Ще останем ли без дипломатическа служба след набезите на „прелетните птици” в МВнР Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 20 Октомври 2014 09:21

Ще останем ли без дипломатическа служба след набезите на „прелетните птици” в МВнР

Георги Димитров٭/


Гафовете на служебния външен министър, характерните черти на «прелетните птици», откъде идва презрението им към професионалните дипломати  и  кой плаща сметката

След като за пореден път отклоних офертата на служебния външен министър Даниел Митов да замина за чужбина или поне да продължа отпуска си, той ме уволни. Това се случи ден след изборите на 5 октомври след двумесечно съжителство, през което не работихме заедно нито един ден, но проведохме четири досадни и за двама ни срещи.

Няма да ви занимавам със себе си - доколкото успях, дадох отговор в медиите на скалъпените обвинения**, окончателен отговор ще даде съдът. Ще ползвам собствения си опит само за да илюстрирам основанията си да нарека този новоналожил се тип управление „сезон на прелетните птици“.

При всеки разговор с Митов казвах, че не е редно всеки новодошъл министър, особено „сезонен“, да сменя висшия или когото и да било друг професионален държавен служител. Че аз няма да стана съучастник в погазването на този принцип чрез доброволно оттегляне, че нито ще се продам, нито ще се уплаша. Че на другата страна на везната сериозно натежават понятия като професионална чест и достойнство, личен и служебен авторитет, граден с десетилетия, отговорност към колегите и службата.

Гледаше ме с празен поглед и тънка усмивчица.

Дадох си сметка, че казаното не стига до него, че подобни разбирания са му съвършено чужди, че вътрешно ми се надсмива. „Еми то има и друг начин“, намери той да каже. „Не можете да ме изненадате с нищо - рекох аз, - животът и професионалната ми кариера са по-дълги от един министерски мандат, а място на стената с портрети на министри има още.“

Наистина - какво освен портрета на стената оставя този министър, с какво ще бъде запомнен?

В политически план той сътвори няколко големи гафа, оставени обаче без особено внимание в залисията на предизборната кампания. Никой не го попита чие мнение изразява, когато подкрепи споразумението за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции. Споразумение, преговорите за което се водят в строга конфиденциалност между Европейската комисия и САЩ и по дефиниция не се предполага Митов да познава детайлите. Впрочем именно секретността на този диалог дразни неимоверно и вдига на протести европейските граждани. Та какво точно подкрепя министърът? Нещо, което не познава, но приема по презумпция? Ако пък е наясно с нещата, да вземе да ги разясни на народа. И да каже коя от двете страни е източник на информацията, която подкрепя.

Друга невероятна с безотговорността си проява беше изпълненото с патос изявление, че България се присъединява към коалицията срещу Ислямската държава, с което на практика ни вкарва във война без парламентарна санкция, в отсъствието на парламент. Най-малкото, което следва при подобни изцепки, е изгонване на провинилия се от клас до края на учебния срок, т.е. поне до края на служебния му мандат. Но това е техният сезон - на прелетните птици.

Да добавим и екзотичната идея на г-н Митов да премахнем дори скромната по обем новопостроена преграда по българо-турската граница. Само седмици след това пак той пропищя пред европейците за опасността от нова бежанска вълна със самочувствието на безкрайно загрижен патриот.

С какво друго ще се запомни? С няколко рутинни участия на международни форуми без никакъв съпътстващ ефект. Знаете ли колко двустранни срещи със свои колеги и висши международни служители е провел по време на едноседмичното си присъствие на сесията на Общото събрание на ООН? Броят се на пръстите на едната ръка. Придружавал съм много министри в ООН, 5 срещи провеждахме само за един предиобед.

А знаете ли равнището на срещите му във Вашингтон (какви ги е говорил, ще спестя)? Старши директор в Съвета за национална сигурност и трима представители на неправителствения сектор, иначе уважавани личности. С Държавния департамент, с Конгреса графикът му обаче се е разминал.
Какво друго? Да, може би рекордният брой избирателни секции в Турция.

И толкова.

На международното поле Митов не успя да се изяви особено. Но в министерството се развих­ри дотолкова, че отпуши неизлекувания спомен за Николай Младенов, с когото се родеят по характеристики, присъщи на легионерите, на прелетните птици. Същото псевдоразбиране за дипломатическата служба, същият стил на работа, същият подбор на обкръжението. Митов очевидно възприе като мисия довършването на започнатото от Младенов.

Ето и част от елементите на „длъжностната характеристика“ на прелетните птици. Те изпитват не просто подозрение, а презрение към професионалните дипломати. Комплексът от недостиг на дипломатически и административен опит и клишираното неправителствено мислене и говорене избиват не просто в принизяване, но и в пълно отричане на понятието „професионализъм“. Те мразят тази дума. Част от общата картинка е комплексът МГИМО (Московски държавен институт за международни отношения, в който са учили много от българските дипломати - б.р.). Липсата на достатъчно други кадри понякога ги принуждава да включат в екипа си московски възпитаници, но като цяло им нямат много доверие. Свързано с горното е обсъждането на въпросите и вземането на решения в тесен непрофесионален кръг от политически кариеристи, също прелетни птици, но от по-задните редици на ятото.

