На Балканите може да се стигне до сблъсъци, дори и военни Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 16 Август 2018 11:36

На Балканите може да се стигне до сблъсъци, дори и военни

Интервю на Мариела Балева с доцент д–р Йордан Величков*/

На Балканите пак ври и кипи. В Македония, в Сърбия, Косово, Румъния… Защо Зоран Заев ядоса българите и каква бе реакцията на властта. Ще има ли подялба на Косово. Защо в Румъния пак има многохилядни протести. По тези въпроси разговаряме с доц. Йордан Величков, който добре познава балканските събития.

– Много негативни реакции предизвикаха у нас думите на македонския премиер Зоран Заев, че Илинденското въстание е македонско. Поредният пирует, който той направи, наистина ядоса българите. Случайно изтървано ли беше това изказване или бе направено съзнателно, доцент Величков?
– Изявлението на Зоран Заев, че Илинденското въстание е македонско, не е случайно изтървана оценка. Това е израз на една 70-годишна безпрецедентна фалшификация на българската история. 7 десетилетия се налага с неистови усилия изкореняването на българското национално съзнание и силово натрупване на македонизма на над два милиона българи. Такава мащабна денационализация е без аналог в европейската история. Какво да очакваме от Заев и политическата върхушка в Скопие, за които македонизма е доходна професия, която ги мотивира да гледат на нея като на смисъл на своя живот. В името на тази професия не само фалшифицират историята, но и променят българската национална принадлежност на собствените си предци. Десетки генерации в Македония живеят, раждат се и умират като българи. Днес грубо политически конформисти, да не кажа шарлатани, се опитват да променят и съзнанието на тези българи, част от които са дали живота си за българската кауза.

– Известна е мисълта, че македонецът не е македонец, ако не плюе българина… Ние обаче като че ли вярваме в „новите дрехи“ на съседите?
– Този факт трябваше много добре да бъде отчетен от българските политици. Не може да се вярва на хора, които са отишли толкова далече в своето родоотстъпничество. Заев няма и голям избор при отстояването на тази погрешна теза за македонизма. Ако е различен, той просто няма да бъде в политиката и като нищо може да сподели съдбата на покойния президент Трайковски. В тази държава единствените, които казват истината, са представители на албанската общност и то в парламента. Не един път е имало спор, в който албанските представители са обвинявани, че работят за каузата на Албания и албанизма, на което те отговарят: „Да, ние работим защото сме част от албанската нация и Албания. А вие защо не сте част от вашата, вие си имате отечество, защо му изменихте, защо го предадохте?“ Това са фактите.

– Но само преди няколко дни Заев и Борисов почетоха заедно Гоце Делчев в Благоевград. Какво го е накарало да направи този измамен пирует, къде сбъркахме и ние?
– Опитвайки се да решава вътрешните си проблеми, Заев забърка гафа с българите. Той си дава сметка за това, но македонизмът е много, много напред. И всяко отстъпление от него означава самоубийство за всичките днешни политици в Скопие. Ние допуснахме и много сериозна грешка. Договаряме се да обсъждаме историята и общите ни дати. Няма общи дати и обща история, историята е една! До края на Втората световна война в района на Македония има само една история и тя е българска. Всички факти и данни говорят по един и същи начин за българския характер на населението, което 1000 години живее с него. Последното събитие, за което става дума, е Илинденско-Преображенското въстание. Та консулите на най-големите европейски държави признават българския характер на въстанието.

– И европейската преса също пише за зверствата над българите.
– Именно, над 7500 публикации в европейския печат отбелязват събитията около Илинденското въстание. А само в американския печат тези статии са 1700, от които 350 в най-големия ежедневник „Ню Йорк таймс“. На хиляди места се подчертава българския характер на въстанието, български чети и комити, избити български жени и деца…

– И само след 40 години обаче започна отричането на тази истина.
– Да, намериха се политически шарлатани за това. После пък се появиха техни последователи, които 70 години грубо фалшифицират една безспорна историческа истина. След това бе положено началото на нов народностен субект македонци от Титовото правителство. И този субект се утвърждава 70 години. От 1944 г. до разпадането на Македония особено първите години, са избити над 35 000 души. И то българи с ясно изразено българско национално съзнание. Над 150 000 са напуснали Македония. Всъщност това е най-голямата емигрантска вълна в Европа на фона на населението – 1,2 милиона. Над 100 000 са минали през лагери, затвори. Така е утвърждаван македонизма. Нещо, за което мълчим.

