Завръща ли се войната в политическия арсенал Печат
Автор Експерт   
Сряда, 25 Април 2018 00:45

Завръща ли се войната в политическия арсенал

Анелия Илиева

На 24. април в новата конферентна зала на СУ "Св. Климент Охридски" беше представена книгата „Европейският съюз, България и конфликтите на 21 век". По този повод се проведе дискусия на тема «Завръща ли се войната в политическия арсенал?».

Мероприятието беше организирано от Балканският институт за стратегически прогнози и управление на риска, Българското геополитическо дружество, Историческият факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” и секция „Социални теории, стратегии и прогнози” към ИИОЗ – БАН. В дискусията взеха участие видни представители на академичната общност, бивши посланици, военни, заместник министри и студенти.

Книгата „Европейският съюз, България и конфликтите на 21 век" съдържа 21 научни анализи групирани в три области:

▪ Бъдещето на войните

▪ Европейският съюз и конфликтите на 21 век

▪ Нови заплахи пред сигурността.

Авторите са учени, преподаватели, дипломати, военни специалисти в различни области. На основата на своите експертни познания те разкриват различни страни  и характеристики на конфликтите на бъдещето. Повечето от застъпените от авторите тези бяха дискутирани на проведената на 18 декември 2017 г.  в СУ «Св. Климент Охридски» национална конференция. Тези изследвания са завършващ етап на проекта  «България и Европейския сюз /проблеми, рискове и перспективи/.

Всички анализи са събрани в обем от 250 страници и дават една изключително широка и задълбочена експертна представа по най–актуалните проблеми в света, измеренията и характеристиките на бъдещите войни, готовността на ЕС да посрещне предизвикателствата , конкретни предложения и идеи, провокиращи тези и предупреждения. Това е определено полезно четиво за изследователи, политици, журналисти и студенти, което допълва на високо професионално и експертно ниво редица проекти, които в момента текат  от различни работни групи в българското общество, в академичната общност, в политически партии и неправителствени организации.

 

В Предговора, озаглавен «Какво променят войните на 21 век» се подчертава, че най–важното в предвоенния период  е да бъде вярно уловен  и анализиран т.нар. сестемен фактор– онова свойство на съществуващите и нововъзникващите обстоятелства, което им позволява те да бъдат  «слепени» в едно цяло и да достигнат определена критична маса, отклрючвайки неконтролируема верижна реакция. Този механизъм към момента не е достатъчно добре изучен, което е и една от причините въоръжените стълкновения /войните/ да ни изглеждат като непреодолими антропогенни катаклизми, срещу които няма надеждна защита. Именно това е темата, която обединява авторите в сборника с научни разработки «Европейският съюз, България и конфликтите на 21 век».

България, ако не иска да се окаже като в бедуинската поговорка за жаждата и кладенеца, следва да отчита поне три източника на риск:

▪ Първият е свързан с вероятността да бъде поставена на първата линия в евентуална конфронтация между Северноатлантическия алианс  и Русия в Черноморския регион.

▪ Вторатазаплаха, вероятността от която расте едновременно с разширяването на турската инвация в Северозападна Сирия, е регионален военен сблъсък с все по–войнствено настроената и непредвидима Турция.

▪ В интерес на своята национална сигурност и териториална цялост България трябва да държи  под непрекъснато внивмание и събитията в Македония, Сърбия и Албания.

 

В Първата част « Блъдещето на войните» са включени 7 материала, коието обхващта следните теми:

1. «Войната и нейното бъдеще» от професор д–р Борислав Градинаров от Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Той разглежда войните като еволюционно и цивилизационно предизвикателство, с какво войните на 21 век ще се отличават от тези , които познаваме.

2. «Войната на 21 век» от Георги Гергинов, полковник о.з., доцент, доктор. Той се спира на високоточните конвенционални вистеми оръжия, форирането на космически театър на военните действия, оръжията на нови физически принципи, киберпространството, новото оболудване на войника, информационните операции.

3. « Цивилизационните аспекти на военното противопоставяне» от Любомир Тодоров, директор «Глобални предизвикателсва» в Института за публична политика.

4. «Влиянието на хибридните войни и фалшивите новини» като част от тях» от Мариана Тодорова, главен асистент в Института за изследване на обществата и знанието. Тя разкрива същността на хибридната война и нейните цели. На второ място се спира на десет фактора, които благоприятстват порадането и разпространяването на фалшивите новини.

5. «Четвъртата световна война вече е в ход» от професор Васил Проданов. Той обосновава прличините да говорим днес зва Четвърта световна война и се спира на десет нейни характеристики.

6. «Фактори, променящи природата на бъдещите военни конфликти. Последствия, международни правни аспекти и разузнаване» от Симеон Николов от Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения, бивш замминистър на отбраната. Той се спира на новото в конфликтите, как военно–техноогичните постижения ще променят  в бъдеще воденето на бойните действия, необходимостта от промени в международното право и предизвикатествата пред разузнаванията през 21 век.

