НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ, ОБЕЗПЕЧАВАЩА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ПРАКТИКА- ОСНОВНО ИЗИСКВАНЕ... Печат
Автор Симеон Николов   
Четвъртък, 01 Март 2001 03:00

 НАУЧНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ, ОБЕЗПЕЧАВАЩА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКАТА ПРАКТИКА- ОСНОВНО ИЗИСКВАНЕ ЗА ДОКТРИНАТА НА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА 

За да постигне стратегическите си цели, да утвъри залегналите в основата й принципи и да изпълни с реално съдържание приоритетите си, българската външна политика трябва да може да се опре на:
- стабилно демократично вътрешнополитическо развитие, което вече е постигнато, и на стабилно икономическо развитие на базата на свободното пазарно стопанство;
- модели на политика в ситуации, при които би се създала неблагоприятна за България външнополитическа среда;


- способност да намира нови форми и подходи на външнополитическо поведение при формирането на практиката на външната политика;

- вътрешен творчески потенциал за една нова активност във външнополитическата дейност, извеждаща България в позиция на търсен, необходим и надежден партньор, умеещ да защищава успешно своите интереси;

- силна научна база, разработваща проблемите на международните отношения в перспектива, способна както да улови основните тенденции в глобален мащаб, така и да намира оптимални многовариантни решения в сложната проблематика в регионален мащаб;

- постоянно усъвършенствуващ се външнополитически апарат;

- добре функционираща координация между всички ведомства, реализиращи външнополитическия курс.

Откритостта във външнополитическия процес изисква също постоянно развитие на принципите на демокрацията чрез:

- информиране на обществеността за външнополитическата активност на правителството, търсене на национален консенсус и обществена подкрепата за реализация на външнополитическите мероприятия;

- еднопосочност на усилията на политическите сили във външнополитическата им дейност по въпроси, касаещи националните интереси и стратегията на страната;

- привличане на широк кръг от експерти и всички участници във външнополитическия процес при разработването на важни външнополитически и търсенето на нови варианти на оптимални външнополитически решения.

България е една от малкото или почти единствената страна, която все още няма изградени структури и механизми, обезпечаващи в стратегически план с научен продукт външнополитическите органи. Това не може да бъде оправдано с периода на прехода, защото другите източноевропейски страни отдавна направиха необходимото, за да отговорят на изискванията на времето, отчитайки изключителната важност на научните изследвания във външнополитическата и външноикономическата области.

Проучването на световната практика показва, че формиращите и провеждащите външната политика органи на една страна ползват активно научния продукт на институти, изследователски центрове и др., които по своята принадлежност, финансиране, функциониране и задачи могат да бъдат групирани както следва:

  1. Институти и центрове към МВнР, МО и Парламента

  2. Университетски институти, работещи по задания на съответните държавни или парламентарни органи

  3. Независими институти и изследователски центрове

  4. Международни институти за стратегически изследвания

Общите характеристики на тези институти и центрове, работещи по външнополитически теми, са следните:

1. Дългосрочен, стратегически характер на изследванията. Програмите им показват такива до 2030/2050-та година.

2. Болшинството от тях, към чието използване се ориентират външнополитическите органи на държавата, са независими, надпартийни институти.

3. Всички поддържат широки международни контакти и често се използват за оказване на въздействие и защита на интересите на съответната държава.
4. Повечето от тези институти и центрове организират обучението и усъвършенстването на политическия и държавен елит
5. Всички имат активна издателска дейност
6. Рязко нараства броят на научните институти и изследователски центрове, работещи в областта на външната политика, което се обяснява и с развитието на международната обстановка, промените в света и отделни региони и, разбира се, със значението на научния продукт при формиране на външната политика и политиката на сигурност днес.