Политическият кабинет е висшият комисариат, а директорите и другите висши дипломати са изолирани. Ако е възможно, отстраняват ги съвсем, защото присъствието им, дори и мълчаливо, непрекъснато напомня на прелетните птици собствените им бездарие и безпомощност.

Непрекъснат е стремежът за „реформиране“ на службата. Дошли-недошли, преди още да получат представа за функционирането на министерството, преди да се запознаят с хората и проблемите, започват да променят закони, наредби, да въвеждат измишльотини, вместо да се заемат с реална дейност. Това се прави и с друга цел - отстраняване на неудобните (онези, дето знаят много и говорят открито) и уреждане на свои хора и „калинки“ чрез създаване на мъгляви правила или дори премахване на нормативните пречки. В този смисъл отстраняването на постоянния секретар беше само една малка крачка на Митов, но голяма за общността на прелетните птици.

Не може да им се отрекат последователност и пренебрежение към закона, политическа и управленска безотговорност, но и безнаказаност. Николай Младенов беше бламиран категорично от висшите съдебни инстанции в държавата, получи необходимата доза остракизъм и в министерството, и извън него, но какво му пука. По същия път тръгва Митов. Чули са да казва, че не го е еня какво ще реши съдът след няколко месеца. Той все едно няма да е в министерството (дай боже!) тогава.
И наистина, министърът развърта кадровата метла, съдът в повечето случаи възстановява служителите, а контрата остава за ведомството, за бюджета на държавата и за данъкоплатците.

Тъкмо затова е необходимо да бъдат предвидени законови разпоредби, които да вменят отговорност на ръководителя на ведомството, който се явява и работодател, в случаите, когато съдът постанови, че актът му е бил незаконосъобразен. И като такъв е нанесъл щети на държавата и на обществото. Би могло по законов път да се ограничи и правото на служебното правителство да предприема действия, които имат дългосрочни политически, финансови и други последици, включително да посяга на администрацията и да променя нормативната база. В дипломацията една от мерките би могла да бъде недопустимостта служебното правителство да предлага отзоваване или назначаване на посланици.

Характерна черта на прелетните птици е политизирането на дипломатическата служба по две направления: груба намеса на политическото ръководство в цялостната дейност на професионалната администрация и толерирането на политически пристрастия. Активният ангажимент към т.нар. десен реформаторски спектър остава без последици и дори се насърчава, но ако някой служител бъде само заподозрян в симпатии към лявото, тежко му.

Знам кои участваха в протестите срещу предишното правителство, кои ходеха да докладват в определени партийни централи какво се случва в министерството и да топят свои колеги; кои обикалят партии и политици в зависимост от конюнктурата, изкарвайки се репресирани от предишното ръководство. Знаеше ги и министър Вигенин, но не им бе сторено нищо. Сега капитализират приноса си на „активни борци“. Попитах Митов защо колчем те или като тях дойдат на власт, първата им работа в МВнР е да се захванат с мен. „Който трупа власт, трупа и врагове“, отвърна той. Казах му, че с трупането на годините човек би трябвало да загърби категориите „власт“ и „врагове“ и да трупа мъдрост, макар и съпроводена често с печал. Но явно не беше чувал библейската сентенция.

Изброяването няма да е пълно, ако не се спомене обсесията „ДС“.

Много е писано по въпроса, но при прелетните птици тя стига до отцепредателство. Това я прави опасна за обществения морал. А изнасянето й на международното поле я издига до ранга на национално предателство. Освен гнусотията и издевателствата, които понасят на родна почва дипломатите, набедени за злодеи в нарушение на закона, Младенов, Митов и останалите от ятото ги дискредитират в чужбина, всячески препятстват международната им професионална изява. Има много примери в това отношение. Ето защо „глупавият и вреден“, както го нарече министър Ивайло Калфин, закон за досиетата трябва да бъде отменен, а паразитната комисия „Костадинов“ - закрита. Някои политици дадоха плахи анонси в тази посока преди изборите.

Във външнополитически план прелетните птици са характерни и с някои неизлечими географско-политически фобии, с непоклатими мантри, както и с назубрени идеологически клишета. За тях ще разкажа друг път. Стига да не останем съвсем без дипломатическа служба междувременно.

* Авторът е дипломат от кариерата, посланик, наскоро уволнен от заеманата от него най–висша професионална длъжност – постоянен секретар на МВнР, бивш секретар на Президента на Републиката, съосновател и член на Българско дипломатическо дружество.