За разликата между кариерните посланици и „парашутистите” или как се руши българската дипломацияm/ Печат
Автор Катя Събева   
Вторник, 03 Април 2012 13:33

За разликата между кариерните посланици и „парашутистите” или как се руши българската дипломация٭/
Катя Събева

Преди 2 седмици бе възродена традицията на годишни конференции с посланиците на България в чужбина. Самият факт заслужава аплодисменти. Защото откакто ГЕРБ взеха властта, а Николай Младенов пое Министерството на външните работи (МВнР), дипломатите ни зад граница нямаха и грам понятие какви са конкретните цели и задачи пред тях.

Както твърдят някои от тях, повече от 2 години посолствата не са получавали инструкции от МВнР, нито отговори на техни въпроси. В много случаи редките наставления от МВнР са били взамноизключващи се или са се променяли за по-малко от 24 часа. Надявам се, че групата лица, сменили посланиците с досиета, са получили най-сетне от първа ръка конкретни указания за тяхната дейност в чужбина.

Не мога да се стърпя и да не споделя някои забележки по повод конференцията. Едва ли е необходимо да се трошат пари за пътни на кариерните посланици, които са чели за “привличането на инвестиции” или “конструктивното настъпление на Балканите” в букварите по дипломация. Виж, за политическите “парашутисти”, както служителите в МВнР наричат политическите назначения, всяка дума на Младенов е нова.

Втората ми констатация е тоталната липса на външнополитически инициативи

Лекцията на Младенов не даде нито един отговор, дори не зададе нови въпроси към българската външна политика. Според слушатели тя е напомняла на отчетно-изборно събрание на неправителствена организация. Направи впечатление и пъстротата на групата лица, която ни представлява зад граница – сред тях имаше дипломати с картончета, без картончета, със скрити картончета, политически функционери, случайни кадри. Но конференцията е отделна тема, която заслужава по-дълбок анализ.

“Групата лица” е, може би, най-точното обобщение на заминаващите в чужбина най-висши български дипломати. Както стана ясно, те са както кадрови или кариерни дипломати, така и сред тях има доста “парашутисти”.

Добре е обаче да се опитаме да прокараме разграничителната черта между кариерните и политическите посланици. Границата бе нарочно размита след 1990 година, за да се представи дипломатическата служба като тривиална едва ли не “театрална” дейност, за “лесна работа”, добра възможност за убежище в тежката икономическа криза. Целта бе да се втълпи на обществото, че дипломацията не е професия и всеки, който поназнайва някой чужд език, е вече готов да върши тази работа. Тези, които оформят общественото мнение, поставяха акцент върху “огромните” заплати на дипломатите зад граница, върху “клатенето на чаши” по време на лъскави дипломатически приеми, грешките на някои от тях. Непрекъснато се апелираше за “нови лица”, “свежа кръв”, “проветряване” на дипломатическата служба. В резултат, през последните 20 години бяха назначени стотици случайни лица в МВнР и особено в посолствата зад граница. Те допълнително изкривиха картината и затрудниха българските граждани да направят своя правилен извод, да почустват някаква разлика между кариерните и политическите назначения.

Въпреки че е доста късно, ще се опитам все пак да очертая границата между кариерните и политическите посланици. За тази цел ми помогнаха някои българските дипломати, които са били или са все още на служба в МВнР, или в посолствата зад граница. Следва анализът на резултатите от тези мои срещи и разговори.

Кариерните дипломати не си купуват дипломите. Те обикновено са завършили престижни висши учебни заведения. Мнозина от тях са били стипендианти и са преминали допълнителни курсове за квалификация в различни институти и колежи в Европа и САЩ, ООН, НАТО и пр. организации. Освен знанието на чужди езици, те се обучават да отсейват и анализират информацията, да комуникират, да търсят достоверни източници. Прекрасно знаят историята на региона, традициите и порядките в държавата, където могат да бъдат назначени. Те са наясно с проблемите пред българите и техните организации в тази държава, откритите въпроси в двустранните отношения, протоколните тънкости. Познават икономическото положение на България и възможностите да се промотират български стоки и услуги, да се привличат инвестиции. Имат дълбоки познания по международно, европейско и българско право, знаят механизмите и процедурите, които могат да помогнат за осъществяването на политическите цели на съответното правителство. Предвид участието си в международни конференции, стажовете в чужбина, те познават (включително и лично) своите колеги, които днес дърпат конците на професионалната служба в редица страни.За кариерните дипломати е изключение да останат в чужбина като имигранти Някои от тях са поканени да работят в международните организации – чест не само за тях, но и за България. Не познавам също кадрови дипломат, който е бил следствен по криминално дело.

