БЪЛГАРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ ПРЕЗ 21 ВЕК И НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ Печат
Автор Боян Чуков   
Събота, 01 Декември 2007 03:02
/Доклад изнесен на конференция на тема «Конликтологя и сгурност», проведена на 17-18 октомври 2007 г- в УНСС, София/

Тема: Въпросът с националната сигурност и очакваното създаване на НАС (Национална агенция „Сигурност”) почти ежедневно в България поставя на дневен ред в националните медии въпроса за осъвременяването на българските специални служби. Често се коментира и дейността на разузнавателните ни централи. За съжаление, трябва да се констатира, че „коментаторите” по въпросната чувствителна материя са в по-голямата си част сравнително неприемливо некомпетентни. Това не пречи на едно определено малцинство да бъде много шумно и да ползва темата за междупартийни боричкания и корпоративни интереси. Въпросният тесен кръг от хора се ползва постоянно с достъп до медиите, което създава илюзията за това, че изказваните дълбоко погрешни постановки са нашироко приети от общественото мнение. Време е темата за специалните служби да бъде извадена от ежедневния политически кеч и да бъде предоставена предимно на експертната общност за сериозни и компетентни коментарии, изводи и предложения. Разузнаването (естествено и контраразузнаването) са елемент от високотехнологичния инструментариум, с който се гради българската държавност. През последните 17-18 години се оказа, че целейки се в комунизма и Тато, изпотрошихме Родината и държавата. Разузнаването, като изключително специфична и високо интелектуална дейност, която обслужва националните интереси на държавите в света, в края на миналия век, претърпя забележителни и огромни качествени промени. Това налага при критични забележки към разузнавателните служби да се съобразяваме с настъпилите транформации в глобален мащаб. Прословутата тема за „досиетата” и множество от коментарии по нея в националните медии само профанизират пред общественото мнение тази изключително професионална тема, която е свързана с „ядрото”на българската държавност и съответно национална сигурност.
Резюме: В началото на 21-ви век би трябвало окончателно да се разделим със старите представи, които имаме за разузнаването. Окончателно и безвъзвратно в миналото си отиват представите за разузнаването като организация, която изключително събира тайно (съзнателно укривано) знание в знаково-материална, предметна форма на информацията и нейните носители (документи на хартиен или електронен носител). Естествено, че някои елементи остават, но те се превръщат в спомагателен инструмент- като сметачната линийка по инженерните бюра преди около век. До промените и разпадането на Варшавския договор, българското разузнаване извършваше изключително – тактически разузнавателен мониторинг. София, до въпросната дата никога не е имала възможността да взема геополитически решения, за което често е била квалифицирана като „сателит” на СССР. Това е така, но на България по онова време не й се е налагало да се сблъсква масирано с т.н. „агресивни неизвестности”-АН, чийто брой нараства стремително. Днешният глобализиращ се свят гъмжи от последните. Това, че сме членове на ЕС и НАТО (както и по времето на Варшавския договор) ни дава сериозна защита по отношение на т.н. „агресивни известности”-АИ, но по отношение на АН, които са изключително трудни за разузнаване, въпросът стои по един по-скоро „валидолен” начин.


