МЕЖДУНАРОДНАТА СРЕЩА ПО СИГУРНОСТТА В МЮНХЕН- НОВИ МОМЕНТИ, ПОСЛАНИЯ, СИГНАЛИ Печат
Автор Елена Николова, наш постоянен кореспондент в Германия   
Понеделник, 08 Март 2010 16:37
Интересът към 46-тата поредна Мюнхенска конференция по сигурността, проведена от 05 до 07 февруари 2010 г. е оправдан поради високия й авторитет на форум, на който ежегодно си дават среща държавни и политически лидери, политици и военни, политолози и експерти от цял свят и което се използва за сондиране на мнения и реакции, търсене на решения и лансиране на политики, както и  предначертаване на бъдещо развитие на важни насоки в международната сигурност. Затова анализът на резултатите от конференцията и тази година може да се окаже изключително интересен, ако си поставим за задача изясняването на няколко основни въпроси:

    1. Какви нови моменти се очертаха в организацията и целите на конференцията, предвид и на наближаващия й 50 годишен юбилей?
    2. Какви размествания се получиха между очаквани и крайни акценти на конференцията?
    3. Какви послания бяха отправени?
    4. За какво сигнализират лансирани предложения по време на конференцията?
    5. Какви крайни резултати и какви последствия имаха сблъсъците на становища  в различните проблематични области?

За първи път в 46 годишната история на форума беше иницииран един нов формат: В края на ноември 2009 г бе проведена предварителна среща изнесена във Вашингтон  в тесен кръг на световно известни експерти, които дебатираха върху трансатлантическата стратегия за справяне с глобалните предизвикателства. Замисълът беше, новият формат да укрепи трансаталнтическия диалог по сигурността и да даде нови импулси на конференцията през февруари в Мюнхен. За съжаление този жест на основният организатор посланик  Волфганг Ишингер към САЩ бе омаловажен няколко месеца по-късно, когато американският президент отказа участие във форума на ЕС през май 2010 г. Все пак остава интересно  да се види доколко втората част от замисъла е постигнала целта си, тоест доколко зададените теми и въпроси от “старейшините”, от “тежката артилерия” в тази сфера като Хенри Кисинджър,  генерал Джеймс Джоунс, сенатор Джон Маккейн, г-жа Мадлен Олбрайт, Йозеф Либерман и други, кореспондираха с развитите по-късно в Мюнхен.   В този мини-формат на 60 висши експерти дебатът се разгоря около политиката към Афганистан и отправеното искане от генерал Маккристал за изпращане на допълнителен военен контингент от 40 000 души.  Определящо обаче беше в бъдещата стратегия да се отдели повече внимание на значително по-масирана цивилна помощ, разчитайки и на  предсотящата среща с тази цел в Лондон. Второ място заеха сравнително песимистичните оценки относно очакванията спрямо Иран и ядрената му програма. Очаквано по-остри бяха американските искания за санкции, докато от европейска страна бяха изразени съмнения за тяхната резултатност. На трето място естествено бе подготовката на нова Стратегическа концепция за сигурност на НАТО, където единодушно бе посикано ясно да се формулират бъдещите задачи на алианса. Четвъртата тема бе за необходимостта от обща политика спрямо страните, явяващи се важни инергийни източници за Запада. Тези въпроси преминаха в геополитическата сфера, бъдещата роля на Китай и дали да формулират съвместно с него енергийните си интереси или   всеки да преследва своите пътища. Следващият важен спор бе по това, каква да бъде политиката спрямо Русия. Очаквано европейците заеха позицията, че Москава е неотменим партньор, докато американските участници демонстрираха скептицизъм. Запомняща бе репликата на посланик Волфганг Ишингер, Москва да не се разглежда като бивш противник, а като бъдещ партньор.

