“Холандия и 7–те джуджета” и бумерангът за малките страни в ЕС след Брекзит Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 03 Май 2018 09:21

“Холандия и 7–те джуджета” и бумерангът за малките страни в ЕС след Брекзит

Жоржета Пехливанова

Може би, залисани в първата ни отговорна цел на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз - Западните балкани и тяхното бъдеще в Европейския съюз, “темата за съдбата на малките страни в ЕС след Brexit”, която е настолна, сякаш се подминава и остана назад.

Но тя е бумеранг и не бива да се премълчава. Затова накратко искам да споделя за сериозното безпокойство и притесненията на някои малки страни от Северна Европа, които много старателно обмислят своето бъдеще и са изключително активни, групирайки се, за да избегнат френско-германското господство, което се задава в ЕС в близките месеци.

След Brexit нищо няма да е същото, нито за британците, нито за 27-те страни, които остават в Европейския съюз /ЕС/. Програмираното напускане на Обединеното кралство действа като аларма, която кара много страни от Северна и Централна Европа да реагират, пришпорвайки страховете най-вече на по-малките държави, които започнаха да търсят нови съюзи или алианси за изграждане на ново равновесие на силите вътре в Европейския съюз. Не им липсва основание на Холандия, Швеция, Дания, Балтийските и Централно европейски страни, за да реагират.

Великобритания е една от големите държави, която е с 12% глас в европейските институции, страна, под чийто флаг свободният обмен и скептицизъм бяха от значение за политическия съюз – ЕС. Нейният мощен гръб бранеше други по-малки страни, които я търсеха за подкрепа и помощ. Холандският премиер Руте е лидерът, който е за промяна на мнението на малките държави от Северна Европа.

“Малките държави ние се чувстваме като сирачета след излизането на Великобритания от ЕС”, заяви преди дни Каролина де Груйтер, журналист и анализатор в Тинк-танка “Карнеги Европа”.

Холандката по рождение, която живее в Осло и е постоянно в движение в Европа, анализира, че Brexit променя баланса на силите и смята че “Brexit променя също така и нашия манталитет. Защото беше твърде лесно за много от нас да се крием зад мощния гръб на Обединенто кралство...

В моретата малките риби се страхуват, че могат да бъдат изядени от акулите. В Европейския съюз малките държави се страхуват от мощта и господството на двете големи – Германия и Франция, които след излизането на Великобритания тяхната тяжест относително нараства.“
Разбира се, всички в Евросъюза очакват да видят какъв тип отношение ще заяви германската канцлерка през своя четвърти пореден мандат и новият „кипящ“ френски президент със стаж само от една година като президент, но с куп нови инициативи и с капацитета да съблазнява.

Загубата на Великобритания лишава ЕС от един от най-големите нетни вносители в момент, когато блокът се опитва да финансира нови области, като отбраната и миграцията. Част от страните, включително Австрия и Холандия, вече се борят срещу всяко искане за увеличаване на членската вноска. А Франция и Германия заявиха, че са готови да платят повече. Сумите, които са заложени за обсъждане са огромни, нищо, че те представляват само малка част от богатството на Европейския съюз.

“Швеция най-после се превърна в член на ЕС”, казва Eva Sjögren, директорка на Шведския инситут за европейски политически науки. “Да събудиш една страна, която повече от 20 години е в Съюза, но след Brexit тя започва да гледа на Съюза по различен начин, Швеция осъзнава, че се нуждае от нова стратегия в своето отношение към ЕС.” В доклада, който е изработила за Brexit, Sjögren идентифицира Швеция като най-верен съюзник на Обединеното кралство. В периода 2009-2015, в Съвета на министрите на ЕС Стокхолм е гласувал заедно с Лондон в 9 от 10 гласувания. Заключението й е, че “ когато британците си отидат, Швеция не само ще загуби един свой близък съюзник, но също така един важен мост на отношение с останалите държави-членки”.

Изплашени от Brexit, лидерите евроскептици променят своето отношение към ЕС. Съобщението за Brexit се почувства като сензация за осиротяване за някои страни, не само на малките, но и за северо-европейските, които са по-малко интеграционисти и които не са част от еврото, което води до формиране на регионални алианси, коалиции по интереси, групирайки различни страни в името на конкретна цел и които могат да варират според темата.

Един от тези по-значим алианс е т.н. “Лига Ханзеатика” /Liga Hanseática/ 2.0, - отнасяща се до федерацията на търговците и градове от Северна Европа, която е имала своя апогей още през XIVв. Днешната версия е съставена от страните Холандия, Швеция, Дания, Финландия, трите балтийски страни и Ирландия; известни в Брюксел като “Холандия и 7 джуджета”. В този алианс никой не спори за лидерската роля на Холандия под ръководството на нейния премиер Марк Руте. “Холандия е вече третата страна с най-голямо влияние в управлението на ЕС”, заявява холанският кореспондент в Брюксел Марк Пиперкорн, позовавайки се на активната дейност и европейско лидерство, което си спечели премиерът Руте последната година и половина, възползвайки се от отсъствието на други големи страни като Италия, Испания и Полша, които са малко активни в ЕС, било то поради техните вътрешни проблеми или от липсата на интерес към европейската политика.

