БЪЛГАРИЯ И СЪВЕТЪТ ЗА СИГУРНОСТ НА ООН Печат
Автор Иван Гарвалов   
Сряда, 01 Август 2001 03:00
Република България бе избрана за трети път в 46 годишната си история като членка на ООН за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Това е безпорно голям успех за Република България и за българската дипломация. Защо?
       Наложи се да се води широка активна дипломатическа кампания сред страните-членки на ООН, за да се осигури избирането ни. България има добър имидж в ООН със своето активно участие през тези 46 години в различни области на дейността на ООН. Показала се е като държава, на която може да се разчита, защото се придържа към устава на ООН, към неговите принципи.
       След промяната през 1989 г. България решително тръгна по пътя на демократизиране на българското общество във всички области. Възстановяване правата на българските турци- особено добре прието от ислямските държави в ООН, подръжката на България и участие в многонационалните сили във войната в Персийския залив през 1991 год. показа новия облик на България.
       Република България най-активно участва в обсъжданията на големите проблеми на ООН. Инициаторка е била на редица резолюции на Общото събрание на ООН / и неговите органи/ в областта на деколонизацията, правата на човека, международното икономическо сътрудничество, международната сигурност, защитата интересите на малките държави и др. Български представители взеха най-дейно участие в изработването на основни международни конвенции по правата на човека- двата пакта за граждански и политически, за икономически социални и културни права, за премахване на расовата дискриминация, за правата на жените, децата и за забрана на мъченията.
       Български представители са били избирани на ръководни постове в органите на ООН:
       1. Председател на Общото събрание - през 1992 год.
       2. Председатели на :
       - Първи комитет на Общото събрание на ООН /Международна сигурност и разоръжаване;
       - Трети комитет /Права на човека/;
       - Комисията по правата на човека;
       - Социалния комитет на ИКОСОС;
       - Комитета за неупотреба на сила в международните отношения;
       - Комитета за премахване на расовата дискриминация.
       3. В ръководството на:
       - Конференцията по морско право;
       - Комисията по международно право.
       4. Подпредседатели и докладчици на Комитети, ръководители на работни групи по отделни проблеми и др.


      България вече беше два пъти непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН: 1966-1967 год. и 1986-1987 год. Първият път в центъра на събитията беше войната между Израел и арабските страни, а вторият път- войната между Ирак и Иран, както и всички други проблеми на сигурността през тези два периода.
      В ООН България е водила редица важни преговори за установяване на дипломатически отношения с известен брой страни. Първите и най-важни контакти и преговори за възстановяване на отношенията с държавата Израел се проведоха между български и израелски допломатически представители, под ръководството на българския и израелския външни министри / 1986, 1987, 1988 год./.
       По основни въпроси България е била сред ведущите държави в ООН.
       Редица български кариерни дипломати са оставили отлично впечатление с работата си в ООН и получиха високото признание на междунардните чиновници и на свои колеги-дипломати от други държави.
       Ето защо е неправилно да се правят опити да се персонифицира избора на България, да се свързва само с една определена политическа сила.
       Кое даваше основания за известна тревога, че изборът на България за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, няма да е лек. Все пак в ООН членуват 189 държави. Европа и европейските атлантически структури и приоритети не са определящи за ООН. Да се твърди това е съвсем неоснователно. Държавите от Азия, Африка, Латинска Америка имат други приоритети. Не е и конкуренцията на Беларус. Една трезва оценка не можеше в никакъв случай да подскаже, че Беларус би могла да бъде такава заплаха за избора на България. Другаде трябва да се търсят причини, ако това си заслужава. Да се анализират действията на предишното правителство на България. През последните години Република България като че ли съзнателно намали равнището на установените от толкова години отлични отношения с арабските страни. Имаше смущаващо отношение спрямо Палестинската автономия. Добре, че сегашното правителство успешно възстановява връзките с палестинците. Също и спрямо редица важни американски държави в ООН Република България гласува по някои въпроси заедно със западните държави, ро различно от арабските и други държави. Самият факт, че 53 държави не са подкрепили България при гласуването за Съвета за сигурност и че 120 е най-малката бройка гласове за избраните- говори именно за това.