Вторият съществен момент произтича от създаването през декември 2009 г. по предложение на фонда Карнеги на Комисия, която през следващите 2 години да се занимае с основополагащи предложения за изработване на евроатлантическа система за сигурност, която да е съобразена с комплексните предизвикателства на 21 век. Така наречената Euro-Atlantic Security Initiative се ръководи от трима съпредседатели- председателя на Мюнхенската конференция по сигурността посланик Волфганг Ишингер, бившият руски външен министър Игор Иванов и бившия сенатор Сен Нанн. Комисията се състои от 25 членове- известни политици, генерали, дипломати, бизнесмени, обществени дейци. Непосредствено след Мюнхенската конференция по сигурността се проведе Първото заседание на Инициативата в сферата на евроатлантическата сигурност. Целта е изработване на нов подход не само по създаване на “общо  пространство на сигурност” в евроатлантическия регион, но  и за реализиране на по-фундаменталната цел- създаване на основа  за политическо единство на Европейската цивилизация, включваща Северна Америка, Европа и Русия. Ден преди заседанието на Комисията обаче, в статия на американския държавен секретар, публикувана в германската преса, бе изразено ясно отрицание на този германо-руски подход.  

Третият относително нов момент, който заслужава отбелязване, е проведената непосредствено преди 46-тата Мюнхенска конференция по сигурността Кръгла маса за 25 избрани млади лидери от 20 държави
/ Münich Young Leaders Round Table on Security Policy /. Инициативата направи своя прощапулник миналата година. Според организаторите тя трябва да се превърне в постоянен форум, придружаваш авторитетната ежегодна Мюнхенска конференция по сигурността. Целта й е да бъдат свързани бъдещите външнополитически елити от Германия, страните-членки на НАТО  и близки съседи и се създадат трайни и полезни контакти. Тази година участваха представители от САЩ и Русия, от Египет, Грузия и Казахстан. Обсъдени бяха опции за бъдещи политически съюзи и гарантирането на необходимите ресурси на държавите. Младите лидери имаха възможност да поставят въпроси и спорят с високопоставени участници в Мюнхенската конфепренция по сигурността, която започваше на следващия ден, както и да вземат участие в основната конференция. Подборът на младите участници бе направен от над 40 посолства на Германия по света, като изборът им бе сред утвърдени вече личности в  различни области- парламенти, правителства, институти, медии, фирми. От определените 60 души бяха подбрани 25. От самия подбор пък ние бихме могли да направим извода, че акцентът е поставен върху държави, които са особено важни за политиката на Германия. Тоест, като домакин на Международната Мюнхенска конференция по сигурността страната се стреми да решава паралелно и свои въпроси за бъдещо влияние. Целта е била да се поканят млади ръководни кадри от Близкия Изток, от ОНД и от Балканите. Възрастовата граница бе 40 години. Миналата година в групата избранници бяха председателят на Комисията по външна политика на Чехския парламент и външнополитическия съветник на турския премиер.

    Мюнхенската конференция по сигурността предложи както интересни дискусии и основания за сериозни анализи и изводи, така и редица разочарования. Още преди откриването й с разочарование беше посрещшната новината, че в американската делегация за конференцията тази година няма включен нито вицепрезидент, нито министър. А очакванията на много от европейските участници бяха за по-тясно сътрудничество с новия американски президент и по-силно съобразяване на американската администрация с европейските позиции.
    Очакваните тематични акценти в конференцията също бяха разместени. На първо място това се изрази в концентриране на вниманието върху речта на министъра на външните работи на Иран Манучер Мотаки и последвалото силно разочарование от изнесеното и от отговорите на зададените му въпроси. На второ място по интерес и значение трябва да поставим доклада на китайския министър Ян Цзачи и въпросите за геополитическата роля на Пекин и политиката спрямо него. Така темата за новата Стратегическа концепция на НАТО и Афганистан останаха на трето място, въпреки първоначалните очаквания, че именно тя ще е в центъра на дебатите в Мюнхен.  Отношенията с Русия бяха засегнати както при разглеждане на свързаните с НАТО въпроси, така и на тези за изместването на геополотическите центрове и баланс на силите. За отбелязване е също така, че за първи път на тази конференция в програмата й намери място темата “Сигурност на ресурсите”.

