ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКИ АСПЕКТИ В ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ СЪБИТИЯТА В САЩ... Печат
Автор Симеон Николов   
Неделя, 01 Юли 2001 03:07

ГЕОСТРАТЕГИЧЕСКИ АСПЕКТИ В ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ СЪБИТИЯТА В САЩ В ИНТЕРЕСИТЕ НА ВЕЛИКИТЕ СИЛИ, СТРАНИТЕ ОТ РЕГИОНА, РАЗУЗНАВАНЕТО И НОВИТЕ ТЕХНОЛОГИИ ВЪВ ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ

Една от основните тези, с които се налага да коригираме неточните внушения на средствата за информация и някои коментари е, че проблемите не започват с 11 септември и че трагичните събития не са стопроцентова изненада. Новите заплахи бяха отчетени в доктрините, в насоките на работа на разузнавателните служби и в концепциите за развитие на въоръжените сили.


Така например, в доклад на ЦРУ и научни институти от януари 2001 год. бяха посочени заплахите и опасните сценарии, пред които светът ще бъде изправен до 2015 година:
- Глобален тероризъм: международни престъпни организации, по-добре въоръжени и организирани, отколкото държавните разузнавателни служби, търгуват активно с оръжия за масово поразяване, ядрени, биологически и химически бойни вещества с конвенционално приложение и ги използват като средство за натиск. Акциите на религиозно и етнически мотивирани фанатици са насочени преди всичко срещу САЩ, но и срещу Япония и Западна Европа. Търговията с ядрени технологии излиза извън контрол: Египет, Сирия, Иран, Ирак, Либия, Алжир, Пакистан и Индия купуват такива от Русия и Китай.
- САЩ ще продлъжат да бъдат световна сила с просперираща икономика и страна, притежаваща най-мощната армия. Експертите считат обаче, че САЩ ще стават все по-уязвими. Терористични актове ще зачестят и на самата американска територия, а не само по американски обекти в чужбина, както беше доскоро.
- Според доклада, авторитетът на държавите в света към 2015 година ще започне да избледнява и "недържавни актьори" ще се борят за власт. На първо място са посочени терористични формирования, които оперират в световен мащаб с най-модерни технически средства. Т.е. светът ще бъде поставен пред една симбиоза от класически и нови заплахи. Италианските и гръцките специални служби още през 1999 година на семинар в София са предупредили, че ислямският тероризъм е най-вероятната заплаха за света. Нещо повече, те са заявили, че терористичните организации имат своите мрежи, включително и на Балканите.
Районът, в който ще се разрази първата война на 21 век, предвид на интересите към него и религиозните борби там, също отдавна е обект на внимание: Каспийския регион и прилежащите райони. Още когато първите бомби падаха над Югославия, група генерали от НАТО кацна в Баку, за да разгледа намираща се наблизо военна база.Събитията на Балканите не са напълно изолирани от стратегическия замисъл за овладяване на територии, богати на нефтени залежи в съседни на Черноморско-Балканския регион зони. За това е необходим платцдарм и Балканите са удобен терен за тази цел. Не беше случайно и изтичането на информация за интереса към Шабла като място на бъдеща база за техническо разузнаване.

През 2000 година германското разузнаване БНД е отбелязало в свой доклад, че се подготвя война на религиозна основа, която ще обхване 5 страни в Каспийския регион.
Причините да не се прогнозират правилно някои събития се крият в това, че докато САЩ работят с 40-50 години напред и не само прогнозират, а насочват събитията и правят историята, китайците се осмеляват да правят прогнози за 15 години напред, европейците - за 3-4, а ние в България си гледаме върха на обувките.
Когато обвиненията за трагедията от 11 септември се хвърлят върху разузнаванията, трябва да се направи една уговорка. Трябва да е ясна разликата между добиващия информацията орган, обработващото и аналитично звено и вземащия решенията, който задейства оперативно съответни органи за противодействие. Тогава може да се окаже, че разузнаванията са си свършили работата, анализаторите са прогнозирали прехвърлянето на терористичните актове на американска територия, а веригата се е скъсала в последната си част. Освен това е рано да се правят оценки кой е виновен, когато още не е ясен извършителят. Има твръде много съмнителни моменти: от първото изявление на чуждо разузнаване - "Мосад", че това е дело на мюсюлмански екстремисти, прибързаното обвинение от САЩ, че единствено Бен Ладен е възможният мозък на атентата, наивните обяснения за една така прецизно проведена акция, "появата" на някои "доказателства" и т.н. Интересно е, че от дискутираните в САЩ около 12 версии, на второ място по интензивност е тази за вътрешноамериканска съпротива, стояща в дъното на атентатите, докато в Европа и особено в България не обърнаха внимание на други възможни версии.

