ООН И СВЕТОВНАТА БОРБА СРЕЩУ ТЕРОРИЗМА Печат
Автор Димитър Костов   
Неделя, 01 Юли 2001 03:03
Известно е, че ООН претърпя голяма метаморфоза след разпадането на СССР и Варшавския договор. Една от най-важните последици беше, че се установи трайно сътрудничество по основните въпроси между Русия и САЩ. Първото изпитание за новата роля на световната организация бе агресията на Ирак срещу Кувейт през 1990 год. След като бяха изчерпани всички мирни средства, Съветът за сигурност определи действията на Ирак като агресия и в съответствие с с чл.39 от Устава се взе решение за прилагане на военни мерки. По инициатива на САЩ тогава бе сформирана широка международна коалиция, в която взеха участие повече от 30 държави в т.ч. България. Президентът Буш - старши обяви своята доктрина за нов световен ред, сърцевина на която беше засилване ролята на ООН в потушаване на агресията, в която и да е част на света.
Ситуацията днес в ООН е аналогична. По време на войната в Залива позицията на САЩ получи широка подкрепа от държавите - членки и предизвика очакването, че ще настъпи ред и законност в света при активно и ефективно участие на ООН. За съжаление се оказа, че тази позиция на САЩ е имала конюнктурен характер. По време на войната срещу Югославия станахме свидетели на пълно игнориране на ролята на ООН, с което бе погазена международната законност. Без санкцията на Съвета за сигурност бе употребена сила срещу суверенна държава. Както е известно, в края на войната ООН все пак беше включена в процеса за дипломатическо уреждане на кризата, но това не заличи непреодолимия конфликт в съзнанието на онези хора, които искрено вярват и желаят господство на демократичните принципи и правовия ред. Дано уроците са извлечени от тези, които ръководят света днес.
Вън от всякакво съмнение е, че безчовечните и безпрецедентни по своя мащаб и разрушителни последици терористични актове на 11 септември представляват изключително сериозна заплаха за международния мир и сигурност и естествено ангажираха изцяло световната организация. Още на следващия ден Общото събрание и Съвета за сигурност на ООН приеха резолюции, с които ясно и категорично осъдиха терористичните актове и взеха конкретни решения. При гласуването на резолюцията на Съвета за сигурност страните-членки се позоваха на гл.7, което означава, че тя е задължителна за всички тях. Първоначално Вашингтон прояви известно колебание дали да се ангажира с ООН, опасявайки се вероятно това да не попречи на свободата му да използва военна сила. Но широката и спонтанна подкрепа и солидарност, които бяха изразени от болшинството държави и най-вече от всички велики сили за признаване правото на САЩ да използва всички средства, спомогна за бързо преодоляване на това колебание. Нещо повече - представителят на САЩ посланик Джон Негропонте внесе проекторезолюция, която бе приета единодушно за рекордно кратко време - 24 часа. С нея държавите се задължават да засилят контрола на своята територия, да осъществяват по-интензивна размяна на информация и да замразят незабавно всички фондове или други финансови и икономически ресурси, които могат да бъдат използвани за терористични цели. Обхватът е много широк: подлежи на преследване "всеки, който участва във финансирането, планирането, подготовката или извършването на терористичен акт". Криминализира се предоставянето на възможност за събиране на фондове, които биха се използвали за терористични цели. Държавите са длъжни да докладват в срок от 90 дни за мерките, които са предприели за изпълнението на резолюцията. Създаден бе и специален комитет, който да контролира изпълнението й. Всичко това говори за сериозността на отношението на ООН към нововъзникналата ситуация в света.
