Балканите през второто десетилетие на XXI век Печат
Автор Експерт   
Петък, 17 Юли 2015 13:25

Балканите през второто десетилетие на XXI век

Анелия Димова


Представянето на сборника «Балканите през второто десетилетие на 21 век» събра в двора на БАН в една по–скоро артистична, отколкото академична обстановка, специалисти и журналисти, заинтригувани от продължението на издадената през 2012 г. монография, посветена на развитието на Балканите през първото десетилетие на 21 век.

Този път съставителят на изданието Александър Костов е включил двама автори в първата, обща част, разработили темите за европейската интеграция на Балканите  и енергийнте проекти, докато във втората част са представени отделните страни. Между авторите, предимно от Института за Балканистика с център тракология при БАН са и трима «външни» техни колеги– Раймонд Детрез, който представя България през погледа на един чужденец, бившият Посланик в Албания Боби Бобев и Пламен Димитров, който пък навлиза в дълбоките дебри на спорните енергийни проекти.

Според Александър Костов процесите на интеграция на Балканите през първата половина на 21 век продължават със забавени темпове. Промени се и отношението на Брюксел към по–нататъшното разширяване. Влияние оказват и редица външни фактори– от геополитическия сблъсък между Вашингтон и Москва до събитията в Близкия Изток. Г–н Костов с право подчерта, че Институтът по балканистика затвърждава постоянния си научно–изследователски интерес и към актуалното състояние на страните от региона. Авторите представят развитието на отделните страни в периода 2011– 2015 г. Повечето отговарят на амбицията да направят и прогнози в по–близък или по–далечен план.  Особено внимание заслужават очертаните от Соня Хинкова перспективи на ЕС на Балканите, сценариите за развите в Македония, сложната, но важна и за съседите ситуация в Босна и Херцеговина и др.

Кратко, но съдържателно бе изказването на Любомир Кючуков, директор на интитута по икономика и международни отношения, бивш зам.министър на външните работи, който изрази пожеланието «да има повече наука в дипломацията», както и задоволството от тенденцията «да се реабилитира понятито Балкани».

Авторът на водещата в сборника разработка за стратегическите подходи на ЕС в Югоизточна Европа Соня Хинкова отбеляза, че «Балканите все още имат нужда от външен натиск за изграждане на стабилност в региона». Тя зададе тона и по актуалните теми с извода си, че «Последиците от събитията в Гърция ще са по–големи за ЕС, отколкото за самата Гърция». Авторката на материала за Гърция доц. Юра Константинова оцени високо стремежа на гърците да защитят своите интереси. Втората актуална тема за Турция след изборите, представена от Бойко Маринков, също предизвика интерес.

Юра Константинова допълни една важна подробност от стремежа на авторите: да избегнат това политическо говорене, което ни залива напоследък. Тя смята, че това е най–голямото достйнство на експертите. Въпросът кореспондира с твърдението и на Александър Костов, че единственото изискване към авторите е било отговорното и обективно отношение към фактите. В личен разовор след представянето на книгата г–н Симеон Николов от Центъра за стратегически изследвания ми сподели, че има едно изключение и това е материала за енергийните проекти, което вече е споделил с представители на Института по Балканистика. Макар и много интелигентно и професионално, без да се внася открито политическа нотка в изложението, авторът не споменава нито веднъж например името САЩ и истинските причини за прекратяване на «Южен Поток», но многократно се споменава за «натиска на Русия» върху всички страни, но не и на САЩ върху ЕС и България. Въпреки многото детайли, в изложението не е намерила място срамната сцена с американските сенатори, пред които премиерът Орешарски като ученик обяви мерки за спиране на проекта «Южен поток». Това според Николов било умело прикриване на действителните движещи сили  и факти, което ще внася заблуждение в бъдещите читатели, млади хора, студенти.  Може би ще предстанвява интерес още едно негово мнение: «Сборникът щеше да спечели, ако първата му част от само две теми– евроинтеграция и енергийти проекти бе разширена например с темата «Сигурността на Балканите в светлината на новите асиметрични заплахи и проникването на радикалния ислям през последните 15 години». В нашето издание «експерт–бдд.ком» публикувахме четири доклада на учени от БАН преди няколко години и те наистина запълниха донякъде празнината по тази тема, а последвалите събития с ислямизиране на ромите и настъплението на «Ислямска държава» доказаха колко сме били прави тогава, но не сме обхванали Балканите като цяло и последното развитие в тях.

