МВР и Шенген Интердисциплинарни възгледи на един заместник министър Печат
Автор Експерт   
Сряда, 26 Ноември 2014 00:06

МВР и Шенген

Интердисциплинарни възгледи на един заместник министър

Горан Йонов٭

Преди да замина като посланик в Стокхолм, бях обявил, че не робувам на задгранични мандати и ако съм нужен в София, съм готов да се върна по всяко време.

На високи нива, разговорите за задгранични мандати обикновено протичат малко по-различно -  за по-дълъг мандат, за по-хубаво място и т.н. Интересът на мераклията обикновено е неудържим и е по-силен от досадата на слушащия началник. Последният обаче чува избирателно, в зависимост от интересите на службата и от това чии са претенциите.

В един момент началниците се възползваха от „рицарския“ ми жест. Дипломацията е дейност на разумния компромис и идеално приложно поле за законите на Паркинсън.

Така се върнах в София малко преждевременно, за да започна работа в Администрацията на Президента. Но вместо това, през ноември 2007 г. станах  заместник министър в МВР -  нещо като „външен министър на вътрешното министерство“.

Да съпоставяш МВР с Външно министерство е все едно да сравниш Кремиковските заводи с лъскав бутик на „Съборна“. Но двете министерства си приличаха по своята интровертност и клюкарска обстановка и в това отношение  дори не усетих смяната на обстановката. Имах закалката в миналото да управлявам и елитен завод с външнотърговска дейност, така че не страдах от носталгия към дипломацията.

Работех дневно по дванайсет часа шест дни в седмицата. Контактите ми с дипломатическия корпус и чуждестранните партньори бяха многократно повече, отколкото във Външно.

Мандатът на правителството  приключваше след година и половина, но отново не ми беше писано да стоя на поста до края му. Преди да вляза в МВР, вече бяха започнали политически атаки срещу министър Румен Петков. В крайна сметка, той изпадна в глуха защита, което скоротечно  предопредели  оставката му и тази  на политическия му кабинет.

Имах значителна по обем текуща дейност по международното сътрудничество, сключване на поредица от двустранни споразумения в областта на сигурността и неспирни  ангажименти в новия европейски контекст. Основни структурни звена в ресора ми бяха дирекциите „Международно сътрудничество и ЕС“, „Международно полицейско сътрудничество“ и  АФКОС - дясната ръка на ОЛАФ в България. Последната се занимава с координация на работата срещу  финансовите измами с европейски  средства.

Освен това, предстоеше прагматиката за присъединяване към Шенгенското пространство и подмяна на документите за самоличност по европейски стандарти. Още в първите дни установих стряскаща липса на готовност за практически действия и по двете направления.

Поне две години бяха ходили само по командировки и философствали по проектите без съществен прагматичен напредък, но когато по мое време ножът опря в кокала, стана страшно.

 

Шенген и България.

Ще анализираме само генезиса на шенгенския проблем, за който „говорителката“ на Европейската комисия от българското правителство сега ни чука сол на главата.

Като основен бенефициент на Инструмента Шенген, през 2007 г. МВР беше в плен на инертността на финансовото министерство (МФ), да не кажа по-тежка дума.  Неговото Централно звено за финансиране и договаряне (ЦЗФД), което и сега управлява процеса на обществени поръчки с европейски средства,  нямаше достатъчен административен капацитет да върши тази дейност. Отгоре на всичкото, даваше приоритет на изостаналите предприсъединителни   инструменти, чиито срокове фатално изтичаха и се губеха безвъзвратно огромни средства.

Преди мене в МВР  е царяла нагласата, че МФ вечно ще им върши работата по обществените поръчки с европейски средства. Не са обмисляли сериозно изграждането на собствено структурно звено за търгуване и управление на финансовия инструмент. Редица служители от средния ешелон  -  кой от мързел, кой поради бягство от отговорност, бяха отрицателно настроени към тази идея.

Като капак на всичкото, МФ беше сертифицирано от Брюксел за работа с шенгенски средства чак късно есента на 2007 г., вместо в началото  на същата година. Но и след това, щом финансовите му чиновници видеха шенгенска тръжна процедура, първата им грижа беше да я анулират по формални причини.

Имало много време, не сме били закъснели. С малки изключения, политиците все още не се вслушваха в нашите тревожни сигнали. Какви по-лесни и по-приятни неща от Шенген имаше тогава! Впрочем, ние не искахме от тях да ни помагат, а по-скоро да не ни пречат.

Нямаше кой да удари с юмрук по бюрото на финансовия министър и да подгони някои протежирани млади мушмороци от ЦЗФД.  Не разбираха, че Шенген е структуриран процес със строги, международно обвързани времеви рамки и няма дълго да ни чакат да се събудим.

Който е бил в тази неразбория, има реална представа как масово закъсняваха съответните проекти при тези „врътки“ на МФ. Трябваше да започнат провалите с шенгенските търгове, за да се усети финансовият министър Орешарски, че е добре да се отърве от управлението на шенгенските финанси и точно в най-критичния момент, да  ги джироса на МВР.

За нещастие, когато поех поста, МВР вече беше изпаднало в цайтнот заради проваляните от МФ търгове. Ако тогава в МВР бяхме започнали и шестмесечна процедура за сертифицирането ни от Брюксел,  работата съвсем щеше да „отече“, защото през това време МФ щеше да забатачи дейността по финансовия инструмент.