Съюзническа подкрепа в граници
Каквато и вина да се стовари на службите за сигурност, не можем да не направим извода, че сътрудничеството между отделните страни, взаимното информиране, съвместните акци, не са били на високо ниво.
Въпреки демонстрираното единство от европейските съюзници, бяха дадени ясни сигнали, че те няма да допуснат да бъдат въвлечени в авантюри и това може да се дефинира като характерна предпоставка за тяхното поведение в бъдеще, при всеки по-драстичен ход на САЩ. /Най-категоричен беше канцлерът Шрьодер: "Германия не е склонна към авантюри. Не сме във война нито с държава, нито с ислямския свят". Ширак, макар и пръв да обяви солидарността на Франция със САЩ в борбата срещу тероризма, избегна употребата на думана "война", което правеше Буш. Германия беше единствената страна-партньор от НАТО със силно изявили се в парламента /Бундестага/ задръжки пред решението за предоставяне на военен контингент за операции извън райна на Съюза. В гермавския Бундестаг и сега има хора, които смятат, че военната солидарност със САЩ отива твърде далеч./
Коалицията от държави, подкрепящи операциите в Афганистан, ще издържи дотогава, докато САЩ не реши да разшири военните наказателни операции в други страни, докато не започне рязко да расте броят на цивилните жертви, докато не започне транспортирането на стотици и хиляди трупове на войници от съюзнически армии. При сблъсака на две концепции, тази на САЩ- "парите и силата решават всичко" и тази на полиническия ислям"- "всичко решава аллах", ако не настъпи корекция от американска страна, Европа едва ли винаги ще застава изцяло зад САЩ.
Това, което до този момент не се осъзнава ясно, е че не е достатъчно само сътрудничество, нужна е МЕЖДУНАРОДНА СТРАТЕГИЯ ЗА БОРБА СРЕЩУ ТЕРОРИЗМА.

Геостратегически аспекти
САЩ
Независимо от резултатите от операциите на САЩ срещу талибаните в Афганистан, вероятно ще се наложи американски въоръжени сили да бъдат дислоцирани задълго в региона. Така, паралелно с решаването на задачи срещу тероризма, се постига една от стратегическите цели на САЩ във връзка с интересите им за осигуряване достъп до нефтените залежи и намаляване влиянието на други сили в региона. Трайното настаняване на САЩ там неминуемо ще има последици върху цялостната обстановка и бъдеще на тази част от света.
Ситуацията и интересите на страните в региона създават благоприятни предпоставки за осигуряване на достъп или само подкрепа от стратегически важни за Вашингтон страни.
Афганистан предлага най-добрата възможност за продължителна геополитическа игра на САЩ срещу Русия и Китай. Той е стратегическа точка в американските планове.
Ако САЩ успеят да постигнат такава ситуация, при която Русия да бъде разпокъсана и отцепилите се републики да станат приближени на НАТО партньори, то ще могат да експлоатират огромни богатства, без да се страхуват от мощта на някогашна Русия.
Вклинявайки се между Русия и Китай, САЩ влияят върху започналия да се формира стратегически триъгълник Русия-Китай-Иран, за който вече не можем да говорим като образувание на антиамериканска основа. Оттук и очакванията за преформулиране на интересите на страните от този триъгълник.
Русия
Русия се надява, че в рамките на един западен съюз ще бъде защитена от критиките срещу действията й в Чечения. Една военна подкрепа би освободила някои затворени засега финансови източници. СБ и МВФ биха могли да отпуснат кредити или да подтикнат западни банки да инвестират в Русия.
По-силно ангажиране на Русия би я превърнало обаче в цел и обект на терористични атаки.
Москва умело се възползва от ситуацията за да изиграе хода си с напомнянето за евентуално членство на страната в НАТО. Западът е в неловко положение, но ще трябва да поеме протегнатата ръка на Русия, без да обещава невъзможното.
Русия не пропусна да направи отново заявка за по-голяма своя роля в една нова система за сигурност. Изявленията на руския президент Путин в германския Бундестаг съдържат ключови показатели за геостратегическата ориентация на Москва и бъдещата й роля:
- Европа да се утвърди като мощен и реално самостоятелен център в световната политика, ако обедини собствените си сили с руските, без да се подценява значението на отношенията Европа-САЩ;
- Справедливите критики, че живеем в остаряла система от ценности, че не сме се отърсили от стереотипите и клишетата от студената война че създадената система за сигурност не може да е успешна срещу новите заплахи, че не сме успели да създадем ефективни механизми на сътрудничество и че говорим за партньорства, а не сме се научили да се доверяваме.
