Ще има ли нова ера за кюрдите след сблъсъка на мечтите и героизма им с варварството на „Ислямска държава” Печат
Автор Експерт   
Вторник, 24 Март 2015 21:42

Ще има ли нова ера за кюрдите след сблъсъка на мечтите и героизма им с варварството на „Ислямска държава”

Жоржета Пехливанова▪/

Професията ми сякаш ме бе обърнала с лице към Европа и Америка, към един свят, който наблюдавах и изследвах, с чиито събития, история, политика и култура израснах като дипломат. Но същевременно останах с гръб към един друг свят, от който бягах да го докосна, защото нямах време да го опозная. Докато не срещнах един български възпитаник лекар-хуманист, верен на Хипократовата клетва и на идеала си, който ми показа този друг свят, където се оцелява трудно, живее се спартански и се спасяват на конвейер денонощно болни деца и ранени в най-рисковия граничен регион на трите граници между Турция-Ирак-Сирия, в далечния Диарбекир...

Нашата първа пролет за кюрдите е тяхната Нова година и идва с посланието за „нов ден“. Празникът се нарича „Навруз“ и е свързан с възкресяване на природата, ново начало, символ за свобода и победа на доброто над злото. „Навруз“ се празнува в Иран, Афганистан, Киргизстан, Казахстан, Таджикистан, Туркменистан, Азербайджан, Узбекистан, Индия, Турция, Иракски Кюрдистан, Албания, Македония, някои региони на Русия и други страни. Персийската дума означава „нов ден" и съвпада с първия ден на пролетта, 21 март, когато кюрдите отбелязват Новата година с ритуали. В навечерието на празника палят огромни огньове, около който се събират, пеят и танцуват и се прибират по домовете си, когато огньовете угаснат. С „Навруз“ се изпраща зимата и се посреща пролетта с надежда за плодородие.

Страната с най-много кюрди е Турция и президентът Реджеп Тайип Ердоган ги поздрави за празника : „Вярвам, че нашите мечти ще процъфтят заедно с пролетта и ще постигнем очаквания резултат, а празникът „Навруз“ ще стане повод за навлизането в нова епоха... нека празникът да донесе на човечеството мир и любов“.

За нещастие кюрдският празник бе смутен от серия убийства, извършени от ИД в Сирия, в ал Хасака, където жертвите стигнаха 100 души убити и ранени, по данни на Сирийската обсерватория за човешките права, като сред загиналите има и пет деца.

В нощта срещу „Навруз“ трима кюрди с обръснати глави бяха обезглавени публично. В клипа бяха оповестени техните имена, ранг и биографични данни в Пешмерга. Ислямист - изверг обеща дори нови атаки по кюрдите, ако не се подчиняват на „Ислямската държава“. Ужасяващо жестокото видео бе разпространено от официалната медия на „Ислямска държава“ в иракската провинция Нинева и е опит за сплашване на кюрдите по света. Публикуването му на 21 март съвпадна с кюрдската Нова година и с пролетното слънцестоене и помрачи празника.

Реакциите не закъсняха.

Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун осъди остро атаката на ИД на кюрдския празник, на който загинаха невинни хора в провинция ал Хасака. „По първоначални данни, при две отделни бомбени атаки са убити или ранени до 100 души, включително жени и деца“, се казва в изявление на генералния секретар. „Тези отвратителни атаки бяха извършени по време на празник, който по традиция събира представителите на кюрдската общност, за да споделят надеждите си за следващата година“, изтъква Бан Ки-мун.

Турският премиер Ахмет Давутоглу също призова турското и кюрдско население към единство в името на общата вяра, по случай празника на пролетното равноденствие и начало на новата селскостопанска година: „Турците и кюрдите са били братя в продължение на цялата история и ще останат такива завинаги. Поради това, нека да застанем рамо до рамо в името на нашата обща вяра и да не се поддаваме на провокации. Нека погребем омразата, насилието и оръжията, а не нашите младежи. Изпълнени сме с решимост да запазим мира на нашата земя“, заключи Давутоглу.

Но в Турция с особен интерес се очакваше едно друго важно и съдбоносно за кюрдския народ обръщение, това на лидера на забранената в Турция Кюрдска работническа партия Абдуллах Йоджалан, лидер и на кюрдските бунтовници, който излежава доживотна присъда на острова-затвор Имралъ в Мраморно море от 1999г.

Стратегически бе избран района с най-голяма концентрация на кюрди в Турция, Диарбекир. На състоялия се грандиозен митинг на 21 март, на централния площад, над 200 000 кюрдски привърженици бяха дошли да отбележат празника „Навруз“, въпреки силния дъжд. С развети жълти и червени кюрдски знамена, с портрета на Йоджалан младежки групи скандираха възгласи за свобода и независимост. На трибуната про-кюрдският депутат Сири Ондер огласи посланието, което Йоджалан изпраща до кюрдите от затвора на остров Мармара. Апелът на Йоджалан е недвусмислен: „ЗАПОЧВА НОВА ЕРА" в Турция за кюрдите. „Трябва да бъде организиран конгрес, който да сложи край на 30-годишната борба срещу Република Турция, който да включи всички кюрдски политически сили в Турция и да реши социалната и политическа стратегия и да маркира нашата история", се казва в посланието. На конгреса се очаква да бъдат решени спорните въпроси: изтегляне на кюрдските бойци в Ирак и разоръжаване, тъй като през февруари Йоджалан призова кюрдите да свалят оръжията си, но в днешното послание това не бе споменато.