Анализ: В сегашните условия за развитие на България като независима държава, която е интегрирана в евроатлантическите структури, еднозначно възникват множество проблемни задачи. Последните включват постановка на нови програмни цели за бъдещото развитие на българското общество, както в близка така и отдалечена перспектива. Разузнаването е изключително сериозен инструмет при решаването на държавните задачи. България трябва да бъде силна и самостоятелна. Естествено, тя ще трябва да съгласува и координира със съюзници си от НАТО и ЕС своите цели и принципи на действие, но в никакъв случай не трябва да се ограничава само с тяхното взаимстване. Българската държавност се определя от три системи: тип на политическо устройство, описано по различните координатни оси ( тип на управление, тип на административно разделение, конституционно устройство, правова форма на регулиране и т.н.), стопанско-икономическо устройство и форми на самосъзнание на българския гражданин с неговата матрица на български архетипи, принципите за идентификация с елементите на въпросната матрица. За ефикасна защита, във времето на българската държава, трябва да се изгради компактно, но високопрофесионално стратегическо и концептуално разузнаване.
България не би могла да има тази широка палитра от специализирани разузнавателни служби, с които разполагат „постоянните фактори” в световната политика. Правенето на аналогии и механичното пренасяне на опита на специалните служби на САЩ, РФ, Франция, Германия, Англия и т.н. е неудачно. България понастоящем разполага с локален геополитически код. Правенето на паралели със страни имащи регионален или глобален геополитически код от професионална гледна точка е некоректно и води до погрешни умозаключения. Проблемът е, че на територията на България, като Rimland интерферират глобалните и регионални кодове на редица държави. Това изисква ръководителите на страната да са постоянно в течение на прогнозите относно това дали глобалните и регионални геополитически кодове на определени страни са „във фаза” или не на територията на нашата държава.
Направените по-горе изводи, обаче, по никакъв начин не защитават тезата, че България трябва да изгради свое компактно, но ефикасно стратегическо и концептуално разузнаване като закрие съществуващото класическо такова. Последното може абсолютно нормално да работи в пълна синергия със стратегическото. Кое налага направеният извод? Субектите на агресия, до разпаденито на блоковото противостояне, бяха предимно държави. Тогава противодействието бе по отношение на АИ. Държавата има своята очертана територия, дадено население, икономически потенциал, специални служби и т.н. Съответно, противодействащото разузнаване трябваше да установи възможностите и намеренията на противниковата държава. Това, което по-горе бе обозначено като тактически разузнавателен мониторинг или разузнаване в „тясния” смисъл на думата. Днес, много често субектът на агресията може да бъде нещо, което е съвсем различно. Не дадена страна, а някаква АН. Тогава възниква въпроса: КОЙ е субектът на агресия? КАКВО той ще извърши е вече вторична задача. Именно това „КАКВО” (намерения и възможности) определя класическото разузнаване. А отговорът на въпроса КОЙ е доста по-различен и деликатен и се дава от т.н. „поиск”, който е съществен елемент от т.н. стратегическо разузнаване. Днес, в България е налице дефицит на „търсещите” методи, които позволяват откриването на скритите субекти на агресия. Именно посоченият дефицит не може да се запълни с никаква виртуозност и трудолюбие, на тези, които години наред са учени да уточняват героически, характеристиките на опознаваемите субекти на агресия (АИ). Вече години наред с нас воюват АН- „агресивни неизвестности” с различни калибър и качество. Тези АН образуват различни конфигурации, мрежови структури, използват най-разнообразни и „абразивни” за българската държавност действия. Типичен пример за АН са поредицата терористични взривове в Испания преди няколко години, когато страната капитулира, рушат се политически режими, променят се по един изключително бърз начин нагласите в обществото и в частност в неговите социални, национални и конфесионални измерения. Съдбата на страната ни е свързана с възможностите на българското разузнаване да идентифицира и определя без грешка АН. Действието тук се развива в сферата на цивилизационните, културни и други тайни. За битка с АИ бе и все още е необходимо традиционното разузнаване като-конкретно, героично, високопрофесионално, но алгоритмично като мислене и действие. Във втория случай, когато страната се изправя пред АН е жизнено необходимо стратегическо разузнаване и концептуално разузнаване с тяхните основни измерения- социокултурно разузнаване, цивилизационно разузнаване, етнологично разузнаване и т.н.
Съдбата ни зависи в значителна степен от правилната ни реакция на няколко фундаментални разграничения (дихотомии). Например, ясното разграничаване на разузнаването като разкриване на секрети на известен противник и разузнаване, което се опитва да определи реалния субект „агресивната неизвестност” в сложния лабиринт скриващ цивилизационни, конфесионални, културни и др. тайни.
За тези различни по вид разузнавания са необходими и различен тип хора, подходи, форми на обучение и подбор, организационно-технологически формули и др. При сходни названия се вижда, че става въпрос по същество за огромна качествена разлика.
В началото на 21-ви век светът не навлиза във фаза на установяване на нов световен ред, а във фаза на изостряне на конкуренцията между съществуващите проекти за бъдещето на света. Като проектантските „бюра” не съвпадат с конфесионалните системи. Ефективното разузнаване през 21 век ще бъде стратегическото, което ще разузнава тънките и подвижни конфигурации на съществуващите и новопоявяващите се проекти за бъдещето на света. Необходимо е решително скъсване с инерцията на линейния професионализъм. Днес, дихотомията е между разузнаване, което има за цел получаване на типична (стандартно-матрична) информация и от друга страна-разузнаване, което добива атипична (нестандартна, „другоматрична”) информация, която разкрива ядрата на чуждия проект (който засяга българската държавност), а значи и природата на целеполагането, приемането на стратегически решения, осъществяване на междуцивилизационни комуникации, разгръщането на цивилизационна динамика.

