Утилизация на боеприпаси – български „патент” Печат
Автор Симеон Николов   
Понеделник, 09 Юли 2012 11:04

Разбираеми са реакциите на обществото при зачестилите през последните години взривове на излишни боеприпаси, съхранявани или предадени за утилизация на частни фирми от МО. Емоциите и възмущението се ограничават до търсене на "човешка грешка", "корупционна схема", "пряк виновник", но твърде къса се оказва паметта за корените и развитието на проблемите през годините, за натрупванията, които в крайна сметка са довели до трагични инциденти.

Ето и част от предисторията на проблема:

На 8.03.2004 г. правителството на НДСВ приема Национална програма за утилизация и я внася в Народното събрание, където въобще не е разглеждана и гласувана. Оттам не е предвиждано и държавно финансиране през следващите години. Виновни за това очевидно са представителите на мнозинството в НС, председателят на Комисията по външна политика и отбрана и МС, който вероятно не е настоявал достатъчно за приемане на внесения от него основополагащ и изискващ финанси проект.

Тогавашното управление не се е възползвало от възможността за получаване на финансова подкрепа от ЕС и САЩ, както и от някои западноевропейски страни. ЕС е отпуснал 8.04 млн. долара на Украйна през 2005 г., САЩ са съдействали на Украйна и Румъния, Германия - на Украйна и Албания, Норвегия - на Румъния, Великобритания, Австрия, и Холандия - на Босна и Херцеговина. Чак през 2007 г. САЩ съкращават помоидите си за източноевропейските страни и премахват въобще от списъка такива за утилизацията.

През годините у някои политици и депутати от правителствата на НДСВ и на тройната коалиция се наложиха две напълно погрешни представи. Първата - утилизацията можела да бъде печеливша, "продайте боеприпасите и вложете средствата в модернизация на армията". И втората - утилизацията била едва ли не безплатна, "имате служители, да разснарядяват". Европейският опит показва, че възвръщаемостта от утилизация е едва 25% от вложените средства, а изчисленията на българските експерти стигат до близките все пак 27%. Цената на утилизацията обаче се движеше от между 900 долара на тон в Украйна до 3600 и 14 000 долара на тон в Полша. А капацитетът на собствените мощности в България е нищожно малък. В Челопечене се утилизираха само най-опасните боеприпаси - до 1700 т на година, а в Костенец - 5000 до 7000 тона годишно. Следователно, ако разчитахме само на тях, трябваше да чакаме 11 години, а всяка година количеството боеприпаси нарастваше с около 7%.

Тройната коалиция разработи нова Концепция за утилизация, приета по принцип на Съвет по отбрана с указания за изготвяне на Оптимизиран модел за утилизация, определящ конкретните стъпки. Моделът предвиждаше три етапа: част от боеприпасите да се утилизират от държавните и частните фирми, основната част обаче да се утилизира с модерни технологии, които да внесат, след търг разбира се, западни фирми, но дейността да се извърши съвместно с български фирми, и третият път - да продължи търговската реализация на малкото количество боеприпаси, за които това е възможно. Под политическия и обществения натиск „Дайте работа на българските фирми!", министърът на отбраната отхвърли предложението в Опитмизирания модел за привличане на западни фирми и бе акцентирано изключително върху работата с български фирми. Нищо лошо, но от анализа и оценката на 8 български фирми се оказа, че само 3 имат известна технологична готовност - една държавна и две частни. ("Берета трейдинг", която нашумя с взривовете край Сливен, не беше сред тях). Освен това търговската реализация само на атрактивните боеприпаси, тези, които съдържат скъпите месинг, мед и алуминий, намаляваше бързо възможността държавата да реализира оставащите около 70% неатрактивни и опасни боеприпаси. Затова в Оптимизирания модел бе записано веднага да се спре с тази практика на "Снабдяване и търговия" ЕООД и с оставащите около 7000 тона атрактивни боеприпаси и другите да се създадат т. нар. лотове в съотношение 1 част атрактивни и 2 части неатрактивни боеприпаси, които да се предадат на фирмите за утилизация.

Изключително негативен момент бе недооценката на възможностите, които предлагаха западните фирми, и неразчита-нето на досегашния европейски опит. В останалите изночноевропейски страни наистина в утилизацията участваха местни държавни и частни компании, но винаги след привличане на високотехнологични способности от западноевропейски страни и от САЩ. Словения разполага от 2007 г. с Комплекс за изследвания, контрол и унищожаване на излишни боеприпаси, Албания има Национален център за демилитаризация, САЩ построиха в Украйна Център за утилизация за 26 милиона долара, пак САЩ внесоха в Албания специални горивни пещи за тази цел с капацитет 14 тона на денонощие и т.н.

В периода 2006-2008 г. МО осигури презентации на 15 западни фирми, които предложиха различни варианти и технологии - от изграждане на Център за утилизация в Костенец на цена между 36 и 50 млн. евро до временно наемане на подвижни системи, които влизат в съответното поделение и унищожават предимно малокалибрените боеприпаси, превръщайки ги в натрошен материал, прах и тор. В очакването на провеждане на търг някои от тях подготвяха напълно приемливи варианти, като регистрация на съвместни фирми с български, изгодни условия за погасяване на кредита към банките за финансиране на инвестицията - например 10-годишно изплащане с 3-годишен гратисен срок. Имаше дори едно изненадващо предложение да бъдат поети заплатите на работещите в центъра - по 1600 лв. на човек на месец. Но най-важното: цялото количество боеприпаси трябваше да бъде унищожено в рамките на максимум 4 години. Тоест днес вече щяхме да сме забравили за проблема.

