Защо Ердоган насрочи предсрочни избори и шансовете му за успех Печат
Автор Експерт   
Неделя, 22 Април 2018 11:57

Защо Ердоган насрочи предсрочни избори и шансовете му за успех

Зорница Илиева

Управляващите искат да си спасят кожата с 6-те милиона бедни и 16 милиона безработни. Поне така пишат редица турски анализатори, след като президентът Ердоган обяви, че на 24 юни ще се проведат предсрочни парламентарни и президентски избори.

След разговори с лидера Девлет Бахчели на крайнодясната Партия на националистическото движение (ПНД) турският президент Реджеп Ердоган заяви: "стрелата излезе от лъка и изборите са неизбежни". Известно е, че ПНД подкрепя управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР).

От своя страна премиерът Бинали Йълдъръм  заявява, че "подготовката за вота ще започне веднага". Необходима е "ратификация в Меджлиса" (парламента), но за управляващите това не е проблем, защото от общо 539 депутати в Меджлиса двете съюзни партии ПСР и ПНД имат 352 гласа. Преди това обаче Меджлисът гласува поредното удължаване на извънредното положение в Турция (заради опита за преврат) и е ясно, че изборите ще се проведат в такива условия. В тази връзка коментарите са в стил "резултатите вече са ясни, да пишем протоколите" - характерно за образния език, който се използва от турските наблюдатели.

Редовните избори трябваше да се проведат през ноември 2019 г., а местните - на 19 март 2019 г. Но задкулисието в Анкара отдавна говори, че има вероятност от извънредни избори. Независимо че управляващите от ПСР непрекъснато отричаха такъв ход на Ердоган. Самият той още от 2004 г. при всеки повод казва, че "искането за предсрочни избори е предателство към родината"

Въпросът е защо точно сега и какво тревожи Ердоган, за да вземе такова решение, което противоречи на предишните му изявления? Лесно е да се предположи, че целта е да циментира властта си в условия на сложна вътрешна и външна обстановка. Известно е, че на референдума през миналата година, който промени системата за управление на Турция от парламентарна към президентска република, Ердоган не успя да спечели толкова убедително (само с 1,5% преднина) и енергията на неговата ПСР във вътрешен план бе насочена към ограничаване изявите на опозицията и опитите й за обединение срещу управлението. Затова се предприеха и действия за съюз с ПНД на Бахчели, който още на 8 януари заяви, че няма да издига кандидати за депутати, а ще подкрепи тези на управляващата ПСР. За целта се създаде т. нар. "Джумхур итифакъ" (Народен съюз), който осигурява не само преднина за ПСР. По този начин се спасява партията на Бахчели, за която след отделянето на популярната Мерал Акшенер и създаването от нея на "Добрата партия" има вероятност да не може да премине изисканите по закон 10%, за да влезе в Меджлиса. А тя е проверено рамо за Ердоган. Промяна в конституцията позволява тази бариера от 10% да се преодолее, ако се участва в съюз. Видно е, че действия в посока заемане на печеливши позиции са предприети отдавна.
Но защо сега се обявяват извънредни избори, чийто втори тур ще бъде на 8 юли, ако на 24 юни ПСР не получи над 50%?

Всички опозиционни партии заявяват, че са готови за избори. Но анализаторите им подчертават, че "Ердоган се провали в политиките си. Турция можеше да полети, но това не стана. Икономическата криза е толкова жестока и в близкото бъдеще ще се задълбочи. С отиването на избори те искат да спасят кожата си". Думите на Мерал Акшенер от "Добрата партия" се споделят от повечето опозиционни лидери, включително от основната опозиционна и кемалистка Народно-републиканска партия (НРП) с лидер Калъчдароолу.  Представителите й казват, че "това правителство е срам. Шест милиона безработни, 16 милиона бедни, разбито земеделие, което говори, че те не могат да управляват". НРП ще обяви до 15 дни своя кандидат за президент, защото тези избори са и парламентарни, и президентски, което се постигна с резултатите от референдума. Слуховете са, че кандидатът е определен още преди 6 месеца, но се пази в тайна. През март Калъчдароолу информира привърженици и опоненти, че "трябва да изберем лица, които не са се износили, и аз имам в главата си повече от едно име".

Явно предизборната кампания е започнала отдавна. Безспорно е обаче, че ситуацията с турската икономика има своята роля за подобно решение. Известният анализатор Уур Дюндар казва, че "икономиката отива на зле, курсът на турската лира пада непрекъснато, парите отиват извън страната, броят на бизнесмените, които напускат страната, расте, намаляват приходите от износ и туризъм, увеличава се ножицата между внос и износ. Сектор строителство - локомотивът на турската икономика, не помръдва. Наличните построени жилища са толкова много, че балонът ще се спука. Собствениците на големи строителни фирми бягат в чужбина. Дребни търговци на много места пускат кепенци. Във външната политика, като се почне от Сирия, се  направиха грешка след грешка и не се взима урок." А в "Дойче веле" определят турската лира като "горещ картоф", инфлацията расте, бреме е за населението и че Турция живее доста над възможностите си, като внася значително повече стоки, отколкото изнася. Страната имала огромни външни дългове и ако лихвите на световния пазар се покачват, Анкара ще бъде застрашена от икономически колапс. Както се вижда, "Дойче веле" очертава незавидна картина. Изводът е, че "политиката е сложила ръка върху институции, банки, икономика" и "това е измисленият свят на Ердоган".

С решението за извънредни избори турският президент доказва, че си дава сметка за ситуацията и търси своето решение, за да  остане не само на върха в Турция като едноличен "господар", но и с амбицията да се справи с положението.

Дали ще успее? Да, опозицията не успява да се обедини въпреки проведени от НРП през март преговори с другите политически сили ("Добра партия", "Демократическа партия", "Партия на щастието") за формиране на предизборен алианс. Но изборите вече ще са на 24 юни, а не през 2019 г. Няма време за договорки. Още повече че управляващите наистина "доминират в обществените дискусии", а опозицията "не успява да мотивира хората в достатъчна степен за политическа активност въпреки потенциала" ("Дойче веле"). Води се дебат дали "Добрата партия" ще има право за участие в тези избори (поради нови правила на турската ЦИК за партии, които не са в Меджлиса) и дали ще успее да събере подписка със 100 000 гласа в своя подкрепа за участие. Лидерката Акшенер, чиито изяви едва намират място в турските медии, казва, че "няма файда от страха", и не се отказва да се кандидатира за президент. Дали ще се наложи да участва в коалиция, например със "Саадат партиси", защото голяма опозиционна коалиция срещу Ердоган не се вижда на хоризонта? Предстои да се наблюдава. На този етап в извънредните избори според ЦИК ще участват: управляващите от ПСР заедно с ПНД в съюз, НРП (кемалисти), прокюрдската ДПН, "Саадат партиси", партия "Ватан" (вероятен съюз с "Демократическата партия").

Броят на депутатите в Меджлиса вече ще бъде не 550, а 600, като право на глас ще имат навършилите 18 г. От прокюрдската  ДПН, чиито лидери са в затвор в Одрин, казват, че "щом са взели такова решение, ще участваме". Темел Карамоллаоолу от "Саадат партиси" казва, че "при сегашните условия в Турция така не може повече да се продължава. Но обявената дата не е за предсрочни избори, а за избори под натиск и показва колко са се паникьосали в ПСР и ПНД". Предстои да се види кой как ще реализира целите си. И дали ще се справи с предизвикателствата пред страната във външен и вътрешен план. Не са малко и са известни.