ПРИНОСЪТ НА БЪЛГАРИЯ В МЕЖДУНАРОДНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО ЗА БОРБА СРЕЩУ ТЕРОРИЗМА Печат
Автор о.з.ген.Тодор Бояджиев   
Сряда, 01 Август 2001 03:03
С края на Студената война тероризмът беше обявен за враг номер едно в света, защото обявените за такива СССР и Варшавският договор не съществуваха вече. Разузнавателните служби на САЩ и Западна Европа трябваше да оправдаят, както своето съществуване, така и искането за постоянно нарастване на бюджетите им. ЦРУ не само устоя на силния натиск от Конгреса за сиване на дейността му, но успя да увеличи бюджета си с почти 10%. Ключът, който използва ръководството на ЦРУ, беше твърдението, че на мястото на един Съветски съюз са се появили много независими държави, че ЦРУ няма подготвени кадри с грузински, арменски и т.н. езици и най-вече - нарастващата опасност от международния тероризъм. Тази постановка беше приета и в много други държави, включително у нас.
       Терористичните нападения върху Ню Йорк и Вашингтон от 11септември показаха, че в изказаните по-горе тези е имало много риторика и малко същност. Фактът, че терористичните актове се случиха, беше фиаско не само за американската, а за всички специални служби, защото остана незабелязана подготовката за операция с такова високо ниво на съгласуваност, логистика и участие на десетки хора.
       В реакцията, която последва събитията, има няколко объркани подхода.
       Първо: Тероризмът днес се идентифицира с Осама бен Ладен и "Ал Каида". Налагащото се мнение, че с ударите срещу бен Ладен и неговата организация ще се унищожи едва ли не тероризмът, според мен е далече от реалностите. Черният интернационал на тероризма се обединява от много години. Ще приведа следния пример. В края на 1990 г. по линия на все още действащото българско разузнаване и контраразузнаване бе получен сигнал, че на територията на България се готви терористичен акт срещу представителство на една от великите сили. Добитата информация показа пъстър състав на терористичната група : японец, филипинец, палестинец, арабин, финансирани с пари от Латинска Америка. В тази операция имаха отношение няколко терористични организации от различни части на света. Така България стана инициатор на една от първите практически акции за международно сътрудничество в борбата срещу международния тероризъм. По същото това време Осама бен Ладен не беше днешната фигура в международния тероризъм, в този момент той биваше създаван.
       Второ: Заслужават сериозно внимание някои факти, появили се в публичното пространство в дните след терористичните нападения над Световния търговски център и Пентагона. Една от основните следи, по която работи ФБР, засега с малък успех, е промяната в интереса към акциите на United Airlines, American Airlines и на някои от големите застрахователни компании в месеца преди 11 септември. По конкретни данни усредненият брой на заявките за покупка на определени пакети от акции преди терористичните атаки е 110 - 220. На 10 септември той скача на 2800. Това води до извода, че операцията е имала определена финансова рамка. Имало е сили, които са очаквали срива на акциите на тези компании на борсата и в резултат на изпреварващата информация са можели да нанесат изключителен финансов удар. Едва ли това е бил само Осама бен Ладен, въпреки нуждата му от нови пари, за да поддържа Ал Кайда. По всяка вероятност в случая има доста по-широка съпричастност, продиктувана от финансови интереси.
       Трето: Ответната реакция на САЩ беше предвидима, но обърнатата последователност на действията не съответства на една сериозна позиция за борба срещу световния тероризъм. Хранителната среда на тероризма десетилетия наред е двойният политически стандарт, прилаган към по същество близки по характер явления. Някъде се считат за реакция срещу тероризма, макар че са висока степен на държавен тероризъм, другаде се прави опит да се подценяват. С края на Студената война този подход не е изживян. Няма ясна и общоприета дефиниция на понятието "тероризъм" и на формите и средствата за борба с него. Неотдавна на среща на парламентаристи в Букурещ по въпросите на гражданския контрол над специалните служби американски полковник в оставка, представен като специалист по Балканите, се опита да убеди присъстващите, че се изкарва извън реални пропорции отношението към албанските борци за правата на албанското малцинство и че няма повод да се постави знак за равенство между АОК и тероризма. Очевидно двойният стандарт продължава да съществува.