Пример: Да предположим, че е налице множество включващо всички способи за съществуване на българската държава. Вътре в това множество от способи има две подмножества. Първо, състоящо се от способи за съществуване съвместими с живота. Второ, способи за съществуване, несъвместими с живота. Между тези две подмножества има граница. Проблемът е, че именно въпросната граница се променя във времето и то понякога доста бързо. Да предположим, че границата се е променила, така, че точката, отговаряща на параметрите на сегашната държавно-обществена ситуация, се оказва в даден момент в зона несъвместима с живота. Тогава, народът и държавата трябва бързо да се преместят от т.А в т.Б, отговаряща на параметрите съвместими с живота. Или да се противодейства за промяна на подмножеството, което се състои от способи на обществено-държавно съществуване, несъвместими с живота на страната, народа.

Накратко, класическото разузнаване е по-скоро статично, а стратегическото е най-вече динамично. Светът не само се променя, светът го променят!
Основните задачи на стратегическото разузнаване се свеждат до изпреварващото откриване на тези принципи в организацията на живот, към които страната не е готова: предугаждане на предстоящо сформиране на дадени реалности в международните отношения : форми на управление на глобалните финансии: информационни политики и форми на организация на съзнанието на населението на страни, които влизат в полезрението на нашите интереси. Именно в цитираните по-горе дифузни, не прояснени, създаващи се нови форми на живот, не фиксирани в системата на международните отношения се разгръща най-жестоката борба между страните, които претендират за глобално лидерство. Тук България едва ли би могла да се намеси, но ние винаги трябва да изхождаме от приказката, че „дали слоновете ще се бият или ще правят любов, за тревата резултатът е винаги един и същ”. Т.е. да предугаждаме навреме предварително къде и какво ще правят слоновете, та да бъдем там преди или след това, за да не играем ролята на тревата, когато се случават едно от двете или и двете цитирани по-горе действия.
За България е от жизнено значение стратегическото ни разузнаване да може да формулира структурата на метасценариите- верига от сценарии, определящи формата на политическите глобални операции, които обезпечават реализацията на целите на даден „постоянен фактор” или съответно на друг такъв, който встъпва в противоборство със себеподобен. Като пример може да се даде поредицата от настъпилите събития на територията на бивша Югославия през последните 20-на години, а защо не и преди повече. Без откриването на определени цели и фиксирането на дадена верига от сценарии стратегическото разузнаване е невъзможно. Тук отново може да се даде за пример нашумялият „либийски казус”, който продължи приблизително десетина години. Ако в страната функционираше структура, която можеше да решава задачите на стратегическото разузнаване, то щеше да се спести „брауновото движение”, на държавните институции по време на предишното правителство.
Концептуалното разузнаване е свързано с разбирането и анализа на сложността, точността и тънкостта на диференцирания език на съперника/противника. В случая се ползва конкретна хуманитарна технология, свързана със семантичния анализ на понятията, понятийните и категориални отличия, смислови и метафорични схеми, които реализира съперника/противника.
Каква е ползата от стратегическото разузнаване? Именно то е призвано да „вижда” какво ще се случи в най-близко и най-далечно бъдеще в условията на формиращият се многопроектен свят, наричан още многополюсен. Нашата страна и население ще трябва да бъдат подготвени за новите ситуации в преформатиращата се глобална обстановка.
Основните направления за анализ и прогнози на стратегическото разузнаване са следните:
-набелязващите се тенденции за изменения в обществата на интересуващите ни държави на планетата, общи тенденции за изменения в мегаобществата, а също така и готовност или неготовност на българското население към въпросните изменения.
-анализ на резултатите и самата динамика на непрекъснатия процес на усложняване на технологии и технически средства за дейност на базата на нови (пробивни) получавани знания в разни области.
-откриване и изучаване на принципите на развитие на различните социални институти, в частност института на собствеността.
-откриване и изучаване на нови форми на господство и подчинение (от психотропни до консциентални, основани на зависимостта на определени форми на организация на съзнанието), които се прилагат днес в света.
-откриване на нови възможности за действие и възникващите в тази връзка алтернативни варианти за предвижване в бъдещето.
-нарастващото противоречие между все по-изкуствения характер на организирането на живота и необходимостта от поддържането на първични изходни условия за възпроизводство на витални, базови процеси.