I. Институти и центрове към МВнР, МО или Парламента
Макар и по-малко на брой, такива институти или центрове съчетават възможностите на ведомството и научните среди.
В Китай институти за международни изследвания има както към МВнР, така и към МО и към Правителството.
През 1995 г. в Турция бе създаден Център за стратегически изследвания към МВнР. Главната му цел е изготвяне на ситуационни анализи по приоритетните проблеми на турската външна политика до края на века и перспективни анализи за периода до 2030/2050 г. Това не изключва практиката на задания към други научни организации извън системата на МВнР. В управителния съвет са включени действащи и бивши посланици, изявени научни дейци , запасни генерали. Центърът има собствена издателска дейност.
Подобен център съществува и в Израел.
В Иран пък институтът за политически и международни проучвания се явява като мост между МВнР и университетските среди. Ръководи се от зам.министър на външните работи и се счита за "мозъчния тръст" на МВнР.Освен с извършване на стратегически проучвания, институтът се използва и за квалификационна дейност: той определя компетентността на дипломатите при повишаването им в ранг, част от което е разработването на научно-приложна тема.
Институт за международни отношения функционира и към Департамента по външните работи в ЮАР, Претория.
Тук умишлено се цитират примери за страни от различни континенти, без да се прави опит за изчерпателност.

 

II. Независими институти и изследователски центрове
Тази група научни институти, работеща за външнополитическите ведомства и органи, е най-голямата. Определяща тенденция напоследък е постепенното оттегляне от използваната доскоро класическа схема на задания към университетите в страната и пренасочването им именно към такива независими институти и центрове. Тук се срещат няколко особености:
- Някои институти са били създадени към МО или друга държавна структура, а по-късно са се откъснали от нея и са се превърнали в самостоятелни звена.
- По отношение на финансирането: съответният институт се чувства независим от държавата, въпреки че по-голямата част от финансирането се обезпечава от едно ведомство, както е например Финландският институт за международни отношения.
- Въпреки желанието да се отрича обвързаността с партиите, в САЩ , Германия и други европейски страни функционират институти, работещи по външнополитически проблеми, обвързани с политически структури. Те се стремят да оказват влияние в полза на политическата сила, стояща зад тях, и често тезите в научните им разработки са подчинени на това.

Показателен пример за независим от партиите и правителството институт е Кралският институт за международни отношения "Чатъм хаус" - Великобритания. Той е известен и като форум за елитни британски политици и чуждестранни гости, видни учени и държавници.

III. Международни институти
Днес все повече нараства значението и се чувства приносът на международните институти в сферата на външната политика и сигурността. Сред утвърдилите се и известен на всички ни институти е Международният институт за стратегически изследвания във Великобритания, създаден като частна организация с идеална цел. В съвета му влизат 30 известни личности от 16 държави от Европа, Северна Америка, Близкия Изток, Африка, Източна Азия, Тихоокеанския регион. В него членуват над 3000 души от 100 държави.
Все по- често практика в независимите институти за стратегически и международни изследвания в по-големите държави става навлизането на чужденци- специалисти от различни географски региони. Най-красноречиво това е изразено в Центъра за стратегически и международни изследвания на САЩ, който е частна надпартийна институция, която разполага с местни експерти от всички по-важни географски региони на света.
По отношение на финансирането на институтите и центровете се открояват следните общи или характерни моменти:
1. Институтите към част от средствата се внасят от икономически групировки и фондации, т.е. държавата не поема 100%- ното им финансиране.
2. Независимите институти и центрове набират нужните им средства от спонсори, дарения, фондации. Характерна е обаче тенденцията към задоволяване на нуждите от собствени финансови ресурси. Така например, около 75% от бюджета на Международния институт за стратегически изследвания във Великобритания идва от продажби на публикациите му, членски вноски и собствени приходи.
Центърът за стратегически и международни изследвания на САЩ има бюджет от 15 млн. долара, поддържан от дарения на корпорации и отделни личности, фондации, договори с американското правителство и печалбата от собствената му фондация.
Икономическият аспект на изследванията на Кралския институт за международни отношения "Чатъм хаус" гарантира финансовата подкрепа на корпорации, членове и др.