Нещо повече - една от фирмите бе готова да посъветва свой клиент от Гърция да пренасочи техни боеприпаси за унищожаване в България, тъй като в Западна Европа офертата е била оскъпена заради транспорта на 20 милиона евро. Тоест ние щяхме да възстановим половината от разходите за Центъра за утилизация в България само ако бяхме поели поръчката на гърците. Впрочем изплащането на кредита в срок от 10 години означаваше да изплащаме ежегодно приблизително толкова, колкото плащаме всяка година за охрана на 11 складови района - по 6.5 милиона лева!

Поредният пропуснат шанс дойде след експлозията в Челопечене, когато министър Николай Цонев заяви готовност за голям търг за боеприпасите за утилизация, но отново изключи възможността за участие на чужди фирми. А три години преди той да стане министър, посещаващите ни представители на западни компании казваха, че избраният от нас път на ръчно утилизиране на боеприпасите е авантюра, граничеща с неразумност, която може да ни струва скъпо.

Приходите от продажбата на металите в боеприпасите обикновено са от 4 до 5-6 пъти по-малко от разходите за унищожаването им "по български", а изграждането на център щеше да е с близо 40% по-евтино, но затова пък сигурно, екологично и гарантиращо 25% възвръщаемост на разходите. А сега печелят само фирмите, които примитивно и рисково може да извлекат по принцип от 50 000 т боеприпаси - 4000 тона месинг за около 20 млн. лв., 1250 т алуминий за около 2.2 млн. лв., 100 т мед за около 0.6 млн. лв. и около 5 млн. лв. за стоманата, или всичко 27.8 млн. лв. при обща цена на утилизацията към 108 млн. лв. А при нарастване на излишните боеприпаси на 75 000 тона - 168 млн. лв. Тоест колкото повече сме се забавяли, толкова повече цената за утилизиране на остатъка става по-висока.

Новите управляващи, освен че не предприеха никакви радикални действия, продължиха работата по една очевидно неефективна схема. Нещо повече - оказа се, че откакто са на власт, т.е. от три години, не е плащан членският внос към организацията НАМСА, която прави търгове в рамките на НАТО, осъществява помощ и контрол в някои източноевропейски страни по утилизацията на боеприпаси. Но България се нареди на последно място и по показателя утилизация на боеприпаси: Чехия приключи още през 2007 г., Албания и Унгария - също, а Полша приключва по план тази година.

Никой не коментира факта, че след последните съкращения и преструктуриране на армията, които фактически ще започнат от тази година, ще бъдат освободени още боеприпаси. През 2005 г. се считаше, че освен наличните тогава 90 000 тона ще очакваме още 100 000 тона до края на 2015 г. Трудно е да се каже колко средства още ще са необходими, защото не се знае колко точно боеприпаси са останали и с колко точно ще се увеличи количеството им през идните години. Следващите осовободени боеприпаси обаче ще покажат болезнено каква голяма грешка сме направили, като не сме построили Център за утилизация. А цената, която ще платим, за да ги транспортираме в чужбина или да вземем под наем мобилни установки за малокалибрените боеприпаси, ще бъде огромна. На фона на кризата, платена от най-бедните в Европа!

През целия този период - управлението на три правителства, политиците не само че не вземаха предвид предложенията на експертите, но не се вслушваха и в тревожните предупреждения. Ще цитирам едно от тях, отправено в доклад пред съответната парламентарна комисия и в анализи на работни групи от експерти от октомври 2007 г.: "...по-голямата част от изведените от употреба боеприпаси са с изтекъл срок на годност и съществуват реални рискове с висока степен на опасност за хората, складовите райони и особено за околната среда. При това положение не са изключени случаи на самовзривяване с непредвидим последващ разрушителен ефект." Край на цитата.

Гореописаните пропуски се навързват във формата на един твърде дълъг фитил през годините, но едно е ясно: взривовете са били предизвестени. При така създалата се ситуация въпросът е не дали, а кога и къде ще продължава да гърми. След като страшното се случи, лесно е да се отправят обвинения, но не това ще ни помогне. Полезно би било, ако се анализират в дълбочина проблемите назад във времето и ако положим усилия в държавата да няма място за некомпетентност, безотговорно подчиняване на тесни партийни и корпоративни интереси и липса на управленски умения, когато става дума за национална сигурност и за живота на хората.

Разбираеми са реакциите на обществото при зачестилите през последните години взривове на излишни боеприпаси, съхранявани или предадени за утилизация на частни фирми от МО. Емоциите и възмущението се ограничават до търсене на "човешка грешка", "корупционна схема", "пряк виновник", но твърде къса се оказва паметта за корените и развитието на проблемите през годините, за натрупванията, които в крайна сметка са довели до трагични инциденти.