КОНЦЕПЦИЯТА ЗА НОВ СВЕТОВЕН РЕД ЗА ГЛОБАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА СВЕТА И МЯСТОТО НА ООН Печат
Автор Димитър Костов   
Петък, 01 Юли 2005 03:03
Бурните промени, които настъпиха в света през миналия век и особено през последните му десетилетия, създадоха обстановка на несигурност и страх пред неизвестността на утрешния ден. Очакванията, че краят на “Студената война” ще донесе всеобща сигурност и спокойствие на народите не се сбъднаха. Към старите опасности- надпреварата във въоръжаването, военните конфликти в различни части на света, глобалното замърсяване на планетата, бедността и болестите се добавиха нови: международния тероризъм и организираната престъпност. От друга страна, в резултат от действието на редица фактори неимоверно нарасна взаимната зависимост между държавите. Решаването на който и да е глобален проблем вече не е по силите на нито една държава, колкото и мощна да е тя. Това може да се постигне само с обединените усилия на всички държави.
В тази обстановка лидерите на големите държави, политици, философи, политолози потърсиха изход в лансирането на нови сценарий за бъдещето-идеята за глобализацията и концепцията за “Нов световен ред”.
Стремежът да се променят радикално международните отношения не е от вчера. А първи път тази идея е била обсъждана през 1776 г. в европейските тайни общества. От там тя е пренесена в новосъздаващата се американска държава. Един любопитен факт- ако погледнем гърба на банкнотата от един долар ще видим в левия й край пирамида с окултното всевиждащо око на върха. По пирамидата е изписана фразата NOVOS ORDO SECLORUM, което означава “нов световен ред”. Този символ е прибавен към американската банкнота през 1935 г. Същата фраза е издълбана и върху гранита на палатата на американския сенат. В основата на пирамидата е отбелязана цифрата 1776. Това е годината на основаването на САЩ, но и годината на създаването на тайно общество на илюминатите, към което са били причастни много от ръководителите на новата държава.
В наше време тази идея бе отново лансирана от президента на САЩ Буш-старши в неговата реч пред Конгреса на САЩ на 01 септември 1990 г. в навечерието на войната в Персийския залив. Някои наблюдатели тогава я определиха като “доктрината Буш”, която има за цел да утвърди водещата роля на САЩ в новите условия. Интересно е да се отбележи, че президента Буш-старши произнесе своята реч след завръщането си от Хелзинки, където се състоя срещата му със съветския президент Михаил Горбачов. В съвместната декларация след срещата се отбелязваше, че двете страни са обединени в разбирането, че агресията на Ирак не може да бъде толерирана и че “не е възможно да има мирен международен ред, ако се позволи по-големите държави да поглъщат техните по-малки съседи”. С това Съветският съюз , дотогавашен съюзник на Ирак, даде карт-бланш на САЩ за военни действия в Персийския залив.
Доктрината за Нов световен ред, макар и много мъглява и неясна, намери положителен отклик и горещо одобрение от страна на огромното мнозинство на държавите-членки на ООН. В нея се предлагаше уреждането на всички международни конфликти след края на “Студената война” да става при първостепенната роля на ООН, в съответствие с нейния Устав. Това създаваше възможност за възраждане на световната организация и връщането й към ролята, която й бяха предписали отците-основатели. И действително, освен успешното отблъскване агресията на Ирак в Кувейт, извършено по решение на Съвета за сигурност и подкрепено от голям брой държави, бяха уредени по мирен начин редица конфликти- Афганистан, Намибия, Западна Сахара, Камбоджа и др. Разшири се неимоверно дейността на ООН по поддържането на мира- операциите “сини каски”, които от три на брой достигнаха до седемнадесет. Въведена бе една нова по същество дейност по опазване на мира- превантивната дипломация.
В публикация под заглавие “ОН повежда към Нов световен ред” американското издание “Сън кроникъл” отбеляза” “Беше голям успех за предвиждания от президента Буш Нов световен ред: американец, руснак, китаец и други световни лидери, работещи заедно един до друг…. се договориха за изграждането на нов свят на основата на подновяване на ООН… Това означава кризите да се решават преди да са прераснали във война чрез изпращане на войски на Съвета за сигурност с цел поддържане на мира и сигурността”. В статия в авторитетното списание “Форийн Афеърс” от 1991 г., озаглавена “ООН и Новия световен ред” авторът заявява, че войната в Персийския залив ясно показала необходимостта от постоянни войски на ООН. Съветът за сигурност трябва да има възможност да мобилизира сили, които да служат под командването на ООН за извънредни цели. Тази възможност може да се окаже необходимост в появяващия се световен ред. Според авторът, шансът да се постигне това не трябва да се пропуска.
За съжаление след приключването на войната в Персийския залив американските ръководители повече не използваха фразата “нов световен ред”. Нещо повече, следващите администрации проявиха непоследователно отношение към ООН като предприеха военни действия, без одобрението на Съвета за сигурност в Югославия и сега срещу Ирак. Според някои критици идеята не е била нищо друго, освен пропагандно обезпечаване на войната в Персийския залив. Независимо от това, тя продължава да се обсъжда в политологическите среди, даде храна за размишления на привържениците на глобализма и на световно правителство. В нейна подкрепа се привеждат аргументи от сферата на икономиката. Един от лидерите на движението “Новата ера” в САЩ Джерами Рифкин в книгата си “Ентропията- един нов световен поглед” ни убеждава, че светът днес произвежда прекалено много материални неща с използването на прекалено много първични ресурси. Това води до употребата на огромни количества енергия, което ще доведе до нейното изчерпване. Според него, светът е на края на възможностите си за производство на енергия и това изисква радикален, нов световен възглед за спасяването на света. Интересно е, че дори известният Римски клуб в разработките си за бъдещето на света твърди, че “в използването на материалните ресурси трябва да се развие нова етика, която да доведе до такъв стил на живот, който да съответства на наближаващата ера на недостиг”. Михаил Горбачов също застъпва тезата, че светът трябва да премине от сегашната “държавно-национална” система на управление, към по-интернационализирана система, в която ООН да играе засилена роля. Глобалните проблеми, според него, трябва да се решават от глобално правителство. Според някои автори, в икономическата област развитието ще доведе до качествено нова световна система, непозната досега.
