Бъдещето на Македония в "голямата шахматна дъска" и необходимата позиция на България Печат
Автор Експерт   
Вторник, 07 Юли 2015 12:25

Бъдещето на Македония в "голямата шахматна дъска" и необходимата позиция на България

Стефан Станев

Македония е малка държава, без излаз на море, с ограничени ресурси и нищожно влияние в междудържавните отношения на Балканите.  Създадена като стратегически проект на Коминтерна, дълги години Македония се намираше под трайното влияние на югославските власти, които определяха всеки политически ход на страната, основно целящ откъсването  на местното население от изконните му български корени.

След демократичните промени страната получи независимост и малко по-малко се утвърди на международната сцена като суверенна държава, целяща трайно политическо  и икономическо обвързване основно със Сърбия, която исторически се явява неин покровител и застъпник в езиковата, културната и идеологическата насока й насока. От геополитическа гледна точка,  през територията на Македония (както и на Сърбия) се пресичат транзитните маршрути по остите „Североизток – Югозапад“ и „Северозапад – Югоизток“. Поради редица обективни обстоятелства, участието на Македония в международните отношения е по-скоро подчинено на държавното участие в редица политико-идеологически образувания като Югославия, а към днешна дата целта е насочена към ЕС или Русия.  В икономически план страната също е зависима от чуждестранни инвестиции, като последните респективно дават възможност и за политическо влияние. Въпреки изложените констатации,  историческите обстоятелства говорят категорично, че през  последните столетия борбата за доминация на Балканите се свеждаше до борба за контрол над Македония.  Десетилетия наред в иначе малката държава се водеше неистова борба за езиково, културно и политическо влияние над местното население. Всичко това се дължи на обстоятелството, че националните доктрини на България , Сърбия и Гърция неизменно включват в състава си овладяването на Македония.  Днес, когато Сърбия вече е сравнително слаба държава, Гърция е пред фалит, а България запазва традиционният си нихилистичен подход, битката за Македония се превърна в битка за реализация на световни проекти и изобщо за създаването на многополюсен свят.  Отново връщането към историята ни посочва, че влиянието над  Балканите, респективно над Македония, води след себе си натиск срещу хегемонията на западните държави, а оттам и на САЩ.  Изхождайки от тази гледна точка може да се твърди, че общият геополитически статут на Македония в близко бъдеще ще бъде функция от три мащабни процеса.

На първо място трябва да се вземе под внимание геополитическата трансформация на страната, изразяваща се във външнополитически ходове, целящи присъединяването на страната към ЕС или към  нововъзникналата алтернатива в лицето на Евразия. От гледна точка на географското си положение , то присъединяването на страната към ЕС е логичен и прагматичен ход.  Не бива да се забравя обаче традиционно силното руско влияние на Балканите, което неминуемо включва и  влияние в обществено-политическия живот на Македония. Политиката на Груевски също дава основателни съмнения в насоката на страната,  като през последната година Македония стана една от малкото държави, които отказаха да се присъединят към държавите, налагащи санкции на Русия. Този ход се прие сравнително мълчаливо от западните правителства, като основните подозрения паднаха  върху сръбското влияние , което оказва силен натиск върху решенията на македонското правителство.  В стратегическата визия на проекта „Евразия“ Балканите заемат челно място, наред със страните от постсъветското пространство и азиатските колоси Индия и Китай.  В този смисъл, всеки конфликт на Балканите би следвало да се разгледа първоначално под лупата на обтегнатите руско-американски отношения. Не бива да се забравя също така, че  статуквото на Балканите е неустойчиво и лесно би довело региона до нова фаза на крайно опасна нестабилност. От тези процеси могат да се възползват както американското, така и руското лоби.  След края на Югославските войни американското влияние в региона нарасна осезаемо, като  в Косово беше разположена най-голямата американска военна база в Европа, която, по думите на редица анализатори, наподобява дори град.