- В изявлението се съдържа и важното предупреждение борбата срещу тероризма да не се превърне в борба между цивилизациите.
Неизбежно се натрапва сравнението между изявленията на Буш и Путин. Те разбира се не могат да бъдат сходни, защото излизат от различни позиции- на страна, уязвена от тероризма и от страна, предлагаща подкрепата си. Но въпреки това не може да не прави впечатление значително по-мъдрото и задълбочено изявление на Путин. А силният президент тнрябва да е в състояние именно в такива моменти да прояви подобна мъдрост и да сочи далеч в бъдещето.
Русия постепенно е изтласквана от стратегически региони, но тя не може да си позволи да загуби влияние в Кавказ. Русия е заинтересована да подкрепя усилията на Китай, Индия и други държави, насочени към формирането на многополюсен световен ред. Става въпрос за дългосрочно и разностранно стратегическо партньорство, което придобива по-голяма важност и нови измерения при създалата се ситуация след започналите военни операции в Афганистан.

Интересите на страните от Азиатския регион
В бъдещото по-тясно сътрудничество в борбата срещу тероризма страните от Азиатския регион ще изхождат все пак от своите интереси и след това от идеята за борба срещу престъплението без граници - тероризма.
Така например Китай, въпреки изострените отношения със САЩ от преди 5 месеца /по повод сблъсъка с американски разузнавателен самолет/, подкрепи САЩ, но постави условия за сътрудничество: американска подкрепа за собствената си борба срещу така наречените сепаратисти в Ксинянг, Тибет и Тайван. Във всички случаи Китай ще продължава да търси регионално лидерство и да се стреми към ролята на велика сила.
Турция като страна - член на НАТО, подкрепи САЩ, но под тероризъм тя продължава да разбира Кюрдския въпрос и е възможно да потърси по-радикални мерки срещу това безправно население под предлог че взема мерки за умиротворяване на региона. Анкара отчита, че с операциите на САЩ наизток от нея, ролята й може значително да се повиши.
Индия, съвместно със САЩ, може да подобри позициите си в противоборството с Пакистан. Очевидно отчитайки такава перспекитва, както и проблемите си с крайно ислямски групировки, действащи по западната граница и федералния щат Кашмир, получаващи помощи от Пакистан и Афганистан, и дългогодишния конфликт с Пакистан в гранични реегиони като Кашмир, Индия ЗА ПЪРВИ ПЪТ /спомнете си войната в Персийския залив/ позволи на американски въоръжени сили да ползват нейна територия.
Борбата срещу общия враг за САЩ и Иран - талибаните- може да предизвика ново пренареждане на приоритетите в замразените вече две десетилетия двустранни отношения. Нестабилността на източния съсед, религиозно-идеологическите различия /сунити-талибаните и шиити-иранците/ и не на последно място страха от бежански потоци /сега в Иран има 2 милиона бежанци от Афганистан/ карат Иран да преосмисли евентуално друго поведение спрямо САЩ.
Каква ще е съдбата на Пакистан? Зад този въпрос се крие може би един ог факторите, който ще определи по-нататъшното развитие на ситуацията в региона. Изявленията на пакистанския президент Первес Мушараф за неограничена подкрепа на САЩ са едно признание за провала на пакистанската външна политика през последните 8 години и знак за отрезвяване след дългогодишното подпомагане на талибаните във финансово, военно и икономическо отношение. Все още обаче са открити въпросите:
- Как ще реагира пакистанската армия, в която има много фундаменталисти на високи командни постове?
- Какво ще предприеме силната пакистанска тайна служба ISI, която от десетилетия работи с муджахидините?
От дълги години се дискутира "талибанизирането на Пакистан" и трябва да мине много време, за да се отстранят наслояванията. В Пакистан има пет религиозни школи, две от които са фундаменталистки / Deobandi , Wahobi /.
Саудитска Арабия, която свали нивото на отношенията си с Афганистан още през 1998 год., взе нелекото решение и три дни след Обединените арабски емирства скъса дипломатическите си връзки с режима на талибаните. Но Риад направи една съществена забележка при сегашното прекратяване на контактите: "Саудитска Арабия и в бъдеще ще стои на страната на мюсюлманите в Афганистан".
