Постигна ли целта си КСНС при Президента в търсене на държавна позиция по събитията в Украйна? Печат
Автор Експерт   
Събота, 29 Март 2014 17:38

 

Постигна ли целта си КСНС при Президента в търсене на държавна позиция по събитията в Украйна?

Интервю с Директора на Центъра за стратегически изследвания в международните отношения и сигурността Симеон Николов за Агенция „Фокус”, 25 Март 2014


Фокус: Г-н Николов, вчера се проведе КСНС при президента по темата за Украйна? Какъв ще е Вашият коментар относно позицията на България за кризата в Украйна?
Симеон Николов: Резултатите от заседанието на извънредния КСНС при президента запълни една празнота, догонвайки времето. Встъпителният, оценъчен, раздел на предложения ни от Президента текст е обективен и приемлив, въпреки че по–голямата част от обществото ни /67% според някои агенци/
не одобряват референдума в Крим.

 

Изразените позиции биха добили по–голяма дълбочина, ако съдържаха още два елемента:
– В декларативната част трябваше да звучи предупреждението, че подкрепяме всички усилия за недопускане на нова студена война и връщане на Европа с много години назад, защото това би означавало нова надпревара във въоръжаването, съпроводена със забавяне на икономическото развитие и евентуално предислоциране на въоръжени сили в източните райони на Съюза като Балтийските страни, Румъния и България;
– Прави впечатление, че липсват поуките от разразилата се криза, на базата на които България можеше да посочи инициативи като актуализиране на международното право и създаване на механзми за това, то да важи за всички, тоест да се постави бариера пред двуличната политика на межународната сцена., както и да се инициират формати и споразумения в Югоизточна Европа, които да не позволяват промени на граници на Балканите.
Положително е, че бе избегната най–голямата грешка на политици и експ
eрти от последните дни преди заседанието на КСНС– поставяне под съмнение бъдещата ни принадлежност към европейското семейство и размахване на плашилото за русофоби – русофили– едно опасно изкуствено и опростено разделение на нацията, добре дошло за онези среди в ЕС, които ни подготвят модела "Европа на две скорости" и търсят аргументи да ни оставят в периферията. Интеграцията в ЕС и НАТО е необратим процес и е опасно да го поставяме под съмнение!
От друга страна обаче, ЕС и България продължават да допускат сериозна грешка, като не само не осъждат, а и не споменават дори неонацистките изстъпления, антиевропейските и антиеврейски и разбира се антируски изявления на лидерите на националистическите сили, които издигнаха вече и свой кандидат за президент. Те очевидно дискредитираха справедливите протести на украинците и изплъзването им от контрола на техните кукловоди може в близко бъдеще да ни струва обяснението, а какви "ценности отстоявахвме".
Препоръките от заседанието на КСНС издават или това, че не се е стигнало до истински консенсус, или безсилието да се формулират съдържателни такива. /Прав е донякъде лидерът на ДПС – постигнато е широко сътгласие, а не широк консенсус./ Какво означава например, Съветът по сигурността към МС и Националният щаб да следят и анализират ситуацията или институциите да поддържат активен диалог с българската общност в Украйна. Та това са техни задължения! Втората препоръка пък си е направо вратичка за сваляне на правителството: интересно как «изпълнителната власт ще предприема действия за недопускане нарушаване на енергийните доставки», ако Москва реши да затвори кранчето или неонацисткият кандидат президент изпълни заплахата си да взриви газопровода?
Нека си представим, че на мястото на тези няколко нищо не казващи или неадекватни препоръки имаше например следните:
– Препоръчваме на МС при формиране на политиката на ЕС да пътвърди съгласието ни с политическите сънкции, но без да изключва Русия от формати, даващи единствено възможност за продължаване на диалога и да отхвърля опити за преминаване към дълбоки икономически санкции, които биха нанесли сериозни щети на България;
– Препоръчваме на МВнР да разработи инициативи за намиране на общи позиции със страните от Черноморския и Каспийския регион;
– Препоръчваме на МО да уведоми партньорите си, че смятаме за нецелесъобразно провеждането на военни учения при тази взривоопасна обстановка и предлагаме отменянето им до есента на 2014 г. /Освен провежданото в България, предстоят учения в Полша , а през лятото и на САЩ в Украйна./
Ясно, конкретно и с изразена загриженост и принос за решаване на кризата и за мира в региона. Какво пречеше да се формулират такива позиции?
Вярно е, че стигаме трудно до общо мнение, но това е така, защото се води ожесточена информационна война. КСНС при президента трябваше да призове към повече обективен и реалистичен подход. Дезинформациите пречат на дипломацията в постигането на реални резултати, а на страните в конфликта да намерят път един към друг. Няма малки и големи страни, когато демонстрираш реализъм, мъдрост и лансираш конструктивни инициативи. Оказа се обаче, че ние политиканстваме само, но не сме дорасли за нивото на днешните предизвикателства.
Фокус: Предвид това, че ПП „Атака” не присъстваше на заседанието на КСНС – може ла да се каже, че позицията на страната ни не е единна?