 

Широко разпространена е разбира се практиката на финансиране на отделни проекти, на основата на което съответният институт набира част от необходимите му средства.
Не са изключени и случаи на финансиране от чужди фондации, какъвто е примерът с Института за изследване на сигурността в Университета на Южна Африка, спонсориран от немската фондация "Ханс Зайдел", от Англо-американската корпорация и др. външни източници.
Гръцката фондация за Европейска и международна политика се стреми да осигурява финансирането на дейността си основно от частни дарения. Държавната субсидия възлиза на около 30-35% от фондовете, предоставяни през последните години чрез дарения от фондациите Форд, Фолксваген, Рокфелер, от Европейската комисия /чрез различни програми/, от Японската фондация и от благотворителния тръст Маркс.
3. Обвързаните с определени политически сили институти ползват в общи линии същите схеми на финансиране, независимо от скрита или открита партийна подкрепа. Институтът Америкън Ентърпрайз, известен с умерено консервативната си ориентация и наричан често "Брукингз на десницата" разполага с бюджет от над 12,56 млн. долара годишно, като 1/2 от тях идват от дарения на корпорации, 1/3 - от фондации. В него работят 47 щатни научни работници.
По отношение на състава от учени, дипломати и военни, работещи в тези институти, съществуват огромни разлики: от 4-6 души състав /Финландският институт за международни отношения, Академията за европейска сигурност- Берлин и др./, водещи главно проекти с външни автори, до 100 души състав, както е в Иран, или 500 души в Корпорацията РАНД- САЩ , но най- често големината им е от 25-26 души /Холандия/ до 40 души /Великобритания/. Характерното обаче е, че малките и средни по големина институти и центрове имат висока продуктивност. Кралският институт за международни отношения "Чатъм хаус" - Великобритания при 40 души състав дава 60 научни труда годишно. Интересна подробност е, че броят на научните работници в повечето случаи е равен на броя на техническия персонал.
Немаловажна подробност е фактът, че широко се използва опитът на действащи и бивши дипломати, посланици, военни, бивши ръководители от специалните служби. В някои от тях се срещат и бивши посланици, работили в България, които биха били полезни за поддържането на контактите, обмена на информация и сътрудничеството.
Интерес представлява структурата на подобни институти и центрове. Понякога сравнително малки страни са успели да изградят изключително ефективни структури на съответния Център за стратегически изследвания или научен институт, какъвто е случая с Тунис.
По отношение на задачите на институтите и центровете, разработващи въпроси на външнополитическите отношения и сигурността в стратегически аспект, естествено е те да отговарят на националните интереси и да се определят от особеностите на региона. Така например, въпреки широкия обхват от дейности на новосъздадения в Хелзинки институт Александър, научният интерес е насочен почти изключително към Русия и различните аспекти на руския политически и икономически живот.
Холандският институт за международни отношения се използва като консултативен орган от правителството, парламента и обществени организации. Вниманието му е съсредоточено специално върху НАТО, ЕС, ООН.
Финландският институт за международни отношения е подпомогнал изработването на външнополитическата доктрина на страната и допринесъл за формирането на официалната финландска позиция по конкретни международни въпроси. Предмет на научен интерес са различните аспекти на европейската интеграция и проблемите на прехода в Русия и страните от ЦИЕ.
Към Института за международни стратегически изследвания на Китай е създаден отделен Център за консултации, който освен такива в сферата на международната сигурност, извършва и консултантска дейност, свързана с китайския военнопромишлен комплекс- при интерес от инвестиране, съвместна дейност, продажба на въоръжение и бойна техника. Той има контакти с над 40 страни и близо 100 чужди институти.
Интересите на Турция към тюркоезичните републики от Кавказ и Средна Азия определят основните задачи на Турската агенция за сътрудничество и развитие.
Към Гръцкия център за европейски изследвания беше създадено специално звено по проблемите на Балканите и ЧИС.
Към Гръцката фондация за европейска и международна политика от три години действа Център за европейски и международни връзки, разполагащ със сериозна информационна база данни по политически, икономически и военни въпроси за географския район на Европа и Близкия Изток и конкретно за Югоизточна Европа и Черноморския басейн.
Институтът за външна политика към МВнР на Унгария разработва въпроси, идентични с главните цели на унгарската външна политика като : интегриране на Унгария в евроатлантическите структури, отношенията със съседните държави, ролята на унгарските малцинства зад граница във външнополитическите отношения на Унгария; Русия и ОНД; Близък и Далечен Изток. Институтът за стратегически и отбранителни изследвания в Унгария издава съвместно с информационното бюро на НАТО в Брюксел 8-10 брошури годишно от поредицата "НАТО". Експерти от института участват в изготвянето на съвместни научни разработки с колеги от сродни институти в други държави. Една от тях е докладът с българския Център по национална сигурност към МО на тема "Разширяването на НАТО: два погледа отстрани".
България също е обект на изследвания на много институти. В момента се работи над конкретни проекти. Т.н. сред проектите на гръцкия институт за международни отношения - филиал на Атинския университет, е темата " Проблеми на прехода към пазарна икономика в България".

