ЗАКОН ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА Печат
Автор Експерт   
Петък, 01 Юни 2001 03:03

Уважаеми читатели,

Управителният съвет на Българското дипломатическо дружество от името на своите членове изпрати до българския премиер, до министъра на външните работи и до министъра на държавната администрация проект за Закон за дипломатическата служба. Проектът бе изпратен също до Народното събрание с надежда, че то ще отдели необходимото внимание на този жизненоважен за дипломатическата служба въпрос. Като структура на гражданското общество, специализирана по въпросите на външните отношения и дипломацията, БДД счете за свой дълг да предостави своя опит и даде своя скромен принос за регулиране на функциите на дипломатическото ведомство, формулирането на основните механизми на неговата дейност, правата и задълженията на дипломатите и т.н.


Решихме да публикуваме проектозакона в “Експерт”, с оглед провокиране на широка и конструктивна обществена дискусия не само по неговите конкретни положения, но и по цялостното състояние и перспективи на българската дипломатическа служба.

Във връзка с горното, искаме предварително да запознаем нашите читатели с мотивите, целите и дейността на експертите от БДД при изготвянето на проекта:

  1. МВнР бе най-подвластно на политически чистки през последните 10 години. Тези чистки бяха драстични през 1992 и 1997-1998 години. Общо от 1992 година насам бяха изгонени над 500 дипломати и стотици членове на административно-техническия персонал. Размерите на тази чистка са непознати за Европа в края на XX век. Мащабът впечатли наблюдателите от Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа господата Аткинсън и Гелерод, които отразиха в своя доклад извършения "лов на вещици" в дипломатическата служба и администрацията на Република България. В същото време, бяха направени безразборни политически и шуробаджанашки назначения. На няколко пъти бе своеволно и необосновано променена структурата на МВнР. Създадана бе атмосфера на страх във ведомството, подтисната бе инициативата на дипломатическите служители. Според експертите на БДД, една от причините за това е липсата на нормативна база, регулираща специфичната дейност на дипломацията по защита на националните интереси на страната.

  2. Целта на БДД е да се изведе дипломатическата служба от партийно-политическите борби у нас, да се въведат ясни правила и се изгради професионална дипломатическа служба, способна да защитава ефективно българските национални интереси. Главните принципи, върху които тя следва да се основава са: компетентност, приемственост, стабилност и безпристрастност /непартийност/.

  3. През последните години Народното събрание прие два закона, имащи отношение към тази тема - за администрацията и за държавния служител. Тези закони от една страна са юридически несъвършени - в тях има много пропуски, неясноти и възможности за различно тълкуване, а от друга страна – не могат да обхванат в пълнота спецификата на дипломатическата служба. Въпреки това, експертите от БДД са се постарали да доближат максимално проктозакона към действащото законодателство. В същото време, стремежът е бил в представения проект да бъдат развити и допълнени положенията на цитираните по-горе закони, които имат, по един или друг начин, отношение към дипломатическата служба.

  4. Нашите експерти са ползвали в своята работа по проекта многобройните разработки по въпроса, подготвени в различни години в МВнР. Редица идеи са почерпени и от действащите закони за отбраната и въоръжените сили и за вътрешните работи – две също така специфични държавни дейности. Отчетени са актовете на Министерския съвет, регулиращи различни аспекти на дипломатическата служба.

  5. За отправна точка при разработването на проекта са служили също опитът и законодателството в тази област на редица европейски държави. Отчетени са в необходимата степен международните (Виенски) конвенции за дипломатическите и консулските отношения, специалните мисии и др. както и обичайната международна дипломатическа практика.

  6. Проектът е съгласуван с водещи български юристи - учени и практици - и техните бележки и препоръки са отразени добросъвестно в предложения проектозакон.

Очакваме вашите коментари и препоръки.

 

От редакцията

 

ЗАКОН

ЗА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА

 

 

Глава първа

 

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Предмет

Чл. 1. Този закон урежда организацията на Дипломатическата служба, възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения на дипломатическите служители.

