Турция на ръба, ЕС пред компромиси и червената линия за България Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 16 Август 2018 19:21

Турция на ръба, ЕС пред компромиси и червената линия за България

Симеон Николов, 14.08.2018

Първата корекция, която трябва да се направи във връзка с последните новини за рязък спад на стойността на турската лира е, че този подценен от политиците процес се откроява от една година, а постепенният спад на т. лира– от 2013 г. На 01 януари 2018 г. 1 долар струваше 3,79 т.лири, а на 13. август 2018 г. проби границата от 7,0 т.лири.

Това обезсилва обвиненията на президента Ердоган, че външна намеса на чужди сили умишлено тласка страната към криза. Обявените от президента на САЩ двойни увеличния на митата за алуминий и стомана дадоха само последния тласък, който срина стойността на лирата с още 14%. Едва от този момент нататък можем да говорим за умишлена и целенасочена атака.

Турция не е единствената страна подложена на натиск от оттегляне на капитали и силен американски долар. Сред другите валути в подобен процес са например аржентинската валута с цели 10% и южноафриканската – макар и с по–малко. На тази основа някои коментатори прогнозират, че ако Турция «повлече крак» ще стане първия елемент от доминото на следващата вълна от финансови кризи в развиващите се страни, които могат да завлекат и здрави икономики.

Нека не забравяме, че очакваната криза бе една от причините Ердоган да изтегли изборите от 2019 г. за 2018 г. /Другите причини бяха в набиращата скорост опозиция, спада в собствения рейтинг и неясният изход на международните инициативи на Анкара, главно операцията в Сирия/.

Основната причина за кризата експертите виждат в прегряващата икономика.

Другата причина за последните резки падания на лирата се дължаха на въведения нов държавен модел на управление – президентска република и отнемане независимостта на Централната банка. Първото изявление на новия министър на финансите, зетя на Ердоган Берат Айлбайрак само по себе си веднага предизвика нов спад на лирата.

Противно на всякаква икономическа логика Ердоган продължава да залага на икономически ръст без да се регулира лихвата, която е въздействащ върху инфлацията инструмент. Тук бе изпуснат момента, когато Централната анка трябваше да се намеси с вдигане на основните лихвени нива.

Едва третата причина е в появилите се разногласия между Турция и САЩ. Грешките тук са по–скоро от политически харакетер. Турция не изпълни договорката със САЩ да освободи американсикя евангелистки пастор Андрю Бръксън, обвинен  от година и половина в шпионаж,  срещу освобождаването на турски ислямист, задържан от Израел за сътрудничество с «Хамаз», за което лично Тръмп ходатайства пред Нетаняху. А в турските затвори лежат още 19 американци, докато от задържаните германски граждани останаха само 7.

Поставянето на ултиматум от американска страна също не бе съобразено с това, че Анкара никога не би позволила да я унижават така. Колкото до връщането на Гюлен от САЩ, отдавна стана ясно, че Турция не може да предостави доказателства за негова намеса в опита за преврат за да потвърди обвиненията си.

Раздразнение във Вашингтон предизвика и нежеланието на Анкара да се включи в санкциите срещу Иран. От друга страна след присъдата на американски съд срещу вицепрезидента на турската «Халкбанк» Хаккан Атила за нарушаване на ембаргото срещу Иран, предстои значителен иск към същата банка, възлизащ на милиарди долари.

Конгресът на САЩ блокира продажбата на бойните самолети Ф–35 за Турция, докато Анкара не се откаже от сделката за руската отбранителна ракетна система  С–400, несъвместима с въоръжението и системите за управление в НАТО. Тук имаше преиграване, защото Турция разработва заедно с Италия и Франция нова такава система, напълно съвместима с изискванията на Алианса, а с С–400 целеше получаване на достъп до технологията и ипхолзване на системата на сирийската и на гръцката граница.

Турската страна все още не може да се отърси от съмнението, че САЩ са били замесени в опита за преврат в Турция. Антиамериканската кампания от 2016 г. досега очевидно имаше принос за увеличаване на антиамериканските настроения в страната и одобрението на сътрудничеството с Русия, което е 70%.

САЩ имат доста по–силни аргументи за въздействие в качеството си и  икономическа сила, т.н. те имат идея за лишаване на турски фирми от достъп до американскикя пазар, а  още през  юли сенатори внесоха предложение за вето за турски заеми от международни финансови институции.

