Създаване на единна разузнавателна служба е нереалистично предложение. България да стане 16–тата страна с Център за събиране на данни и анализ за разпространението на радикалния ислям Печат
Автор Експерт   
Петък, 16 Януари 2015 10:06

Създаване на единна разузнавателна служба  е нереалистично предложение. България да стане 16–тата страна с Център за събиране на данни и анализ за разпространението на радикалния ислям

Интервю със Симеон Николов, главен редактор на „Експерт”, за агенция Фокус от 12. 01. 2014 г.


Фокус: Терористичният атентат започнал от редакцията на „Шарли ебдо” само началото на серия терористични атентати ли е? Изместен ли е центърът на джихадистките атаки в Европа?

С.Н. Отговорът на този въпрос щеше да бъде по–лесен, ако знаехме с категоричност кой стои зад атантата, който очевидно предвид на добрата подготовка, прецизно изпълнение и постигнат мащабен ефект не е замисъл и дело само на ликвидираните изпълнители. Въпреки заявеното от един от терористите, че принадлежат към групировката на Ал Кайда от Йемен, както и изявления, направени както от Ал Кайда така и от Ислямска държава, главният прокурор на САЩ  и председателят на Съвета на началник щабовете на американскиет въоръжени сили твърдят, че „няма надеждна информация, че Ал Кайда или Ислямска държава стоят зад терористичната атака”, което поражда нови въпроси.

Ако се докаже, че Ислямска държава стои зад атентата, това би била първата реализация на заплахите й в Европа, извън рамките на водените от нея традиционни бойни действия в Сирия и Ирак и може би начало на серия терористични атаки.

В досегашните коментари отсъстваше  важния момент за  процеса на взаимоонношения между Ал Кайда и Ислямска държава, който премина първоначално от остро противопоставяне, ревност от Ал Кайда, че се опитват да я изместят и лансиране на конкурентни инциативи, после през етап на присъединяване на ключови структури на Ал Кайда към Ислямска държава, до преговори между двете организации. Тук е важно да се отбележи, че групировката в Йемен бе една от първите, които се присъединиха към Ислямска държава. Още тогава предупредихме, че евентуално обединение на ресурсите на Ислямска държава с технологичните и международни възможности на Ал Кайда би била най–страшната перспектива за Европа и света. Ако преговорите са завършили с конкретни планове или продължи конкурентната надпревара, то атентатът в Париж може да се окаже обявяване и начало на една мащабна война.

Това зависи от преценката на авторите на сценария, дали са постигнати набелязаните цели. А те са освен в предизвикване на широк отзвук, създаване на напрежение между мюсюлманските общности и  население в съответната държава, което да прерастне в сблъсъци, а това да доведе до радикализиране на мюсюлманите и нарастване дела на потенциалните привърженици на Ислямска държава. В геополитически план може да се изострят разногласията между Запада и мюсюлманските държави. В отделни случаи още преди атентата в Париж, а и след това пролича недоволство дори между партньори от НАТО– например поискано и неполучено съдействие от Турция по уличен терорист.  В крайна сметка целта на Ислямска държава винаги е била и продължава да е въвличане във война в Близкия Изток. Колкото повече губи в региона, толкова повече ще нарастват усилията й за нанасяне на терористични удари в Европа и САЩ.

 

За съжаление, останалите открити въпроси от първоначалните следтвени действия ще подхранват конспиративни теории до «изчистването на странностите». А те в общи линии са следните:

– Защо се самоуби  френският следовател, на който беше възложено разследването, преди да завърши доклада си за атентата, искал ли е някой да промени нещо в изводите си или се е натъкнал на нещо несъвместимо с морала му?

– Вярно ли е, че убитите възрастни карикатуристи нормално не са идвали на седмичните планьорки, но този път извънредно са били повикани да присъстват?

– Как терористите успяха да преодолеят полицеййските кордони, защо не ги засече нито една видеокамера, къде бяха вертолетите?

– Каква беше ролята на «забравената» лична карта на един от двамата извършители на престъплението в джабката на колата, как се «връзва» тази лекомислена постъпка при толкова прецизно проведената операция и не ни ли напомня за подхвърлената лична карта на паркниг на пътя за Русе от една специална служба след атентата в Сарафово?

– Не се ли различава поведението на двамата терористи в печатницата и обявения за техен сподвижник от същата терористична група в магазина– първите се здрависват с търговеца в печатницата и заявяват, че не убиват цивилни граждани, вторият избива 4–ма заложници в магазина?

