СУВЕРЕНИТЕТЪТ – ОСНОВНА ЦЕЛ НА МРЕЖОВИТЕ ВОЙНИ Печат
Автор Боян Чуков   
Вторник, 01 Април 2008 03:00
Светът отдавна е навлязал в нова епоха. Развитието на човешката цивилизация се намира в едно ново състояние. За определяне на новото общество се използват термините „ постиндустриално” или „информационно”, някои ползват понятието „епоха на постмодерна”. Същността на явлението „мрежови войни” се състои в абсолютната глобализация на цялото човечество в планетарен мащаб, където като основен комуникационен ресурс се явява информацията. Мрежовите войни са войни, които се водят предимно в информационната сфера и са основани на използването на ефекта на резонанса, когато най-разнообразни не свързани помежду си идеологически, обществени граждански, икономически, етнологични, миграционни процеси се манипулират от външни оператори за постигане на конкретни цели. В случая основната цел на мрежовата война е десуверенизацията на този срещу, когото се води войната. Светът отдавна е навлязал в нова епоха. Развитието на човешката цивилизация се намира в едно ново състояние. За определяне на новото общество се използват термините „ постиндустриално” или „информационно”, някои ползват понятието „епоха на постмодерна”. Същността на явлението „мрежови войни” се състои в абсолютната глобализация на цялото човечество в планетарен мащаб, където като основен комуникационен ресурс се явява информацията. Мрежовите войни са войни, които се водят предимно в информационната сфера и са основани на използването на ефекта на резонанса, когато най-разнообразни не свързани помежду си идеологически, обществени граждански, икономически, етнологични, миграционни процеси се манипулират от външни оператори за постигане на конкретни цели. В случая основната цел на мрежовата война е десуверенизацията на този срещу, когото се води войната.
Основна задача при воденето на „мрежови войни” се явява проовеждането на „операции на базовите ефекти” (ОБЕ). ОБЕ се определя като „съвкупност от действия, насочени за формиране на модели на поведение на приятели, неутрални сили и врагове в ситуация на мир, криза и война” ( Edward A. Smith, Jr. Effects-based Operations, Applying Network-centric Warfare in Peace, Crisis and War, Washington, DC:DoD CCRP, 2002). По-простичко казано, мрежовите войни се водят постоянно, те нямат начало и край. От определението на американския експерт става ясно, че границата между съюзници, приятели, неутрални и врагове е много размита. В случая става дума, че когато на някой външен фактор, пък бил той даже и наш съюзник, няма пречки да води срещу нас мрежова война.
Разигралата се преди време драма около АЕЦ Козлодуй е пример по учебник за водене на мрежова война срещу нашите национални интереси. Днес, макар и късно стана ясно, че лансираните в медииното пространство аргументи за закриването на 3 и 4 блок на централата не са актуални. По-лошо, те никога не са били такива. Резултатът е налице.
Именно глобалната „мрежова война” днес се явява главно съдържание на световната политика. За цитираното явление държавните граници не са преграда, няма зони на влияние на държавните администрации. Хилядите канали са осъществяване на външно влияние не винаги се фиксират от добре функциониращите класически специални служби. „Технологиите” на мрежовата война се прекалено финни и проникват без особени трудности в набелязаното като цел информационно пространство на дадена страна. Днешното гражданско общество е в технически смисъл оптимално пространство за ефективно водене на мрежови войни. Институтите на гражданското общество по принцип не подлежат на плътен юридически и административен контрол. Държавата по определение не може да контролира гражданското общество и неговите институти и организации, което прави последните най-лесен сегмент за десуверенизация. Например, даден външен фактор разполага с необходимата структура за водене на мрежова война в определена страна. Това са различни неправителствени организации, фондове, групи хора по интереси, движения, експертни мрежи, научни общества, институти или групи, например, за изследване на етническите проблеми и др. И не само разполага т.е. финансира, но може и в on-line режим да ги настройва по зададена цел, то тогава се получава страшният инструмент- оръжие за водене на мрежовите войни. Всяка една война представлява верига от въздействия, насочени за решаването на конкретни задачи. Днес, не е необходимо организираш геноцид като този през 1915 г. срещу арменците в Турция, нито да разполагаш с газовите камери на Третия райх. Достатъчно е да се създадат условия за рязко съкращаване на раждаемостта и увеличаване на смъртността. Чисто и „демократично”.