За САЩ спечелването на Саудитска Арабия за съюзник срещу талибаните може да има и една друга цена: Риад отдавна настоява за нов ангажимент на Вашингтон в Близкоизточния конфликт между Израел и палестинците. Наскоро Риад дори заплаши с ревизиране на съюзническите отношения, ако САЩ продължат да се държат встрани от този проблем. Ситуацията след 11.09. принуди САЩ да излязат от изчаквателната си позиция и да окажат силен натиск върху Шарон, което донесе първи стъпки към примирие, макар и нарушено още на следващия ден.
Нищо не би било по-фатално за американците от едно идентифициране на терористи като бен Ладен с борбата на палестинците за освобождаване на окупирани територии. Въпросът е, дали САЩ ще съдействат за продължаване на мирния процес, или ще се задоволят само с постигнатото временно примирие?
В района като цяло ще нарастне влиянието на фундаменталистите и на исляма след самолетните и ракетни атаки на САЩ и особено ако военната операция се окаже продължителна. Със сигурност ще избухнат граждански войни в много мюсюлмански държави, където държавното ръководство за да оцелее подкрепи САЩ, но настроенията на хората са противоположни.
Паралелно с известно сплотяване на мюсюлманския свят, неизбежно ще има и разцепление.


Разузнаването - пред ново и по-широко сътрудничество

Събитията от септември 2001 г и предстоящите операции само ще ускорят всестранното сътрудничество между разузнавателните служби пред глобалните проблеми и новете заплахи. В САЩ, страните от Западна Европа и в Израел още преди години се стигна до единната оценка, че новите условия и прогнозите за развитие на военнополотическите процеси изискват рязко нарастване на разузнавателното /информационно/ осигуряване във формирането на външната и вътрешна политика на изпълнителната власт. Страните-кандидатки за членство в НАТО преустроиха също своята работа и влязоха в тясно сътрудничество с разузнаванията на основните страни-членки на съюза. Унгария първа възприе принципа на западните разузнавания при намаляване числения състав на въоръжените сили да се увеличава състава на военното разузнаване. След започване на реформите във въоръжените сили личният състав на военното разузнаване на Унгария е нарастнал от 700-800 на 2000 души.
Според генерал-майор Жерар Бастианс- бивш началник на разузнавателно управление на щаба на НАТО в Европа, ключовата дума за такова сътрудничество обаче е ДОВЕРИЕ. "Доколкото разузнавачите по природа са подозрителни личности, споделянето на разузтнавателна информация с други разузнавателни организации често се възприема както да оставиш ключовете на собствената си кола на таблото", казва той.
Френският генерал Бруно Ели пък споделя, че "пълната зависимост, която води до подчинение, е недопустима". Интересно, дали това се споделя от българските политици.
"Съвременното разузнаване е многонационална дейност, но аз не съм толкова наивен, за да игнорирам факта, че националните интереси винаги ще доминират процеса на международното разузнаване.", казва генерал Жерар Бастнианс.
Въпреки всичко, генерал Бастианс е убеден привърженик на идеята за многонационално разузнаване- един вид разузнавателни картели, които са абсолютно необходими днес. Необходими, защото работим в условията на непрекъснати промени както на целите, така и на структурата за сигурност.
Изненадващо бързо събитията от 11.09. накараха разузнавателните служби да потърсят по-тясно взаимодействие. Предоставената огромна информация от руското разузнаване на САЩ е безпрецедентен случай в историята на разузнаванията.
Още първите дни след атентата американците заговориха за оптимизиране на разунавателната дейност, поискаха повече средства, отбелязаха изоставащото обучение на агентура, внедряването и използването й, а не да се разчита преобладаващо на техническото разузнаване.
Офицери от ЦРУ от резидентурата в Пакистан са споделяли: ЦРУ не е в състояние да води разузнаване тук. Нямат информационни източници. Ползват само дипломатически канали, нямат агентура.
В терористични групи действително е трудно да се проникне. Структурата на теростичните групировки е децентрилизирана. Те действат в малки затворени групи, в които съставът задълго остава постоянен, трудно в такъв екип ще проникне ново лице.
Федералната разузнавателна служба на Германия - БНД отдавна снабдява Русия с информация по Чечения и това дълго време оставаше в тайна.