– Защо с такова закъснение Ислямска държава и Ал Кайда подкрепиха атаката но не бързаха да поемат отговорност и ако американците са прави, че няма доказателство, а експретите не се лъжат, че двама дребни престъпници не могат нито да замислят нито да организират такъв атентат, кой стои зад него? Остава една от първите конспиративни теории, които се появиха, а именно за държава имаща интерес да настрои Запада срещу мюсюлманските държави в Близкия Изток. След заплахите от Ал Кайда от Ислямския Магреб може да се роди и следваща теория. Ще има ли нов Афганистан и ще бъде ли той в Африка или в Близкия Изток?

 

Фокус: Обида ли е разковничето за терора през последните дни, на който бе подложен Париж?

С.Н. Експертите твърдят, че никъде не е написана забраната за изобразяване лицето на пророка. Това било твърдение единствено на крайното, радикално течение на исляма, което набира сила в днешни дни. Въпросъкт за насилието също се изкривява, защото коранът наистина съдържа текстове, призоваващи към насилие срещу неверниците, но е въпрос на тълкуване. А подобни текстове има и в Библията. Въпреки това, показателно е, че единствено Турция предупреди след атентата в Париж за риск от ислямофобия. От внушителния марш–демонстрация в понеделник в Париж държавен глава на ислямска страна, пристигнал за него, се отказа да се включи заради носените като плакати карикатури. България също реагира огорчено, когато я представиха като тоалетна чиния на една изложба в Прага. В случая с атентата в Париж обаче, карикатурите бяха само повод за провеждане на една операция със съвсем други цели. Ние сме осъдени да живеем с около 1,8 милиарда мюсюлмани от общо над 7 млрд население в света, с над 40 милиона мюсюлмани само в Европа. Затова и на демонстрацията в Париж представителите на различните религии си подадаха ръце и показаха, че взаимното уважение е в основата на нашето съжителство.  Основният проблем ще бъде, как да унищожим екстремизма без да нараним милионите мюсюлмани, защото както всеки от нас счита за свещено правото да вярва в Христос, трябва да признаем и всеки друг да носи в сърцето си своята вяра.

 

Фокус: Инцидентът от вчера  в редакцията на вестник „Хамбургер моргенпост” в Хамбург, който препечатал карикатури на пророка Мохамед, отзвук или продължение е на терористичния атентат над „Шарли ебдо”?

С.Н. Инцидентът в Хамбург е следствие на реакцията на двама младежи, които не принадлежат към терорстична групировка. Това е заразният ефект на примера. В Белгия беше евакуирана редакция на вестник, но се оказа фалшива тревога. Тоест ставаме свидетели на страх, паника и хаос, но същевременно и на по–изострено внимание и мобилизация.

Фокус: Докъде могат да стигнат терористичните клетки активирали се в Париж? По какъв начин трябва да се действа срещу тях, за да се предотвратят нови атаки?

С.Н. Наистина, в Европа и на Балканите има както спящи терористични кетки, така и действащи терористични организации. Очертаващата се цел на последния атентат, съществено различен от досегашните, е гражданска война и разпад на държавността.

Едно от най–синтензирано формулираното очакване бе изразено от френския президент: «Най–доброто оръжие се казва ЕДИНСТВО». Ако помислим, това наистина означава повече солидарност, излизаща далеч извън рамките на антитерористичната сплотеност, което ще се отрази и на България. Защото има дефицит на такава в политиката по бежанския проблем–несправедливости за периферните държави и ангажиментите на останалите. Защото липсва достатъчна солидаронст в енергийната политика, както и във финансовото обезпечаване на въоръжените сили по изискванията на НАТО.

Очевидно е, че борбата срещу тероризма изисква нов етап на организиране и качествено усъвършенстване.