На второ място, основна заплаха за постюгославското статукво в Македония и региона се явява нововъзникналата имперска национална доктрина на Турция, чиято цел е установяване на трайно влияние на Балканите. Темата за неосманизма като идеология и политика е изключително важна и показателна за възможността Балканите да бъдат дестабилизирани в обозримо бъдеще.  По същество неосманизмът представлява своеобразна реставрация на Османската империя в съвременни условия, което включва от една страна културно влияние над мюсюлманската общност на Балканите, а от друга политическо влияние в политиката на съответните държави.  Днес в Турция се говори за това, че поставените цели трябва да се постигнат с „мека сила“, което на практика значи засилване на турските инвестиции в региона, усилен строеж на джамии, както  и откровено подкупване на местни политици.  Неосманизмът поставя Македония пред решителни въпроси, които изискват своевременни решения, имайки предвид  обособяването на Турция като независим геополитически фактор, лобирайки успешно между Запада и Русия.  Към това трябва да добавим и нарастващата ислямска инвазия към Европа, която негласно се ползва с подкрепата на Турция. Не бива да пропускаме и дълбоко залегнала ислямска опасност на Балканите, водеща началото си още от 30-те години на ХХ век, когато босненски ислямисти  създават доктрината на исляма, чиято цел е цялостно ислямизиране на Балканския полуостров. В днешни дни и по повод нарастващата заплаха от Ислямска държава, редица анализатори предупреждават за съществуването на множество ислямски клетки на Балканите, които успешно овладяват множество малки населени места и пропагандират идеята за „Джихад на Балканите“ пред иначе миролюбивото мюсюлманско население.  Същите впрочем изпращат и стотици бойци в Сирия, сражаващи се в състава на Ислямска държава.

На трето място, потенциална опасност за Македония е евентуалното реализиране на албанската национална доктрина, носеща името „Велика Албания“ и включваща Албания, Косово, Западна Македония, както и части от Сърбия , Черна гора и Гърция. Решителен отпор засега дават основно Гърция и Сърбия, но не бива да забравяме, че идеята се ползва до известна степен с подкрепа от Запада и САЩ , настроен традиционно враждебно срещу Сърбия, а вече и срещу Гърция. Евентуалното разделяне на Македония и създаването на Велика Албания са възможни развития с дестабилизиращ заряд в целия регион, което към момента не звучи толкова актуално, имайки предвид проблемите в Украйна, нарастващото влияние на БРИКС, както и дълговата криза в Гърция. Остава въпросът дали все пак идеята за „подялба“ на Македония, както предположи руският външен министър  Сергей Лавров, би се осъществила след време.  Много е вероятно при едно трайно обвързване на Македония с Русия, западните държави да предприемат и този ход.  А на Балканите едва ли има геополитически проект, който да не се осъществи без особени трудности. Примерите са многообразни и доказват невъзможността местните държави да водят дори сравнително независима вътрешна и външна политика. Като обобщение ще изложим възможните сценарии за Македония в средносрочен план.

  • Сближаване с Русия : В този случай може да се очаква силна подкрепа на Албания при реализирането на доктрината „Велика Албания“. Не бива да забравяме, че албанското малцинство в Македония е близо 500 000 души, което го прави потенциална заплаха за националната сигурност на страната и евентуалното разваляне на Охридските споразумения от 2001 година.
  • Членство в ЕС : Този ход, може да се каже, е най-благоприятен за Македония, но неминуемо ще донесе след себе си конфликт със съседна Сърбия, както и с Русия. През последните години Русия реализира значителен брой инвестиции в Македония, което би дало решителен отпор на евентуалното сближаване със Запада. Впрочем от членството в ЕС на Македония печели България, с уговорката, че е необходима ясна политическа воля по т.нар „Македонски въпрос“.
  • Запазване на статуквото : Този сценарии устройва напълно македонските власти, даващ им възможност за лобиране между руските енергийни проекти и формалните преговори със Запада.