Кариерните дипломати преминават постепенно йерархията в съответствие с правилата в дипломатическата служба. Трупат опит и експертиза на всеки един етап от своето развитие. Всяка тяхна стъпка и действие се следи и оценява не само от непосредствения началник, но и от Атестационна комисия, която предлага преминаването от един ранг в друг. С други думи – кадровите дипломати са избрали “трънливия път” да се усъвършенстват и да изграждат кариерата си в дипломатическата служба на Република България.

А забравих нещо важно…. Кариерните дипломати са деполитизирани по закон.

При стотиците “парашутисти” наблюдаваме различни случаи. Голяма част от тях са хора, които са приближени до управляващите в момента или пък управляващите искат просто да се отърват от тях за известно време. Те са политизирани, гордеят са, че са функционери на една или друга политическа сила (когато е на власт) и се считат “носители” на политическата воля на управляващите в момента. Твърди се, че сред “парашутистите” има хора, които си плащат назначението или искат да се скрият от българското правосъдие. Има и такива, които се облагодетелстват предвид тяхната “правилна” работа в неправителствени организации и търговски дружества. Обикновено на тези хора им се дава висок дипломатически ранг, без да са преминали йерархията или да са доказали своите умения и качества. Те се чувстват независими и ненаказуеми предвид закрилата на големците зад техния гръб и не си мърдат пръста за да извършат нещо полезно за България. Използват поста зад граница главно и преди всичко за уреждане на тяхното лично бъдеще, далеч от Родината. Само няколко примера – Стоян Ганев, имигрант в САЩ и бивш външен министър, Слави Пашовски, имигрант в САЩ и бивш постоянен представител към ООН, Леа Коен, имигрант в Швейцария и бивш български посланик в тази страна, д-р Ранков, имигрант в Холандия и бивш посланик на България в тази страна, Данчо Лозанов, имигрант в САЩ и бивш зам.-постоянен представител на България в ООН и др. Ще се огранича с примери на “парашутисти” само от най-висшия ешелон. Не са малко и другите “нови лица” – дипломати, финансисти и пр, които също предпочитат да останат в страната на пребиваване вместо да се върнат в България, където биха могли да принесат натрупания в чужбина опит, да помогнат в процеса на демократизация.

Не твърдя, че всички политически назначения са като тези, изброени по-горе. Напротив, през годините на прехода имаше и много добри попадения сред тях, които наистина вършеха работа “на полза роду”. Някои от тях се включиха успешно в дипломатическата служба и постепенно се изкачиха по нейната йерархия като трупаха знания и опит. Но онези, за които стана дума по-горе, “задръстиха” дипломатическата служба, подрониха реномето на българската дипломация, принизиха значението на тази вековна професия. Те продължават да излъчват грешни сигнали към българското общество, към техните чужди колеги , както и към кариерните дипломати.

Българските политици и депутати също видяха в българската дипломация възможност да си намерят работа след изтичане на техния мандат. Поради това те настояваха в Закона за дипломатическата служба да се увеличи квотата на политически назначения – до 20% за ръководители на българските дипломатически представителства по света. И успяха. В интерес на истината, тази квота бе “извоювана” от депутатите на НДСВ и се спазваше от правителството на Тройната коалиция.

ГЕРБ дойдоха на власт с декларации, че ще бъдат по-добри, по-морални от “крадците” от Тройната коалиция. Нямам сведения за другите сфери, но в областта на българската дипломация това не е така – ГЕРБ не само не са по-морални, но и безогледно нарушават действащото законодателството. В МВнР върви “тиха лустрация” въпреки изричното решение на Конституционния съд от миналия декември. Върнатите дипломати не се назначават с месеци. Преди дни Младенов отново “оплю” посланиците с досиета, въпреки че някои от тях присъстваха на посланическата конференция. А изпращането на неговия братовчед в Бразилия след 5 години посланичество в Куба е достатъчно, за да разсее останалите надежди на младите дипломати за законност и морал в МВнР по времето на Младенов. Ще напомня отново, че “моралът” на Младенов бе демонстриран и по време на екскурзията на правителството с група българските бизнесмени до Катар, когато той “натопи” пред кума си Борисов вече бившия министър на икономиката Трайчо Трайков за гаф, който е изцяло на МВнР.