Предвид на традиционните, валидни вече десетилетия основни принципи на тероризма – предизвикване чрез жестокост и смърт на възможно най–широк отзвук и всяване на страх, трябва да признаем, че и в случая атентаторите постигнаха първата си цел. В този смисъл възниква въпросът, дали беше целесъобразна широката публичност и дори демонстрации, които със сигурност предизвикват задоволство в терористите но в никакъв случай не е и разбиране на нашите аргументи. В случая неизбежно си спомняме за поведението на хората в Норвегия, които не искаха да произнасят дори името на масовия убиец Андерс Брейвик, разстрелял 88 души. Затова въпросът е, дали не е по–удачен подходът– залавяне, съд, затвор, т.е. третиране като обикновени престъпници и пряк урок за строго спазване на законите и нищо повече. Защото в противен случай има риск да бъдем въвлечени в така желаната от терористите конфронтация с мюсюлманската общност. Всеки, който предложи в отговор да бъдат ограничавани права и свободи чрез закони всъщност ще налива вода в мелницата на терора, ще повищава неговото значение и самочувствие. Затова тогава норвежкият премиер каза: Нашият отговор гласи: Повече демокрация, повече откритост, повече човечност.”

 

От съществено значение е да разглеждаме този сблъсък не като война между религии, между цивилизации, а като борба с варварството и престъпността.

Без съмнение великите сили трябва да се откажат от двойните стандарти, подкрепата и въоръжаването на определени групировки и използването им за постигане на някои геополитически и икономически цели. Това изисква цялостно преразглеждане на външната политика и използваните средства. Не може да търпим практиката на страни, които налагат смъртно наказание за изповядване на християнска вяра и подпомагат екстремистки групировки. Няма да има обвинения в лицемерие, каквито се появяват сега, ако световната общественост беше реагирала също така остро и решително, когато Ислямска държава или Боко Харам в Нигерия избиваха по няколко стотин души, жени и деца и обезглавяваха йезидите, народ, който впрочем е близък до българския и още имат като кюрдите български корени в думите и имената на селищата. Когато се рушаха десетки християнски църкви. Когато в Украйна избиваха цивилни граждани и обстрелваха жилищни райони, училища и детски градини.

 

Фокус: Кои и какви са работещите начини за интеграция на цялото многообразие от културно-етнически групи в едно демократично общество?

С.Н. Една от грешките на европейците изглежда ще се окаже недооценката на състоянието на собственото си общество. След дългите години на либералната търпимост към имигрантите и нереалистични очаквания, само в краткия период преди атентата в Париж и дни след него се появиха резултатите от 3–4  проучвания, които ще ни накарат да корегираме някои от досегашните си представи. Оказва се, че делът на екстремистите сред мюсюлманското население е не повече от 1% по–висок от делът на тези сред немюсюлманското население. Според изследване на фондация Бертелсман в Германия 57% от немюсюлманските граждани възприемат исляма като заплаха, не ислямизма, което е тотално погрешно. Делът на тези, които не са контактували с мюсюлмани, но възприемат религията им за заплаха са 66%, но от онези, които се срещат с тях в ежедневиетко си само 43% разглеждат исляма като заплаха. Макар да говорим често за гетоизиране, само 8% от мюсюлманите в Германия се движат в чисто мюсюлманска среда. 72% от австрийците пък не знаят какво представлява исляма.

Проблемът е, че по–широки проучвания, например на Центъра за социални изследвания в Берлин, направени  в 5 европейски държави, дават други, противоречиви резултати. Две трети от мюсюлманското население в тях счита религиозните закони за по–важни от законите на страната, в която живеят. А повече от една четвърт са враждебно настроени към останалите групи– християни, евреи и др. Това показва, че ще е много трудно да се променят техните нагласи с досегашните модели на интеграция. Опасявам се, че Европа е безнадеждно закъсняла и причините не са само в растящия фундаментализъм сред мюсюлманите, а и в загубата на привлекатеност и влияние на християнската религия.

 

Фокус: Необходимо ли е службите в България да засилят контрола над границите, летищата и центровете за настаняване на бежанци?

С.Н. Идеите, които се чуват от държавните лидери на западните страни, с изключение на предложената среща на високо равнище на 18 февруари т.г. във Вашингтон имат в момента малко хаотичен характер. Министрите на вътрешните работи искат засилване на външните граници на ЕС, но в последния случай атентаторите от рождение бяха граждани на Франция. Предлага се усъвършенстване на системата за обмен на данни, което е правилно, но вече има създадени центрове за събиране и анализ на данни за проникването на радикален ислям и движението на джихадистите в 15 държави–членки на ЕС. Белгия предлага регистър за чуждите бойци–джихадисти. Италианският премиер – създаване на единна европейска разузнавателна служба. Последното би било крайно погрешно и нереалистично. Освен това вече има общ център за анализи на разузнаванията от страните–членки на ЕС. Онова което обаче може да се направи е следното:

– да се изпълнява решението на НАТО от Уелс, септември 2014 г. за укрепване на разузнавателните служби и подобряване на координацията между тях;

– да се предложи от българска страна модифициране на италианското предложение за единна разузнавателна служба в създаването само на координационен орган и общи екипи  за борба срещу Ислямска държава, в който зад всеки представител ще стоят ресурсите на всяко национално разузнаване;

– да се предложи от българска страна активиране на взаимодействието между европейските и арабските служби за сигурност, които имат определени предимства в разузнавателната дейност в региона. Впрочем последният сигнал тези дни за готвени нови атентати дойде от Ливан.

