Външни и вътрешни сили не желаят интеграция на страните от Балканите и не зачитат българския интерес Печат
Автор Експерт   
Вторник, 12 Юни 2018 13:18

Външни и вътрешни сили не желаят интеграция на страните от Балканите и не зачитат българския интерес

Зорница Илиева

Не е тайна, че Европа не проумява в дълбочина спора между Скопие и Атина за името на държавата Р Македония - независимо, че се води вече 27 години. Но да се каже, че това е една "политическа гротеска", според "Франкфуртер Алгемайне цайтунг", е най-малкото сигнал, че заинтересовани сили губят търпение.
Позицията на Гърция в този спор за името "Македония" била "абсурдна" и това се признавало под сурдинка от повечето гръцки политици, но "как да си плюят в лицето сега", питат се и в "Дойче веле"? Малко натиск върху управляващите в Атина не е излишен, както биха казали компетентните. Всеизвестно е, че всъщност става въпрос да се даде старт на членството на Македония в НАТО, предвиден за предстоящата среща на върха на НАТО на 11-12 юли, за което настоящият македонски премиер Зоран Заев е поел съответен ангажимент. Но условието да го изпълни е да се разбере с Гърция за името, за да не се получи ново "вето" от страна на Атина, както стана на предишна среща в Букурещ.
Темата е толкова чувствителна, колкото са всички неизживени историческите обременености на Балканите. Това обаче не намалява задкулисния натиск в една или друга посока от страна на геополитически играчи като САЩ и Русия, които не крият стратегическите си интереси в нашия регион.

Както казва американският помощник-държавен секретар за Европа Уес Мичъл,  "САЩ продължават да играят тиха роля в процеса на разрешаване на спора за името" и споменава, че "американски екип работи не само за уреждане на отношенията Сърбия-Косово, не само за ситуацията в Босна и Херцеговина, но и по въпроса за името". Видно е, че конфликтните точки на Балканите са в дневния ред на Вашингтон. За интереса не е нужно да се коментира. Известни са политиките за "въздържане на Русия" и изолацията й, които се обясняват с "агресивна руска политика, която дестабилизира Балканите". НАТО е само инструмент, за да се гарантира успех в реализацията на тази политика. И в крайна сметка да се заобиколи "последният съюзник на Москва на Балканите - Сърбия". Кей Бейли Хътчинсън, посланик на САЩ в НАТО, го казва в пряк текст "САЩ дават гаранция, че въпреки нерешения спор за името Алиансът ще пази суверенитета на Македония, дори проблемът с името да не се реши до юли. Това няма да ни попречи да браним Македония от зловредното влияние на Русия, независимо дали Москва ще води хибридна война или каквато и да била друга агресивна дейност". Ясно е, че  щом се допуска вариант спорът с името да не се реши до 11-12 юли, т.е. да не се подпише споразумение между Скопие и Атина, значи разговорите наистина са зациклили до точка на замръзване.
Прословутите телефонни разговори между Зоран Заев и гръцкия премиер Ципрас, които трябваше да обявят крайното решение, не само се отлагат във времето, те стават все по-химерни. Защото ситуацията в самите преговарящи страни става тревожна и вещае политически сътресения. И в Македония, и в Гърция хората са по улиците и протестират масово. Управляващи и граждани са от двете страни на барикадата и това в Гърция се води под лозунга "Македония е Гърция".
Тук вече всяко българско сърце започва да бие учестено, защото поколения българи са живели с мисълта, че Македония е част от етническите ни граници. Известна е поговорката, че България граничи сама със себе си, което обаче не попречи да признаем братска Македония за суверенна държава след разпада на бивша СФРЮ. Да, Македония е била наша кауза, воювали сме за нея, дали сме свидни жертви в борбата за освобождението й от Османско владичество, правили сме грешки в политиките си към Скопие, но съобразяването със ситуацията в международен план е задължително условие за добруване на двата народа и нормални отношения между страните ни. Както казва нашият Св. Синод, "Днес на Балканите съществуват съвсем различни в сравнение с далечното минало държавни и църковни реалности". Което не означава, че трябва да сме безразлични, когато се спори за името на Македония. Някой е решил, че не сме страна по спора и западните медии не се занимават с наши национални интереси в този аспект. Пък и не само медиите. Ако ние сме заели поза на мълчалив наблюдател, а някои се надяват гърците да "извадят наши кестени от огъня", т.е. да отстояват между другото наши изконни интереси, тогава не бива да се изненадваме след време, че ще се наложи да си  посипваме главите с пепел.
Какво означава точно Зоран Заев, чието правителството ни подкрепи безрезервно, включително и с прословутия Договор за сътрудничество, да предлага име "Илинденска Македония"? А Буяр Османи, вицепремиер, когото назоваваме "приятел" да настоява, че "трябва да застанем твърдо зад предложението за Илинденска Македония, което е златна възможност"?  Не познават историята, която уж потвърдиха, че е обща или са решили за наша сметка да си уреждат политическото си бъдеще? В тази връзка се чуха  гневни гласове у нас. После във в. "Нова Македония" се опитаха да обяснят, че това име било само "трик на Заев, за да се прокара ерга омнес" - име за всеобща употреба. Останаха три варианта за обсъждане - Северна, Горна или Нова Македония. Какво означава Северна Македония, което се коментира като най-възможен вариант за име? На север от Гърция е и Пиринска Македония, нали? В стратегически план би ли трябвало да се притесняваме от иредентизъм, както правят гърците и затова искат промяна на конституцията на Македония - условие, за да приемат подписване на споразумение за името? А как ще действаме, ако тези географски понятия не ни устройват? А те не ни устройват, видно е. Видно е и че експерти липсват на управленческо ниво, защото само емоционални изказвания няма да решат въпроса. Бърза се за НАТО? Няма лошо, но защо без отчитане на наши интереси?

