Симеон Николов: Решението на ЕС за „Хизбулла” е резултат на натиск на Израел, САЩ и Великобритания Печат
Автор Експерт   
Вторник, 23 Юли 2013 12:08

Симеон Николов: Решението на ЕС за „Хизбулла” е резултат на натиск на Израел, САЩ и Великобритания

Агенция Фокус, 23 07 2013 г.

 

Директорът на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения Симеон Николов в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с решението на Европейския съюз да включи военното крило на „Хизбулла” в списъка с терористичните организации.

Фокус: Как оценявате решението на ЕС за включване на „Хизбулла” в списъка на терористичните организации?
Симеон Николов: Решението на Съвета на ЕС по външни работи от 22 юли 2013 г. е резултат на силния натиск на Израел , САЩ и Великобритания върху партньорите им от ЕС, който нарастна чувствително след като „Хизбула”, считана за дясната ръка на Иран, се намеси пряко със свои въоръжени отряди във войната в Сирия на страната на режима на Асад. Затова в решението трябва да разчетем надмощието на онова крило в САЩ и Западна Европа, което е за интервенция в Сирия, защото има и такова, което се въздържа дори от доставянето на въоръжение на бунтовниците, за да не попадне то в ръцете на екстремисти и терористи, а военна операция счита че ще има ефекта на детанатор за целия регион. Непосредствено преди заседанието на посланиците от ЕС по същия въпрос на 18 юли от страна Великобритания отново бе изразено мнението за пряка намеса в Сирия и съмниение, че само създаването на зона забранена за полетите би било дотатъчно. Решението за Хизбула е разбира се само един попътен жалон от една дългосрочна стратегия: нека си спомним първите опити да се манипулира световното обществено мнение с твърдения от американски съветници на президента, че „Ал Кайда” е разбита, а заплахата днес е „Хизбула”. Абсолютно нявярно, защото „Ал Кайда” след ликвидирането на Осама бен Ладен се възражда, има нова структура, търси високотехнологични пробиви и нови форми за терористични атаки. А „Хизбула” е една регионална организация. По същия начин бе преувеличавана ролята на талибаните, също регионална организация. „Мюсюлмански братя” например има представителства в 88 държави, стреми се към световен халифат. Несравнимо с Хизбула и Движението на талибаните. Затова звучат абсурдно думине на пресесекретаря на Белия дом Джей Карин, че „Хизбула заплашвала безопасността на страните и хората по целия свят”, очевидна глупост, с която да се оправдаят предстоящи агресивни действия срещу Сирия и Иран.


Фокус: Има ли недостатъци и проблеми, които би породило решението за „Хизбулла”?
Симеон Николов:
В условията на такъв натиск и прибързаност европейските страни пропускат няколко важни неща:

Първо, не може да се говори за „военно крило”, няма такова наименование, от там и юридическата пречка да се отправят обвинения срещу такова. Създадената през 1982 г. организация „Хизбула” с цел борба срещу действията на Израел в Южен Ливан, преустанови своите терористични операции през 2006 г., след което се превърна във влиятелна парламентарна сила в страната си. Въоръжените й отряди се подготвят за водене на традиционни сухопътни военни действия. След като водачът им преди повече от месец призна официално, че бойците му извършват операции на територията на Сирия, съвсем пък вече не е възможно да се разделя организацията на две или повече части. Измислената теза за „военно крило” бе само средство за постигане на компромисно решение с несъгласните европейски страни, което в бъдеще ще прерастне в решение спрямо цялата организация.

Вторият важен момент, свидетелстващ за липсата на гъвкавост в европейските политици се състои в недооценка на актуалната ситуация в Сирия и перспективата й след режима на Асад. Подсказа ни го вестник „Ню Йорк Таймс”, който писа, че най–силната терористична организация, действаща в Сирия „Фронт ан Нусра”, призната за терористична от ООН през май 2013 г./ вероятно ще се сблъска с отрядите на „Хизбула” край гр. Алепо и че едниствено ливанската организация е способна да се справи с нея. На какъв извод ни навежда това? В момента в Сирия се бият крайно радикални сили, искащи създаване на халифат и по–умерени такива, на страната на бунтовниците. Над 4000 са чужденците от Ирак, Либия, Саудитска Арабия и др. страни. Следователно „Хизбула” биха извадили кестените от огъня в интерес на Запада, който така се страхува от две неща: оръжията да не попаднат в терористи и радикланите ислямисти да не наложат властта си в Сирия след диктатора Асад. Обявявайки Хизбула за враг, пътят към такава възможност за разбиване или поне отслабване на терористичните сили е затворен.

Решението за включване на „Хизбула” постига обаче няколко цели: това е сериозен опит да се пресече финансирането й от Европа. То няма обаче да е фатално, защото финансирането й идва освен от Иран, още от Южна Америка и други страни. Забраната за движение на ръководителите на организацията, тоест забрана за визи, ще е проблемно, защото трудно биха се разграничили, кои ръководители принаделжат само към „военно” крило.

Главното последствие обаче от решението ще бъде укрепване на аргументите за интервениця в Сирия, поради това, че режимът на Асад е подкрепян от „терористична организация”, което ще е пълен абсурд, след като истинските терористи са Ал Кайда и Фронтът ан Нусра. Освен напомнянето на Великобритания преди решението на ЕС от необходимост от въоръжена намеса, само часове след това решение министър председателят на Турция Ердоган заяви, че страната му може да предприеме действия срещу сблъсъците на сирийска територия между кюрди и Ан Нусра. Не закъсня и одобрението на сирийската опозиция и отново ставаме свидетели на друг абсурд: тореростите подкрепящи бунтовниците призовават международната общност да подведе Хизбула под отговорност за тероричтични действия?!?!