Излизането на преден план на проблемите с Иран само по себе си не е изненада, но по-скоро разминаването с очакванията предизвика множеството коментари и оценки. На първо място самото идване на иранския министър на конференцията беше обявено в последния момент. Начинът на поднасяне на доклада категорично показа, че министърът просто не съумявава да се възползва от високия и широк международен форум, за да разясни поне посдледната позиция на своя президент, например за изнасяне на уран за обогатяване в чужбина. Формулировките на докладчика, многословен и неубедителен,  останаха в известните вече рамки. Самонадеяните и изплъзващи се от конкретика отговори на министър Мотаки  и злоупотребата с предосдтавеното време наляха допълнително масло в огъня. Съобщението в последния ден от конференцията, че иранският президент е наредил да продължи обогатяването на уран в страната, а да не се изнася с тази цел в чужбина, взриви отново участниците в конференцията. Но за антииранските настроения принос имаше и предварителната нагласа на аудиторията. Още преди започване на конференцията сенаторът Джон Кил заяви, че не би излязло нищо полезно от идването на министър Мотаки. Двойният стандарт на Запада както по същество, така и по отношение претенциите към отговорите на зададени въпроси прозвуча и в отговора на шведския външен министър Карл Билд, запитан от иранския министър Мотаки, какво е направила международната общност за разоръжаването на една страна в Близкия Изток, притежаваща ядрено оръжие, визирайки Израел, на което шведът отговори: “Нашата цел остава един свят без ядрени оръжия.”, без дори да се сети да напомни за заканите не на кой да е, а на иранския президент срещу Израел. Чуха се някои коментари, че  страните членки на СС на ООН и Германия като че ли се чувстват едва ли не задължени да реагират бързо и остро, преди да са преценили реално значението на всяка стъпка на Иран и възможностите за напредък. Генерал Джеймс Джоунс, съветник на президента Обама по сигурността, заплаши с наказателни санкции и изолация на Иран. Американският сенсатор Джо Либерман в познатия му стил ултимативно постави въпроса: трябва да решим, или твърди санкции или военна намеса. Очаквано беше, че подобни изявления ще намерят място в коментарите от Мюнхен, но прави впечатление, че почти не бяха цитирани аргументите на иранския докладчик. Заслужава да се анализира разминаването в позициите, при което Иран искрено смяташе, че прави стъпка към разбирателство, а вместо това събра гнева на критиките срещу себе си. Русия напомни за необходимостта да се признае на Иран правото да защищава своите интереси в разрешаването на спора по ядрената енергетика. Китайският външен министър подчерта, че участниците в този спор трябва да бъдат “гъвкави и прагматични” и призова за “търпение”. Той косвено даде да се разбере, че Китай няма да подкрепи нови санкции срещу Иран в Съвета за сигурност.

Склонните към анализ и търсене на подтекст в думите ще оценят като най-интересен доклада на китайския представител, министър Ян Цзечи. Наистина, забелязва се едно по-високо самочувствие в китайците, гордост от постигнатото, решителност в тона при формулирането на някои въпроси. От западна страна интересът се определяше от изразяваните досега опасения, че Китай и САЩ биха могли да решават помежду си централни въпроси от международната политика и да изтласкват другите, най-вече ЕС, в периферията при вземане на решения. Китайският министър не се поколеба да реагира по-остро от очакваното на американското решение за доставяне оръжие на Тайван за 4,6 млрд.долара. Запомняща се е и фразата “Доколкото всеки пети жител на Земята е гражданин на Китай, трябва не само да се слуша, какво казва Китай, а да се вслушват в него”. Заявка за по-значима роля в световните дела без съмнение е и фразата “Международната политика не трябва да се определя само от 1-2 страни.” Той възрази срещу опасенията от укрепването на Китай: “Един силен Китай не представлява заплаха /за света/, а е шанс.” Едно от преките послания бе, че Китай е готов да поеме по-голяма отговорност в бъдеще.