Дали не е дошло време приоритет да ни станат националните интереси? Въпросите чакат отговор. Защото само с изявления, че ще честваме заедно общи исторически празници  и общи национални герои няма да се получи. И на Балканите двойната игра е известна. Някои изказвания на македонския премиер относно име, език, нация, народ напоследък го доказват. Например словото му при честването на 1000 години Охридска архископия в Охрид на 28 май. Или писмото му до Вселенската патриаршия, с което иска признаване автокефалност за МПЦ, след като се нашумя и у нас, че били признали БПЦ за "църква-майка".
В същото време хиляди гърци, особено в Северна Гърция, протестират с лозунги "Заев, македонец не се става, македонец се ражда". Те дори и на сън не приемат термин Македония  да се използва в името на държавата. А това е онази Северна Гърция, която векове е била българска, каквото и друго да се говори. По стечение на исторически неблагоприятни за нас събития, сега тези земи са в границите на Гърция и реалностите няма как да се променят. Ние и не настояваме. Излишно е да се спори по въпроса.


В Македония опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ организира масов протест в Скопие с обвинение към правителството за "предателство" и непрозрачност при водене на преговорите с гръцката страна и заявява открито, че няма да приемат нито ново име, нито промяна на конституцията и ще настояват за нови извънредни избори. Няма значение дали начело на опозицията е Груевски  или Мицковски. Част от ВМРО-ДПМНЕ дори настоява за мораториум върху преговорите за името. И в Македония, и в Гърция опозицията използва ситуацията да атакува управляващите и да предизвика избори с цел спечелване на властта. Ако Зоран Заев обещава "устойчиво и трайно" решение за името, което ще бъде ратифицирано своевременно в Собранието (парламента), а през септември ще се проведе референдум, за да се даде възможност народът да си каже думата, как ще обясни смяна на името с просто мнозинство от 61 депутати? За да го осигури това мнозинство той смени министри от собствената си партия с представители на албанските партии. Тоест албанците за кой ли път извиха ръце на поредните управляващи в своя полза, но това ще успокои ли православното население в Македония, което не си дава конституционното име? Без значение дали са поддръжници на управляващите от СДСМ или от опозицията ВМРО-ДПМНЕ. Защото за албанците името не е "на живот и смърт", важното е членството в НАТО. Още повече, че т.нар. албански фактор на Балканите безрезервно от години е подкрепян от САЩ и това не е тайна за мислещите граждани в региона.
На този етап ЕС не е във възторг от нашия приоритет за приобщаване на Западните Балкани към Брюксел и срещата в София красноречиво го доказа. "Потупването по рамото" стана чрез "партньорство" и препоръки за реформи, но самото разширяване като перспектива се отложи за неопределено време, включително за Македония. А тя е кандидат от 2005 г. Но едно споразумение с Гърция би осигурило не само покана за членство в НАТО, не само осигуряване на позиция преговарящ за членство в ЕС, но би дало възможност на СДСМ да укрепи политически позиции и Зоран Заев да се чувства сигурен в дългосрочен план като премиер.