Една от най-важните стратегически задачи е покачването на ръста на населението на България, тъй като при набелязаните тенденции ще възникне въпросът за управляемостта на някои особено ценни територии като Родопите, които със своите водни ресурси са от регионално значение на Балканите. Биополитическият суверенитет на страната е с изключително стойност. Неговото разрушаване е една от най-големите опасности за националната ни сигурност.
Днес, за страната ни е особенно опасно наблюдаваното смесване на понятията, тяхната неяснота и злоупотребата с тях. Днес, ние говорим за т.н. „досиета” именно по този профанизиран и неясен начин, но подобен подход много бързо може да се пренесе и когато става въпрос за териториалния интегритет на държавата. Когато се води целенасочена акция за изтласкване на даден народ от определена територия се ползва инструментариума, с който работи концептуалното разузнаване. Изтласкването се реализира по няколко различни направления. Например, много е важно народът да не се отъждествява с българския народ и с България, а да се култивира усещането и да се разглежда като някаква абстрактна общност от съединени съвършенно разни по произход и идеология хора. Или много е важно, чрез подриване на определени форми на възпроизводство, стил на живот, форми на семейно поведение, ценностна система в детството и майчинството да се доведе до отстъпването на определена територия или предаването на природните богатства на даден регион за ползване от други държави. Сами можем да определим подобна дейност на други държави, ако я има вече или може да се появи в цитираното по-горе направление.
Специалистите в областта на стратегическото разузнаване използват елементи от много важната епистемична техника- похватите на онтологическата работа. В този план може да се посочи като пример американската разузнавателна общност, която много ефективно ползва епистемични технологии. Основа на тези технологии съставлява възможността да се съединяват структури от знания, проблеми, фиксиращи отсъствието на знания и разбиране на ситуацията, резултат на което се явява смисълът. Проблемите на разбирането, реализиращо се в езика и на основата на езика, обикновенно се свързват със семантични технологии. В случая трябва да се добавят само още консциенталните технологии (от англ. consciousness- съзнание), позволяващи да се разчленят структурите на съзнанието, за да възникне пълна гама от инструментални средства за осъществяването на стратегическото разузнаване.
Някои от заслужилите ветерани на българското разузнаване могат да попитат: А защо са ни тези сложни технологии, след като ние бяхме едни от най-добрите преди години при откриването на тайните по света? Въпросните технологии са необходими, тъй като днес, 95% от най-важната информация е открита. Всичко почти стои пред нашите очи, но ние гледаме и не виждаме, слушаме, а не чуваме. Най-добрият начин за засекретяване на информация, да я направиш недостъпна, е да я поместиш в открит сайт сред друга съвършенно безсмислена и безполезна информация.
Основна задача на концептуалното разузнаване е да съпоставя понятията, които се ползват от нашите професионалисти и професионалистите на конкурентите/противниците. Подобен анализ позволява да се определи, до каква степен са разработени нашите аналитични технологии. От тази гледна точка възниква въпросът: ползват ли представителите на нашето разузнаване епистемични технологии, техники на онтологическата работа и семантичния анализ? Ако не, то изводите са ясни.
Любопитно е да се отбележи, че за предмета на концептуалното разузнаване няма определен термин. При това, даже и при липсата на понятие, дума, дейност с цитирания много опасен предмет се води. Тази дейност има сатанински характер, насочена е с цел промяна и трансформиране на самата природна субстанция възпроизвеждаща живота, едновременно свързана с определени форми на съзнание.
Едно отклонение: Владимир Соловьев казва-„Не е важно какво сам народът мисли за себе си, а това, което във вечността мисли Бог”. Може да се случи нещо странно, че в резултат на определени заблуждения народът да загуби своя първоначален вид, чрез който Господ познава даденият народ във вечността. Тогава както казват старите хора: „И Бог не може да му помогне”. Интерес за нас българите представляват коментариите в тази насока на руския политолог Алексей Николаевич Мусаков, ръководител на Санкт-Петербургския Център за Регионално Развитие. Както сам си признава, неговата фамилия е от българо-гръцки произход, а самият той е внук на един от основателите на руското политическо разузнаване. А.Н. Мусаков критикува в своите изказвания известната руска историчка и политически деятел Наталия А. Нарочницкая, която има отрицателно мнение към българите. Алексей Николаевич Мусаков коментира по следния начин строежа през 21-ви век на новата руска държавност: „ По мое мнение, без българите нова държавност няма да има, защото руският език е по същество български, писменноста са донесли Кирил и Методи. Някои говорят- гърци, но поданици на българския цар. А княгиня Ольга, по някои от версиите е от Псков, а по някои- от Пльсков, т.е. от Плиска. Именно тя, бидейки православна, е възпитала внука си Владимир Красно Солнышко, в духа на православието”.
Алексей Николаевич Мусаков казва и други силни думи, които могат да развълнуват всеки един българин: „... съществува предание, за това, че жената на Великият княз Игорь е била българска княгиня от град Плиска-Ольга. Част от българският естаблишмент- елитът така счита от преди. Именно тя е била една от най -влиятелните жени в историята на световната властна политическа система. Именно тя е създала института на разузнаването, в т.ч. и политическото в Русия. Кирилицата, както е известно, са създали Кирил и Методи-поданици на българската държава. България е приела православието преди Русия”. Нещо повече известният политолог от Санкт Петербург, в чиито вени тече и българска кръв изрича следното откровение:” Всеки руски православен човек, имащ българска кръв и български дух, простете за тези думи, ще разбере сега, това което говоря. Родината на моите прадеди, както Русия, така и България- това е единна духовно Родина”.
В света още от средата на миналия век, в редица напреднали страни се разви и се развива е една особена група методи за водене на разузнаване, която в началото на 90-те у нас в НРС бе по-скоро обект на вицове и иронични подмятания. Става въпрос за т.н. окултни методи за разузнаване. Те са свързани, от една страна с подготовката на медиативна практика на професионалисти с цел достигане на „високи” непсихофизични (но изменени, трансформативни) състояния на съзнанието, а от друга страна, с използването при решаването на специални задачи на хора, имащи свръхспособности. Намирайки се в трансформативно състояние на съзнанието, лицето е способно към генериране на особени хипотези, предвиждане на предстоящи събития, неочаквани преструктурирания на смисловото поле, на установяване на нестандартни контакти. Един от методите на окултното разузнаване е встъпването в контакт със съзнанието на дадено лице и сваляне на информацията от неговото съзнание.

