Сигурността в Турция и извън нея – заложник на атентати и президентски амбиции Печат
Автор Експерт   
Вторник, 13 Октомври 2015 10:18

Сигурността в Турция и извън нея – заложник на атентати и президентски амбиции

Симеон Николов

Кървавият атентат в Анкара изненада не са това, че се случи, а че предизвика толкова много жертви. Истинската дестабилизация на Турция съвсем не започна сега, а с най–голямата грешка на Ердоган, когато прекрати мирния процес с ПКК и предприе бомбрдировки по кюрдските позиции и хайки в срещу кюрдски активисти в цялата страна, маскирайки ги като такива срещу ИДИЛ.

След като управляващата партия загуби мнозинство в резултата на изборите от 07 юни, обстановката в Турция бе умишлено и целенасочено влошавана, за да се попречи на съставяне на правителство в определения срок, което пък предопредели необходимостта от нови избори на 01 ноември. Непосредствено преди датата на която бе извършен атентата– 10 октомври, в големи части на Югоизточна Турция, в които влияне имат кюрдските политически сили, обеднени в партията ХДП, се водят престрелки, селищата са блокирани и фактически се създава невъзможна за избори обстановка. След  усилията на Ердоган да представи ХДП като близка с ПКК, да я обвини в подкрепа на тероризма в страната и започналите преследвания срещу висши функционери на същата, начело с харизматичния й лидер Селахатин Демирташ и да дискредитира партията, взела 13% от гласовете и влязла за първи път в Меджлиса, бе сложен последня щрих за ограничаване на възможностите й в предстоящите избори.  Целта е да бъде постигнато самостоятелно управление на АКП и утвърждававане едноличната власт на Ердоган.

Неизбежно бяха направени паралели между сегашния атентат в Анкара със 105 жертви и 246 пострадали и самоубийственият атентат на 20 юли т.г.в Суруч до сирийската граница само на 10 км от сирийския град Кобани, отнел живота на 36 души. И в двата случая жертви бяха кюрдски активисти и симпатизанти на ХДП. Обясненията и тогава бяха, че целта се свеждала до отмъщение, предупреждение и опит за всяване на раздор в и без това изключетилно чувстителните и изпълнени с недоверие турско–кюрдски отношения. Властите го представиха като първия атентат на ИДИЛ срещу Турция. И тогава и сега, никой не пое отговорност. Няма и резултати от разследванията. Показатено е, че още преди да са започнали следствените действия по атентата в Анкара, официалните власти обявиха за потенцален извършител кюрдската ПКК, а три дни по–късно – ИДИЛ и ПКК. Нито е логично кюрди да убиват кюрди, а е абсурдно воюващите едни срещу други кюрди и джихадисти да се обединяват за терористичен акт срещу кюрди. Внимането към третия заподозрян – левичарската групировка ДХКП, която през 2013 г. нападна посолството на САЩ, не се задържа и три дни. Всичко това показва  обременен полтизиран подход, който не дава надежда за обективно разследване. Забраната пък да се публикуват данни във връзка с атентата слага бариера за неудобни публикации и всякакви критични въпрос от журналсти. Забраната обаче вече се пропуква в отдени частни телевизии и вестници. Западногермански експерти по страната и региона в прав текст обръщат внимание, че не е необходимо управляващите да имат пряка намеса в организирането на атентата. Четирите тайни служби в Турция действат доста самостоятелно и некоординирано, а някои от тях поддържат директни връзки с терористични групировки в Сирия, обучавани и снабдявани от тях.  Към това можем да добавим, че централното ръководство на ИДИЛ поради религиозни причини не би посегнало на сунити, може би затова досега няма и убит турчин, но в бойните отряди има голям разнобой и лесно може да се намерят изпълнители на поръчки.

 

Резултатите във вътрешнополитически план, които подсказват и кой би имал интерес от атенатата, вероятно ще бъдат следните:

– Авторите на атентата с основание са очаквали рязко изостряне на турско–кюрдските отношения, увеличаване на съпротивата в Югоизточна Турция, което би дало основание за  обявяване на военно положение в по–широки райони и вследствие на това–евентуално отлагане на изборите. За това ПКК постъпи умно, като незабавно обяви, че прекратява всякакви въоръжени действия до изборите;

– Сплашването на привържениците на ХДП, подчертаването на нейни връзки с ПКК с цел продължаване на дискредитирането й поводът за операция в цялата страна, са достатъчни за да бъде намален броят на гласовете за ХДП и същата да не може да прескочи 10%–та бариера за влизане в Меджлиса.