       Резултатите от гласуването за непостоянни членове на Съвета за сигерност са: 178 гласували, избрани- Гвинея-173, Камерун-172, Сирия-160, Мексико /на втори тур/ -138 и България /на първи тур/ - 120.
       За сравнение: когато България беше избрана в Съвета за сигурност за периода 1986-1987 год., тя беше втора по брой на получените гласове, повече от получените сега. А тогава беше тежък период за България . Срещу нея се водеше организирана кампания, заради проблема с така наречения Възродителен процес.
       Не приемам анализа на един български коментатор, че България щяла да бъде гарнитура към Сирия! И че гласът на Сирия щял да тежи повече, от този на България. И двете страни са непостоянни членки. Тоест, нямат право на вето. Ако Сирия гласува различно от България, то важността на гласа й ще се заключава в това, дали той е бил на страната на мнозинството в Съвета за сигурност, или не. Република България безспорно няма да има основания, съобразно с водената външна политика, да гласува различно от САЩ, Великобритания и Франция- трите постоянни члена на Съвета. Всичко зависи от активността на българските представители, от способността им да разясняват и излагат най-убедително българската политика.
       Съветът за сигурност е най-важният орган на ООН, призван по Устава да се занимава с въпросите на поддържането на международния мир и сигурност /член 23, т.1/, докато резалюциите на Общото събрание на ООН са плепоръки /член 10/.
       Целите са: мирно уреждане на споровете /глава Шеста от Устава/, действия в случай на заплахи срещу мира, нарушения на мира и актове на агресия /глава Седма/, регионални съглашения /глава Осма/.
       Компетенциите му са: главна отговорност за поддържане на международния мир исигурност; страните във всеки спор трябва преди всичко да потърсят разрешаването му чрез преговори- член 33; ако СС реши, че спорът застрашава международния мир и сигурността, той решава да действа по член 36- да препоръча подхозящи процедури за решаването; СС определя съществуването на всяка заплаха срещу мира, нарушение на мира или акт на агресия и прави препоръки или решава какви мерки да се вземат съгласно член 41 и член 42 на Устава; сред мерките са употреба на сила, мироопазващи и мероподдържащи операции.
       Регионалните съглашения: такива споразумения и органи не противоречат на Устава, ако са съвместими с целите и принципите на ООН, обаче, никакви принудителни мерки не могат да бъдат предприети въз основа на регионални споразумения или от регионални органи без разрешение от Съвета за сигурност!


      Какво е необходимо за едно добро представяне в Съвета за сигурност?
       Като съдя по нашия опит, трябва един много добър екип от кариерни дипломети, които да познават в дълбочина и детайли проблемите, с които се занимава СС, да познават потенциалните конфликти, които могат да предизвикат нарушение на международната сигурност, да познават главната тематика на ООН, да са компетентни по организацията и работата на ООН и СС, да умеят да водят неофициални разговори и консултации със своите партньори в СС от другите членки, да водят преговори, да участват компетентно в изработването на проекти по дадени въпроси, да са активни контактьори с други представители на членките на ООН. Към никоя членка на ООН не може да се проявява преднамерено, политизирано отношение. За българските представители в СС, членките на ООН са равнопоставени, така както е по Устава на ООН.
       Екипът ни в СС от 1986 -1987 год. беше точно такъв.
       Връзката с МВнР трябва да бъде максимално действена и ефективна. В Министерството трябва да има изграден широк екип от възможно най-добри специалисти по въпросите не само на дневния ред на СС, но и на ОС и на другите главни органи на ООН.
      Как се работи в Съвета за сигурност?
       При възникнал проблем се провеждат неофициални консултации на СС, с оглед обсъждането на проблема и договаряне, какво действие трябва да предприеме СС.
       Най-активно трябва да е участието при неофициалните съгласувания за изработване на решение на СС.
       Сега не се провеждат открити дебати по разглеждани от СС въпроси.