Разузнаването в РБ във всичките свои разновидности е своеобразен инструмет за изграждане на българската държавност. Неговата дейност представлява съвкупност от интелектуално-нравствени, трудови и професионални усилия на значителен колектив от хора, обединени от общи цели и задачи. Очевидно е, че разузнаването е задължено да следи от близко матриците на авангардните науки и практики. Далеч преди те да бъдат пренесени в конкретни форми, техники и технологии и съответно приложени в реализацията на глобални или регионални проекти имащи за цел промяна на „жизнената среда”, в която се развива българската държавност. Идеята-предложение е да се развива българското разузнаване като инструмент (средство) за строеж и развитие на новата българска държава. Като практика на целеви задачи и система знания, замисли, програми, реализационно-програмни ходове, и особено като такива разкриващи систематично обосновани замисли, програми и сценарии на съперници, а също така и противници на развитието на българската държавност и независимост. Предлаганата идеология за развитие на разузнаването е по същество ново системно рефлексивно-епистемично разузнаване. Това значи, че разузнаването трябва да се явява рефлексивно-епистемичен инструмент на субекта на държавност. На него му противодействат не политически или икономически (промишлени) „секрети” и „тайни” или прилежно скривани информационни файлове, а други видове държавност или мощни трансдържавни, регионални или трансрегионални и локални организации (корпорации). Следователно, разузнаването трябва да се съсредоточи върху провеждането на рефлексивни „игри” на много нива. Те разбира се, трябва да имат и носят инициативно-изпреварващ и провокативно-експериментален характер. Да пораждат политико-субектни знания-епистеми „за” другия субект. Това налага следните изиквания към новото модерно разузнаване на България:

