Капаните за ЕС на срещата с Ердоган във Варна Печат
Автор Експерт   
Неделя, 25 Март 2018 00:11

Капаните за ЕС на срещата с Ердоган във Варна

Симеон Николов за „Епицентър”

Напълно в духа на атмосферата в средата на сигурност в света, ЕС и Турция  проведоха пердварителна „артилерийска подготовка” на предстоящия преговорен сблъсък във Варна. Декларацията на ЕС „остро осъжда продължаващото неправомерно поведение на Турция в Средиземно море и Егея”, но оставя в сянка нарушенията на международното право от турска страна с военната си интервенция в Северна Сирия, въпреки че темата е заложена в дневния ред.

Засягането на този въпрос за първи път от Ангел Меркел при това в критичен план, срещна остра реакция от Анкара– „неприемливо” и „далеч от реалността” изказване на канцлера на Германия.

За разлика от ЕС турската страна заложи на послания насочени към финансирането,  определено съгласно  споразумението за бежанците. Освен този въпрос, за Турция са важни най–вече темите за реформиране на Митническия съюз, по който няма коментари и либерализирането на визовия режим, по който пък Брюксел изглежда непреклонен. Тоест, налице е едно разминаване на акцентите от дневния ред.

 

Подготовката за срещата показа, че и двете страни са заинтересовани тя да се състои, въпреки, че решението в Брюксел се взе в последния момент. И двете страни са водени от загрижеността за своята сигурност и бизнес–интереси. В преговорите във Варна обаче, Анкара има предимство с ясните си и твърди позиции, докато ЕС като колективен орган е отслабен от вътрешни разногласия, имащи обаче своята логика както в иконимически план, така и в защитата на демократическите ценности и международен правов ред. Турция познава обаче, много добре слабите ни места, включително и двойния стандарт при оценките на Брюксел. Фактът, че само 75 евродепутати поискаха от Жан Клод Юнкер и Доналд Туск да поставят защитата на човешките права в центъра на отношенията с Турция, е достатъчно красноречив за стойността на „натиска” по тази тема.

Посланията на Анкара в навечерието на срещата също бяха ясни: „Няма решения в Близкия Изток без Турция”, „Готови сме за нова военна операция.”

Познаващите функционирането на турската дипломация и отстояването на турските национални интереси знаят, че подготовката от турска страна е включвала мобилизирането на всички възможни сили, от дипломация и разузнаване до лобистки кръгове и зависими организации. Необичайно е за такава среща екипът на преговарящата страна от 2 седмици да е в България, но очевидно се разчита на българска подкрепа, което ни превръща  от домакин  в посредник и може да породи въпроса, от кой отбор играем.

 

Стилът при водене на разговори е по–различен от турска страна: под „натиск” тя разбира смачкване на всички критики срещу нея, налагане на своите виждания с използване дори на очевидно неверни и абсурдни твърдения, например за това кой е терорист, или че е най–демократичната държава, а Европа е „фашистка”, или как е „опазила” цивилното население в Африн, което  посрещнало турските войски  с овации и т.н. Намеренията да „представи във Варна доказателства” е повече от демонстрация на безпардонна манипулация. Т.е. ще станем свидетели на съчетаването на агресивен стил с манипулативни методи на убеждаване. Турция е достатъчно безцеремонна за да заплашва, а дипломатите от Брюксел нямат нагласата  да реагират адекватно.

Различията между двате страни се състоят в това, че Анкара поставя имперските си амбиции над международното право, а Брюксел е раздвоен между защитата на демократичните ценности и права и икономическите интереси на големите концерни.

При търсенето на компромис трябва да се има предвид, че Турция дори и да приеме такъв, ще го представи като победа, тоест ще трябва да й се предложи  отстъпка в дурга област. ЕС пък така и не съумя през последните години да използва иконическата зависимост на Турция за да й постави категорични изисквания.

 

Очакванията на турската страна от преговорите са по–оптимистични, докато ЕС подходи с голяма доза песимизъм. Правилно обаче, премиерът Борисов формулира най–важното: да не се прекъсва връзката за осъществяване на диалог и затова срещата беше необходима. Макар, че за танц са необходими двама. А Турция никога не се отказва лесно от намеренията и целите си.