В третото правителство, което либералът Руте оглави начело на дясна коалиция от четири партии, белязана от евроскептици, премиерът Руте даде завой с поведението си към Брюксел. Първо, замени речта си от постоянна критика към ЕС към положителна оценка; и на второ място заигра ролята си на действащ европейски лидер. “Руте смята, че ЕС не е перфектен, но иска да седне на първата линия, за да управлява в ЕС”, изтъква холандският кореспондент в Брюксел М.Пиперкорн. Това показва и неговата наситена програма от много пътувания и срещи с различни европейски лидери и най-вече неговата реч в Берлин на 2 март т.г., една голяма реч за европейската политика, в която разкри портрета на ЕС, един клуб от държави, който се нуждае от много прагматизъм и по-малко визионери. “ЕС не е неспиращ се влак, който се е засилил към федерализма… Това не бива да бъде нашата цел”, заяви Руте в речта си, поставяйки граници на европейската интеграция.

И повтори: “Трябва да работим за един по-перфектен съюз, а не за един по-интегриран.” Седмица по-късно осемте финансови министри от “Лига Ханзеатика” подписаха декларация за фиксиране на своите червени линии относно реформа на Еврозоната, която предлага президентът на Франция Еманюел Макрон. Това са осем малки страни, които споделят георграфия, икономическа политика и страх да бъдат пометени от големите държави. Декларацията бе един вид бунт на Севера срещу проектите на Макрон и едно предупреждение към Меркел, да запази позицията си, впреки че зад себе си вече не стои силният ястреб ВолфгангШойбле, министър на финансите.

Холандският премиер М. Руте се разграничи от проектите на Макрон за реформиране на Еврозоната, но неговото мнение съвпада по други много теми. Двамата споделят генерация, прагматизъм и желание да оглавят Европа и да управляват Европа. Това как ще се разберат Меркел и Макрон зависи от много неща, но малките държави са решени да изградят алианси, за да си осигурят позицията в Съюза, въпреки че без Германия и Франция нищо не може да стане, но двете големи да знаят, че само ТЕ не могат всичко да решават.

“Годината 2016 - годината на Brexit, бе една ужасна година, смята анализаторката Каролина де Груйтер. “Това бе годината, в която ни се струваше, че Льо Пен във Франция и Вилдерс в Холандия можеха да спечелят. Когато убиха руския посланик в Турция, се заговори за Сараевския атентат на ерцхерцога Франц Фардинанд, 1914г... Атмосферата се промени, 2016г. бе и година на популизма, а в 2017г. антипопулистите пък надигнаха своя глас...”

Brexit промени отношението на управляващата класа в много страни по отношение на ЕС. Постоянното очерняне на ЕС има своите последици изтъкна председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер след референдума за Brexit: “ Ако години наред, ако десетилетия наред казваш на твоята публика, че в ЕС нещо върви зле, че той е прекалено бюрократичен съюз, не може да се изненадаш, ако гласоподавателите са ти повярвали”.

Обединеното кралство ще плати своята цена за Brexit, но за Холандия един “Nexit” ще бъде катастрофа. Страхът се разпространи: не прави нищо, остави да расте анти-европейското чувство и един ден това ще доведе до референдум и може да спечели излизане от ЕС. Това е прочитът, който де факто холандската политическа класа направи, както и тази на другите страни на Северна Европа, което ги накара да потърсят ново отношение с Брюксел. Целта е от една страна да бъдат по-активни, търсейки нови гъвкави алианси за защита на своите интереси, тъй като сега вече го няма “ татко Лондон”. От друга - да проявят по-положително отношение към ЕС, за да се избегне неминуемото дистанциране на обществата им към клуба, който сега усещат, че е по-необходим от всякога.

Европейската комисия (ЕК) тази седмица ще трябва да представи първия си дългосрочен бюджетен план без участието на британската икономика. Стойността на бюджета се очаква да е около 1,2 трилиона евро. Комисарят по бюджета на ЕС Гюнтер Йотингер, който ще представи плана, смята, че са необходими сериозни мерки, за да се запълни дупката от 12-14 милиарда евро, оставена след Brexit. Ще последва надпревара с времето, особено след като Европейската комисия, иска бюджетът да бъде одобрен преди избориje за Европейски парламент през май 2019 г., два месеца след като Великобритания напусне ЕС.

Общата селскостопанска политика на ЕС е на първо място в списъка със съкращения. Тя представлява 37% от разходите на блока. Това ще бъде трудно за преглъщане от Франция, чиито фермери са най-големите бенефициенти на средствата от фондовете.

Съкращенията ще бъдат насочени и към така наречените кохезионни фондове, които се използват за финансиране на развитието в по-бедните европейски страни. Те представляват още 35% от бюджета на ЕС. Повечето от тези пари понастоящем отиват в страни, бивши членки на съветския блок, които все още наваксват икономически. Но Испания и Италия започнаха да настояват част от парите да бъдат пренасочени, за да се справят с масовата безработица сред младите хора в техните страни.

Българските управници трябва да се приземят и да съзрат бумеранга, който е надвиснал над главите ни. България като най-бедна държава следва да намери своето най-добро и точно място в Евросъюза, осъзнавайки че след Brexit нищо няма да е същото.