-новото разузнаване трябва да бъде програмно-превантивно разузнаване, т.е. което е способно да се организира в режим на изпреварващо мислене и действие по отношение на версиите (хипотезите) на мисловните и реализационни ходове на другите субекти, както и по отношение на множеството варианти на собствените стратегии.
-предполаганата разузнавателна структура задължително трябва да е многопозиционна, способна да действа в ситуация на много разни позиции и знания, включвайки в т.ч. и нетрадиционните (езотерически).
- предлаганото разузнаване трябва да се изгражда на базата на висока степен на легитимност и легалност, да използва съответните надежни и разнообразни прикрития (в това число и нетрадиционни) за своите целеви действия. Чрез него се дава отпор и се сражават не образно казано хора, а силата на различните типове анализ и методи на деятелно-ситуативното моделиране.

Очевидно е, че практиката за противодействие на дейността на разузнаването се оказва в по-голяма степен определяема от практиката на самото разузнаване. Естествено, за да не бъда разбран погрешно, бих искал да обърна внимание, че при преформатирането на мисленето или новия мироглед, не става въпрос за насилствено и масово „превъзпитание” или „преработване” на привличаните за конфиденциално сътрудничество сегашни или даже бивши служители на специалните служби (все още именно в този контингент се намират множество подготвени за решаването на по-горните задачи). Съвсем не! Става въпрос за форсирана „холографска” подготовка на „ударни” отбори и екипи от „смесен тип” които могат в близка перспектива:

-ефективно да изпълняват поставените задачи пред новото и модерно разузнаване на България.
-да служат като механизъм за еволюционно въздействие, преобразуване и реформиране на съществуващите структури.
Необходимо е ясно да се подчертае, че без привличането на представители на българската академична общност в сграждането на новото модерно национално разузнаване, начинанието е обречено на неуспех.

Описаните детайли по-горе имат за цел да се акцентира върху идеологията и принципите на изграждане на разузнаването, и желанието да се покаже, че в тази сфера при работата на специалните служби се дава акцент на интелекта, на възможността да се надиграе противника по различните направления в интерес защитата на националните интереси и ефективното развитие на българската държавност. Идеята е да се започне със създаването на принципно нова структура, а не да се търси модифициране на старата. Едното не пречи на другото, но в крайна сметка-„Разузнаването е битка на умове”.

Боян Чуков, член на УС на БДД