Близо до китайския град Синкианг в граничната зона с Русия БНД поддържа своя засекретена подслушвателна станция. В централата на БНД са й дали името "Ланце" /копие, пика/. Москва е знаела за същата и по-рано се оценяваше, че тя работи изключително срещу Москва. Тази станция в планината Памир сега прихваща и радиосигналите на чеченските групи, обучавани в Афганистан. Освен това, оттам могат да се подслушват и предаванията на военните радиостанции на чеченците в Кавказ при подготовка и провеждане на техните операции.
Значението на това сътрудничество между разузнаванията се заключава не само в дългосрочното инвестиране в името на стратегическите интереси на Германия в Каспийския регион. То позволява Германия да е в течение на развоя на събитията в Чечения и, помагайки на руснаците, да осъществява един превантивен информационен контрол. Това я прави сигурно най-информираната западна страна за събитията в Чечения.
Използването на понятието "обмен" и то в значителен обем означава, че и от руска страна е предоставена информация, но каква точно, може само да се предполага. Най-вероятно става дума за информация, касаеща целия регион. Това означава, че германското разузнаване, а следователно и управляващите в Берлин, са наясно относно опасността от разрастване на конфликта в съседни републики и възможно образуване на група от ислямски държави, което няма да бъде в интерес и на западните сили в дългосрочен аспект.
Паралелно с посещения на генерали от НАТО и делегации на Пакта в региона на Каспийско море, Германия очевидно провежда и самостоятелни акции. Какъв дял обаче от добитата информация тя предоставя на НАТО и САЩ по линия на договорения в съюза обмен, не е ясно. Знае се само, че немците често изразяват недоволство, че САЩ не ги информират своевременно за действия и планове, които ги касаят като съюзници.
Израелските служби преживяват преход, характерен за повечето специални служби в света и наложен от настъпилите коренни промени и нарушаване баланса на силите. Сътрудничеството с чужди разузнавания се разширява, което не бе така характерно за период преди едно-две десетилетия. Това се налага както от общите заплахи за сигурността, така и от интересите на Израел и от ролята, която желае да изпълнява в бъдеще в собствения си регион и в съседни региони. Основните задачи на израелското разузнаване ще останат свързани с проблемите в Близкия Изток, но то ще се подготвя за все по-силно присъствие в Каспийския регион и Балканско-Черноморския регион. Израелските служби също имат проблеми с агентурното разузнаване и неговата ефективност.

Борбата срещу тероризма
Постоянно нараства уязвимостта на информационното общество. Възможностите терористите да манипулират компютърните и телекомуникационните системи на практика са безгранични. Немски експерти посочват, че обект на такава дейност могат да бъдат: компютрите в хранителната промишленост, като резултатът може да бъде отравяне на хранителни продукти; компютрите във финансовите институции, което може да създаде сериозни затруднения в цялата икономика; въздушния контор, където може да се предизвикат инциденти със самолети; компютърните системи във фармацевтичната промишленост при заделяне съставките за лекарствата; нарушаване управлението на енергийната система /ток, газ, нафта/, в резултат на което може да настъпи лавинообразно хаос в страната.
Използването на техниката води до промяна на целите на терористичните актове. Служител на американска разузнавателна служба казва, че с един милиард долара и 20 способни хакери е в състояние да "закрие" държавата САЩ.
Като един от най-ефективнните пътища да се спрат терористите беше признат този с прекъсване на финаносвите им източници. Тук се набива на очи очевидният двойнствен подход : На Балканите не се вслушаха в съветите на експертите още от първите дни на кризата в югославската провинция Косово- да бъдат спрени каналите за финансиране на албанските отряди и доставките на оръжия.
Когато говорим за политически прийоми за постигане на определени интереси не е без значение фактът, че САЩ предложиха на Кюрдската работническа партия, считана от тях за терористична организация, място в ръководството на нефтена компания и милиони долари финансова помощ за кюрдския народ, имайки предвид, че значителна част от тръбопровода Баку-Джейхан преминава през турската територия на Кюрдистан. /Кюрдски отряди бяха унищожили два опорни пункта на турската армия, разположени по трасето на бъдещия нефтопровод./ Кюрдската работническа партия отказа предложението, защото тя преследва политическо решение на Кюрдския проблем.
В ислямските страни не е забравено, че голяма част например от фундаменталистите- активни терористи по време на войната в Афганистан, бяха обучени от американското ЦРУ. Докато в САЩ се говореше за "ислямската опасност", американците подкрепяха чрез пакистанското разузнаване най-радикалните и най-нетолерантни от всички ислямски фундаменталисти- талибаните.