Цели на Дипломатическата служба

Чл. 2. Дипломатическата служба подпомага министъра на външните работи в осъществяването на външната политика на Република България в съответствие с Конституцията, българското законодателство и международните договори, по които Република България е страна.

 

Принципи на Дипломатическата служба

Чл. 3. Дипломатическата служба се изгражда на професионална основа в съответствие с принципите на компетентност, безпристрастност, стабилност и приемственост.

 

Дипломатически служители

Чл. 4. (1) Дипломатическата служба се изпълнява от дипломатическите служители в Министерството на външните работи и задграничните представителства на Република България.

(2) Дипломатическите служители са държавни служители със специфични права и задължения, притежаващи дипломатически ранг в съответствие с изискванията на този закон.

 

Глава втора

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА

 

Основни положения

Чл. 5. (1) Функциите и структурата на Министерството на външните работи се определят с устройствен правилник, приет от Министерски съвет.

(2) Задграничните представителства се откриват и закриват от Министерски съвет по предложение на министъра на външните работи. Министерство на външните работи ръководи задграничните представителства.

(3) Министерството на външните работи и задграничните представителства образуват единен щат.

(4) Щатното разписание и длъжностните характеристики на дипломатическите служители се утвърждават от министъра на външните работи по предложение на главния секретар на Министерството на външните работи.

 

Ръководство на Дипломатическата служба

Чл.6. (1) Министърът на външните работи ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на външните отношения и направлява дейността на Дипломатическата служба в съответствие с правомощията си.

(2) Заместник-министрите подпомагат министъра в политическото ръководство на Дипломатическата служба и го заместват в негово отсъствие по ред, определен от министъра.

(3) Министърът на външните работи образува на свое подчинение политически кабинет, чиито състав и функции се определят от Закона за администрацията и устройствения правилник на Министерство на външните работи.

Чл.7. (1) Главният секретар е висшата професионална длъжност в Министерството на външните работи, който осигурява приемствеността, стабилността и развитието на Дипломатическата служба.

(2) Главният секретар е дипломатически служител с ранг "посланик", който има не по-малко от 20 години дипломатически стаж и е бил ръководител на задгранично представителство най-малко три години.

(3) Министърът на външните работи внася в Министерски съвет кандидатура за главен секретар, след разглеждане в Колегиума на Дипломатическата служба.

(4) Главният секретар се назначава от Президента на Република България по предложение на Министерския съвет.

(5) Главният секретар:

  • Ръководи, координира и контролира функционирането на Дипломатическата служба.

  • Осигурява спазването на принципите на професионализма в дейността, кариерното развитие и старшинството на членовете на Дипломатическата служба...

  • Организира взаимодействието на структурните звена в Министерството на външните работи.

  • Осигурява организационната връзка между политическия кабинет и Дипломатическата служба.

  • Организира опазването на държавната и служебната тайна в Министерството на външните работи.

  • Осъществява административната координация на министерството с други органи на държавната власт.

  • Подпомага министъра при изпълнението на неговите външнополитически функции и задачи.

  • (6) Главният секретар образува на свое подчинение кабинет от дипломатически и административно-технически служители, които го подпомагат в неговата дейност. Съставът и функциите на кабинета на главния секретар се определят от устройствения правилник на Министерство на външните работи.

     

    Колегиум

    Чл.8. (1) Към министъра на външните работи се създава Колегиум, който е съвещателен орган.

    (2) Членове на Колегиума са заместник-министрите, главният секретар, главният инспектор и ръководителите на дирекции, които са дипломатически служители.

    (3) По преценка на министъра на външните работи, в заседанията на Колегиума могат да участват и други длъжностни лица без право да гласуват.

    (4) Колегиумът се свиква най-малко веднъж месечно и се председателства от министъра, а в негово отсъствие от заместник-министър или главния секретар. В дневния ред на заседанията на Колегиума се включват въпроси, предложени от неговите членове.