– Категоричната реакция на хората бе, че трябваше да реагираме веднага. Как оценявате действията на управляващата коалиция у нас около скандала?
– Българската позиция не беше адекватна и професионална, тя закъсня. Външната ни министърка трябваше веднага да извика посланика на Македония или да му връчи протестна нота. Премиерът ни не може да бъде слънце и да огрее навсякъде. Но той е длъжен да си подбере екип от професионалисти и политически грамотни хора, които да провеждат съответната политика, която той и партията му предлагат към момента. Борисов трябва да знае кой става и кой не става за съответния пост. Тази Екатерина Захариева изглежда не става. Тя не познава нещата, но има хора, които ги знаят и могат.

– Адекватни ли бяха думите й, че не приема съвети от партия, предала костите на Гоце на Титова Югославия? 30 години минаха след промените, а още се замеряме с това кой кога е бил комунист…
– Какво значи партия, която има вина? Ами те всички имат вина! А кой прогони идеята за обединение на българите – в Балканските войни, Първата и Втората световна война?… Като не се познава историята, трябва да се мълчи. Тогава сме имали реалните шансове да се обединим и те са провалени от тогавашната Кобургска династия и тези, които я обслужваха. Вината на бившите соцправителства е ясна – те бяха съучастници в най-мащабния еничарски акт. Това не може да се забрави и прости.

– Чуха се призиви за замразяване договора с Македония. Трябва ли да се стига до там?
– Не да се замрази, не да четем някакво уж извинение във фейсбук. Трябва да им се каже ясно и точно, категорично да застанем на тезата: никакви договорки, пазарлъци, общи оценки. Историята е ясна – тя е точна колкото математиката. До 1944 г. нямаме обща история, защото дотогава няма македонци.

– Гърция обаче винаги реагира категорично, ние – трудно. Защо?
– На външната политика българските политици – не само управляващи, са гледали не като инструмент за отстояване на национални интереси, а като инструмент с чужда помощ да се доберат до властови постове. Докато гърците си вършат перфектно работата. Когато се касае за гръцки национални интереси, там разлика между опозиция и управляващи никога не е имало. Ние тук сме гуша за гуша. Никога не държим сметка за общото, което ни обединява. Знаете ли какво значи народ без история? Политиците ни въобще не си дават сметка колко страшно е това. Няма нито един документ, че тук е имало някакво различно население освен българско. А ние не смеем да отстоим една очевадна историческа истина. Те ръфат от миналото ни, а искат заедно да продължим бъдещето. Затова трябват и по-крути мерки.

– Какво имате предвид?
– Премиерът Борисов трябва да направи сериозна забележка на външния министър, дори може да се огледа и ако реши – да поиска и неговата смяна. И никой не би го обвинил. Тази госпожа до такава степен успява да бъде индиферентна към очевидни антибългарски изяви и това е ужасно. Затова си външен министър, за да пазиш авторитета и името на България, да отстояваш българските интереси.

– Преди повече от половин век Иво Андрич нарече Балканите „буре с барут“. И днес писателят ще се окаже прав, защото в една друга част на полуострова ври и кипи – между Сърбия и Косово. Говори се дори за подялба на Косово. Това няма ли да доведе до още по-големи проблеми?
– Ако не се реши проблема, може да се стигне до сблъсъци, дори и военни. Но не ми се ще да вярвам в такава възможност. Косово винаги е бил в центъра на вниманието на сръбската държава. Идеята, която сега се лансира, е за евентуална подялба или корекция на границите между Косово и Сърбия и Косово да отиде към Албания. Това е идея, която веднага след разпада на Югославия, бе лансирана от някои косовски лидери. Свидетел съм на тези събития, дори от Белград са ме ползвали за консултант. Тогава албанците предлагаха да се подели Косово – 30:70% в полза на албанците. Сърбите искаха 50 на 50. Това беше неприемливо, защото албанското население беше 85%, а сръбското около 15 на сто. Казах им, че това, което искат, няма да стане, но 30: 70 е много добре – „Не се отказвайте! Ще стане още по-зле.“ В Албания имаше и демографски взрив, докато в Сърбия раждат по-малко деца. Албанците с години поддържат лозунга, че истинският албанец има поне 7 деца. Демографската им статистика е смайваща и сърбите един ден и 30% няма да вземат.