Преди да се случи всичко това обаче, би трябвало да се започне с актуализиране на Европейската стратегия за сигурност, приета през 2003 г и допълвана, но несъответстваща вече на новите заплахи и реалности.

 

Фокус:   Има ли опасност от терористичен акт и в България? Какви мерки трябва да бъдат предприети, за да не се стига до такъв тук?

С.Н. : България не е застрахована срещу терористични атаки, защото е част от НАТО и ЕС. Фатално е мисленето за България като остров с примитивният шофоьорски довод „На мен няма да ми се случи”.

Тотално погрешен е внушения ни от политици–популисти довод, че друг ще ни пази. В самия договор е посочено, че всяка страна трябва първо сама да е в състояние да гарантира националната си сигурност.

Илюзорно е също така да се смята, че години след влизането ни в НАТО и ЕС ставащото там е нещо, което се случва другаде, а не в нашия нов дом, в който между другото се придвижваме и работим свободно.

 

България не би трябвало да чака колективните решения, в чието формиране разбира се трябва активно да участва. Ние имаме да решаваме много свои проблеми, без което ще платим скъпо, ако станем обект на терористични нападения или виновни за други като външна граница и транзитна страна. Не е добър знак, когато нашите органи действат най–вече след подаден сигнал от чужда партньорска служба. След дълги години разбиване и омаскаряване на службите става очевидно, че тепърва отново трябва да се изграждат специалисти. Има истински вакуум за експерти по определени региони и чужди езици.

 

На първо място обаче, следва да актуализираме Концепцията за нацинална сигурност, която не съотвества вече на днешните реалности.

На второ място, трябва да се проведе преглед на целия сектор за сигурност, а не само на отбраната, защото отговорите на новите заплахи днес са комплексни и военните решения обикновено са само част от общите решения.

На трето място трябва да приемем проектозаконите за разузнавателните служби, които отлежават от няколко години, без да допускаме разбира се авантюристичните предложения на някои политически сили за закриване или обединяване на същите.

На четвърто място, бюджетите за НРС и «Военна информация» трябва да получат увеличаване на финансирането, техническото обезпечаване и специализирано обучение.  Трябва да се прекрати спора и покрие недостига в бюджета за отбрана.

Разбира се, в най–кратък срок трябва да се извади Антитерористичния план за действие и да се актуализира.

На шесто, но не и последно място е необходима активна външна политика за промяна на основни регулационни документи в ЕС, които ни поставят в неизгодно положение по отношение на задълженията ни към имигрантските потоци, които са и канал за проникване на радикални ислямисти. А желание за такива промени очевидно няма в големите страни от Европа. Разширяване на двустранното сътрудничество със страните–източници на емигрантски вълни, както и  включването ни към 15–те страни –членки на ЕС със свой Център за събиране и анализ на данни за проникване на радикален ислям също са непосредствени задачи.

Не на последно място е и информационната работа сред българската общественост и ролята на медиите. Опасността идва и от това, че има хора, които твърдят, че нямало разлика между ислям и ислямизъм и от медии, които публикуват такива коментари, настройващи към противопоставяне и омраза. И на международната сцена някои държавници като израелския премиер Нетаняху се възползваха от трагедията за да напомнят позициите си и осъдят организации от региона, срещу които се борят като „Хамас” и палестинската кауза. Но българите надминаха всички: пишман политолози сравниха левите партии с терористични организации по своята идеология и доктрина, а министърът на отбраната нарече военните разузнавачи „терористи, които действат като тези в Париж”, в отговор на въпроса защо са го дали на прокурор заради искането да разкрият имената на чуждите граждани.

Децата ни трябва да научат повече за религиите по света, а те не получават знания дори за вярата на родителите и прадедите им.

Интервюто взе Любомира Николова