Най–вероятно във Варна няма да има значим пробив. На финала на срещата могат да се очакват две ситуации: или тя ще завърши без резултат, но с по–ясни позиции и отношенията ще продължат в познатата рамка в очакване двете страни да изпълнят своите ангажименти, или с трасирани компромиси и набелязване на следващи срещи, което вече ще е успех.

Ако ЕС се огъне и приеме диктата на Турция, ще има сериозни последствия върху нагласите на хората в някои страни–членки, на проевропейската им ориентация към ценностна система и демократични принципи. Същевременно това би било и негативен сигнал към демократичните среди в самата Турция, които още преди две години разочаровано отбелязаха: „Вие ни предадохте”.

За ЕС би било фатално, ако помисли дори да отстъпи пред турските доводи за правата на Кипър над газовото находище в прилежащите морски води или за гръцките острови. Това също би се отразило не само върху проевропейската ориентацзия на населението на тези две членки, но и на правителствата им и би имало силен отзвук и в други европейски държави, очакващи защита в подобна ситуации от агресивни домогвания на страни извън Съюза.

За Турция самият факт, че преговаря с висшето ръководство на ЕС и неизбежно очертаващото се потвърждаване на финансовите ангажименти на Брюксел по споразумението за бежанците е вече успех. Ако ЕС се поддаде на „доказателствата”, оправдаващи военната инвазия в Сирия, това ще има допълнително въздействие върху консолидиране на вътрешнополитическите сили в Турция и разширяване на електоралната база, нака силно необходима на Ердоган за изборите през 2019 година.

 

В случая и двете страни са наясно, че формално все още поддържаната кандидатура за членство в ЕС е нереалистична, макар и последното реение бе за даване на шанс и в съюза да няма болшенство за окончателно прекратяване на преговорите.  Надлъгването е за цената на копромиса, максималната взаимна изгода– икономическа за Турция, стратегическа в сигурността – за Европа. Европейската сметна палата като външен одитор на ЕС ясно посочи в последния си доклад, че финансовата политика в подкрепа на Турция е била огромна грешка със сериозни последствия. В периода 2007 – 2020 г. са одобрени 9 млрд евро, които не са обвързани в достатъчна степен с определени условия, твърди Европейската сметна палата.

По въпроса за втория транш от 3 млрд евро по споразумението за бежанците, има изгледи за успех, не защото то работи безупречно, както лековато се изразяват някои политици и „експерти”. Напротив, неизпълнението е очевидно– в Турция са върнати само 1500 бежанци, но и ЕС не е презаселил обещания брой в свои страни–членки.

Продължаването на изпълнението е неизбежно, защото Брюксел допусна да изпадне в зависимост с това споразумение и да бъде изнудван. Съвсем необосновано то бе обвързано с ангажимент по либерализиране на визовия режим. Във Варна обаче, ЕС ще върне топката с подобен жест– ще обвърже може би разширяването на Митническия съюз с мониторинг над правата на човека в Турция.

Много показателно е обаче, че спорът за изплащането на договорените суми за бежанаците върви от самото начало заради нежеланието на Турция да се придържа към правилото „пари срещу проект”. Не само че няма никакви отчетни документи, а бяха изнесени дори данни от сп. „Дер Шпигел” бр. 13 от 23 март, че значителни финансови средства са насочвани за други цели: т.н. от 80–те милиона за защита на границата от миранти и терористи, 35,6 млн са отишли в оръжейната фирма „Отокар” за производство на бронирани машини Кобра 2,  30 млн евро – в компанията „Аселсан” и 18 млн евро в холандска фирма за закупуване на 6 патрулни лодки за бреговата охрана. А сега не е ясно дали в ЕС съзнават, че всъщност Анкара настоява за ускоряване на втория транш от 3 млрд евро, защото както открито заяви, възнамерява да пресели 200 000  бежанци от Турция в Северна Сирия, в селищата на прогонените кюрди. А там тя вече хвърля много средства както м.г. в Джерабулус по инфрастурктура, здравеопазване, училища, турска администрация, преподаване на турски в училищата, турска полиция и т.н. Така Европа ще се превърне в съучастик  на едно незаконно от гледна точка на международното право етническо прочистване и окупиране на територия.