    (5) Колегиумът на Дипломатическата служба излъчва кандидатури за главен секретар с квалифицирано мнозинство от две трети от неговите членове при тайно гласуване.

    (6) Колегиумът приема предложения и становища с обикновено мнозинство по следните въпроси:

    1. актуални проблеми на външната политика на страната;

    2. външнополитическите аспекти на важни правителствени документи;

    3. подготовката и провеждането на външнополитически посещения, преговори и срещи на министъра на външните работи;

    4. функциите, структурата и щата на Министерството на външните работи;

    5. проекта за бюджет на Министерството на външните работи;

    6. правилата за работа и състава на Дипломатическия инспекторат, Дипломатическата атестационна комисия и Дисциплинарния съвет;

    7. предложенията за назначаване и освобождаване на ръководители на дирекции и за присъждане на дипломатически ранг “посланик” и “пълномощен министър”;

    8. предложенията за откриване и закриване на задгранични представителства;

    9. кандидатурите за ръководители на задгранични представителства;

    10. други въпроси по преценка на министъра на външните работи или по предложение на главния секретар.

     

    Дипломатически инспекторат

    Чл.9. (1) Към министъра на външните работи се създава Дипломатически инспекторат, който:

    1. контролира изпълнението на административните актове, разпоредбите на българското законодателство и международното право;

    2. осъществява вътрешния финансов контрол;

    3. контролира дейността по стопанисването и управлението на държавната собственост, предоставена на Министерството на външните работи за стопанисване и управление.

    (2) Дипломатическият инспекторат се ръководи от главен инспектор, който е дипломатически служител с ранг не по-нисък от "пълномощен министър" и дипломатически стаж не по-малко от 15 години. Той се подпомага в своята дейност от инспектори.

    (3) Главният инспектор и инспекторите се назначават от министъра на външните работи по предложение на главния секретар след обсъждане в Колегиума.

    (4) Главният секретар утвърждава Правилник за работата на Дипломатическия инспекторат по предложение на Колегиума.

     

    Дипломатическа атестационна комисия

    Чл. 10. (1) Към министъра на външните работи се създава Дипломатическа атестационна комисия, която:

    1. провежда периодична атестация на дипломатическите служители в съответствие с общите разпоредби за държавния служител и допълнителните изисквания към дипломатическите служители в съответствие с този закон и устройствения правилник на Министерството на външните работи;

    2. прави предложения за присвояване, повишаване и понижаване на служебен ранг и длъжност;

    3. прави предложения за присъждане, повишаване и понижаване на дипломатическия ранг на дипломатическите служители;

    4. прави предложения за привеждане на служебния ранг и длъжността на дипломатическите служители в съответствие с техния дипломатически ранг;

    5. разглежда и предлага кандидатури за изпращане на дипломатическа работа в задграничните представителства;

    6. прави предложения за изменение и прекратяване на служебните правоотношения на дипломатическите служители, когато установи, че дипломатическият служител не отговаря на изискванията за заеманата длъжност;

    7. обсъжда други въпроси, свързани със статута на дипломатическите служители, по преценка на главния секретар.

    (2) Дипломатическата атестационна комисия се ръководи от главния секретар и се свиква най-малко 4 пъти годишно.

    (3) Членове на Дипломатическата атестационна комисия по право са главният инспектор, председателят на Дисциплинарния съвет и ръководителят на структурното звено по човешките ресурси.

    (4) В заседанията на Дипломатическата атестационна комисия участва с право на глас непосредственият служебен ръководител на дипломатическия служител, чийто статут се разглежда от комисията.

    (5) В зависимост от обсъждания въпрос, по преценка на главния секретар, в работата на Дипломатическата атестационна комисия могат да участват и други длъжностни лица без право да гласуват.

    (6) Главният секретар утвърждава състав и правилник за работата на Дипломатическата атестационната комисия след обсъждане в Колегиума.