Симеон Николов: Очакванията бяха за формиране на държавна позиция, а не за търсенето на съгласие от абсолютно всички партии, което е нелогично. Добре е да се погледне, как стои този въпрос в другите европейски страни. Ако позицията на земестник председателя на германския ХДС или на зам. председателя н дясната партия в Бавария ХСС бяха изречени от някого в България, със сигурност щяха да му лепнат прозвището русофил. Но държавната позиция е дефинирана от канацлера Ангела Меркел.
Фокус: Не чухме ясно, какви са рисковете и заплахите за България заради случващото се между Русия и Украйна. Защо според Вас, страната ни се въздържа от ясна критика и за това, какви трябва да са санкциите за Русия?
Симеон Николов: За да се стигне до задълбочен анализ и изводи за рисковете, не трябва да забравяме на всеки един етап от формиране на политиката ни, как възникна кризата, кой я предизвика, кой какво финансира, кой изпусна контрола над нещата, кой какви грешки допусна и т.в. Всичко това разбира се няма място в един официален документ като този, който прочете президентът след заседанието на КСНС. Но общественото мнение бе едностранчиво информирано с течение на месеци. А ако има нещо вярно в думите на лидера от Атака, изнесъл разпокъсана вътрешна информация, възниква въпросът, дали някои от разузнавателните служби в докладите си не залитат в изводи, които да се харесат на политиците?
Освен това, българският политически елит създаде едно порочно схващане сред хората, че ЕС дава пари, които само трябва да усвояваме, а НАТО ни пази, което пък означавало, че усилията ни можело да са сведени до минимум. Този популизъм нанесе жестоки вреди. Защото след години вече на членство в тези организации българите така и не разбраха, че тези организации не са място, където се натискат копчета от команден пункт, а другите изпълняват, а място, където се отстояват интереси! Точно това, отстояване на интереси, България не умее да го прави. Затова и сега спорът е за позиция със стремеж към партийни дивиденти, а не за български инициативи например.
Въпреки създаването на структура за външна политика, дипломация и сигурност, ръководена от г–жа Аштън, решенията по външнополитически въпроси все пак се подготвят в междуправителствен план и няма задължителни автоматично задействащи постановки, както някои такива от договора на НАТО. Затова България винаги може да защити своя открояваща се и отчитаща специфичното й положение позиция. Поради същата причина е абсолютна глупост призивът на Волен Сидеров България да наложи вето!
Фокус: Има ли реална заплаха за България в икономически и политически план заради отношенията между Русия и Украйна?
Симеон Николов: Всичко зависи от сценариите, които биха се развили от тук нататък. Няма да има война от класически тип. Първо, ще расте напрежението в Източна Украйна, където населението вече издига искане за присъединяване към Русия. Ще има сблъсъци и жертви. Ще има опити за атентати за дестабилизиране на новия субект на Руската федерация. Вследствие на подължаващото грешно поведение на ЕС да не осъжда неонацистките сили в Украйна, може да се очаква разрастване на погроми и самостоятелни, некоординирани нападения до степен, при която ще бъде много трудно да спре дискредитирането на и без това слабото украинско правителство. Фатално би било, ако се изпълнят днешните предложения на някои американски сенатори за оказване на военна помощ, защото ще се създаде една Сирия на европейска територия, войната в която ще продлъжи години наред.
Русия няма интерес да продължи с присъединяване на други части от Украйна, но събитията биха могли да провокират такива, иначе ще излезе, че Путин се придържа към доктрината си от 2010 г да защити едни, а сега ще изостави други руски граждани.
Евентуално участие на България като плацдарм срещу Русия разбира се ще се отрази за десетилетия напред в отношенията й, а продължителността на кризата – върху иконимаката й. Недовоството ще води и до вътрешнополитическа нестабилност. Затова е важно да се разбере, че ако днешните решения на политиците са откъснати от реалността, един ден те ще се заплащат скъпо. Така е в политиката.
България губи дори и нещата да се развият мирно от тук нататък, защото огромни финансови средства на ЕС, а това са и наши пари, ще бъдат насочени към възстановяване на Украйна, а те биха били от голяма полза за страни като нашата.
Фокус: Ще се отразят ли по някакъв начин върху България евентуалните санкции за Русия?
Симеон Николов: Зависи до кой етап от сакнции ще стигне ЕС. Но още на настоящия етап ограничаване на сътрудничеството би означавало, както постъпи Германия например, а Франция се колебае, във военната област да спрем ремонта на руските военни кораби във Варна за 45 млн долара, да загубим стотици работни места и т.н.; да се преустанови поддържането на самолети МиГ29 и вертолетите и др. Да не говорим за енергетиката, там последиците ще са най–страшни, но затова вече се писа достатъчно. Деловите среди в Европа вече дават ясни сигнали, че за тях ще е недопустимо да се отиде на дълбоки икономически санкции, защото загубите им ще възлязат на стотици милиарди, а дълги години изграждан бизнес ще рухне за месеци. Това дава известна надежда, че спешно ще се търсят компромиси и разбирателство. Политиците ще трябва да се досетят, че с Крим Украйна никога не би могла да влезе в НАТО, а украинците, ако са искрени ще признаят, че и преди години не го искаха. Независимо от продължаващите заклинания за единна Украйна, което наистина щеше да е добре, може би наистина във федерализацията й е скрит ключът на решението, когато наистина всички ще бъдат представени в управлението, нещо, което сега Западна Украйна не може да предложи на Източна.