От друга страна, „тиловаците“ на МВР бяха  много далече от европейското ниво, за да управляват мащабни международни търгове, камо ли да обелят някоя дума на чужд език. Малцината знаещи и можещи  едва смогваха да обхванат стандарните ведомствени конкурси по ЗОП. Опасно намирисваше и на корупция.

 

Шенген може да е  важна стратегическа цел за България но често се опорочава от безхаберни приказки за неговото безсмислие. Масово не се разбира, че именно той превръща в осезаема реалност общото  европейско пространство и  европейското гражданство.

Шенген е не само еманация на  идеала за Европа без граници, но и една от най-важните системи за вътрешна сигурност на Европейския съюз. Това е   безкрайна поредица от сериозни и непрекъснато нарастващи задължения.

За съжаление, дефицитът на политическо доверие от страна на Брюксел към България за членство в Шенген продължава и до днес. Страхуват се, че високото ниво на корупцията и престъпността в България е заплаха за сигурността на Шенгенската информационна система.

Възприемат ни като буферна гранична зона в невралгичен регион с висок миграционен риск. За тях е по-добре да сме извън Шенген, но да изпълняваме ангажиментите си по външните граници на ЕС, защото вече сме похарчили парите по този финансов инструмент и сме захапали Фонд “Външни граници”.

Ако не друго, Брюксел трябва да започне да плаща заплатите на цялата армия от гранични полицаи, дето му пази гърбината и подяжда държавния ни бюджет.

Непрекъснатото безумно сравняване на шенгенските ни “достойнства” с тези на Румъния прилича на изнудване. Най-смешното е, че в тази дивотия се включват и наши политици. Сама за себе си,  Румъния е не по-малко рискова за Шенген, защото може да вкара половината молдовски народ и маса украинци в ЕС като румънски граждани.

Шенгенското ни бъдеще се оказва несигурно в условията на хроничен  миграционен натиск, терористични заплахи, трафик на хора и наркотици, контрабанда и друга трансгранична престъпност.

От началото на 2011 г. вече беше ясно, че деструктивните процеси в Арабския свят и Африка генерират застрашителна миграция и пулсиращи бежански вълни. Тези процеси са реална, ежедневна заплаха за вътрешната сигурност на ЕС и в частност за България.

Трябваше да минат близо три години, за да признаем, че макар и значително по обем, ресурсното осигуряване на българо-турската граница с техника и оперативен състав е недостатъчно.

От социална гледна точка, миграцията и граничната сигурност се превърнаха в обществен проблем и  вече са част от начина ни на живот.

Тези проблеми се развиват по тежки сценарии и ще предизвикат рестриктивни промени в шенгенското законодателство. Заедно с това в редица държави-членки на ЕС, включително и България, продължава да расте както еврофобията, така и ксенофобията.

Междувременно, правната материя и оперативно-техническият инструментариум на Шенген се развиват особено динамично. Трупат се  нови задължения по Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС и по съпътстващи шенгенски програми и планове за действие.

Протакането на шенгенския присъединителен процес ни поставя в неблагоприятна  позиция непрекъснато да догонваме европейските партньори, вместо да трупаме практически опит вътре в системата.

 

Конкурсът за новите документи за самоличност.

Новите документи за самоличност бяха  задължителна предпоставка за включването ни в Шенгенското пространство. Паспортните служби още помнят началната агония с   тяхната подмяна.

Тръжната процедура беше типичен пример за  безцеремонна, дори ултимативна намеса на вътрешни и външни политически субекти в една строго професионална материя. Предусетих порока в конкурса и невъзможността да го отстраня на мое ниво. Най-неподготвената и  протежирана фирма драскаше за „служебна победа“ в търга, както и стана година след като напуснах.

Това беше основната причина да  подам оставка. Преди да напусна, МВР дори спечели дело във Върховния административен съд срещу  същата фирма, която се опитваше да ни изнудва по съдебен път.

Една авторитетна западна държавна фирма, отстранена от паспортния търг, заедно с други участници след напускането ми, беше предложила с 28 млн. евро по-ниска оферта от спечелилата фирма. Тя беше и единственият потенциален изпълнител, предложил  конкретна пряка офсетна сделка за производство в България на ново поколение четящи устройства за мобилна верификация. Устройствата бяха предназначени за ползване само от европейски полицейски и данъчни служители и превъзхождаха техническите показатели на  „Тетра” и „Моторола”.

Тогава, а вероятно и сега, службите за сигурност на Германия, Обединеното кралство и Франция упорито разработваха европейски стратегически модел на система за запис и верификация на криптирани документи (за самоличност, ДДС фактури), оръжие, боеприпаси и пр.

Моделът  трябваше да съдържа изключително високо ниво на криптологията, включително и чрез метода на лазерната перфорация.

Освен това, патентът за криптирана лазерна перфорация беше на българска фирма – участник като подизпълнител в  паспортния търг. Той можеше да стане добро приложно поле на европейския проект за борба с клонинга на документи за самоличност и с ДДС измамите  - най-големите финансови измами в ЕС.

Можеше, но не стана...

 

Горан Йонов٭/

Дългогодишен дипломат от кариерата. Посланик в Швеция, пълномощен министър в Холандия, съветник в българското посолство в Лондон.  Заместник министър на вътрешните работи. Секретар на Президента по външна политика и сигурност. Член на Българското дипломатическо дружество.