Направеният дотук преглед не може да има претенция за пълнота, но определено илюстрира важността, която се отдава на научните изследвания във външнополитическата област в средносрочен и дългосрочен стратегически план и използването им от формиращите и провеждащите външната политика и политика на сигурност държавни органи- министерства, правителство, парламент, президентство.
Същевременно подборът на примерите от горния преглед дава повод за размисъл и идеи относно евентуално организиране, структуриране и ръководство на подобна дейност и в България в интерес на българската външна политика.
След промените в България възникнаха редица частни и независими институти, както и научни центрове към отделни ведомства, чиято дейност е свързана с разработка на въпроси на външната политика и сигурността. Те осъществяват вече и разработки с институти от други страни. Някои от тях имат свои издания. Други започнаха дейност по подготовка и усъвършенстване на кадри. Правителствени органи възлагат конкретни задачи на тези институти и центрове, но те са свързани с краткосрочни проблеми.
Опитите да се изработи Концепция за национална сигурност или Доктрина на външната политика с междуведомствени сили и привличане на научния потенциал на нацията показа определени слабости.
В МВнР на Република България по принцип е заложено аналитичната дейност да се извършва в дирекция "Координация и планиране", но тя не е обезпечена кадрово. Информационно-проучвателната работа на задграничните органи на Министерството е една добра рамка, в която може да се постигне много при едно по-добро управление и по-добра координация. За съжаление практиката показва, че твърде често тя е разводнена от актуални, но не и фундаментални и дългосрочни въпроси, които биха представлявали интерес за стратегията на българската външна политика, а не само за нейната тактика. МВнР се опита да договаря съвместни проекти с някои институти и центрове, но не реализира нищо поради политическа едностранчивост и трудности, включително и от финансово естество.
Всичко казано дотук дава основание за следните изводи:
1. Подходът в търсенето на решения във външнополитическия процес се нуждае остро от нови идеи, ново мислене и неизползвани инициативи и предложения, необходимост от концептуално виждане на проблемите; разбиране за нарасналото значение на анализа и прогнозирането.
Необходимо е да се стъпи на задълбочени, солидни научни изследвания по редица жизненоважни за страната въпроси в съответствие с една скорошна Доктрина на външната политика на Република България.
2. В стила на работа е необходима промяна, ориентирана към изпреварваща активност и избягване на опасността за последователно реагиране на едни или други политически ходове на други страни.
3. При мобилизиране на кадровия интелектуален потенциал е потребно да се преодолее оперативната нагласа и ограничените възможности на тесния специалист и невъзможността от формиране на универсалния експерт, да се осъзнае процесът за изграждане на нови кадри като продължителен и целенасочен.
В тази връзка има три възможни решения:
1. Засилена научно-приложна дейност на базата на едно разширено звено в МВнР, което в съвместни проекти с независими институти в страната да търси разработката на стратегически важни проблеми за външната политика и националната сигурност.
Това предполага да се обхванат първо всички специалисти от различни области с възможности за принос във формирането на стратегията и тактиката на българската външна политика; да се създадат различни форми на работа с тях, експертни групи от нещатни сътрудници, разработки по договор, конференции и др.
2. Създаването на Център за външнополитически изследвания в структурата на МВнР. Той би могъл да разработва различни модели на външнополитическо поведение в съответствие с очакваното развитие на обстановката в света и в региона; да извършва самостоятелно и в сътрудничество с научни институти и отделни експерти приложни изследвания и да изготвя практически разработки по външнополитически проблеми; да определя приоритетите в научните търсения, нуждите от перспективни изследвания и да набира потенциала за същите.