Действително, ислямските фундаменталисти представляват опасност за Запада и специално за Европа не толкова чрез тероризъм, колкото със злоупотребата с ислямската диаспора и предотвратяване интеграцията на мюсюлманите. Така биха могли да се появят културни гета, които в дългосрочен план да станат източници на социални конфликти. Поради тази причина спешно е необходимо действие от страна на политически отговорните субекти. В противен случай скоро в Европа могат да се очакват ситуации от типа "Босна".
Пример за необходимостта от сътрудничество между западни и ислямски държави в борбата срещу тероризма на ислямистите е опитът на ислямски терористични организации през 1996 година в Лондон да основат "Ислямски интернационал".
/ На малцина е известно, че вече поне пета година във водещи висши учебни заведения на армията на САЩ, в частност в Националния университет за отбрана във Вашингтон и Военно-морския колеж в Нюпорт, завършват много специфични военни професионалисти - специалисти по информационна война /по щатно разписание те се водят като infowar officers/. Друго, не по-малко могъщо ведомство - ЦРУ, вече редица години осъществява свръхсекретна програма по внедряване във всички чипове, произвеждани от американските компании за мощни компютърни системи както на територията на САЩ, така и извън нейните предели /в частност, в заводи в Югоизточна Азия/, на особени логически бомби, които при получаване на особен сигнал /например, от спътник/ могат да предизвикат нарушения в работата на тези системи или напълно да ги изведат от строя. При това, няма открити сведения за най-новите методи на водене на военни действия и въобще за принципиално новото оръжие - информационното. Отсъстват пълни данни и за мащабите на информационния тероризъм, който на практика през последните две-три години придоби вече глобален характер /има сведения за това, че някои терористични организации са получили възможност да използват за своите цели даже спътникови транспондери - канали, чрез които по принцип може да се осъществяват всякакви манипулации с информацията/.
По инициатива на МВнР на РФ Общото събрание на ООН преди време с консенсус прие резолюция с доста бюрократичното название "Постижения в сферата на информатиката и телекомуникациите в контекста на международната сигурност". Между другото, именно този документ от две страници стана формално начало за създаването на съвършено нов международно - правен режим, чийто субект ще бъдат самата информация и информационните технологии.
Задачата на първия етап е да се изработи и приеме на ниво Общо събрание на ООН документ , който би позволил за първи път съвършено ясно юридически да се определи, какво представляват информационният тероризъм и информационната престъпност, какви са допустимите мерки и методи в борбата с тях. В първоначалния проект на документа се съдържаха и други конкретни положения, като например, разработването на международно определение какво представляват информационната война и информационното оръжие. Обаче под натиска на САЩ се наложи те да бъдат смекчени: сега тази точка в резолюцията предлага ОС на ООН "да изработи основни понятия, отнасящи се към информационната сигурност, включително несанкционираната намеса или неправомерното използване на информационни и телекомуникационни системи и информационни ресурси".
На Съединените щати откровено изобщо не се харесва тази "несвоевременна", както считат в Държавния департамент, инициатива на Москва.
Целите, които преследва Русия, предложила на ООН предметно да се обсъди проблемът за информационната сигурност, са напълно прозрачни: Москва прекрасно осъзнава, че тя не само не е в състояние да настигне САЩ в областта на разработването на информационното оръжие /каквото, като цяло, представляват всички съвременни телекомуникационни системи/, но и въобще не е в състояние да участва в тази надпревара. За отбелязване е, че нейното предложение "съревнованието" веднага да се ограничи с определени рамки и бариери предизвика поддръжка не само сред
явните аутсайдери - развиващите се страни, но и сред такива държави като Франция и Германия. Никой не иска да се окаже в информационна или телекомуникационна зависимост, но и никой засега не знае как да избегне това./

Очаквани последствия в областта на въоръженията
Привържениците на проекта за противоракетен ядрен чадър, начело с президента Буш загубиха позиции. Обосноваването на нуждата от противоракетен щит със заплахи от терористи и "проблемни държави" не издържа, защото международният тероризъм познава много по-ефикасни и евтини методи, отколкото ракетите. Досегашните атентати показват, че срещу тях не помага никаква противоракетна отбрана.
Бившият президент Джими Картър нарече плановете на Буш "една смешна в технологично отношение идея, която ще разпали надпреварата в ядреното въоръжаване". Най-вероятно след събитията на 11септември САЩ ще забавят изпълнението на проекта или ще го реализират в по-ограничена форма, но едва ли ще се откажат напълно от него.
