РАНО ОБЯВИХМЕ КРАЯ НА СТУДЕНАТА ВОЙНА Печат
Автор Николай Слатински   
Сряда, 01 Август 2001 03:06
Ударите срещу САЩ на 11 септември не само запратиха света в дългосрочна нестабилност и растяща несигурност, не само промениха шоково парадигмата на международните отношения, но и отприщиха порой от публикации на Запад, на Изток и у нас, в които сякаш всичко, което можеше да се каже, бе казано. Аз ще прибавя само някои свои мисли, които ми се стурват съществени без да имат претенция за изчерпателност.
       Първо, ние обявихме за приключила Студената война. Но навярно свършекът й не е еднократен акт, а процес, по-продължителен отколкото си мислим и ни се иска. За стовековната съзнателна човешка история 15 години и 15 минути са миг. Може би както двата близнака на Световния търговски център рухнаха в продължение на 15 минути, така и двата близнака на студената война - СССР и САЩ ще последват един друг в течение на 15 години… Това не значи,че САЩ ще споделят буквално съдбата на Съветския съюз. Но защо не предположим, че след ударите те ще изживеят време на шок, превъзбуда, злост и опит да продължат по старому, а сетне ще се принудят да променят битието и съзнанието си, да престанат да бъдат същите - единствената суперсила, която моделира света по свой образ, подобие и интерес, а ще трябва да се учат - с насинено лице и поругана чест - да живеят в много по-демократичен и по-плуралистичен свят.
       Майкъл Манделбаум бе оприличил Студената война на схватка между двама борци сумо, които правят един срещу друг ритуални движения, блъскат се и се скопчват, но не се бият истински - додето единият не бъде избутан накрая от татамито. А дали докато победителят е обирал овациите, изигравайки танца на триумфа, и се е разтривал със стърготини ли, талаш ли, не е усетил с фатално закъснение, че това не са били стърготини и талаш, а бял прах със спори от синя пъпка или едра шарка - ако не в клиничния, то в геополитическия смисъл, като по-важното е, че и при двата той няма нужната имунна защитна система…
       Второ, не вярвам в силата, в удара за удар, в зъба за зъб. Не само защото Ганди бе казал, че ако светът тръгне по пътя Око за Око, ще ослепее. Акцията на англо-саксонските ескадрили, армади и армии ще е слабо ефективна, защото не лекува причините, а реагира първосигнално на следствията. Тероризмът не е причина, а следствие; не е цел, а средство. Не съм убеден, че държавният тероризъм е по-добър и справедлив от индивидуалния, политическия или религиозния. Дори високотехнологична, това е сопа, бухалка, /голям чук според Д.Ръмсфелд/ - като при кроманьонеца, и още по-безпощадно убива деца и невинни хора.
       Трето, това не е нашата война. Не наши самолетоносачи кръстосват Персийския залив, не наши са базите, осеяли Арабския полуостров, не наша е сляпата и непроменима подкрепа за Израел в битката му с един от народите-мъченици /палестинския/, не ние се пресищаме от блага като част от Златния милиард. Вече веднаж през 1941г. обявихме "символична" война и я заплатихме с хиляди жертви. А сега си имаме и АЕЦ…
       Четвърто, няма разумен отговор защо бе нужно да се поведе унищожителна война срещу един обречен, маргинален и изпаднал в изолация режим като талибанския - да го обстрелваш с крилати ракети, докато не консолидираш поне 900 млн. от 1-милиардния ислямски свят срещу себе си. Това ли е най-ретроградният режим и по какво той се отличава в отношението си към инакомислещия от да речем режима в Саудитска Арабия?
       Пето, съжалявам за убитите и ранените при ударите американци, за техните семейства и близки, но не мога да кажа същото за Америка. Тя досега не бе удряна, тя удряше; не бе насилвана - тя насилваше; не бе плакала - тя разплакваше…
       Шесто, фокусът се измести от Балканите, което не значи че фокусът на НАТО "Необходима жътва" мина. Оценката за него е очевидна - акция по събиране на старо желязо. Балансирането по ръба на пропастта в Македония продължава. АОК - АНО, -АНА и прочие талиАЛбански организации са котило на вчерашни муджахидини, днешни терористи и утрешни осамабенладеновци. Очакваме оценката за тези "борци за свобода" да се промени. Но САЩ трудно ще направят това, защото в своя политически, политоложки естаблишмънт много трудно усвояват предупрежденията от променената парадигма на световните отношения. И днес, след 11 септември, те наричат бомбардировките "хуманитарни", продължават да делят фанатиците-талибани на фундаменталисти и умерени, така както по-рано деляха бандитите на лоши и добри, на свои и наши и пр.
       Седмо, Балканите изпаднаха в периферията на американските стратегически интереси. Но това стана не след 11септември, а още в предизборната кампания на Буш-младши. След атентатите срещу Световния търговски център и Пентагона обаче Балканите бяха практически забравени в големите бели къщи във Вашингтон. Ние не можем да претендираме, че можем да променим начините на действие на Америка. Но съм убеден, че Балканите могат да спечелят, ако американското мислене и действия се променят. Те може да се окажат лакмусът, който да покаже,че такава промяна е настъпила.
       Осмо, за Америка е крайно време да осъзнае, че което е добро за света, е добро за нея, но обратното не винаги е вярно. Един по-справедлив, по-хуманен световен ред не би навредил на Америка да заживее по-зряло и по-честно, да се излекува от арогантността /на силата/ и инфалтилността /на емоциите/ си. А Западът като цяло би трябвало да проумее, че ако продължава да налага със сила световния ред, който е удобен за него, това ще доведе до мрачните прогнози за неговия залез - по-страшен и необратим, отколкото го вещаеше мрачният мъдрец Шпенглер.
       Ние се нуждаем от промяна и подмяна на съществуващите глобални институции. Много от тях вече не вършат работа или защото са маргинализирани като ООН, или защото са се превърнали в агенции, обслужващи американските интереси като МВФ. Самият Съвет за сигурност към ООН не работи ефективно в състав от 5 постоянни страни-членки и все по-сериозно звучи въпросът дали трябва да бъдат точно тези страни. Светът се нуждае от нови институции, нови форуми, на които да дискутира и да търси решение на своите неотложни проблеми. Неизбежно е да има нов световен ред, но намирането му може да стане чрез бунт отдолу или чрез съзнателна дейност на тези, на които е поверена съдбата на човечеството. Той минава обаче през нов световен дневен ред. Той трябва да постави на една маса богатите и бедните, силните и слабите, демократичните и недемократичните, щастливите и нещастните. Не може един Златен милиард да изпомпва от останалите пари, здраве, бъдеще. Преговорите трябва да формулират основните интереси и на едните, и на другите, защото сме всички в една лодка. Да си дадем сметка,че няма бързо разрешение на проблемите; да търсим мирно разрешение, да спрем да унищожаваме невъзстановимите природни ресурси. Златният милиард трябва свикне с мисълта ,че е неизбежно да заделя 3-5% от своя брутен продукт за подобряване участта на останалите 5 млрд. Гонитбата на икономически ръст, бясната конкуренция, безчовечността на пазара към по-слабия трябва да намерят своите социални корективи чрез друг модел - по-социален, хуманен и търпим. Той ще е сходен с идеята на модела за устойчиво развитие, при което не се потребява повече от това, което може да се създаде.
       В заключение ще се изразя с езика на математиката: светът е стигнал до точката на бифоркация, т.е. всяка една система или започва да деградира докато окончателно не прекрати своето съществуване, или мобилизира всичките си материални ресурси, за да се престрои в ново по-качествено и разумно състояние.