БЪЛГАРИЯ СЛЕД СРЕЩАТА НА ВЪРХА НА НАТО- ПРЕД ВЪЗМОЖНОСТИ, НО И ПРЕД ПРОБЛЕМИ Печат
Автор Симеон Николов   
Петък, 24 Април 2009 03:00
    След такива важни срещи, като тази на върха на НАТО, е логичен въпросът, какво произтича от това за България. Фактът обаче, че докато някои европейски страни излязоха с декларации на парламентите си с ясно формулирани позиции, а българският парламент го направи в последния ден без особени и запомнящи се формулировки, не оставя големи очаквания за български принос. Другите страни напривиха конкретни предложения, поставиха идеи на обсъждане.

     България пропусна да се включи и с предложения за бъдещата стратегия на Алианса. А тя ще постави нови изисквания, които ни засягат. Освен това ще се търси хармонизиране на същата със стратегията за сигурност на ЕС и именно тук България може да направи своите предложения и даде свежи идеи. Но тъй като изходната  точка на бъдещата стратегия на НАТО е новото измерение на понятието сигурност, може би скептиците ще възразят, как да правим предложения, като две години не можем да приемем Стратегия за национална сигурност на Република България. По-дълбоката причина обаче е, че след 5 години членство в НАТО, 46% от българите не се идентифицират с Алианса. Учудващо е неразбирането, че “ние сме НАТО”, че нашата сигурност е част от общата сигурност на алинса и затова отговорността на всяка страна-член е огромна. Няма някой “трети” към който да прехвърлим проблеми за решаване. Така е и спрямо отношението към ЕС- 64% от гражданите в Европа са склонни към мисленето от типа “Нека Брюксел го направи”. Това поражда нереалистични очаквания и може да има сериозни негативни последствия. Във връзка с горното е и въпроса за политическото говорене пред гражданите- то действително трябва да бъде отговорно, откровено, честно. Малко ръководители го правят. Президентът на Германия само имаше смелостта да каже открито в една от своите речи- да, рискът в Афганистан нарастна. Ще има жертви сред нашите войници. Всичко това прави очевидна необходимостта от разработване и на комуникационна стратегия. Ключов въпрос на срещата на върха на НАТО бе този за силидарността. А такава трябва да се изгражда първо в собствената страна, защото без покрепата на  обществото, нито едно правителство не може да осигури необходимия военен бюджет, или прокара решение за участие в мисии. И тук отново някои скпетици биха подметнали: Каква информационна политика за гражданите, като правим крачка назад дори в информирането на партньорите си в НАТО. Пример: Доскоро нито министърът на отбраната нито заместниците му знаеха, че по-съществените материали от доскорошният ежедневник “Българска армия” се превеждаха в Брюксел от щатна служителка на Главната квартира и поставяха на бюрата на ръководството. След превръщането му в седмичник, бе спряна интернет-страницата на вестника. От това недоволстват и нашите военни аташета в 37 държави по света.  
По отношение на новите акценти на Алианса като например кибернетична сигурност, поставен за първи път на срещата в Букурещ, България остана встрани. Седем страни подписаха спогодба за създаване на изследователски център за зищата от киберпрестъпления, но ние не сме сред тях. Да, Естония първа беше подложена на масирана кибернетична атака, но никоя страна не е застрахована от парализиране на банки, армия, държавно ръководство от подобни действия.
Принципите на мрежовата сигурност обаче, ще разкрият възможност за България да се включи не само с военни формирования в конфликтните региони, но и да участва с медицински екипи, които вече спечелиха уважението на партньорите ни. Обучението на афганистанската армия и полиция, решението по което бе едно от основните на срещата на НАТО, също е подходяща форма за по-голям принос на България. Бихме могли да предложим и строителния  потенциал на нашите фирми.
Подчертаното на срещата на НАТО огромно значение на съвместимостта на силите не е  в съзвучие с изоставането на модернизацията на Българската армия. Някои критици на стартиралите проекти, например за придобиване на хеликоптери и транспортни самолети трябва да знаят поне две неща: първо, точно в тези области НАТО чувства недостиг и второ, винаги е по-добре да предоставиш два хеликоптера или транспортни самолети вместо още една рота войници в район на повишен риск за живота им.