– В Македония двата етноса са напълно изолирани един от друг…
– Да, те дори не общуват, не търгуват, нямат общи бракове. Засега съотношението им е в полза на македонците. В Косово явно са стигнали до извода, че няма друга алтернатива освен да седнат и да се разберат. Има четири общини със сръбско население и още някои по-малки райони – те да отидат към Сърбия, а останалите към Албания. По този въпрос премиерът на Албания Еди Рама и сръбският президент Александър Вучич са разменили мнения. Подялба ще бъде не най-добрият, но на този етап е най-разумният ход. Албанският демографски бум е страшен.

– След още няколко десетилетия на албанците Балканите ще им бъдат тесни. А идеята за „велика“ Албания е жива.
– Нищо страшно няма в една „Велика“ Албания. Албания сега е 28 000 кв. км плюс Косово, което е около 10-ина хиляди – общо стават 38 000 кв км. И какво им е великото? А население от 6-7 милиона няма нищо велико. Тя е три пъти по-малка от България, два пъти по-малка от Сърбия, по-малка от Гърция – кого заплашва? Никой! Но оставени така те продължават бурното демографско нарастване. Затова смятам, че това ще бъде разумен ход.

– Но сред политиците в Косово има разделение.
– Да, там позициите се менят непрекъснато. Президентът на Албания изключва размяна на територии, каквато изглежда е сръбската позиция, шефът на парламента е против, а премиерът заяви, че границите се променят с война. Трудно ще се постигне консенсус в самото Косово. А и самите сърби са разположени на различни места в Косово.

– В полза на кого работи времето?
– Въпросът е много сложен. Има албански ръководители, които казват: „Времето работи в наша полза.“ Щем-не щем, където има компактни маси албанско население, те ще бъдат албанизирани. След години вътре в Балканите ще имат други граници. Албания след войната е около 1 милион, албанците в тогавашна Югославия са половин милион. А днес това население е 8 милиона. А в същото време ние и всички други намаляваме. Една Турция след войната е 18 милиона, а сега е 75-80 милиона. Новото демографско състояние променя и политическата обстановка в региона. Балканите продължават да бъдат буре с барут.

– В една друга балканска държава в момента ври и кипи – в Румъния има големи протести, а някои вече заговориха за това колко нещата си приличат с други страни…
– Това е добре, но тревожното е, че като че ли има елемент на външна намеса. Защото последната практика в Европа показа, че тази намеса се дължи на строго користни подбуди. И пример за това е Украйна. Целта беше да се спечели още един противник или враг на Русия. Никой не се беше загрижил за съдбата на украинците… Като че ли има същата намеса на тези, които спретнаха, финансираха и добре вършиха работата на Майдана. Нещо подобно, румънски майдан.

– Казвате външна намеса. Името на Сорос се появи…
– Той е от глобалистите, които водят упорита битка с националните държави. Тази борба е факт и в самите САЩ. Те искат да няма силна държава, да има обезличаване на държавното. А обезличена Европа няма ясна външна политика още. В момента, когато Европа ври и кипи, тя просто я няма. И това е очевидно. На Балканите ще продължава да мирише на барут. Не бива да живеем с различни илюзии, а да виждаме нещата реални. Това налага обединението ни като нация, като народ, но и на политическата прослойка.

Във външнополитически идеали, цели и задачи ние нямаме право на различие. Имаме право само на едно – да бъдем единни.


*/ Доц. д-р Йордан Величков е завършил право, специализирал е дипломация в Москва и Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада. Депутат в 40-ото НС. Почетен председател на Съюза на патриотичните сили „Защита“. От 1995 г. е преподавател по международни отношения в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград и в СУ „Св. Климент Охридски“.

Източник: вестник „Труд” от 16 08 2018 г.