Но да се върнем към квотата от 20%. Още миналата година двубоят между политическите и кадровите назначения за генерални консули завърши в полза на политическите – 9:1. Солиден резултат. И в същото време – предизвестен, след като не бе проведен конкурс, а “подбор” от самия Младенов. Ще припомня, че генералните консули са също ръководители на мисии и съответно са част от посочената по-горе квота.

През последните два месеца се търсят трескаво посланици на Република България зад граница. Излязоха няколко списъка, очакват се още. Защото 60 мисии трябва да повишат своя дипломатически статут, снижен повече от година поради безхаберието и ината на Младенов. Сред излезлите досега 34 имена има доста политически назначения, които Младенов се опитва да продаде като кариерни

Това че веднъж са били вече политическо назначение, не означава в никакъв случай, че за втория или N-тия си мандат те са се превърнали в кадрови дипломати, г-н Младенов. Премиерът Борисов и президентът Плевнелиев са били вероятно подведени (по един или друг начин) и заедно с външния министър са на път да нарушат Закона да дипломатическата служба.

Кои са тези назначения ? Преди време посочих някои от тех – Ангел Димитров заминава посланик в Сърбия, Ангел Чолаков – за Италия. Кирил Маричков ще представлява България във Ватикана, Красимир Минчев се връща в Украйна като посланик. Меглена Плугчиева и Никола Колев заминават посланици за Берн и Хага. Светослав Спасов заема висшия пост във Виена, а Стефан Тафров и Таня Димитрова заминават съответно за Ню Йорк и Загреб. Впрочем Димитър Цанчев (Европейския съюз) и Константин Димитров (Лондон) също следва да се считат за политически посланици, въпреки техния стаж във Външно, считат някои техни колеги. Те напомнят, че щом са се съгласили да бъдат заместник-министри от управляващата ГЕРБ и членове на политическия кабинет на Младенов, по смисъла на чл. 105 от Конституцията и Закона за дипломатическата служба, са политически назначения. Но да не издребняваме…

Не е ясно къде да ситуирам бившия постоянен секретар на МВнР Ради Найденов, сега посланик в Германия. Дипломатиге от МВнР са също разделени по този въпрос, но всички споделят мнението, че г-н Найденов е “най- бързият бегач по създадената само за него писта”. От втори секретар той бе издигнат направо за заместник-министър въпреки младенческата си възраст. След като бе шеф на кабинета на Царя, той замина за посланик в Австрия, какъвто бе допреди няколко седмици. Въпреки явните нарушения на Закона за дипломатическата служба той съвместяваше своето посланичество с най-високия пост в професионалната дипломатическа служба – постоянен секретар на МВнР.

И така. Сметката е лесна – от общо 44 ръководители на мисии (генерални консули и посланици), обявени от правителството на ГЕРБ до този момент, 18 са политически назначения. Дори и да не прибавим Цанчев и Димитров, мисля, че Законът за дипломатическата служба е на път да бъде грубо нарушен – изпращаме над 40%, вместо предвидените в Закона 20% политически назначения. Очаквам с нетърпение следващите посланически “траншове”.

Може би, Младенов и Плевнелиев ще изпратят само професионалисти, с което ще намалят очертаващият се висок процент на политически назначения? Съмнявам се. Защото има доста сладки “парчета” от баницата – Португалия, Финландия, Норвегия, Чехия, Ирландия, Япония и др. Подозирам, че процентът политически назначения по-скоро ще се повиши. Не знам дали съответните български институции и опозицията следят този въпрос. Не се чува ни вопъл, ни стон от тях до този момент!

Но ние ще продължим да следим, “да броим” и алармираме българската общественост за беззаконията в МВнР и дипломатическата служба…

Заглавието е на редакцията /٭.