    Определен интерес представляваха всички въпроси, свързани с новата Стратегическа концепция на НАТО, която трябва да бъде представена на срещата на върха на алианса през ноември 2010 г. в Лисабон. В това направление бяха насочени докладите на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, министъра на отбраната на Германия Карл-Теодор цу Гутенберг и на американски генерали и адмирали, участвали в дискусията. Расмусен пледира за нови партньорства със страни като Китай, Индия и Пакистан. Той изложи идеята за създаване на “мрежа от партньорства по сигурността” и превръщането на НАТО в център за консултгации по въпроси на международната сигурност, добавяйки, че става дума само за консултации с тези страни и нищо повече. Министърът на отбраната на Германия подчерта необходимостта от повишаване ефективността на НАТО. “Говорим твърде много, а постигаме малко”, заяви министърът. Той поиска да бъде възстановен консенсуса, който е силата на Алианса. Основен въпрос на бъдещата нова Стратегическа концепция според германския минисктър е как и къде трябва да бъдат използвани въоръжените сили на страните-членки и обоснова, защо защитата на интересите им вече не е възможна на тяхните граници и на границите на Съюза. Той е убеден в необходимостта от разширяване на задачите на НАТО. Но същевременно настоя да се отчете, че някои големи мисии биха били ненужни, ако Съюзът своевременно е подготвял, обучавал и подпомагал силите за сигурност в застрашени от терерозим държави. Предвид на някои журналистически писания трябва да се цитират точно някои изказвания като това на американския комндващ адмирал Джеймс Ставридис, че “НАТО не трябва да става глобален актьор, а актьор в един глобален свят.” Адмиралът отбеляза и друг момент относно бъдещата Стратегическа концепция: в нея трябва да има “нов баланс между “твърда” военна сила и “мекото” политическо и икономическо въздействие с влияние.”.
    Расмусен призна, че сътрудничеството между НАТО и ЕС изостава от възможностите. По-голямо внимание обаче, предизвика предложението на министъра на отбраната на Германия за създаване на армия на ЕС и обединяване на основата на съвместни военни операции. Според него “европейският проект за Обща политика за сигурност и отбрана ще се превърне в мотор на по-нататъшното сътрудничество в Европа”.
 
    Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен е убеден, че 2010 година ще донесе обрат в Афганистан. Президентът на Афганистан Хамид Карзай обаче, не успя да убеди аудиторията, че ще се справи с корупцията, че ще осигури нормално функциониране на системата на управление и че ще бъдат създадени наистина ефектвни въоръжени сили и полиция. Той представи всъщност шестте точки от конференцията в Лондон, по които правителлството му ще провежда активни мероприятия през годината. Тъй като Мюнхенската конференция по сигурността се провеждаше само седмица след Лондонската конференция за Афганистан, беше интересно да се проследят оценките на участниците за резултатите и перспективите в Афтанистан. Общо взето реакциите могат да се обобщят като “предпазлив оптимизъм”. Именно по въпросите на националното помирение и реинтегриране на талибаните-бунтовници, едни от основните в изложението на президента Карзай,  се очертаха различия в мненията. В едната група можем да поставим онези, които съдържаха предупреждението, че е прибързано да се преговаря с бунтовниците от слаба позиция, докато във втората група – мненията, че водене на преговори и военни операции не се самоизключват. Както специалният представител на САЩ за Афганистан и Пакистан Ричард Холбрук, така и британският министър на отбраната Боб Ейнсуорт подчертаха, че на войските на коалицията предстоят тежки боеве и съответно много загуби. Залогът е изключително висок, подчерта сенаторът Маккейн.  Неуспех ще означава не само крах на усилията в Афганистан, но ще се отрази с гръм и трясък в Пакистан и в целия мюсюлмански свят. И по тази тема бяха задавани откровени, провокативни и интересни въпроси. Фрейд Кейгън запита генералния секретар на НАТО Расмусен, дали страните-членки на НАТО се готвят за извоюване на реален успех в Афганистан или за имитация на успех като предпоставка за напускане на страната от военните им контингенти. Расмусен отговори с кратко “да”, което предизвика смях в залата, но и даде възможност на генералния секретар да се измъкне от отговора. Впрочем съветникът на президента Карзай по националната сигурност Рангин-Дадфар Спанта, бивш външен министър на Афганистан, изрази безпокойството си от евентуално ранно изтегляне на международните сили. Според него афганистанските сили за сигурност биха могли да поемат цялата отговорност в страната след 5 години, тоест тогава би могло да завърши изтеглянето на чуждите войски. В доклада на министъра на външните работи на Пакистан Навабзада Кхан се съдържаха като че ли прекалено много положителни самооценки за приноса на страната му  в борбата срещу части от талибаните на пакистанска територия и срещу наркотрафика. Това е обяснимо, предвид на критиките срещу Пакистан, поради което министърът директно заяви, че такива критики не са основателни.
    
