Изявления от МВнР в рязко противоречие с Решение на Конституционния съд Печат
Автор Катя Събева   
Вторник, 19 Юни 2012 16:13

Някои мисли за състоянието на правовия ред в България преди юлския доклад на Европейската комисия за напредъка на страната след 2:0 на посланиците с досиета срещу Николай Младенов. 

Вниманието на българските медии през последния месец бе съсредоточено върху показните акции на МВР в навечерието на редовния Доклад на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на България. МВР сътвори чудеса от храброст със задържането на този или онзи “престъпник”, бизнесмен или с омаскаряването на този или онзи неудобен политик. Но както знаем това “чудо” завършва обикновено на 31 май – последния ден, който експертите на ЕК вземат предвид при изготвянето на Доклада. Така и стана. После обаче имаше наводнения, земетресения, скандални разкритията около български олигарси … А започна и Европейското по футбол, което концентрира страстите на българите върху топката.

Но не това е темата на тази статия. Закономерно медиите бегло отразиха факта, че трима посланици с досиета осъдиха окончателно външния министър Николай Младенов. Закономерно, защото съдебните дела на тези трима посланици не бяха част от “брауновите” движения на българските институции преди годишния Доклад на ЕК или последица от природните бедствия. Акцентът бе поставен върху това кой посланик колко пари ще вземе от данъкоплатеца. Пропуснат бе най-важният факт – тези трима посланици, бивши ченгета, се осмелиха да хвърлят камък в блатото на беззаконието в България, да поставят под въпрос недосегаемостта и безхаберието на кадрите на ГЕРБ. И второто – резултатите от техните дела доказват, че българската Темида не е свалила окончателно превръзката на очите си под палката на ГЕРБ.

Андрей Караславов, Георги Димитров и Златин Тръпков спечелиха морална победа. Темата се обсъжда “на ухо” по всички коридори на министерството на външните работи (МВнР) с надежда вече няколко седмици, споделят дипломати. Защото сред тях има все още оптимисти, които продължават да се надяват, че у нас ще се възцари най-сетне върховенството на закона. Че законите ще бъдат прилагани спрямо всички български граждани и никой няма да бъде поставен над тях.

Така ли е обаче на практика? Медиите цитират говорителката на МВнР Весела Чернева, според която “решението на съда не променя по никакъв начин намерението на ръководството на министерството да не изпраща зад граница посланици агенти на ДС”. Подобни заявления бяха направени и от Николай Младенов. Това “намерение” обаче е в рязко противоречие с Решението на Конституционния съд (КС) от 6 декември 2011 година, което отхвърли изцяло и почти с единодушие лустрацията на тази категория български граждани. А както знаем, добри или лоши, решенията на КС са “окончателни” и “задължителни за всички държавни органи”.

По-нататък. Според същите източници, г-жа Чернева е информирала, че двама от посланиците са преназначени в централата на МВнР, “но според промените в закона не могат да са даже шефове на дирекции”. На кой закон, г-жо Чернева? Законът за дипломатическата служба ясно и точно посочва, че тези посланици трябва да бъдат назначени на длъжност, отговаряща на техния ранг. Май, се открива и друга писта за съдебни дела… Защото маргинализираните посланици-бивши ченгета могат да търсят своите права отново в българския съд по повод поредното беззаконие на т.н. ръководство на МВнР.

Защо обаче българската прокуратура не се самосезира по вулгарните изявления и фрапантни нарушения на българското законодателство от страна на политическото ръководство на МВнР? Защо КС не реагира срещу потъпкването на Конституцията, достойнството на институцията и личното достойнство на най-висшите магистрати на България? С какво ли се занимава конкретно Комисията по дискриминацията или Омбудсмана, ако не реагират на прякото и безапелационно нарушаване на Основния закон на страната и редица международни конвенции ? За т. нар. опозиция в Народното събрание вече не говоря – тя отдавна е заета само със себе си: едните се разпадат и реанимират, другите се “прочистват” и вероятно редят къси листи за следващия парламент, третите направо изчезват от политическата сцена, четвърти се капсулират в подготовка за предстоящите избори и т.н.

Но, ако Младенов или Чернева си позволяват да отхвърлят най-арогантно Конституцията, решенията на КС и да потъпкват действащите закони, докъде ще стигне “демократична” България и за какво ни са посочените по-горе институции? Ако т. нар. политически елит не следва законите и правилата, защо Брендо, Таки, Братя Галеви или която и да било друга знакова фигура на прехода, трябва да ги спазва? За какви европейски ценности и какво върховенство на закона говорим и нахално “изискваме” от тези, които ни следват по пътя към НАТО и Европейския съюз?

Знам, че всяка от цитираните по-горе институции ще намери аргументи да докаже, че случаят с тримата посланици не е нейна работа. Прехвърлянето на отговорност и скриването зад гърба на другия е нещо обикновено през последните 20 години. Така се оцелява, но не се върви напред. Трябва ли обаче подобни “частни” случаи да бъдат отразени в следващия доклад на ЕК за България, за да си отворим очите и да предприемем действия?…