Анкара прибегна до последното възможно средство за отговор на заплахите от Вашингтон, да обяви преориентирането към други партньори на Изток и арести на американски офицери и обиск на военновъздушната база в Инджирлик. Последното не е възможно, първо, защото въпросните офицери вече не служат там, второ, защото втрешният кръг на охраната е американски и по договор турската страна няма достъп, още повече, че там се съхраняват ядрените бомби В–61 и трето, всеки такъв опит би означавало военна намеса на САЩ в Турция.

Т.е. Турция реагира на финансова криза с политически средства, а САЩ на политическата криза с един съюзник – с икономически средства, което прави и двете страни губещи.

Турция реагира остро без да си дава сметка, че дължи много на ЕС и САЩ през последните десетилетия в икономическо и военно отношение.

На този фон неверните аргументи в изявленията на Ердоган не може да не правят впечатления на Запад. Т.н. твърдението, че Турия е спряла достъпа на Ислямска държава  до границата с Турция и НАТО, когато е всеизвестно, че тя воюваше основно срещу кюрдите, съвместно с джихадистки групировки. Дори напомнянето за окупацията на Кипър заради спасяване избиването на етнически турци е крайно неудачно.

 

 

Мерките за овладяване на кризата, които могат да се очакват от турска страна, най–вероятно ще продължат и неизбежно ще придобият ограничителен характер. Президентът Ердоган сам наля масло в огъня, като добави след призивите си към бизнесмени и банкери, че в противен случай ще задейства план «Б» и план «С», без да обясни, в какво биха се състояли те.

След обявеноно намаляване на разрешените резерви на банките, увеличаването на паричната маса в наличност и някои привилегии, се забеляза леко подобряване на курса ва лирата. Но това е логична моментна реакция. Експертите не вярват, че е това би било достатъчно за оздравяване.

Турция ще разчита на кредити от Китай и евентуална финансова инжекция от Катар. Опитът да привлече чужди инвеститори е с неясен резултата, защото тяхното оттегляне е видимо и не от вчера. Но при някои облекчения, би могло да се получи.

През следващите месеци Турция трябва да изплати 182 млрд долара кредити. Междувременно валутните резерви се стопиха до 80 млрд долара.

От януари до юли акциите на някои турски банки се сринаха с 40%. Същото важи и за възможностите на фирмите да погасяват кредитите си. Предполага се, че до 2 години половината от турските фирми ще фалират.

 

Задлъжнялостта на турските предприятия достигна 70% от икономическите им резултати. Преди 10 г. този процент е бил 20. Докато пари от нови инвеститори отиват за запълване на стари дупки системата на снежната топка функционира. Но щом вследствие на нараствнаща инфлация, политиеска несигурност или санкции за инвеститорите страната стане по–неатрактивна, този порочен кръг се срива.

Не толкова санкциите обаче са опасни за Турция, колкото пресъхването на източниците на паричните потоци. Същевременно трябва да се отбележи, че Турция отбелязва и значителни приходи от туризъм през първите две тримесечия– увеличение с 30,1%, коаето се равнява на 7 мирлиарда долара. През второто тримесечие туристите са били 11,6 млн, или 24,9 повече от същия период м.г.

Последиците

Безпокойството на европейските банки се дължи на това, че много от тях са обвързани тясно с турски банки и с европейски фирми, инвестиращи в Турция.

Европейски банки от Испани, Франция и Италия са дали кредити, като тези на испанската BBVA са най–големи– 83 млрд долара /71 млрд евро/.

Общо Турция е получила от чужди банки 223 млрд долара /194 млрд евро/.

Освен това, европейски банки са придобили собственост върху част от турските банки: Испанската BBVA притежава 50% от Гаранти Банк, която е третата по големина в Турция, Италианската Уни кредит банк има 41% от Япъ Креди Банкасъ, четвъртата по големина в Турция, а френската БНП Парибас държи 45% от Тюрк Економи Банкасъ.

Европейските банки загубиха още първите дни 3% заради падането на турската лира. Курсът на еврото падна само с 0,6% – на 1,1460 долара.