– Дори и да се проведат избори, атентатът вече запали фитила на „играта без всякакви правила” и те вече не биха могли да бъдат мирни и свободни. Международната общност няма време да реагира. Дори и за сегашните блокади в Югоизточна Турция, арести и ограничения, почти нищо не стига като информация до световните медии.

 

Вторият вариант е по–вероятен, защото при първия би се оформило мненето, че Ердоган, респективно Партията на справедливостта и развитието, не могат да гарантират сигурността в страната. Третият сценарий може да е началото на една жестока диктатура, за която Европа ще си затваря очите, предвид бежанския натиск и рекетиращата я Турция.  Ако през следващите дни се окаже, че сегашната ситуация е довела до по–голямо консолидиране на кюрдските и демократичните сили, не е изкючено да станем свидетели на нов атентат и изпълнене на първия вариант, независимо от категоричното му отричане от властите на сегашния етап.

 

И двата атентата, в Суруч и в Анкара обаче, са свързани с настъпателни международни инициативи на Анкара. Атентатът в Суруч създаде впечатление, че е отключил буксуващите преговори със САЩ, на които Турция от дълго се пазареше и отказваше използването на базата „Инджирлик” от американските сили за военновъздушни операции срещу  ИДИЛ, а американците не се съгласяваха с турското предложение за буферна зона на сирийска територия по протежение на турско–сирийската граница. Турция завоюва обаче правото да удари съюзниците на САЩ в борбата срещу ИДИЛ– сирийските кюрди. Въпреки по–малките мащаби на атентата тогава, Турция поиска свикване на извънредно заседание на НАТО по силата на Основния договор на Алианса. Сегашният атентат се случи след като Русия предприе военно–въздушни атаки срещу ИДИЛ в Сирия, обърквайки плановете както на Анкара, така и на Вашингтон и само дни преди в ЕС да се вземе решение по поставените от Турция условия срещу ангажименти за сдържане на бежанския поток– визи, финансова помощ, „свободна зона” в Сирия и т.н.. Между двете събития имаше множество неизпълними препоръки на Европа за връщане на мирния процес по кюрдския впрос, в които Анкара не се вслуша. Напоследък в ЕС се появиха и предупредителни сигнали срещу едно по–тясно сътрудничество със сегашното ислямиско–консеративно управление на Турция.

 

Последствията във външнополитически план, които също биха подсказали, кой има полза от атентата, могат да бъдат следните:

– Използване на атентата като повод за турско военно нахлуване в Сирия под предлог унищожаване на отрядите на сирийските кюрди, които са свързани с ПКК, а в действтелност спасяване на подготвените и въоръжени от нея ислямистки групи от руските военно–въздушни удари и поставяне на Европа пред свършени факти, предвид на несъгласието на някои европейски страни с идеята за „свободна зона”;

– Както от една "свободна зона", която ще бъде прочистена от местното кюрдско население, така и от самата Турция със сигурност ще тръгнат предимно кюрдски бежанци в посока Европа, а това ще засегне  България. Тук е излишно да коментираме предупреждението на посланик Нейнски, че при нестабилност в Турция към България ще тръгнат да се връщат българските турци, защото това е стара идея на турското разузнаване, която от устата на български посланк при днешните коренно различни условия звучи неадекватно;

– Дори и да не нахлуе в Сирия без решение на СС на ООН, Турция вече засилва позициите си пред ЕС относно защитаваната от нея необходимост от такава „свободна зона”. Към очакваното потвърждаване на договорките с ЕС, който не си дава сметка, какво силно оръжие даде в ръцете на Турция, възлагайки й контрола над бежанците, се прибавя и ролята й в антитерористичната борба, независимо доколко тя е имитирана ли истинска. Това е важно за Турция, която храни напразни надежди, че светът може да забрави, как въоръжаваше, подготвяше, пропускаше през границата си и търгуваше с ИДИЛ и други терористични ислямистки групировки.

– Последствията от един или повече атентати може да послужи за повод и в надпреварата с Русия, кой да завземе определени кюрдски райони и такива с нефтени залежи. Турция се впусна в преследване на големи геополитически цели в региона, но ще се препъне не само заради външни фактори, но и заради предизвиканата от самата нея вътрешнополитческа нестабилност.

Декларацията на НАТО за защита на Турция при нужда е логична, но на Европа ще бъде все по–трудно да защитава съюзника си  при очертаващата се тенденция на засилващо се авторитарно управление, нарушаване на човешките права и прилагане на недемократичн средства.  Ако разбира се Европа остане същата и не последва примера на САЩ от последнте дни да стоварва с парашути оръжие за джихадистите.