На първо място, техническите постижения тласкат все повече развитието на противоракетната отбрана от тактическо към стратегическо ниво. С това стана по-трудн да се дефинира какво е всъщност стратегическата ракетна отбрана и може ли тя да се аргументира с антитерористични мерки, както правеха САЩ. На второ място, трябва да стане ясно, че се пропуска друг фактор на несигурност, състоящ се в следното: Москва и Вашингтон разполагат с по няколко десетки хиляди ядрени бойни глави. И двете страни срещат сериозни трудности да поддържат този ядрен потенциал и сами са заинтересовани от неговото съкращаване. Защото целият Договор за ограничаване на противоракетните системи зависи от състоянието на ракетите и бойните глави. Тяхното поддържане е изключително скъпо и предполага твърде специфични познания. САЩ инвестират в тази поддръжка 5 милиарда долара годишно. Ядреният оръжеен потенциал остарява бързо, а това усложнява предвидимостта на неговото въздействие. От 1992 г. САЩ не са изпробвали ядрено оръжие, а от 1989 г. не са произвеждали ново. Докато "животът" на една ядрена бойна глава по-рано се считаше за 8 години, сега той вече е увеличен на 17 години. До 1992 год. американците бяха в състояние да изпробват до една дузина ядрени бойни глави годишно. Днес вече те нямат такава възможност и това прогресивно изнервя учените. Това безпокойство още не се е пренесло сред политиците, но сред военните среди въпросът дали в обозримо бъдеще не трябва да се възобновят ядрените опити вече не е табу. След 11септември може би в тези среди трябва да се преосмисли въпросът за ядреното оръжие и в известен смисъл трагичните събития ще изтласкат на по-заден план тази тенденция, която очертаваше опасно развитие.

Несъмнено събитията ще имат отражение и върху развитието на новата американска военна програма "Joint Vision 2010" /Революция във военното дело/.
Под понятието RMA в американските въоръжени сили разбират коренните промени в използването, оперативното командване и организационните структури на войските, които ще използват нови технологии и методи, главно в областта на информацията и комуникациите.
Като всяка нова концепция и тази за RMA има своите критици, които виждат "ахилесовата й пета" именно в опасността от влизане в компютърните мрежи, информационните банки и др. на противник, който е много по-слаб във военно отношение, но по този път може да постигне в значителна степен целите си, както показва една разработка на Университета на германския бундесвер в Мюнхен. В дискусиите по този въпрос постоянно се дава примерът, че холандски компютърни хакери са предлагали на Саддам Хюсеин по време на войната в Залива, срещу хонорар от един милион долара достъп до електронните връзки на Пентагона с американските войски в Залива. В цитираната разработка се посочва, че 60% от промоциите в американски университети, в специалностите информатика и компютърна сигурност, са на чужденци, като две трети от тях са от ислямски страни или от Индия. Затова се работи за защита на военните системи, както и на тези, които сега функционират в цивилната сфера и са застрашени от т.н. "компютърен тероризъм".
Прекаленото фокусиране на RMA върху технологичните възможности за водене на война изкривява картината на основополагащия въпрос: какви форми биха могли да възприемат бъдещите конфликти. RMA е насочена за участие в един масиран конвенционален конфликт от въоръжените сили на САЩ, съответно - НАТО, срещу въоръжени сили на други държави. Възможно е обаче структурите на бъдещите конфликти да се променят така радикално, че тази концепция да не е в състояние да постигне целта си, а именно осигуряване на надмощие на САЩ и западните държави. Още днес се очертава тенденцията за намаляване на класическите междудържавни конфликти и увеличаване на нискоинтензивните конфликти, както в рамките на една държава, така и между отделни държави. Често тези конфликти са асиметрични, тоест между редовни въоръжени сили и партизани, терористи. В тях конвенционалните военни средства /например авиация/ не са решаващи.
Със сигурност тази концепция не е универсално средство срещу различните по характер конфликти в близко бъдеще. Концентрирането на дискусията върху въздесъщия мит RMA и загубата на ориентир към други важни тенденции на развитие, може да се отрази пагубно на западната позиция в конфликтите на 21 век, смятат западноевропейските военни експерти.
Новите заплахи в света определят ускореното развитие на нови технологии във въоръжението и бойната техника и реформиране на въоръжените сили.
Паралелно на иновационните противовъздушни оръдия и управляеми противъздушни ракети, може да се очаква въвеждането на въоръжение на лазeрни системи, чието разработване е в напреднала фаза. Тъй като всички модерни ракети и снаряди притежават сложна електронна система за насочване и възпламеняване, се изледва възможността за използване на микровълнови оръжия за защита от тях.
