НЕКОНВЕНЦИОНАЛНИ ИДЕИ Печат
Автор Елена Николова   
Вторник, 01 Май 2001 13:00
"Обществеността е зажадняла за неконвенционални идеи и ние й ги предлагаме" казва Тет Холстет, шеф на Нова американска фондация. Около 300 големи и няколкостотин малки "тинк-тенк"-ове лансират постоянно нови идеи и се борят в САЩ за вниманието на политиците и обществеността, а броят им прогресивно нараства. Те определят интелектуалния живот преди всичко в столицата Вашингтон. Седалищата на най-големите от тях са разположени само на около 20 минути пеша от Белия дом: Брукингс, Карнеги, Институтът за международна икономика, Америкън Ентърпрайс инститют и др. Нова американска фондация е сравнително нов "тинк-тенк", но само за две години разгърна работа, която днес се финансира с бюджет от 4 милиона долара. "Ние не се катерим като "зелените" по оградите на фабриките, но променяме обществото", твърди директорът Тет Холстет. Екипът му от модерно мислещи млади хора, които не могат да бъдат определени нито като десни, нито като леви, е осигурил през миналата година повече водещи статии на първа страница на големите американски вестници, отколкото по-старите "фабрики на мисълта". Всички "тинк-тенк"-ове функционират по еднаква схема: те предлагат на учени, бивши политици или политици в сянка, на високопоставени държавни служители, журналисти и експерти по различни въпроси не само място за работа, компютри и асистенти, но и форуми, на които да направят достояние на обществеността своите идеи.
В тези центрове рационално мислещите хора от различни сфери могат най-после да правят това, което поради ежедневен стрес никога не са успявали: те пишат книги, развиват проектозакони за конгресмени или за правителството, проверяват нови тези пред подбрана публика или просто са на разположение като експерти по многобройни теми.
Неотдавна на едно от седмичните събирания в Брукингс беше представено изследването на външнополитическия експрет Иво Дилдър "Да поставим Европа на първо място". На кръглата маса присъстваха посланици на европейски държави, сътрудници от американския Конгрес, журналисти, учени от различни страни. Дискусиите понякога са много горещи. Тук не се правят записки, но това е от полза за всички. Така могат да бъдат засягани деликатни теми - разширяването на НАТО, европейската отбранителна идентичност и американската система за противоракетна отбрана. Форумът служи на присъстващите като система за ранно предупреждение: учените получават идеи за по-нататъшна изследователска дейност, журналистите - теми за своите статии, а дипломатите могат дискретно да предадат по-нататък на техните шефове за какво трябва още да поговорят."Политици, съветници и наблюдатели се смесват по един много плодотворен начин" казва Джексън Дженис, който ръководи Американския институт за немски изследвания. Джозеф Бремъл пък работи върху своята докторска работа, която има за цел да направи сравнение между "тинк-тенк"-вете в САЩ и Германия. За разлика от Европа, където всяка професионална група се затваря между себеподобни, "фабриките на мисълта" отвъд океана позволяват на хора с най-различни професионални съдби да дискутират един с друг. Това освобождавало голяма доза креативност. В крайна сметка американските центрове са по-ефективни във въздействието си върху обществеността от европейските. Вместо за една малка част от поръчителите от сферата на политиката и икономиката, те представят резултатите от работата си все повече на широката общественост.
Брукингс е мерцедесът сред "тинк-тенк"-овете. Основан в началото на века, институтът е един от петте най-богати и с най-голямо влияние в страната. В този университет без студенти се привличат най-добрите. Трудно е кандидат да се добере до свободно място, ако не е изявена личност в науката, политиката, военното дело и няма най-малко докторска научна степен.
Има четири вида "тинк-тенкс": първите са университети без студенти, създадени в началото на века от богати филантропи, като семейство Карнеги или Робърт Брукингс. Те консултират политиците и обществеността, без да се определят идеологически. Вторите са институти, основани след Втората световна война, когато е нараствала необходимостта от информация и изследвания. Те се издържат от средствата за проучвания, предоставени от военните или от правителствата. Третият вид са тези, които си поставят идеологически задачи. Четвъртите, това са експертите, намерили своята ниша в определена област - околна среда, или географска област- Азия и са се специализирали в тях. Всички тях ги обединява едно нещо: те са постоянно в надпревара да спечелят вниманието на обществеността, защото само това осигурява дългосрочното им финансиране.
Повечето "фабрики на мисълта" получават финансови средства от големи фондации или от частни лица, но те все пак искат да видят резултати. Затова всички по-важни "тинк-тенк"-ове се стремят постоянно да предлагат свои неща на пазара за мнения и анализи. Много често кратките бележки по една дискусия, вестникарска статия или кръгла маса с високопоставено участие са по-важни за репутацията им, отколкото дебели книги и добри проучвания, четени само от малка група експерти. Така обаче се размива границата между изследователската работа и формирането на мнение. Процесът има две страни: конкуренцията е полезна, но все по-голяма рядкост стават и без това трудните за пласиране сериозни изследователски резултати.
Друг момент е "преливането" на кадри от водещите центрове във властта при смяната й. Така например след изборната си победа Роналд Рейгън привлече моного експерти от Херитейдж фондейшън, а освен това се опря на много от нейните разработки. Президентът Джордж Буш си избра служител на Фондацията, който да го съветва по кадрови въпроси. Над 2000 са местата, които президентът може да предостави на експерти, и негови близки съветници дойдоха именно от тези среди. От друга страна известни демократи се насочиха от властта към тези центрове- "фабрики на мисълта".
В Нова американска фондация обаче такива известни личности не идват, "а не ни и трябват - казва шефът на фондацията Тет Холстет- те са много скъпи. Ние залагаме на звездите от утрешния ден".
В България с такъв подход се готвят футболисти, но не и "умни глави", които да предлагат идеи за развитието на страната. Огромен умствен и професионален потенциал бе разпилян, защото "експертът" трябваше да оцелява физически- като шофьор, продавач, пазач….Така се стигна до положението чужди експерти срещу солидни заплащания да готвят български концепции, програми, оценки от икономическата до военната сфера. Придворни обслужващи политолози ни внушаваха през ден колко разумна и перспективна е политиката на управляващите. Единици останаха встрани с регистрирани "научни институти" в личната им гарсониера, но отсъствието на информация и финансови средства скоро ги превърна в изсъхнали самотни дървета в оголената ни отвсякъде държава. А дали и народът ни е "зажаднял за неконвенционални идеи" както американския?