По–интересното обаче е, че по време на дискусията един от авторите– Бойко Маринков– разкри «производствените тайни» на Института, както се изрази директорът му Костов. Следващият сборник, който ще представят през октомври ще бъде за Украинската криза и Балканите, а в късната есен ще започне работа по новия проект «Русия и Балканите», а след това «Балканите – 30 години след Берлинската стена.

Наистина, амбициозни и интересни цели. Очевидно, че институтът продължава да полага усилия да хвърля мостове към актуалните и проблемни въпроси, с които се сблъскват управляващите и които са изключително важни за вземане на външнополитически решения. Самото включване на посланик Боби Бобев и посланик Любомир Кючуков и нашето присъствие като представиотели на Българско дипломатическо дружество, свидетелства за връзката между науката и практическото прилагане на същата в дипломатическата работа. Александър Костов «приземи» сътрудниците си с напомнянето за наистина важния международен конгрес по балканистика, който ще се проведе от 31 август до 04 септември в София и в който се очоква да вземат участие представители на 25 държави. Да пожелаем успех както на сборника «Балканите през второто десетилетие на 21 век», така и на предстоящия конгрес!

 

 

 

Съдържание на сборника :

Предговор

БАЛКАНИТЕ: ВТОРОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА XXI В. ...........................................7

Александър Костов

ПЪРВА ЧАСТ

СТРАТЕГИЧЕСКИ ПОДХОДИ НА ЕС В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА...................13

Соня Хинкова

„Южен поток“ и/или Южният коридор на ЕС:

Балканите като терен на геоенергиен сблъсък..........................................................57

Пламен Димитров

ВТОРА ЧАСТ

АЛБАНИЯ: СТАРИ ПРОБЛЕМИ В НОВИ ИЗМЕРЕНИЯ.....................................83

Боби Бобев

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА: ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД ДЕЙТЪН................106

Александър Костов

БЪЛГАРИЯ В ЕС – „ЧЕРНАТА ОВЦА“ ИЛИ „ТРОЯНСКИЯТ КОН“

НА ЕС?.........................................................................................................................144

Раймонд Детрез

Гърция – диагноза криза ............................................................................................164

Юра Константинова

Косово между проблемите и напредъка...............................................................185

Боби Бобев

РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ: РЕАЛНИ ИЛИ НАДЦЕНЕНИ АМБИЦИИ......221

Марияна Стамова

РУМЪНИЯ: СТРЕМЕЖ КЪМ ИЗЛИЗАНЕ ОТ ПЕРИФЕРИЯТА .....................255

Анета Михайлова

СЪРБИЯ: ЗАВРЪЩАНЕТО В ЕВРОПА

КАТО БЯГАНЕ С ПРЕПЯТСТВИЯ ......................................................................282

Бисер Банчев

ТУРЦИЯ: ВТОРОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ НА ЕРДОГАН –

БЪДЕЩЕТО НА ТУРЦИЯ В ГЛОБАЛИЗИРАЩИЯ СЕ СВЯТ .........................310

Бойко Маринков

ХЪРВАТИЯ В ЕС: НАДЕЖДИ И РАЗОЧАРОВАНИЯ .......................................336

Ирина Огнянова

ЧЕРНА ГОРА – МАЛКАТА ДЪРЖАВА С ГОЛЕМИ АМБИЦИИ ....................363

Бисер Банчев

Общ брой страници - 388 страници

Книгата е на издателство «Парадигма» и може да бъде намерена на книжния пазар на цена 20 лева.