       Преди се провеждаха открити дебати с участието на много държави-членки извън Съвета за сигурност, плюс членките на СС, което бе правилото. Има го в Устава-член 31. Това е демократчният начин за обсъждане на проблемите- да се чуят държавите-членки.
       СС има и своите комитети- по санкциите и др. В тях членовете на СС вземат най-дейно участие.
       Членовете на СС поддържат контакти с онези държави-членки на ООН, които са страни по даден конфликт.
       Членовете на СС поддържат постоянен контакт с председателите на регионалните групи и най-влиятелните държави-членки на ООН, които са извън СС.
       Ежедневен контакт се поддържа и с Генералния секретар на ООН, замествника му по въпросите на СС, други ръководни висши служители на Секретариата на ООН.
       За българската делегация е особено необходимо да установи най-дейно сътрудничество с всички останали членки на СС, особено с петте постоянни членове на СС.
       Работата на СС е много напрегната. Няма разлика между ден и нощ. Щом се свика извънредно или срочно заседание, консултациите започват веднага. Те могат да траят и до късно през нощта, а в доста случаи и цялата нощ, на другия ден и така нататък. /Войната за освобождение на Бангладеш- 1972 год., Кипърската криза-1974 год., проблемите на деколонизацията- Гвиня, Бисау, Ангола, Мозамбик, Южна Родезия, Намибия- през седемдесетте години, Гренада- 1982 год. и др. /
       Популярността на България е естествена. Всеки я търси и иска да знае какво се прави в СС. Търси се информация, предоставя се информация, разискват се проблеми, процедури, уреждат се важни срещи, провеждат се важни двустранни и многостранни срещи и преговори, предоставя се важна, необявена публично информация.
       Същевременно тази популярност е много задължаваща. Как се подходжа към партньорите, другите членки на ООН, каква информация им се дава за неофициалната работа на СС, доколко, как се влияе- доколкото това е възможно- върху позициите на други страни, за да се склонят към общоприемливо решение. Тук справедливо възниква въпросът, може ли една малка страна като България да бъде независима в СС?


       Проблеми пред Съвета за сигурност
       СС трябва да преустрои виждането си за света. Войната срещу международния тероризъм е нещо ново за СС и изобщо за ООН. На преден план излизат задачите за ограничаване и решаване на етнически и религиозни конфликти, вече избухнали в насилие и войни- Косово, Чечня, Македония, Северна Ирландия, Баските, Кипър, Израело-палестинския конфликт, войните в Централна Африка, геноцидът.
       Съществено значение придобиват предварителните мерки за непозволяване на конфликти да избухнат във враждебни действия.
       Грубите и масови нарушения на правата на човека, пораждащи конфликти и непредвидими последствия също е нещо ново за СС.
       Друго ново предизвикателство е диспаритетът между богати и бедни държави в ООН, което поражда конфликти, противоречия, противопоставяне, вражда.
       Необходимо е истинско поддържане на международния мир и сигурност, без прилагането на двойни стандарти. Също така- ново поведение на петте постоянни членове на СС по основните проблеми- постигане на единодушие между тях с оглед превръщане наООн в истиски ефективна организаця.
       Практиката показва, че са необходими нов тип операции по поддържане на мира и особено- по възстановяване на мира.
       Възниква въпросът за нов начин и ефективна процедура за съдене на престъпления против човечеството. Нов тип международен трибунал с обща юрисдикция и компетенция за преследване и осъждане на всички видоне престъпления против човечеството.
       Необходимо е подтикване на ООН към бързо преустройство, съобразяване с реалностите на 21 век: разширяване състава на СС- нови постоянни членове- преустройство на Устава за компетенцията на СС, за да може вече да разглежда и проблеми на грубите и масови нарушения на правата на човека, диспаритета между бедните и богати държави, икономическия колапс на известен брой държави-членки като предпоставка за дестабилизация в международните отношения.
       Необходимо е осигуряване на точното и пълно изпълнение на СС от всички държави-членки на ООН.