       Борбата срещу международният тероризъм изисква на първо място политическа воля за приемане на общи стандарти и позиция спрямо него. Изключителна роля в този процес има ООН. За съжаление, като организация тя е силно обезличена по отношение на обсъждания кръг проблеми. Вероятно има основание изложеното на тази конференция мнение, че е нужна специална сесия на ООН по въпросите на борбата с тероризма. Самият Кофи Анан още на 18.11.1999 г. изрази категорично становище, че борбата срещу тероризма не може да се води с неговите собствени методи, с насилие и терор върху невинни граждани. Подобни съображения обаче не наблюдаваме в ответната реакция на САЩ, последвала ударите от 11 септември. Второ: Икономическа воля тероризмът да бъде лишен от финансова база. Трето: правно, полицейско и разузнавателно сътрудничество. Четвърто: Военна реакция. В случая може би поради човешките измерения на трагедията американците бяха изкушени да тръгнат отзад напред, прилагайки груба, недозирана и неточно адресирана военна сила.
       В новосъздалата се ситуация естествено възниква и въпросът за ролята на специалните служби. Повече от всякога се усеща нуждата от създаване на международна разузнавателна общност и дефинирне на общия знаменател на взаимния интерес. Разузнавателната служба е национална институция и трябва да отстоява националната политика, но когато става дума за тероризъм и за опасност за цивилизацията, за човечеството, потребността от сътрудничество е несъмнена. През последните десет години България има конкретен принос в тази посока. Със залавянето на участниците в групата Баадер-Майнхоф на Златни пясъци по сигнал и с участието на българското контраразузнаване беше пречупен гръбнакът на левия екстремизъм в Германия. В периода, когато България беше активен член на Варшавския договор българският външен министър и държавата подписаха първия международен държавен договор за сътрудничество в областта на борбата с тероризма с Република Австрия. Вярно е, че Австрия не е член на НАТО, тя е неутрална държава, но ние създадохме прецедент като държава-членка на Варшавския договор. Това показва, че в исторически план сме оценявали опасността от тероризма. През април 1992 г. по българска инициатива под патронжа на тогавашния президент Жельо Желев в София се събраха двадесет и девет представители на разузнавателни служби в света, за да обсъждат бъдещата си работа след края на Студената война. На 51-та сесия на Генералната асамблея на Общото събрание на ООН, в деня на убийството на български министър-председател /Андрей Луканов - 2.10.1996 г. - бел.ред./ - политически акт на терор на най-високо ниво, трябваше да говори българският външен министър Георги Пирински. За първи път той постави въпроса за необходимостта от международен обмен на разузнавателна информация. Всичко това показва, че България има ясна и последователна позиция по отношение на международното сътрудничество в борбата срещу тероризма. Поради това буди недоумение фактът, че днешният политически елит на България говори за догонваща позиция на страната. В предстоящите две години, през които България ще бъде непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, имаме възможност да генерираме нови инициативи, базирани на натрупания вече в годините опит.
       Събитията от 11 септември в САЩ, проектирани в национален план, показаха ясно, че България се нуждае от ефективни разузнавателни и контраразузнавателни служби. Защото опасността няма да изчезне с ликвидирането на Осама бен Ладен. Имаме ли от какво да се плашим? Считам въпроса за риторичен. В момента повече от сто млади хора, български граждани, но от турския етнос, се обучават в различни религиозни училища някъде в Близкия Изток . Те ще се върнат в България и вероятно, за разлика от голямата част от турския етнос и от политическата партия, която защитава интересите на това население, няма да стоят на същите позиции, а ще бъдат на позициите на радикалния ислямизъм и фундаментализъм.
       Анализатори - политолози, социолози, журналисти и пр., се опитват да дадат определение на случващото се след 11 септември. Едно от многото е "война между цивилизациите или религиите". Тероризмът и цивилизацията обаче са противоположни понятия. Тероризмът е многорасов, многонационален, той е глобален.