Фитилът „Скрипал” и щетите от дистанционния взрив Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 09 Април 2018 00:10

Фитилът „Скрипал” и щетите от дистанционния взрив

Симеон Николов, 07.04.2018

Руската федерация допусна голяма грешка, като позволи случаят „Скрипал” да се развие съгласно замисъла на сценаристите му. Той можеше да бъде решителнто пресечен още в самото начало, вместо да се търсят правни обяснения и оправдания, които за авторите на провокацията нямаха и нямат абсолютно никакво значение.

Дали това бе неизбежно, както се представяше ситуацията с Крим, или и тогава руските разузнавателните служби или държавното ръководство не реагираха по адекватен начин, докато стана твърде късно за друго, освен за изпреварващи действия под прикритието на един референдум? Този път обаче, вълната от последствия ще бъде много по–голяма и унищожителна от тази след Крим.

Когато за трети пореден път в Сирия бяха пленени военни – от спецназ, разузнавачи и инструктури от западни страни в тила на радикалните ислямистки групировки, както в Алепо– над 115 души, така и сега в Източна Гута – цяла група от Великобритания, двама от САЩ и двама от Израел и е пределно ясно съучастието им в терористични атаки и вината за загиналите през последните години 10 000 невинни граждани  в Дамаск от обстрелите именно от Източна Гута, не трябваше да има място за колебание. Нали след преговорите за връщането на онези 115  никой не благодари за жеста. Не трябваше ли поне в последния случай да бъдат изправени пред международен съд за тероризъм  и обвинени държавите, които са ги пратили? И трите големи групировки в Източна Гута са доказани терористични организации! Вместо това се допуска представители на Великобритания да молят за съдействие по освобождаването на техните военни. На всичко отгоре нетакатично ги вбесяват, което налива масло в аферата „Скрипал”.

В продължение на няколко години провокациите с използване на химическо оръжие в Сирия създадоха погрешно впечаление, че вината за това носи сирийският режим по силата на формулираното още от Марк Твен правило, че „една лъжа три пъти обикаля света, докато истината има време да си обуе ботушите”.  А във всички случаи имаше категорични доказателства за използването на такова от ислямистки групировки, като най–голямия удар от август 2013 г. бе със съдействието на саудитското разузнаване по свидетелски показания и на самите бунтовници. Разкрити бяха производствени мощности и лаборатории на „Ислямска държава” за химическо оръжие. А през последните дни при освобождаването на Източна Гута бяха открити цели 24 тона! Използвано бе химическо оръжие при операцията „Маслинова клонка” в провинция Африн, внесено с 4 камиона през турската граница в първите дни на февруари. През всичките тези години нямаше разобличителна кампания от руската страна, която разчиташе само на съответната организация на ООН поне по случая от 2013 г. Едва през март т.г. бе бламирана подготвяната в Източна Гута провокация, когато дори телевизионните камери бяха на място пред събраните жени и деца, за да заснемат химическата атака и жертвите. Това предотврати поредния варварски акт.

Опитът да се пренесе същата схема в Европа с очакване на същия ефект, който се търси срещу Ассад, а сега директно срещу Русия, изглежда бе осъден на неуспех, защото не отчете един важен ефект. Светът не се състои от 28 страни. Организацията за забрана на химическото оръжие има 192 члена. Изненадващо Китай прекъсна мълчанието си и твърдо поиска конкретни доказателства. Логично е всяка страна да се опасява, че този подход на обвинения без доказателства, утре може да бъде приложен към всяка една от тях.

Не беше даден отпор не само на безобразните нарушения на международното право, без което светът се плъзга към ситуация на хаос и несигурност. Охотно споделяхме цинични аргументи, след като сам не си спазил международните процедури, обвиняваш противната страна в същото. Срамно е български евродепутат да упреква Русия, че не искала диалог, когато и българският представител гласува срещу допускането на руската страна в участие на разследването и когато Лондон без да изпълни задълженията си съгласно международното право не пожела да предаде проба от отровното вещество на Москва и категорично отказа сътрудничество. Повече от месец вече търпим смехотворни обяснения и противоречиви новини от хора, облечени във власт на ядрени държави като Великобритания и никой не си задава въпроса, какъв риск е това. И само си спомняме за личности от близкото минало, свързани с обединението и разведряването, с каквито за съжаление Европа днес не разполага.