Опасявам се, че предупрежденията на европейските страни, които до последно се колебаха да дадат подкрепата си, ще се окажат верни. Умните винаги се колебаят казваше един древен философ. Тази стъпка наистина ще дестабилизира Ливан и ще отнеме всякакви лостове за контакти и наше /европейско/ въздействие.

 

Фокус: Каква е ролята на България във вземането на решението и позитиви или негативи ще последват от него?
Симеон Николов:
Важно е да се знае, че липсата на консенсус в Европа не се дължеше да българската позиция и това ни го каза Дейвид Лидинтън, британският министър по европейските въпроси още на 02 юли в София. За България обаче е от голямо значение въпросът, свързан с основанията, на база на които е взето решението. От заседанието на посланиците на 18 юли изтече информацията, че това били атентатът в Бургас и предотвратяването на подобен в Кипър. Само че младежът в Кипър, снимал групи израелски туристи бе осъден „за участие в престъпна група”, а не в „терористична организация”! Т.е. този аргумент отпада. За атентата в Сарафово, самото удължаване на разследването с още 5 месеца е доказателство за това, че не сме в състояние на този етап да докажем връзка с Хизбула. Интересно е тогава, на какво основание е взето решението от министрите на външните работи.

В България остава неизяснен въпроса за разликата в изразените мнения на министъра на външните работи Кристиан Вигенин и на вицепремиера и министър вътрешните работи– Цветлин Йовчев. Защото много по–разумно в сложната ситуация звучеше аргументацията на Вигенин, че ние няма да инициираме решение в ЕС, но ще се присъденими към крайното такова, тоест резултатите от Бургас да не натежават на везната „за” и „против”, да не са единствени и решаващи, докато вицепремиерът Йовчев бе доста категоричен, че имаме убеденост в посоката „Хизбула”. И защото, ако все пак не бъдат потвърдени съмненията за „Хизбула”, а след подобно решение на ЕС тя вземе че проведе собствено разследване и излезе с убедителни доказателства, ние ще изпаднем в твърде неприятна ситуация, подронваща авторитета на страната ни. Тогава архитектите на този замисъл да се обоснове удара срещу „Хизбула”, Сирия и Иран ще се оправдаят с думите: „Нали българите твърдяха, че е Хизбула?” И пак ние ще сме виновни, както за атентата срещу папата, въпреки че категорично се доказа непричастността на България.

Аргументът, че сме получили нови доклади от партньорите, потвърждаващи съпричастонстта на „Хизбула” са просто неубедителни: та какви „доказателства” можем да очакваме от Израел и САЩ, след като израелският министър председател още два часа след атентата официално заяви, че извършител е Хизбула по поръчка на Иран! Очевидно, че не са им нужни „доказателства”!

Вината ни е в това, че позволихме Израел да изземе голямо количество доказателствен материал /80 торби и телата на загиналите/, че не упражнихме натиск върху партньорите да не бавят разследванията си, за които ги помолихме, че допуснахме предварително да се насочи вниманието срещу определен виновник– поръчител, че допуснахме наивни постановки и не дадохме отговори на справедливи въпроси: днес се потвърждава, че приносителят на чантата с взрива е с изразени европейски черти, но експертите още в началото казваха, че „Хизбула” никога не използва чужденци в операциите си; до днес никой не обясни, как израелските специални сили пристигнаха преди българските разследващи, как американска телевизия показа снимка на документ на терориста, няколко часа преди да я получат българските разследващи /Някой дасе учудва на получените днес „допълнителни данни” от САЩ, „водещи към Хизбула”?/; как 13 дни след атентата бе намерен документ на паркинг в Северна България, пропуснат да бъде унищожен от извършител на такова сериозно престъпление и още много, много други въпроси.

 

Фокус: Може ли да се повтори терористичен акт в България вследствие на решението на ЕС?
Симеон Николов:
След атентата в Сарафово изглежда българите разбраха, че не живеем на затворен остров и за днешните заплахи за сигурността няма граници. Никой не е застрахован от нов атентат, но той в никакъв случай няма да дойде от страна на „Хизбула”. По простата причина, че това решение на ЕС организацията използва територията на Европа за събиране на необходимите й парични потоци от диаспората и би било лудост да пресича собствените си източници. А след решението, макар и да отпада финансовата причина, остава политическата такава да не влошава отношенията си с Европа.

За да се предпазим от нови атентати е необходимо да видим първо тенденциите в тероризма: индивидуалния джихад след 2011 г., специализацията на отделни клонове на Ал Кайда: Южно–Йеменския– в нападения срещу пристанища, летища и гари с използване на отрови, Мароканския– в използване на нови взривни вещества, други– в изпозването на безпилотните летателни средства, нова специализирана организация за кибератаки и т.н. В докладите на ДАНС липсва отговор на въпроса, има ли радикален ислям в България. Няма анализ на тенденциите на запад от границата ни към разширяване на уахабитския клон на исляма и финансирането му от арабски страни , например в Косово, Албания и Македония, за което ръководителят на Косовската организация за защита на правата на човека Бедждет Шела казва, че „.....оставаме сами пред бомба с пуснат часовников механизъм”. В България е необходима сериозна законова база / все още неприета/ за разузнавателните ни служби и значително по–голямо финансиране на дейността им.