ВЪНШНАТА НИ ПОЛИТИКА, АКО ДВИЖЕНИЕТО СИМЕОН ВТОРИ СПЕЧЕЛИ Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 01 Февруари 2001 03:00
Ще претърпи ли промени външната ни политика, ако Движението Симеон Втори спечели значимо мнозинство, позволяващо му сформиране на коалиция и участие в управлението?
Предварително трябва да се направи уговорката, че е още рано за такива практически ориентирани прогнози, тъй като след еуфорията очакванията доста ще се поохладят и изборният резултат ще е много далеч от съобщенията след допитванията до населението днес, а и самата регистрация може да бъде осуетена.


Но ако все пак Движението Симеон Втори влезе в управлението, то може да се очаква следното:

Основната констатация е, че външната политика, както се вижда и от обръщението на Симеон Втори, не е приоритет в програма, доколкото има завършена такава. Акцентът е поставен с право другаде, откъдето и се очаква подкрепата на избирателя. Освен това, съдейки от положителната оценка за външната политика на управляващите, дадена в изявлението на Симеон Втори, е логично да не очакваме някакви сериозни промени.

Въпреки това, може обаче да се говори за по-различни нюанси във външната политика на управление с участието на царя.

  • Една от главните му задачи очевидно ще бъде продължаване на интеграционния процес, но с преследване на по-прагматични цели в очакващия ни продължителен преход към ЕС. В привличането на чужди инвестиции вероятно Симеон Втори ще прояви най-голяма активност, а сигурно има вече свои схеми и договорки с някои европейски среди.

  • Отношенията с НАТО ще останат в известен смисъл на по-заден план. България активно ще продължи изпълнението на "Партньорство за мир" и ще търси допълнителни възможоности за сигурност в рамките на ЕАСП. Но акцентът вероятно ще бъде върху реалния български интерес, върху практическата подготовка за членство и по-нататъшното изграждане на българската армия и възвръщане достойнството на военослужащия, което се доближава повече до разбиранията и вижданията на царя.

  • Симеон Втори ще търси вероятно нов, по-позитивен тон на отношенията с Русия, активизиране на икономическото сътрудничество, отстраняване на някои пречки в него, възвръщане на част от пазарите.

  • Много възможно е Симеон Втори да се възползува от връзките си с монарси от други реегиони извън Европа, което да активизира външноикономическите и политически връзки на България, занемарени през последните години.

Ако събитията на Балканите вземат негативен обрат /Косово-Македония-БиХ/, който и да е на власт, няма да има особени шансове за налагане на някаква много по-различна политика, освен тази на международната общност спрямо горещите части от региона. Може обаче да възникнат ситуации, при които да се налага вземането на неблагоприятни за България и региона решения. Тогава би имало известно значение, как външната ни политика защищава интересите ни и доколко средите на Симеон Втори в Западна Европа ще се различават в мнението си от политиците и държавниците , които ще искат да наложат определени решения на Балканите.

И накрая, болният за всички кандидати за властта въпрос- кадровият: в обкръжението на Симеон Втори няма международници. Сигурно и на това се дължи фактът, че все още не е ясно, какво предлага той в тази важна са България сфера. Това поражда обаче въпроси в международниците и ако беше го направил, щеше да получи по-ясна подкрепа от някои от тях.

Дори и да са му натрапени някои имена, Симеон Втори не може да не си дава сметка, че би имал успех, само ако не се дискредитира с личности, доказали своята нерационална роля във външната политика. /Вече има примери на отдръпване само при споменаване името на Стоян Ганев. Изборът на човека, който обезкърви българската дипломация през 1992 г. определено ще бъде грешен сигнал не само за кадровите дипломати, но и за основните политически сили. Да не забравяме, че СДС "отлюспи" пазарджиклията, докато БСП не може да забрави сигурно изцепките на Стоян Ганев и Филип Димитров по отношение на Русия или арабския свят./

Привличането на българи от чужбина би имало повече стойност във вътрешноикономическите сфери. Жалко ще бъде, ако сивият кадрови поток, който заля дипломацията при днешните управляващи се повтори от друга посока- пожелалите да влязат в нея с помощта на царя, преследвайки лични интереси, а не тези на България.