Технологиите ползвани в мрежовите войни успешно постигат повтаряното многократно от наши водещи журналисти методично „опростачване” на българина. Променят се на народа неговите стериотипи и поведенчески норми, с което масово даденото развитие на събитията се възприема като нормално и необходимо. Достатъчно е човек да се заслуша някоя сутрин внимателно по време на „открития телефон” в сутрешните блокове на националните ни телевизии. Мрежовите войни позволяват постепенно във времето да се променя в желаната от водещата страна-субект посока на общественото мнение в страната-обект. Пример, да си спомним преди време екологичните набези и терор срещу изграждането на водопровода Джерман-Скакавица. В последствие се оказа, че южна наша съседка е финансирала „борците за екологично чиста България”. С една единствена цел-водата да тече на юг, а не на север. Всеки си защитава националните интереси, а мрежовата война е едно от най-ефикасните и „демократични” средства.
Мрежата се строи на базата на четири основни компоненти: Първи, това са организациите на гражданското общество, а също така и политическите организации. Втори, средствата за масова информация. Едно агресивно, шумно и добре мотивирано (т.е. добре заплатено) малцинство с добър достъп до медиите създава илюзията, че лансираното мнение преобладава сред обществото. Трето и четвърто, това са силовите и административни ресурси, които най-често се включват в последния етап на мрежовата война, когато трябва да се финализират усилията за постигането на зададената предварително цел.
Основният строителен материал на мрежите са елементите на гражданското общество, които бяха цитирани по-горе. Най-добрата верижка за управление на въпросните елементи е финансовата. Който плаща, естествено и поръчва музиката на „независимите експерти”.
Сега да дадем един нагледен пример. Да допуснем, че някой разполага с определен набор от организации, които работят по определени проекти. При подаване на задание с определена цел, подконтролните организации насочват своя вектор на дейност в посока изпълнение на задачата. Тогава сумарният вектор ще бъде достатъчно мощен за да удари дадената държава в „слънчевия й сплит”. Тук не е необходимо хората работещи в различните организации да знаят каква е точно целта на занятието. Те просто си заработват месечното възнаграждение. Описаният процес се нарича „принцип на роенето” (swarming). Образно казано, когато те нападне една пчела няма проблем, ако са две пак не е страшно. Но ако срещу теб лети голям рояк от пчели- проблемът ти е много страшен. Подобен е и примерът със стрелбата с обикновенна пушка срещу низко летящ самолет. Ако стреля един човек, вероятността да бъде свален самолетът клони към „епсилон”. Но ако се организира огън от множество пушки и картечници, то тогава ситуацията се променя коренно.
Често пъти дадена страна изнася капитали в друга и от последната се атакува медиино и чрез неправителствени организации трета. Типичен пример в това отношение е перманентната антибългарска кампания в Македония.
С описаната по-горе схема за водене на „мрежови войни” се обяснява достатъчно убедително и т.н. нашумял казус „Батак”, касаещ квазинаучните мъдрувания за баташкото клане.
В случая става ясно, че на Балканите се водят мрежови войни с различна интензивност. Водят ги май почти всички с изключение на България. Сега е моментът да започнем да градим своята собствена национална политика в това направление, което е едно от най-важните в стратегията ни за национална сигурност. Суверенитетът на България винаги ще бъде под въпрос, ако не реагираме своевременно.
Трябваха ни почти двадесет години за да вникнем малко по-добре в понятието геополитика и геоикономика.
Днес, ако не мислим през призмата на „мрежовите войни”, то тогава ние живеем в неадекватно смислово пространство, не разбираме това, което се случва и това, което ще ни се случи. Накратко, ще се принизим до рояка „форумни имбецили” в нашите елекронни издания, които четем почти всеки ден. Тъжно, нали!