Едно име, а колко сигнали дава - пропаст между управляващи и народ, сътресение в политическия живот с хипотези за нови избори, дестабилизиране на самите държави, напрежение между съседи и съмнения за използване на ситуацията, за да се гарантира лично политическо бъдеще. Дали у нас се осъзна, че сме склонни да се предоверяваме или да инвестираме в доверие, което много бързо се загърбва в името на собствени цели? Кой внуши илюзията, че македонизмът ще отшуми само с един лелеян от наша страна договор?  Отделно са съмненията, че и самото му подписване е станало след натиск отвън с цел ускоряване на определени процеси - за членство в НАТО например. Няма как по друг начин да се обясни защо Зоран Заев побърза да забрави в свои изказвания за българите като част от конституционното население на Македония. И как обяснява, че се е разбрал за езика, нацията, народа, идентичността.
Случаят с писмото до  Вселенския патриарх Вартоломей с искане за автокефалност (независимост) на МПЦ и то под името Охридска архископия е допълнение. От гръцкия външен министър Никос Коциас, трябваше да разберем, че преговорите с Вселенската патриаршия са в ход от миналата година.  И искането е МПЦ да бъде обявена за Охридска архископия, тоест да се пропусне исторически доказаното, че е Охридската архископия е била "на вся българи".

В Белград питат дали Македония освен името на държавата ще смени името и на църквата? Уж трябвало заедно да честваме в Охрид 1000 години на Охридската архископия, която е приемник на Българската патриаршия след падането под Византийско владичество при Василий II-Българоубиец? Но изпратили покани само от свое име и самото честване е минало доста самотно, само сред собствени политици и редови граждани. Удари в гърба или просто "нищо лично", защото интересът "клати феса". Има ли в случая са заложени и чужди интереси, а не само лични?
Именно затова натискът, който беше упражнен върху БПЦ да приеме МПЦ за независима, е недопустим  като проява. Превръщането на църковен въпрос в политически не е нова практика, но зависи как ще се отстоява и провежда. Не става без нужните познания.
Държавата ни не подкрепи честването от страна на БПЦ на 1000-годишнината от Охридската архископия, макар и то да се ограничи в рамките на една света литургия в катедралата "Александър Невски". БПЦ обясни позициите си по въпроса със специално Патриаршеско и синодално послание. Да се дистанцираш от църквата си  едва ли е най-разумното поведение в този размирен свят. Ново разделение, нови противопоставяния, дестабилизиране на общество и  държава. Някой има интерес да разединява православните, да сее раздори сред гражданите, да усложнява отношения между съседи, да дестабилизира балканските страни. Кой има интерес? По-скоро кои, защото играчите на терен не са само САЩ и Русия.


И без теория на конспирациите може да се мисли в посока, че не само външни, но и вътрешни сили не желаят интеграция на страните от Балканите и решаване на междусъседски проблеми. Като нашия с Македония. Подкрепят се действия за влияние и намеса във вътрешни дела. Подкрепя се статуквото, а за Македония това е македонизмът. Вече от 100 години. Ако с последните събития македонският възел се заплита, както твърдят експерти. Имаме ли план "Б" за продължаване на усилията за нормализиране на отношения и добруване на страните ни? Коридор 8 ще бъде ли реализиран, защото той още от Царско време е бил от стратегически интерес за България? Няма друг път освен диалог с отворени очи и уши, повече внимание към  собствени интереси, отколкото угоднически пози пред големите. Дали го можем? Вижте последните събития по света и у нас, както и наблюдаваната наша индиферентност по темите на деня. Включително и за едното име на Македония.