втората цел изрази задоволство, че Ислямска държава е прогонена от земаните територии. Как кореспондира всичко това обаче с програмата за модернизиране на ядрените оръжия и с нарушаване член 2 на устава на ООН за ненамеса в друга държава, такъв въпрос не му беше зададен.  На въпрос на руски участник в конференцията, че според докад на компютърни експерти 28% от компютърните атаки в Русия идват от САЩ, докато руските в САЩ не достигат и 10%, съветникът на Тръмп отговори с шега, че не знаел Русия да има такива експерти, защото всички били заети с атаки срещу САЩ.

Министърът на външните работи Зигмар Габриел беше по–дипломатичен отколкото в критикте си срещу Тръмп преди конференцията и говори само за недостиг на «предвидимост» и «надеждност». «Ние не сме вече сигурни, дали разпознаваме още нашата Америка. Дела, думи или туитърс са нещата, по които трябва да я мерим.» Без да назовава САЩ и Турция, Габриел сподели виждането си, че в Сирия има «голяма опасност за нашите близки партьори». Санкциите срещу Русия трябва да бъдат премахнати стъпка по стъпка, защото вредят на европейската и германската икономика.

 

Президентът на Европейската комисия Жан–Клод Юнкер заяви, че иска да премахне гласуванията с консенсус за да направи ЕС способен да действа глобално. За НАТО като проект увери, че «поради интересите на бъдещите поколения ще се придържаме към него».

 

Канцлерът на Австрия Себастиян Курц предтави алтернативния на Жан–Клод Юнкер модел: Концентриране върху сигурността на външните граници при едновременно премахване на регулирането на въпроси, които са оставени на националните държави и регионите. Ако бъде продължен досегашния път, центробежните сили в ЕС кще станат по–силни, отколкото са сега.

 

Българският премиер на Мюнхенската конференция

Премиерът Бойко Борисов участва в една от дисксиите на тема свързана с въздействието на отбранителния съюз върху трансатлантическите отношения. Тонът на неговото слово в часта си за връщане на Европа към глобалните проблеми, а не да отсътсъства при тяното решаване, съответстваше на европейските стремежи. Но примерът за разговори Тръмп–Путин –Ердоган приравнява Турция с глобалните сили, което не е реалистично.

Поставянето на въпроса за преференциални цени на въоръжението заради географското ни разположение е разбираемо, но икономическите закони трудно биха се променили за фирмите производителки. А държавите могат наистина да предоставят «безплатно» въоръжение, но «на старо». В началото на 90–те години са ни предлагани например изребители Ф–16, но срещу заплащане на ремонта им в техни заводи на цена 250–300 млн долара, на което българската страна не се е съгласила. Т.е. няма безплатен обяд, а дори и да ти платят салатата и десерта, основното ясние си плащаш ти.

По всико личи, че разговорът на българският премиер с министъра на отбраната на САЩ  е имал положителни резултати, стига те да не изглеждат както участието на България в 3 от първите 17 проекти по ПЕСКО, защото не допринасят с нищо за повишаване на бойните способности на БА, а се свеждат до логистиката, т.е. предоставянето на територия с удобни пънища и мостове за преминаване на войските на Изток.

 

Общественото мнение

В седмицата около конференцията в Мюнхен и срещата на министрите на отбраната преди това, така и в медийните коментари, възникна отново въпросът за подкрепата на политиката на НАТО.

Според доклад да сигурността на Центъра за стратегическо управление и института за проучване на общественото мнение в Ааленбах, населението в Германия например не приема по–високи разходи за отбрана. Само 22% считат Бундесвера за добре въоръжен и способен за провеждане на военни операции. Само 45% имат доверие в армията. Доверието в НАТО е по–високо– 48%. За сравнение в България армията се радва на 51% одорение, а доверието  в  НАТО  е 38%. Българите вярват повече в ЕС– 62%.

Изненадващо е,че опасенията от външна заплаха в САЩ са се повишили до 40%, докато доскоро американнците въобще не влизаха в първата тройка– в Северна Корея– страхът е сред 73% от населението, а в Иран– 37% от иранците.

Русия като заплаха виждат само 28% от германците.

В България данните на Галъп в годишния доклад, представен само преди две седмици, сочат, че оценката на българите за международната среда за сигурност е следната: 36% – проблемите по–скоро се увеличават, 38% – не могат да преценят и 26% – проблемите по–скоро намаляват. Това показва и една изключителна ниска информираност –38% не могат да преценят, което сигурно се дължи на фокусирането на медийната политика върху скандали и втрешни проблеми и загърбване на сериозните външнополитически и военни предизвикателства. А може би и в спада на общото образователно ниво и проблемите за оцеляване.

Както всяка година и сега имаше протести срещу политиката на НАТО и проведената в Мюнхен конференция по сигурността. В пресата и в социалните мрежи се срещат доста негативни оценки. Характерно за тях е, че някои хора виждат в изложените от Столтенберг приоритети на НАТО  опит да превърне Германия във фронтова държава, нещо което ние приехме след 2014 г. от тогавашния помощник държавен секретар г–жа Нюланд изказването й за България като фронтова държава с пълно мълчание.

В мнения на читатели се отрича необходимостта от създаване на ново командване на НАТО на германска територия, а в плановете за придвижване на Изток се вижда само подготовка за война. На експертно ниво се заявява, че «Европа се провали в предотвратяването на кризите в своето обкръжение».

Ръководителят на Мюнхенската конференция посланик Ишингер критикува ЕС, че не е имал смелост още 2015 г. да проведе форум по Сирия. Но предупреждава, че хотел Байришен Хоф, където ежегодно се провежда форума е само сцената, както при айсберга: Това е само върхът, а главната същност на нещата се крие зад кулисите.