    Проблемите на Близкия Изток като цяло също не можеха да бъдат избегнати или подценени.  Турският външен министър Ахмет Давутоглу призова за обща визия за целия Близък Изток. Според него това е пътя към един мирлет регион, изграден на базата на мултиетническото съвместно съществуване и взаимоообвързване, страните от който ще се превърнат от проблем  в надежден партньор в международната политика. Саудитският принц Туркан Ал-Файзал настоя –за по-голяма ангажираност на Европа в разрешаването на близкоизточните проблеми. Форумът бе използван и за оказване натиск по регионални проблеми. Заместник министърът на външните работи на Израел Даниел Айалън призова Саудитска Арабия за една по-конструктивна роля в Палестинския конфликт. На такива конференции понякога и дипломатическите жестове имат своето значение и послание: след напрегнати и на момента остри дебати израелският заместник министър Айалън и принц Турки ал- Файсал си стиснаха ръце.  

    Министърът на външните работи на Русия използва широката аудитория за да обоснове отново предложението на руския президент за нова архитектура на сигурност в Европа. Това обаче обрече изложението му, в което нямаше нови моменти и нови предложения. Всичко беше добре познато от речите на президента Медведев. В дискусията се долови разганичаването на САЩ от някои европейски позиции по бъдещето на отношенията с Русия, например в изказването на бившия държавен секретар на САЩ Мадлен Олбрайт, която и твърде остро даде да се разбере, че САЩ не биха допуснали Русия да влияе на страните от алианса. Самият Сергей Лавров на въпроса, как гледа Русия на бъдещо членство в НАТО, отговори:  “Фантазии!”. Представителите на НАТО отправиха критични бележки срещу отбелязания в новата военна доктрина на Русия източник на заплаха. Тезата на генералния секретар на Алианса Расмусен пък за “отбрана без граници” провокира Константин Косачев към риторичния въпрос: “Ако аналогичната теза бе вписана във военната доктрина на Руската федерация”, как щеше да се възприеме това?
Становището на Германия, която настоява за специални отношения с Русия, бе изразено от външния министър Г. Вестервеле. Разбираемо е, че
 Германия търси възможност по този начин да фаворизира съюзническите си отношения като освен Вашингтон, включи в тях и Москва, а също така да спечели по-изгодно положение спрямо САЩ. Само че още преди конференцията представители на САЩ отхвърлиха подобни желания на Германия като неприемливи.
    
    Основното послание, което би могло да се извлече от докладите в панела за бъдещето на европейската и глобална сигурност е, че без тясното сътрудничество с европейските съседи не е възможно да се изгради такова бъдеще. Особено съседите на Югоизток са най-важните за стабилността и сигурността на Европа. Испанският външен министър Мигуел Моратинос насочи първоначално вниманието към един пренебрегван, но важен за бъдещето регион като Африка. Президентът на Македония Георге Иванов изрази тревогата си от обстановката в Босна и Херцеговина и от неустановеното положение на Косово. Той настоя за създаване на една “Визия за Балканите”. Украинският външен министър Петро Порошенко предупреди за създаването на “вакуум в сигурността” на Изток от ЕС.