 

Разговорите във Варна ще излязат неизбежно извън рамките на конкретните проблеми на отношенията ЕС–Турция, защото се намесва влиянието на въпроси от стратегически характер. Не случайно в съобщението за срещата се споменаваше и Русия. Не може темата да не е била консултирана и със САЩ, независимо, а и именно заради изострените турско–американски отношения. Още повече, че на 03 април предстои среща на лидерите на Русия, Турция и Иран по Сирия, на която се очакват ключови решения. Тук ще възникне веднага въпросът, може ли размяната на компромиси да бъде разширена и с въпроси от компетенцията на САЩ и Турция в Сирия. Вашингтон направи вече жест към Европа, отлагайки увеличението на митата, сега е ред на ЕС. Едва ли ЕС може да разколебае Анкара на тои етап в тактическия й съюз с Москва, но в една война срещу Иран и Русия на сирийска територия ролята на Анкара ще е от голяма важност.

Освен това, Турция даде да се разбере, че има интереси и роля в Западните Балкани по повод инициативите за тяхното ускорено приобщаване към НАТО и ЕС. Тази сфера също може да бъде източник на търсене на компромиси в разговорите ЕС–Турция, но и тя не може да се случи без консултиране със САЩ, предвид тяхната активност по Албания и Македония. Затова е добре, че срещата е в България и такива жизнено важни въпроси от стратегически характер не бива да бъдат изпускани от нашето внимание. Рискът е в това, че интересите на балканските страни минават на заден план в отношенията САЩ–ЕС–Турция и САЩ–ЕС–Русия, с изключение на активността от миналата година по Западните Балкани, инициирана всъщност от САЩ и поета от Меркел и Макрон.  Ние и балканските страни за съжаление сме само „фронтова зона” спрямо Русия в очите на американските стратези и буферна зона срещу миграцията и ислямизацията от Близкия Изток  Турция за западноевропейските страни.

За да преодолеят тези реалности, на българските политици и държавници ще им е необходима много политическа воля, кураж и далновидност, каквато досега не са показвали.

 

За България водещото в оценките ни за Турция, свързано със сигурността е, че вътрешното развитие в нашата съседка към диктатура, пълзящата към Европа исмямизация, включително и на турската армия и хранителната среда за функциониране на терористични структури /по признание на турската полиция– спящи клетки на Ислямска държава в 81 района/ ще представляват действителната заплаха за всеки нейн съсед, най–вече за нашата страна  и за Гърция. Целите на политиката и гаранитарне на сигурността си можем да постигаме не с обслужване на турските интереси, а заедно с европейските си партньори.

 

Очакванията на широка част от българските граждани за разглеждане на двустранни въпроси не са основателни, защото просто не това е форумът за напълно справедливите им иначе протести, свързани с геноцида над тракийските българи. Но проблемът може и задължително трябва да бъде споменат като пример за неразрешени въпроси в двустранните отношения и изразено очакване това да стане в близко бъдеще. Важно е, защото ще бъде напомнено и на ръководството на ЕС и може да бъде отразено от многобройните представители на пресата на това международно събитие. Впрочем,  вина за пропусканото през годините или нерешителното поставяне на въпроса  имат и всички досегашни управления, защото от 2006 г. насам ЕС е приел препоръка по този козус.  Вместо за „разглеждане” на такъв въпрос обаче, при конкретното мероприятие по–удачно би било да протестират за погазените човешки права в Турция и нарушенията на международното право с операцията в Сирия, подкрепяйки демокритичните сили в тези страни и в Европа.

 

Отговорът на президента Румен Радев на предложението на Реджеп Ердоган за среща и отлагането й за юли 2018 г. по време на сесията на НАТО, предполага, че българският президент с основание  не желае да бъде „пришиван” към усилията на премиера да „играе” на страната на турския президент в преговорите му с ЕС. Затова  и ясно е подчертал в отговора си „по–задълбочения диалог на най–високо равнище между нашите страни” през юли т.г. в Брюксел. Т.е. изборът на президена е много дипломатичен, достоен и верен.