В посланието си Йоджалан определи за „победа" и „нов исторически символ" успешното изтласкване на „Ислямска държава" от сирийския град Кобане и саможертвата на населението в този град. Думите му се приемаха с одобрителни възгласи от стотиците хиляди негови последователи. Йоджалан специално похвали кюрдските си сънародници от сирийския граничен град Кобане, които успяха да отблъснат мащабна офанзива на екстремистите от „Ислямска държава“. „Тази победа е нов исторически символ“, смята той.

Кюрдска култура

В историята на кюрдската култура и литература са известни много имена: Али Харири (р. 1009 г.), Молла Джазири, Факи Тирани (р. 1302 г.)... Най-впечатляващ за мен е Ахмед Хани (1650-1706), философ и поет, който сам се определя за „син на народ без държавност“, забравян често от историята, но с принос към културата на Ориента. Неговата прочута епическа поема "Мам и Зин" се смята за кюрдската "Илиада", трагедията за любовта между принцеса Зин, сестра на владетеля на Ботан и смелият Мам – син на един от ратаите на владетеля.

Една от най-древните легенди на кюрдите е тази за красивата Шахмаран от Анадола, известна особено в градовете Мардин и Тарас, както и сред кюрдите в Ирак и Иран, владетелка на мъдростта, пазителка на тайните, против предателството като човешка черта. „Владетелката на змиите“ е изобразена с глава и горна част на тяло на жена, а долната - на змия. Според легендата везирът изпива отровата и умира, а падишахът изпива лечебния елексир, оздравява и прави Джемшаб свой везир, убивайки владетелката. Тогава змиите, след като разбрали, че Шахмаран е убита, подготвили нападение срещу хората ...

От съвременните автори блестят имената на Хаджи Кадър Кои, смятан за патриарха на кюрдската патриотична поезия от XIX век, Горан - член на Съвета на световния мир, Ибрахим Ахмед, известен и като политическа личност, Пирамерд, Бекас, Джагър Хуен и др.

Народ без държава

Кюрдският народ е най-големият по численост в света, но без родина. Разпокъсан е главно между четири страни: Източна Турция, Северозападен Иран, Северен Ирак и Източна Сирия. Една важна кюрдска диаспора живее в страните на бившия СССР, в Европа, САЩ и Австралия. Ако Кюрдистан може да се каже, че е “страна на кюрдите” , то държава Кюрдистан като обединена държава в международно признати граници, не съществува. Нито една от четирите държави не приема да бъде определена точната бройката на кюрдското население и то се движи общо между 25 и 40 милиона кюрди. Според Кюрдския институт в Париж кюрдите в Турция са най-много, 15 милиона / 20% от населението/, 6-7 милиона в Иран / 8%-10%/, 2 милиона в Сирия /9% / и 5 милиона в Ирак /22%/.

Религии

СпоредKendal Nezan, директор на Кюрдския институт в Париж:

“При кюрдите идентичността не се определя от религията, а от езика и културата им ...80% от кюрдите са мюсюлмани, от които сунитите са над 55%, които са различни от сунитите-араби и сунити-турци”.Останалите кюрди, изповядващи исляма се делят на шиити(20%)и алевии(15%).ВТурция и Сирия има около 50-60 хиляди кюрди християни.

За геноцид и масови убийства на кюрди през Ирано-иракската война, в която кюрдите неофициално подкрепят Иран, няма да се спирам. След Войната в Залива от 1990–1991г. и последвалото ембарго наложено от ООН в Ирак до 1997г.жертвите са около 1 500 000 души, от които 500 000 деца.

Ислямската държава

Ислямската държава в Североизточна Сирия, за съжаление е регион населен с много кюрди. Джихадистите извършват масови убийства и клане срещу местните жители, предимно шийти, алевии и кюрди, позовавайки се на законите на Шериата. През октомври групировката ИДИЛ превзема град Кобане на Сирийско-турската граница, където са избити около 300 кюрди от шиитската вяра. Повечето от жертвите на ИДИЛ са мирни жители, като не малка част са жени и деца.

Език.

Кюрдският език като писменост не е унифициран. Кюрдите имат два главни диалекта различни но и близки и разбираеми един с друг.

  • kurmandji, главен кюрдски диалект в северната част на Турция и Сирия основно, но също и в Северен Иракски Кюрдистан и в Иранския Кюрдистан.
  • sorani, диалект, който се изписва с арабска азбука, най-вече говорим в южен Иракски Кюрдистан и в Иран.