Доколко всички тези разсъждения имат реална основа под себе си, предстои тепърва да се доказва. За нас е интересно да знаем, че във всички сценарии на международните организации и по-специално на ООН се отрежда важна роля.
Днес обективният характер на глобализацията и взаимозависимостта се признава от почти всички. Нейното спиране или задържане е невъзможно. Проблемът е, че наред с огромните положителни неща, които тя носи на хората- разпространение на знание и “ноу –хау”, интензификация на контактите, разпространение на демократичните принципи и правата на човека в райони, където преди не съществуваха и др., се появиха и много тежки проблеми- замърсяването на околната среда, безмилостна експлоатация на природните ресурси и др. С други думи, животът на хората може да бъде едновременно обогатен и заплашен от глобализацията. Затова човечеството трябва да обуздае този процес, да го направи управляем, да постигне “глобализация с човешко лице”, по израза на Кофи Анан.
Налагането на глобализацията в съзнанието на хората като магистрален път към нов световен ред е свързано със създаването на огромна мрежа от фондации, институти, научно-изследователски центрове, които се заеха с разработването на модели, сценарии и прогнози за бъдещето на света. Известни са докладите по тези въпроси на Римсикя клуб /1970 г./, на нобеловия лауреат Василий Леонтиев /1976г./, който бе представен за обсъждане в ООН, получи широко одобрение и стана известен като “моделът на ООН”. Особен интерес представлява модела на Комисията за глобално управление, ръководена от Вили Бранд, модел, който бе подготвен във връзка с 50-та годишнина на ООН /1955 г./. В него се настоява за основно реформиране на старата система на международни отношения и за качествено нов подход към международното сътрудничество. Централната роля в този процес се отрежда на ООН като единствен универсален форум, но при условие, че самата тя бъде съживена и реформирана, за което бяха направени конкретни предложения.
През 80-те и 90-те години на миналия век се появиха наченки на глобално управление на процесите в определени области на човешката дейност. Това са така наречените международни режими, които представляват съгласувана система от принципи, норми и процедури за регулиране на тези дейности. Така се появиха международните режими на неразпространение на ядреното оръжие, на изследването и използването на космическото пространство за мирни цели, на изследването на морското дъно, на Антарктида и др. Международните режими варират както по отношение на тяхната ефективност, така и по отношение на основните субекти. В някои случаи те са силно институционализирани като например в Световната търговска организация, в други – с доста хубава структура, какъвто е режима за контрол на наркотиците. Всички тези режими осъществяват регулаторни функции, дават насоки и осъществяват контрол в рамките на една установена система от правила, които често влизат в колизия с държавния суверенитет.
В годината на своя 60 годишен юбилей ООН отново се връща към темата за своето реформиране. В доклада на Експертната група на високо равнище, назначена от генералния секретар, се прави нов опит за изработване на виждане за колективната сигурност през ХХІ век, за превръщането на Организацията в действителен център за съгласуване действията на държавите за постигане на общи цели. Какво от препоръките на този изключително важен документ ще се възприеме тепърва предстои да видим. Струва ми се обаче, че има няколко области, в които реформата е абсолютно наложителна за постигане на истинско демократично преустройство на международните отношения:
Първо, строго спазване на Устава на ООН, което означава, преди всичко забрана на употребата на сила и заплаха със сила и задвижване на механизма на колективна сигурност;
Второ, разширяване на Устава като се въведе задължителна юрисдикция на Международния съд по спорове, които са от компетентността на ООН;
Трето, предприемане на по-нататъшно развитие на международното право по въпроси, по които има консенсус;
Четвърто, преосмисляне представителството в Съвета за сигурност като се осигури адекватно участие на всички географски райони.
Няма съмнение, че съдбата на световната организация и създаването на условия тя да има водеща роля в световните процеси зависи от всички държави-членки. Но съвършено ясно е също така, че решаваща дума имат великите сили и другите големи държави и преди всичко водещата сила в съвременния свят- Съединените щати. В Своята забележителна книга “Дипломацията” колосът в теорията и практиката на международните отношения Хенри Кисинджър пише: “През ХХ век нито една страна не е влияела върху международните отношения така решително, но същевременно и така двусмислено, както Съединените щати. Нито едно общество не е защитавало така твърдо недопустимостта на вмешателство във вътрешните работи на други държави и не е твърдяло по –пламенно, че неговите ценности са уникално приложими. Нито една нация не е била по-прагматична във всекидневното водене на своята дипломация и по-идеологизирана в преследването на историческите си морални убеждения” /стр.9-10/
Нека се надяваме, че през септември 2005 г., когато в Ню Йорк ще заседава Съвещанието на високо равнище на държавните глави и премиер-министрите, ще вземе връх планетарният дух на сътрудничество и чувството за отговорност пред бъдещите поколение.