    Въпросите за бъдещето на контрола на въоръженията и Договора за неразпространение на ядрени оръжия бяха повдигнати от председателя на Мюнхенската конференция посланик Волфганг Ишингер. От там се премина към темата за възможността да постигнем свят без ядрено оръжие, така нареченета “глобална нула”, лансирана от американския президент Барак Обама през миналата година. Според Ричард Бърт, който е член на Комисията “Global Zero Commission“, светът може да се освободи напълно от ядрено оръжие за две десетилетия. Затова САЩ и Русия би трябвало да съкратят ядрените си арсенали  първо на 1000, а след това на 500 ядрени бойни глави. Използването на ядрено оръжие става все по-вероятно, затова освобождаването ни от него е спешно необходимо. Вицепремиерът на Руската федерация Сергей Иванов вярва, че това е постижимо по принцип, но не в рамвките на неговия живот. Ако не започнем с разоръжаването обаче сега, то няма да успеем и през живота на нашите внуци.  Американският сенатор Джон Кери обаче призова за по-голям реализъм. Пълен отказ от ядреното оръжие е възможно, но не понастоящем.  А западногерманският бивш външен министър Франк-Валтер Щайнмайер поиска да види първо сигнали за практически резултати в тази област.
 
    В заключение бихме могли да обобщим:
    1. Международната конференция по сигурността в Мюнхен и в бъдеще ще остане лакмус за позициите и тенденциите в международната политика за сигурност, независимо от първото в историята намаляване на нивото на представителство на САЩ на нея.
    2. На конференцията се стигна до изостряне на спора около Иран и поредно поставяне на въпроса за смисъла на изчакването и търпимостта спрямо тази страна. По-голяма категоричност придобива призивът Иран да докаже не на думи, а на дело волята си за напредък. Ако Китай блокира в СС на ООН нови санкции, Западът е склонен на постепенно едностранно въвеждане на такива. Не се изключва извода, че вървим към военен конфликт, но не от Иран към друг член на международната общност, а срещу Иран.
    3. В резултат на по-високо самочувствие Китай започва да подава сигнали за своите претенции и да търси равенство със САЩ. Готовността му да поеме повече ангажименти в бъдеще ще я видим скоро в реализация, ако не в Афганистан, то в Африка. От друга страна САЩ едва ли възнамеряват да правят отстъпки в Азия и западните части на Тихия океан и отговарят със сигнали за запазване на баланса на силите.
    4. Афганистан се превръща действително в крайъгълния камък за по-нататъшното развитие на сигурността. Най-силни са съмненията по идеята за реинтегриране на талибаните срещу заплащане и способността на правителството да се справи с корупцията. Международната общност силно се нуждае от успехи до края на годината предвид на слабата и намаляваща обществена подкрепа на мисията в Афганистан в отделните страни.
    5. Русия запази позициите си срещу разширяване на НАТО и противоракетната отбрана на САЩ. При демонстрираното в Мюнхен изостряне на дискусията експертите не виждат шанс за някакво ново преструктуриране на архитектурата за сигурност при така сложилите се условия. Очертаха се разграничителните линиии между САЩ и Западна Европа по отношение на сближаване с Русия.
    6. Независимо кои са управляващите в България, нейният глас не се е чувал от трибуната на подобни форуми, за разлика от този на наши съседи и други източноевропейски страни. Тоест това вече е диагноза. Подобно е поведението на българските представители и на други международни конференции. Интересът сред нашите партньори да чуят и българска позиция, обаче е налице и  доказателство за това е, че през 2007 г. бяха обявени двата най-добри доклада на международни конференции по сигурността в цялата страна през цялата година- на един германски и един български докладчик. Изключение, а не правило. Незабелязано  от българските медии.


e-mail на автора:   Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.