7. «Значението на ядрената сигурност през 21 век» от Недко Тагарев, главен асистент в УНСС. Той запознава с инцидентите  в различните области и страни, програмата «Икономика на отбраната и сигурността със спеиализаия «Ядрена сигурност».

 

Във Втората част на книгата «Европейският съюз и конфликтите на 21 век» също са вкючени 7 материала:

1. «Нашето остаряло европейско мислене» от Теменнуга Ракаджийска, професор в УНСС. Тя разглежда войните на 20 век, предизвикателствата на дигиталната епоха през 21 век и новия начин на мисбене, войната на 21 век.

2. «Реална ли е заплахата от война за Европейския съюз» от професор Никола Аврейски.

3. «Недостроеност» на Европейския съюз и въпросът за Европейска армия» от Иван Кацарски, професор в Института за изследване на обществата и знанието към БАН. Той се спира на «Недостроената» Европа, алтернативата НАТО или Европейска армия.

4. «Общата европейска отбрана– възможности и перспективи» от Захари Марков, полковник о.з., доктор, доцент. Той разглежда обявените от ЕК три сценария – Взимодействие в областта на сигурността и отбраната, Споделена сигурност и отбрана и Обща сигурност и отбрана.

5. «Европейският съюз без единна армия няма перспектива» от Иван Мечков, бригаден генерал от запаса.

6. «Европейският съюз, войните и технологиите в началото на 21 век» от Ивелина Иванова, , доцент в ИИОЗ, БАН. Дакладът включва разделите «Войни с държави и населения», «Война и технологии», «Неравновесие, технологично ускорение, войска»

7. «Състояние и тенденции в общата Европейска политика на сигурност» от Йордан Начев, дипломат, професор по психология, лекто по геополитика.

 

Третата част със заглавие «Нови заплахи пред сигурността» съдържа 7 научни доклада:

1. «Външни и вътрешни опасности за стабилността на Балканите днес– исторически поглед» от професор Искра Баева.

2. «Как факторът «Крим» върна НАТО към териториалната отбрана: последиците за България» от Пламен Димитров, историк и политолог от Българско геополитическо дружество.

3. «Различното поведение на Албания при събитията в Косово 1999 г. и Македония 2001 г.» от Боби Бобев, доктор, сътрудник на Института по Балканистика, бивш посланик в Албания и Косово.

4. «Отношенията между Турция, НАТО и ЕС– настояще и перспекстиви» от Мехмед Юмер, преводач и журналистн, бивш главен редактор на «Заман».

5. «Форми на  организираната престъпност в Черноморсския регион» от Константин Пудин, доктор по икономика и управление, доцент в УНСС.

6. «Защита от бедствия– обща мисия на институциите, военните, гражданските организации и обществото» от Щерион Джунджуров, инженер, магистъ по национална сигурност и отбрана он ВА Г.С.Раковски»

7. «Задължителното прилагане на българските държавни стандарти при храните от животински и раститеен произход» от Петър Бодуров, доктор.

 

 

 

В дискусията на тема «Завръща ли се войната в политическия арсенал?» участваха:

▪ Генерал–майор Ангел Марин, вицепрезидент на Република България

Той отбеляза, че войната никога не си е отивала и сега и в бъдеще ще бъде използвана. Няма време за уталожване на страстите преди възникването на следващия конфликт. Високият залог увеличава риска, кой да започне пръв.                                                                                                                                                                                                                           Войната се завръща като начин на мислене. Има тенденция към стопяване на равнището на мъдрост, компетентност, лидерство. Стопява се прага на вземане на решение за война. Да унищожиш другия днес означава да унищожиш себе си.

Най–малко вероятна е ядрената война. Най–реални са местните и регионални войни. Широко ще бъдат използвани меки форми на налагане на влияние и постигане на цели.

Необходима е нова международна система за сигурност. Стратегията на управлявания хаос е все още  полезна за тези, които я използват. Каквото и да се случи, ще участваме в него, независимо дали като победители, или като жертви.

 

Йордан Божилов,  председател на Софийския форум за сигурност:

Той припомни основни тези на Брус Бъркоуиц от книгата му «Новото лице на войната»   от преди 15 години за бъдещето на информационните войни, за уязвимостта на всяка армия, за ключовата роля на информационно–технологичната надпревара, за превръщането на съвренните войни в мрежови.

Все още ние имаме много пропуски в изграждането на отбранителната система. Залагаме на придобиването на нещо, а липсва анализа на способностите. Те могат да се изградят само като съвкупност от много елементи.

Войната все още е средство за постигане на политически цели. Лесно можем да постигнем победа /например в Афганистан/, но да променим нещата към по–добро е много по–трудно.

Не осъзнаваме влиянието ва високите технологии . Информационните войни никога не са излизали от арсенала, но посланията днес правят особено уязвимо обществото. Информацията вече е неконтролируема.