За особените условия на комуникация на бойното поле могат да се очакват нови безжични техники за пренасяне на информация като използване на честотния обхват от 60 гигахерца и лазерните комуникации.
Нови принципи на въздействие се очакват от така наречените лъчеви оръжия. В краткосрочен до средносрочен план ще бъдат въведени на въоръжение лазерни оръжия. Те са пригодени не само за смущаване, респективно унищожаване на сензори, но и за противовъздушна отбрана срещу небронирани самолети и ракети.
Средносрочно е очакването за реализацията на високомощни микровълнови оръжия за смущения и разрушаване на електрониката на противника. Значителен потенциал има както в тяснолентовите варианти, при които високомощни пулсации се фокусират посредством антена много точно върху целта, така и в широколентовите варианти на тези оръжия.
В бъдеще ще нараства ролята на защитата от средства за масово поразяване, особено предвид на намеса в различни кризисни региони срещу непредвидим противник. От особен интерес в тази област са интегрираните системи за защита на тялото, които предпазват между другото срещу шрапнели, огън и срадства за масово поразяване. Тук се мисли и за създаване на независими от външната атмосфера системи, които запазват или сами преработват въздуха. Паралелно на това, все по-голяма роля ще има своевременното разузнаване, за да се предприемат навреме и защитни мерки.
Войната в Афганистан предоставя възможност за изпробване за първи път на нови въоръжения, за което намекна американският генерал Рихард Мйерс. Едва след войната ще може да се направят анализи за ефективността им и се набележат мерки за корекции в производството и използването им в действителни бойни условия, както бяха направени оценките за ролята на военновъздушните сили, техника и въоръжения по време на бомбардировките над Югославия.

България
Често се задава въпросът, буфер или платцдарм ще бъде България в бъдеще. Както преди събитията на 11 септември, така и сега България действително е разглеждана като платцдарм за бъдещи действия в Каспийския регион.
Както пред всички страни в света и пред България при новата стара обстановка , за която прогледнахме, се изправят редица проблеми, както във външната, така и във вътрешната политика, чието решение не търпи отлагане.
На първо място, крайно наложително е преработването на Концепцията за национална сигурност. Тя не беше съвършенна и в момента на раждането си, но политиците не послушаха експертите.
България и Балканите трябва да имат известна роля при вземане на решения, които ще дадат отражение върху съдбата им в бъдеще, а не да бъдат поставяни пред свършен факт. Досега това не беше практика. А защо да се учудваме, когато САЩ в някои случаи не питаха дори съюзниците си и вбесяваха с това някои свои приятели в централноевропейски столици.
България трябва винаги да умее да изтъргува възловото си положение и възможностите си като страна, по-доброто познаване на региона, влиянието си тук.
Предизвикателството, пред което беше изправен света, изисква и от България да води професионална външна политика. Умереност и равновесие би трябвало да са ключови думи в нея.
Мерките, които трябва да се вземат за защита от тероризма, са комплексни, но при специфичните за България условия трябва да обърнем внимание на следното:
- Присъединяването ни към усилията на световната общност, насочени към предотвратяване възникването на тероризма, а не само към защита от неговите последици;
- Прилагане на нови мерки, без механично копиране на същите от Запада, защото в български условия те не винаги са най-продуктивни и подходящи;
- Да се готвим да предотвратим или посрещнем други форми на тероризъм, тези на албанския тероризъм например, на пораждащите терористични действия етнически сблъсъци в региона;
- В практически план има и редица други неща, които подлежат на корекция: например, в цял свят се говори за увеличаване и укрепване на разузнавателните служби, докато при нас те бяха орязани. Дори правилото при намаляване на въоръжените сили рязко да нараства разузнавателната дейност, не само не се спазва тук, а се прави точно обратното.
България трябва да направи много и за своята гражданска защита. На първо място, населението трябва да има изградена способност за реакция при бедствия. На второ място, рухналата материална база трябва да се възстанови. Ние реално можем да бъдем застрашени от радиация при терористична акция срещу АЕЦ Козлодуй например, или от химическо или бактериологичско оръжие.
И не на последно място, България трябва най-после да проумее, че самолишавайки се от центрове за изследоватлеска дейност по стратегически въпроси на сигурността, която все повече служи на оперативната дейност в политиката и в органите за сигурност, тя се обрича на пасивна роля и невъзможност да сътрудничи ефективно с други държави-партньори.