Необходимата позиция на България

Фундаменталният фактор, определящ днешната геополитическа важност на Македония, е нейната национална идентичност. Както е известно и съгласно нормите и логиката на историята, народ без ясно определена национално идентичност, рано или късно бива или асимилиран, или тотално заличен. Под идентичност разбираме съвкупност от обективни характеристики на индивидите, определящи тяхната спецификата и национална принадлежност.  В първите години след демократичните промени новосъздаденият македонски политически елит отхвърляше югославско-комунистическите идеи за трайно изолиране на македонското общество от България. Така възможността за едно съвременно решение на „македонския въпрос“ действително съществуваше и зависеше изцяло от политиката на България. Такава обаче за голямо съжаление липсваше. Дейното участие на Сърбия във вътрешните работи на западната ни съседка, както и политическият пробив на хора, идеологически възпитани от т.нар югославска идея, промениха трайно външнополитическата ориентация на страната. Така се създаде съвременната македонска национална доктрина, наричана у нас „македонизъм“. В последните години се наблюдава агресивна политика на образователно и културно ниво спрямо българския характер на местното население.  Реализираха се мащабни културни проекти, целящи присвояването на българската история, а с това и легитимирането на Македония пред международната общност. От друга страна, местното население, което се определя за българско бива подложено на системен тормоз от властите. На практика в днешна Македония е невъзможно заемането на държавен или административен пост от човек, който се определя за българин.  Не е за пренебрегване обстоятелството, че македонските власти се възползват умело от неясната, а често дори липсваща европейска политика по българо-македонските отношения.  Европейските бюрократи предпочитат да не се ангажират с вековните „балкански въпроси“ и предлагат сключване на редица договори, които да нормализират отношенията между двете страни. За голямо учудване българската държава настоява усилено за сключване на договор за добросъседство, като неминуемо редица негови клаузи ще задължат македонските власти да прекратят враждебната си политика по отношение на доказани исторически факти. Разбираемо от македонска страна такова желание липсва. Преди време външният министър на Македония Никола Попоски изказа позиция по въпроса за евентуален договор, като според него добросъседството не се решава на хартия , а с конкретни жестове. Такива обаче от македонска страна липсват, а при всички положения не се и очакват. Причината е очевидна. Македонизмът би се обезсмислил без фундаменталната си основа, а именно отричането на българското самосъзнание на македонските граждани. Несъмнено  българския национален интерес изисква реализирането на стратегическата цел за запазване и възраждане на българското национално самосъзнание на македонското население, което по никакъв начин не е в унисон с амбициите на македонските власти за утвърждаването на македонската нация на историческа основа. По тази причина евентуалното разпадане на Македония би реализирало вековната национална идея, водеща началото си още от злополучният Берлински конгрес. Не бива да забравяме обаче, че в политическите процеси на Балканите има огромна несигурност, продиктувана от множеството геополитически интереси в тази област. Както вече споменах, интереси към Балканите проявяват както Русия и САЩ, така и Ислямска държава, която още от създаването си начерта карта за влияние, на която присъстваше и Балканския полуостров. В този смисъл, интересите на България биха били конструктивни  ако се преследва идеята за „един народ в две държави“ , която впрочем бе изговорена от редица общественици през последните години. От гледна точка на политическата ориентация на Македония шанс за реализация на тази идея към днешна дата липсват. Въпреки тежката политическа криза, демографката катастрофа и очакваните социални бунтове, много е вероятно правителството на Груевски да запази властта си, респективно да продължи своята антибългарска политика. На изминалите избори през 2014г. той спечели с убедителна преднина пред социалдемократическата партия, като дори се ползва с подкрепа на албанските партии в Македония. От друга страна наблюдаваме огромен нихилизъм от страна на ЕС, дължащ се на неясната политика на управляващите в Македония. Една евентуална интеграция в рамките на ЕС изисква покриване на определени икономически и демократически стандарти , което към момента е невъзможно. Много е вероятно в обозримо бъдеще Македония окончателно да се откаже от идеята за присъединяване към ЕС и да се обърне към Русия. Това е и логично, имайки предвид засилващата се обвързаност на Русия със Сърбия, основана на три големи фронта – военен, икономически и политически. За ЕС това не би било голяма загуба, особено като се има предвид нежеланието на редица водещи европейски  политици за разширяване на ЕС. В така създалата се кризисна ситуация българските власти предпочитат да стоят настрана от проблемите, въпреки явната опасност статуквото в Македония да се запази, което би било национален крах по исторически значимия Македонски въпрос. Необходима е трайна национална стратегия, включваща всички лостове на геополитиката и дипломацията. Без съмнение стратегическата цел на България трябва да бъде приобщаването на населението, което явно изразява национално самосъзнание. Тази политика не би срещнала отпор от международната общност, имайки предвид основният принцип на международното право, а именно правото на самоопределение на народите. След множеството провали през 20-ти век, редно е най-накрая България да изпреварва събитията на Балканите и да защитава националните си интереси. Най-малко уважението към хилядите свидни жертви през войните за национално обединени изискват това .

 

Бележка на Редакцията:

Публикуването на анализа не означава задължително съгласие на редакцията с някои от тезите на автора.