 

Любомир Кючуков, бивш зам.министър на външните работи, директор на Института за икономика и международни отноения:

Войната се върна в Европа не само като факт и конфликт, а се легетимира като начин на мислене. Мирът е големият отсъстващ в международните отношения. Дебатът е как да се действа по време на война, а не как тя да се предотврати.

Днешната конфронтация е по–опасна от Студената война. Днес ситуацията е динамична с тенденция към ескалация, а не статична, както в миналато. Споразуменията се заобикалят, а контролът е по–трудно осъществим. Трудно се контролират собствените съюзници и проксита. Същественият резултат е: ерозия на международната система като цяло. Компрометира се универсолността на националния суверенитет. Официално днес няма войни, защото не се обявяват. А в света има над 50 въоръжени конфикта. Отсъстват решения на СС на ООН. Ограничава се дипломатическият инструментариум за решаването на конфликти. Международните отношения се превръщат в поле на игра без правила.

Възниква въпросът: Докъде може да стигне всичко това? По–скоро до нищо добро за всички участници.

 

Професор Димитър Димитров, ръководител катедра «Национална и регинална сигурност» в УНСС:

Защо все пак се допуска мисълта за война като решение? Отговорът е, че мислим за война като от типа на Втората световна. Но всъщност  ако изследваме мисленето в посока на друг бизнес–модел и война със средства, с които да е по–евтина, ако търсим алтернатива, ще започнем с частни армии, необявена война, прокси–война, хибридна война, внътрешни конфликти и отсъствие на големите традиционни армии.

Големите играчи днсе са принудени да поддържат елия спектър от способности.

 

Професор Васил Проданов, преподавател в УНСС:

В резултат на лошите политици ли е ставащото или по други причини? Обективно влизаме в период на големи войни, както преди Първата световна война. Сега монополите са по–големи. Неравенството е гигантско. 60% от американците казват, че техните доходи са по–малки от преди 15 години.

Второ, Това нова Студена война ли  е или не? Същностната характеристика на Студената война бе, че имаше биполярен свят. Не е вярно, че е изчезнало идеологическото противопоставяне. Имаме нарастваща степен на идеологическо противопоставяне между либерализма и консерватизма. Написаното за голям терор и за милиони избити от Сталин беше част от информационна война. Вестник Гардън писа, че части от книгата са писани в британското разузнаване Ми–6, а това обърна мисленето на хората.

Манипулациите сега ще бъдат все по–големи от когато и да е било в историята.

Професор Динко Динков, директор е на Центъра за балкански изследвания към УНСС:

Напомни думите на Хелмут Шмидт: Който пръв натисне копчето , той ще умре втори. През 21 век войната стана възможна, защото обявихме края на Студената война, някои се изживяваха като победители, а победителите не ги съдят. Загубихме формулата за поддържане на стабилността. Не бе разбрано предложението за отказ от противоракетен чадър. Буш младши едностранно денонсира Договора за противоракетна отбрана. Не разбрахме връзката между това и събитията на 11 09. 2001 г. Зад това стояха серизозни сили. Не с ракети, а със самолети бяха ударени символи.

 

Професор Иван Ангелов,  Член-кор на БАН:

Въпреки че менюто от военни средства стана по–мащабно и разнообразно, не може да се предизвика война между САЩ и Русия, без да се стигне до използване на ядрено оръжие.

Да се говори, че през 2025 г. страните от Западните Балкани ще станат членки на ЕС е несериозно. Това не е българска идея, а скрита форма на противопоставяне САЩ–Русия за да се прегради пътя на Русия към Балканите. Присъединяването на Западние Балкани по политически и исторически причини е супер–сложно и ще изисква десетилетия. Ако ЕС се развива като военно–политически съюз и не поставя ударение върху общия пазар, е възможно присъединяването им, което да не доведе до осоени сътресения. Трябва да бъдем по–предпазливи по отношение на Западните Балкани.

Професор Иван Кацарски, Институт за изследване на общества и знанието:

Изглежда върви пропагандиране на войната. До преди няколко десетилетия имаше силни антивоенни движения. Поне една причина обяснява този проблем. Интелектуалците не са това, което бяха. През последните десетилетия в резултат на либералния модел интелектуалците се превърнаха в хрантутници на държавата и корпорациите. Загуби се отстояването на собствени позиции.

Професор Николай Генов, Берлин:

Нито един колега тук не говори за участието на ЕС в тези процеси, за потенциала му на съюз. Събитията в Сирия ни накараха да мислим за ЕС повече като наблюдател. Бъдзещите войни ще бъдат глобални. Разузнавателните възможности на ЕС се оказаха слаби. Глобалната финансова и икономическа криза показа, че освен едно грлобално правителство, няма кой да друг инструмент, който да овладее кризата. Няма потнециал за намиране на решения.

24. 04. 2018 г., София