 

В геополитически план, ако САЩ загубят Турция, ще останат само с двама съюзника в Региона– Саудитска Арабия и Израел. В такъв случай би нарастнало влиянието на Турция, но тя губи доверието на Запада с досегашното си поведение. НАТО дава ясно да се разбере, че въпреки всичко Турция остава важен стратегически съюзник в региона.  Експертите не могат да споделят журналистически сравнения от рода на тези, че Турция се мисли за модерна лимузина, но не е нищо повече от малка кола.

Ердоган няма да отиде на конфронтация със САЩ. Ще демонстрира обаче самостоятелна политика, без резки промени. Лансираната в българска медия теза, че въпросът с връщането на американския евангелистки пастор може да предизвика сваляне на Тръмп след изборите тази есен, е несъстоятелна. Залозите тук са много по–големи и имат стратегически характер. По–скоро може да се стигне до напускане на Ердоган. Вече се оформя борба за наследството му. Основание за това даде изостряне на отношенията между министъра на вътрешните работи Сойлу и министъра на финансите Албайрак, зет на президента.

Ако се стигне до ограничаване функционирането или дори закриването на база «Инджирлик», ще нарастне ролята на страни като Гърция и някои арабски такива за разполагане на американски сили и военна техника, както и военноморското прписъствие на САЩ в Черно море.

 

Влошаването на отношенията САЩ–Турция поставя ЕС в ново положение. Брюксел и Турция взаимно ще търсят подобряване на отношенията с ясното съзнание, че няма да се върне качеството им от преди 10 г. Основно значение за това имат икономическите връзки. Европа поема 44% от износа на Турция. На предстоящата среща на Ердоган с Ангела Меркел през септември  турският президент вероятно ще иска съдействие за натиск срещу САЩ и би стигнал до познатите вече заплахи да пусне бежанския поток. Германия е готова да отиде на компромиси. Много показателен е последният доклад на Службата за защита на конситуцията /контраразузнаването/, в който за първи път се отделя значително място на «борбата» срещу кюрдския тероризъм, както настояваще Анкара от две години. Забравени са съдебните дела срещу служители на турското разузнаване, изпратени със задачи за ликвидиране на кюрдски лидери или отвличане на хора от Европа в Турция. Очевидно Германия и ЕС ще платят подобряването на отношенията с Турция с мълчалив отказ от важни за европейското общество демократични принципи.

 

Отношенията между Русия и Турция ще зависят от преодоляване на различията по решаване на проблемите в Сирия. Независимо от задълбочаването на икономическите връзки, отношенията са преобладаващо с тактически, а не стратегически характер.

Очакванията за преориентиране на Турция към БРИКС и Шанхайската организация не почиват на непосредствени факти за скорошно членство. По време на срещата на БРИКС в Йоханесбург ясно бе изразено мнение от руска страна, че членство не е обсъждано. В действителност, досега турската страна заявяваше, че БРИКС не е алтернатива на ориенатицията на Анкара към Запада. Истинското обяснение е, че Анкара вижда в БРИКС възможност за подкрепа на визията й за нов световен ред, а Турция иска да се позиционира като глобална сила, докато в сегашния СС на ООН не констатира способност за решаване на световните проблеми.

 

България е заинтересована от стабилност в югоизточната ни съседка. Но евентуалното преминаване на финансовата криза в банкова, а тя в икономическа и политическа, ще доведе до събития, които неизбежно ще се отразят на нашата страна. Засега има слабо намаляване на българския износ, но се очаква силно увеличаване на евтин турски внос. По–важни обаче са последствията от по–стратегически характер.

Друг аспект е по–голямата зависимост, в която се постави България от Турция след отказа от Южен поток и неяснотата относно посторяване на АЕЦ Белене, докато Турция ще строи трета АЕЦ до българската граница. На какви цени ще получаваме газ, а в бъдеще и  ток, зависи много от икономическото ъдеще на нашата съседка.

Освен от възобновяване на бежански потоци, при негативен  сценарий би било възможно и връщане на част от българските изселници. Сблъсъкът на авторитарни и недемократини форми на управление с остра икономическа криза в страната може да тласне Анкара към екпанзионистична политика към Сирия и Балканите. Очертаващите се  компромиси на ЕС трябва да имат друга червена линия за една млада демокрация и слаба икономически страна като България за да не се озовем в ситуацията, при която генералният скеретар на НАТО заяви за нарушенията на въздушното и морско пространство на Гърция от турска страна: Това си е техен двустранен проблем, те ще го решават сами.