От международно-правна гледна точка в резолюцията на Съвета за сигурност от 12 септември няма изрично оторизиране на САЩ да използват въоръжена сила. Формулировката е по-обща: "Съветът за сигурност изразява готовност да предприеме всички необходими мерки". Тълкуването, което повечето членове на съвета правят, е че се дава мандат на САЩ да действат с всички средства, включително с военна сила. В този смисъл е и изказването на председателя на Съвета за месец септември френският посланик Жан Давид Льовид. Той казва: "някои членове на Съвета смятата, че САЩ са оторизирани да направят това, което е необходимо, за да бъдат изправени на съд организаторите и спонсорите на терористичните атаки." В същото време никой от членовете на Съвета не е оспорил това тълкуване. Според много американски юристи САЩ могат да се позоват и на чл.51 от Устава за индивидуална и колективна самоотбрана. Тази възможност действително е налице при условие, че се спазва изискването мерките, които ще се вземат, незабавно да се съобщават на Съвета за сигурност, а САЩ , както бе съобщено, възнамеряват да държат в пълна секретност бъдещите си действия. И тук се появява известна трудност. В самите Съединени щати президентът и Конгресът досега се придържат към премерени и обосновани изказвания и действия. Направени бяха корекции на недобре обмислени изказвания и квалификации, които бяха от естество да създадат усложнения и противопоставяне на религии и цивилизации. Президентът Буш заяви, че ще действат акуратно и внимателно. Въпреки широко заявената подкрепа, съществува определена тревога от ескалация на конфликта, израз на която са проявите на антивоенни и други движения в отделни страни, а и в самите САЩ. Същевременно възникват и много проблеми, свързани главно с прилагането на взетите решения и спазването на определени правни норми. Ето някои от тях:
Първо, в момента съществуват 12 международни конвенции и други международни инструменти, посветени на различни форми на международен тероризъм. Нито един тях обаче не дава определение на понятието "тероризъм". Дългогодишните спорове в ООН по въпроса за определяне на понятието "тероризъм" са свързани с искането на необвързани страни, подкрепяни тогава от групата на социалистическите страни, за признаване на борбата на националноосвободителни и други движения и отграничаването й от тероризма - например, в ЮАР борбата срещу расовата дискриминация и апартейда, на палестинците и пр. Във връзка с това възникваше и въпросът за т.нар. държавен тероризъм, т.е. организиране и подкрепяне на терористични действия от отделни държави. Точното формулиране на понятието е изключително важно, за да се избегне прилагането на "двоен аршин" в отношението към отделни групи и организации. След събитията от 11 септември особена критика бе отправена в печата към САЩ и техните специални служби, които в преследването на определени цели прибягваха до използването на тези групи и организации. В случая със самия бен Ладен, с албанските терористи и др. Ако не се възприеме единен подход от всички държави по този въпрос, борбата с тероризма е обречена на неуспех. В този смисъл се изказа и генералният секретар на ООН Кофи Анан по време на откриването на сесията на Общото събрание на ООН на 1 октомври т.г. Изходът трябва да бъде намерен в изработването на единен и общопризнат подход, който да криминализира всякакъв вид терористични действия, независимо от целите, които те реално преследват или декларират, че преследват. Изработването на ясно и прецизно определение на тероризма би спомогнало много за постигането на тази цел.
Второ, съществуващите международни инструменти бяха приети при наличието на една различна фактическа обстновка. Повечето от тях имат за предмет отвличането на самолети от гражданската авиация, вземането на заложници и пр. Неща, които на фона на това, което се случи, изглеждат вече доста невинни. Терористичният акт от 11септември ни изправя пред съвършено различна практическа обстановка, в която обектите на нападение и нанесените щети засягат основите на държавността на нападнатата държава и представляват акт на агресия, създаващ непосредствена заплаха за международния мир и сигурност. Нека само за момент си представим какво би било, ако терористите използват оръжие за масово поразяване. Тази ескалация на тероризма налага преразглеждане на съществуващото международно законодателство. Великите сили трябва да направят преоценка на досегашната си политика и да се търси подход, при който да се избегнат нови невинни жертви и да се постигне сплотяване на международната общност.
Четвърто, международната общност по-активно да се заеме с уреждането на регионалните конфликти, някои от които имат полувековна история, както и с другите фактори, пораждащи тероризъм: териториални спорове, бедността и пр. По-енергична и по-щедра трябва да бъдат ролята и помощта на развитите държави при решаване проблемите на по-слабите и бедни страни. Егоизмът в политиката трябва да отстъпи място на солидарността.
С приемането на България за непостоянен член на Съвета за сигурност за следващите две години върху страната ни и нейната външна политика ляга много голяма отговорност за решаване на горните проблеми. Това открива възможност за изява пред света. Предизвикателството е голямо, но изисква адекватна подготовка и провеждане на активна, самостоятелна и национално отговорна външна политика.