  Във външнополитическата област на всички международни форуми би трябвало да насочваме вниманието към въпросите на сигурността на Балканите и тяхното пълно интегриране в НАТО и ЕС. Когато Германия предлага по подобие на Съвета НАТО-Русия да се изгради такъв диалог с Русия  и по линия на Европейската политика за сигурност и отбрана,  на България би и прилягало като страна, считаща се за ключова на Балканите,  да поиска такъв и за нашия регион. Разбираемо е погледът на Запада да бъде насочен повече на Изток, но ситуацията тук изисква повишено внимание. Наскоро се изостри обстановката във Войводина, подклаждана не само от представители на унгарското малцинство, но и от Демократичната лига на хърватите, която е част от европейска федерация, създадена от нацисти и расисти, а в исканията по статута има идеи за присъединяване на територии към Унгария.  В Косово както и можеше да се очаква, въпреки обявената независимост, проблемите в голяма степен остават. В Македония албанизирането на някои райони навежда на сериозни изводи в средносрочна и дългосрочна перспектива. Спъването на Македония за член на НАТО от страна на Гърция заради спора за името на държавата не работи в интерес на регионалната сигурност и сътрудничество. Кипърският проблем остава нерешен, а след избора на националистическата партия в така наречената и  непризната СКТР трудностите изглеждат програмирани. Споровете относно Черноморския флот на Русия, обстановката в Украйна и Грузия, създават среда, в която е вероятно умишлено или неволно да бъде взривен инцидент, способен да върне отношенията във фризера.

   По-големите проблеми обаче ни очакват във вътрешен план. Ние незабавно трябва да стартираме Стратегичесдки преглед на целия сектор за сигурност. Може да се анализират причините за закъснението да  приемеме Стратегия за национална сигурност, но не можем да върнем времето назад, а само да си извлечем поуки. Сега е моментът обаче,  проектът да бъде актуализиран. В него има неточности и спорни моменти. След приемането й от правителството, очевидно след изборите, трябва да се изготви нова военна доктрина. Всъщност експертите в МО и ГЩ вече са я изготвили и чакат политиците да се намъдруват. Необходим ни е Закон за резерва. На преработка подлежи Закона за защита при бедствия и аварии. Законът за консултативен съвет за национална сигурност към Президента трябва да бъде променен. Съветът по сигурността към премиера трябва да стане работещ.
    След срещата на върха на НАТО е недопустимо да продължаваме с постоянни отлагания на приетите още през 2004 г. цели на силите, т.е. нашите ангажименти. А изоставането на модернизацията на армията води именно до това. От една страна извоюваме дори с кръв авторитета си на отговорен член на НАТО, а от друга страна градим имидж на постоянно извиняващ се партньор, което рано или късно би могло да ни изправи и в НАТО пред проблеми, аналогични с тези, които имаме днес с ЕС. Ако стартирането на някои големи модернизационни проекти в армията бе се случило през тази година, благодарение на 2-3 годишния гратисен период във всеки договор, щеше да ни гарантира инвестиции, високи технологии, работни места и то именно сега по време на криза, чието отшумяване се очаква 2012-2013 година, тогава, когато биха започнали изплащанията.  
    В платформите на политическите партии в предстоящата предизборна борба има реална опасност въпросите на сигурността да се сведат до актуалните отвличания за откуп и битова сигурност. Прави впечатление, че известни политици се плъзгат по повърхността на проблемите на сигурността, но сами носят и вината за това, че не са разяснили на избирателите си дълбочината и важността на проблемите, които ще имат последствия и в обозримо бъдеще. Със сигурност ще станем свидетели и на предизборни послания, влизащи в разрез с ангажиментите ни към нашите партньори и нанасящи вреда на образа и извоювания авторитет на България като член на НАТО  и на ЕС, призиви които ще подриват доверието към нас.
    На фона на жизнено важните за алианса въпроси, поставени на срещата на върха, достойни за съжаление са споровете и  опитите в България за заблуждаване, че се въвежда действително интегриран модел, че има наистина граждански контрол в армията, че има прозрачност във всички  действия на МО и ГЩ. От отношението на основните политически сили към тези проблеми и новото правителство през есента на настоящата година ще зависи авторитета ни пред партньорите от Алианса.


Бележки:
1. Jörg Schönenborn, WDR, ARD-DeutschlandTrend April 2009 “Existenzangst und Obamania”
2. Nato-Generalsekretär Jaap de Hoop Scheffer im Gespräch mit SPIEGEL ONLINE, 30.03.2009
3. Яп де Хоп Схефер, генерален секретар на НАТО, специално за  вестник "Стандарт", “Кибер отбраната и енергийната сигурност са новите предизвикателства пред Алианса”, 02.04.2009
4. Rem Korteweg и Richard Podkolinski - Hague Centre for Strategic Studies: осемте стратегически дилеми за Алианса са: Въздействието на прехода към многополюсна система и световната икономическа рецесия върху репутацията и способностите на НАТО, и увеличаване на световното търсене на сигурност; Ролята на НАТО при недостиг на ресурсите; Необходимостта за реакция от страна на НАТО на надпреварата във въоръжаването и преразглеждане на позицията за сдържане; Желанието за увеличаване на стратегическите амбиции на Алианса; Трудността да се постигне победа в Афганистан; Разногласията относно стратегическата ориентация на НАТО; Разнородни позиции относно разширяването на НАТО; Несъгласието за отношенията с Русия.
5.Frank Kupferschmidt | Patrick Rothehüser, “Über ein neues strategisches Konzept zur Einigkeit finden”, SWP-Aktuell 2009/A 15, März 2009, 8 Seiten
6. Доклад на Института за национални стратегии  в Москва, март 2009 г.