Много по –рано трябваше да си дадем отговор на въпроса за причините за ескалацията на напрежението. Скандалът „Скрипал” е само поводът. Не може да ни убегне  впечатлението, че тази ескалация  е желана, търсена и целенасочена:

–тя изпреварва резултатите от Организацията за забрана на химическите оръжия;

– един неизяснен опит за убийство бе интерпретиран като нападение на една държава срещу друга държава;

Случаят се подрежда в досегашните опити да се свали прага на предизвикване на конфликти: хибридната война като повод за задейтване на член 5–ти от Договора на НАТО; кибератаките  да бъдат повод за задействане на член 5–ти; сега Тереза Мей заплашва с военен отговор, пленяване на руски подводници и какво ли не още.

В същото време никой в света не се трогва от стотиците цивилни жертви при използването на дронове например.

 

Всички изложени досега тези за частично верни, но те не обясняват защо този процес на търсене на ескалация върви много преди избора на Путин за 4–ти мандат или речта му от 01 март за нови високотехнологични оръжия, за които се знае от много по–рано.

Можем да се съгласим, че верните аргументи в досегашните тези обаче са следните:

– Формирането на образа на враг  /Русия/ е подходящо средство за предизвикване на единство. Действително, обединиха се страни, които се страхуват от Русия /Балтийските/ със страни, които имат проблеми с ЕС /Полша и Унгария/.

– Действително има основание предположението за опит на Великобритания да си възвърне влиянието в Европа и в света, а и евентуално в ЕС с провеждане на втори референдум.

– Действително може да се търси безспорния ефект от укрепване на атлантическото единство след негативните оценки на Тръмп за НАТО и обявяването на новата ЕПСО, която сега може да се приобщи към общото военно планиране.

– Действително може да се търси аналог и с удобния момент за провал на Световното първенство по футбол, прецедент имаше през 1980 г. с бойкотирането на Олимпийските игри заради действията на съветските войски в Афганистан.

Но всички те са  само фрагменти от предолагаеми и незавършени теории.

От многото причини за ескалацията най–близко до истината като че ли са анализаторите, които сочат търсенето на поводи за военен кофликт, за да се отклони вниманието от нарастващата катастрофа на финансовата система. Защото никой не може да даде рецепта за изчистването на дефицит от 20 трилиона долара на САЩ.

И това беше ясно много преди ускорените промени в кабинета на американския президент с назначаването на ястреба сред ястребите Джон Болтън за съветник по сигурността и бившия шеф на ЦРУ Майк Помпео за външен министър, първият с известните си призиви за военен удар по Иран, вторият с крайните си външнополитически предлрожения. Още по–назад във времето са доказателствата за стратетегията да бъде откъснат високотехнологичния европейски Запад от богатия на ресурси руски Изток, както и спиралата на нарастване на въоръжените сили, въоръженията и военните учения от двете страни на руско–европейската граница.

Въпреки това двете страни не са готови за голям военен сблъсък. Нито САЩ са модирнизирали ядрените си оръжия, нито Русия ще завърши новите си високотехнологични проекти преди 2020 година. В ограничените регионални конфликти обаче, от значение ще бъде тактическото ядрено оръжие и химическото оръжие, въпреки забраната на последното. САЩ и Великобритания разполагат с такова. Но вероятно се е породило съмнение, дали и Русия тайно не разработва нови химически отрови.

Последните съобщения, че дори било открито мястото в Москва, където се разработвало такова, с което бил отровен и Скрипал, или лаборатория в Саратовска област, са поредните фалшиви новини, оправдани накрая с думите „макар източникът да не е сто процента сигурен”. Крайната цел на аферата „Скрипал” и нарастващата антируска кампания без оглед на логика и доказаелства, без съобразяване с международни процедури и задължения е всъщност да бъде поискано накрая достъп до всички руски изследователски лаборатории, при това от международната обност, а не от Лондон.

Резултатът ще бъде приравняване на Русия с Иран. През май се очаква САЩ да  оттеглят подписа си от споразуменвието с Иран по ядрената му програма. Независимо дали Русия ще откаже достъп до лабораториите си или не, и в двата случая ще бъде губеща. Отказ ще означава признание не само на вина, а и че работи над такова оръжие, достатъчно за основание да се предприемане на мерки срещу нея. При съгласие да допусне международните инспектори – ще бъде унизена и вечно подозирания виновник, както се получи със сирийския режим. А и всички досегашни провокации на сирийска територия ще бъдат приписани на тандема Москва–Дамаск. Утвърждаването на практика като тази при „Скрипал” и солидарност на ЕС на база политически мотивирани предубеждения, а не на база на международното право и на демократични ценности, ще проправи пътя за следващи провокации и обосноваване на наказателни действия срешу други държави. Те ще гарантират трайно подчинение на стара Европа, откъсването й от Русия и поражение на геополитическите противници на САЩ– Москва и Техеран.

Изглежда, че лудостта е нещо рядко срещано  сред хората, но при някои партии, групи и държави е правило.