Според Кюрдския институт в Париж: „Чувството за принадлежност към един различен народ, самосъзнанието, че си кюрд е много старо вкоренено чувство при кюрдите, които са хомогенно национално общество в Близкия Изток. Те се считат за наследници на Медеите /съседен народ на персийците в древността./” През 1596г. възниква монументалната творба - светилище за кюрдите – Charafnameh, разказваща за масовото преселение на кюрдите, където за първи път се говори за кюрдско обединение на целия народ. Още през XVI век идеята за независимост съществува. В последствие са войните през 1806г., първото въстание за независимост на Кюрдистан и от тогава не е спирала тази борба за независимост, минавайки през Първата световна война, договорености, подписани през 1920г, обещана “автономна територия на кюрдите” в Югоизточна Турция – Анадола. Които обещания са ревизирани три години по-късно в Лозана и кюрдите са разпръснати или разпределени съответно в Турция, Иран и Сирия /тогава под френски протекторат/ и Ирак / тогава под британски протекторат.../“

Иракски Кюрдистан

След войната в Ирак бе определен Автономен район Иракски Кюрдистан, закрилян и гарантиран в някаква степен под мандат на ООН. С новата иракска конституция Иракски Кюрдистан е като федерална единица на Ирак, с арабски и кюрдски като официални езици. Иракски Кюрдистан е парламентарна република с регионално събрание, което се състои от 111 места. Първият президент е Масуд Барзани от 2005г., преизбран през 2009г, който е и лидер на ДПК. Примерът Ербил е стимул за всички кюрди, исторически експеримент за решение и нагледен пример за постигнат успех на кюрдите, въпреки че не е желаната кюрдска независимост, но е автономия в рамките на една от четирите съществуващи държави с кюрдско население.

Важен ли е днес в Турция кюрдският проблем?

Преди седмица президентът Ердоган изненадващо обяви, че няма вече кюрдски проблем в Турция, с което шокира турското общество. И ще припомня сравнението му на ПКК с ИРА: „Какво направи ИРА в името на мира? Погреба оръжията - заля ги с бетон. Направете и вие такава крачка!", съветва ПКК Ердоган.

Според него кюрдите през неговото 12-годишно управление са се сдобили със същите права като турците и ако имат проблеми, те не са по-различни от тези на останалите граждани.

Но се питам дали така би мислил президентът, ако кюрдите вкарат 75-80 депутати в Меджлиса? Дали това негово изказване цели да минира преговорния процес с кюрдското движение или е предизборен партиен трик? Парламентарните избори в Турция на 7 юни могат да се окажат критични за бъдещето не само на управляващата самостоятелно три мандата подред проислямистка дясна партия, Партия на справедливостта и развитието, но и за турската политическа система. Според лидера на прокюрдската Демократична партия на народите (ДПН) Селяхатин Демирташ на тези избори партията ще се яви самостоятелно, поемайки риска, че ще прескочи 10-процентовата бариера за парламента. Демирташ се надява на подкрепата, както на кюрдите, така и на лявомислещите турци, за да събере недоволните от режима на Ердоган. Амбицията му е по всичко личи партията да стане новата лява опозиционна сила на Турция, т.е. турската СИРИЗА. За отбелязване е, че след победата на СИРИЗА в Гърция делегация на СИРИЗА е посетила Турция и разговаряла с депутатите от ДПН в Диарбекир, изразявайки обща солидарност между гръцкия и кюрдски народи. Очаква се преди изборите ДПН да декларира, че ако влязе като трета опозиционна сила, след социалдемократи и националисти в турския парламент, наброяващ 550 депутатски места , няма води задкулисни пазарлъци по кюрдския въпрос, нито ще участват в коалиция с Партията на справедливостта и развитието.

За информация, на предишните избори близо 70% от 15-те милиона кюрди са гласували за партията на Ердоган. Но по последна прогноза има сериозен спад от близо 10% за управляващата партия и предположение че може да получи 41% от вота, което означава че партията на Ердоган може да загуби парламентарно мнозинство и парламентарния комфорт да приемат закони, без да търси обществен консенсус и да се допитва до опозицията. Ако проислямистите имат под 330 депутати, може да се разбие твърдото партийно ядро на ПСР и непоклатима еднопартийна държавна система. Така че, ако кюрдите влязат в Меджлиса със 70-80 депутати, те ще влияят при формирането на следващото турско правителство, както и за бъдещето на политическата система, дали тя ще бъде парламентарна демокрация или силна президентска власт.

Какви мисли вълнуват днес президента Ердоган ?

- Амнистия за политическите затворници и освобождаването на Йоджалан?

- Засилване местното управление в кюрдските райони, което да отвори пътя на федерализма?

- Ще бъде ли помилван Йоджалан?

- Йоджалан ли е кюрдският Мандела?

▪/ Жоржета Пехливанова – дипломат. Завършила Софийския университет, специализации в Сорбоната -Париж, Академия на ООН в Женева, Дипломатическа академия – Мадрид, има докторат по испанския преход. Кариерата й преминава в Министерство на външните работи и зад граница в Испания и страни от Латинска Америка. Автор е на четири книги, на редица анализи и публикации на външнополитическа тематика.