3. Създаването или трансформирането на съществуващ вече независим институт в Център за стратегически проучвания с основен дял в неговата дейност: външнополитически изследвания в интерес на МВнР, Министерството на отбраната и Парламента, финансиран по начин, който вече е известен и прилаган в много други страни.
Най-перспективен на този етап на развитие на страната е вторият вариант, защото той дава възможност да се съчетае потенциалът на дипломатическия и научен кръг от специалисти, да се ползват външни, но и поверителни информации, да се привличат различни външни институти и експерти и по този начин да се стига най-бързо до верния избор в търсенето на външнополитически решения.
Ако мислим по-мащабно и търсим използване на уникалното положение на България в Югоизточна Европа, нейния научен потенциал, бихме направили нещо значително повече, което пропуснахме досега:
Сложните и в повечето случаи исторически обременени проблеми на Балканите изискват дълбоко познаване като предпоставка за успешното им решаване. Същевременно тенденцията към глобализиране на проблемите на сигурността и пазарите в света обединяват интересите на страните от региона в техните търсения. Общата проевропейска насоченост на политиката на всички тези държави и неизбежно необходимото решаване на сходни проблеми на прехода в повечето от тях поставят и близки по цел и съдържание научни изследвания за обезпечаване на външнополитическите им концепции.
В същото време, ако си спомним началото на Югославската криза, на западноевропейския или отвъдокеански политик или държавник, все още му бе определено трудно да изгради в представите си сложната мозайка на взаимосвързани, исторически обусловени и психологически заредени проблеми, формираща разбиранията му и влияеща върху решенията на западни сили и организации с решаващи за региона последици.
Създаването и функционирането на един Международен научен институт за изследване на проблемите на сигурността и стабилността в Югоизточна Европа, освен че ще отговори на горните потребности, ще допринесе и за повишаване на разбирателството между държавите от региона, за приемане в по-голяма степен и яснота аргументите на другия, за намиране на най-оптималните решения, които да бъдат препоръчвани на политици и държавници. Освен това, практиката неведнъж е показвала, че дори когато възниква напрежение в междудържавните отношения, връзките между учените , включително политолози и икономисти, се запазват, продължават да укрепват и могат да имат оздравителен ефект.
Един Международен институт за изследване на проблемите на сигурността и стабилността в Югоизточна Европа би могъл да функционира в ограничен постоянен състав с учени от всички държави в региона и временно създавани работни групи, също с представители от различните страни по определени проблемни въпроси: например "Подходи за прекратяване на кризисни ситуации в региона", "Екология и сигурност" и др.
Лансирането на идеята може да се направи на регионален международен форум. Тя се вписва напълно във вижданията на нашите партньори от НАТО за голямото значение на разширяването на регионалното сътрудничество във всички области за постигане на по-нататъшно подобряване на отношенията ни със съседните страни, отстраняване на съществуващите проблеми и ефикасното използване на ресурсите на региона.
Рано или късно, такива форми на сътрудничество ще се реализират. Проблемът се състои в това, че Р. България губи понякога инициативата и я предоставя в ръцете на други свои партньори, както се случи и с идеята за мобилизиране на научния потенциал в рамките на Черноморското икономическо сътрудничество, възникнала в София, но реализирана и внесена по-късно в ЧИС от Русия и Гърция. За пропуснатите възможности не ни е достигала политическата воля или перспективно виждане.