    (7) Предложенията и решенията на Дипломатическата атестационна комисия се приемат с обикновено мнозинство.

    Дисциплинарен съвет

    Чл.11. (1) Министърът на външните работи, по предложение на главния секретар и след обсъждане в Колегиума, назначава Дисциплинарен съвет и утвърждава правилник за неговата работа.

    (2) Председателят на Дисциплинарния съвет е дипломатически служител с ранг не по-нисък от пълномощен министър и дипломатически стаж не по-малко от 15 години.

    (3) Заместник-председателят на Дисциплинарния съвет е дипломатически служител с ранг не по-нисък от съветник и дипломатически стаж не по-малко от 12 години.

     

    Ръководители на структурни звена

    Чл. 12. (1) Ръководителите на структурните звена на специализираната и общата администрация в Министерството на външните работи се назначават от министъра на външните работи по предложение на главния секретар.

    (2) Ръководителите на структурни звена, които са дипломатически служители, трябва да имат дипломатически ранг не по-нисък от "съветник" и стаж в Дипломатическата служба не по-малко от 12 години.

    (3) При назначаване на дипломатически служител за ръководител на структурно звено в Министерство на външните работи, той може да бъде повишен предсрочно в следващия дипломатически ранг.

     

    Задгранични представителства

    Чл. 13. (1) Задгранични представителства са:

    1. Посолства

    2. Постоянни представителства или мисии при международни организации.

    3. Генерални консулства, консулства и вицеконсулства.

    4. Дипломатически бюра.

    5. Специални мисии по смисъла на Конвенцията за специалните мисии.

    (2) Задграничните представителства се състоят от ръководител, дипломатически и административно-технически служители и обслужващ персонал.

    (3) Структурата на задграничното представителство се определя от главния секретар по предложение на ръководителя на задграничното представителство и)или ръководителя на съответното структурно звено в Министерство на външните работи.

    Ръководител на задгранично представителство

    Чл. 14. (1) По смисъла на този закон, ръководител на задграничното представителство е: извънреден и пълномощен посланик, постоянен представител при международна организация, ръководител на мисия или на специална мисия; управляващ, временно управляващ, генерален консул, консул, вицеконсул, ръководител на дипломатическо бюро.

    (2) Ръководителят на задграничното представителство:

    1. ръководи, координира и контролира дейността на задграничното представителство в съответствие с указанията на министъра на външните работи или други, упълномощени от него длъжностни лица;

    2. осъществява общ контрол върху дейността на всички служители, командировани в приемащата страна от държавни учреждения и организации, които го информират за своята дейност.

    (3) Ръководителят на задграничното представителство се отчита за своята работа пред министъра на външните работи.

     

    Чл.15. (1) По предложение на Министерски съвет, президентът на Република България назначава и освобождава извънредни и пълномощни посланици и постоянни представители при международни организации, или връща предложението в разумен срок.

    (2) Указът на президента се приподписва от министър-председателя.

    Чл. 16. Генералните консули се назначават и освобождават от Министерски съвет по предложение на министъра на външните работи.

    Чл. 17. Управляващите и временно управляващите задгранични представителства, ръководителите на мисии и специални мисии, консулите, вицеконсулите и ръководителите на дипломатически бюра се назначават от министъра на външните работи по предложение на главния секретар.

    Чл. 18. (1) Кандидатите за ръководители на задгранични представителства трябва да отговарят на изискванията по чл. 27 на този закон.

      1. Дипломатическите служители, командировани като ръководители на задгранични представителства, трябва да имат дипломатически ранг не по-нисък от съветник.

      2. Ръководителите на задгранични представителства, назначени по реда на чл.чл. 14 и 15 на този закон, които не са дипломатически служители, получават дипломатически ранг само за времето на задграничния си мандат.

    Глава трета

    СЛУЖЕБНИ ПРАВООТНОШЕНИЯ В ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА

     

    Провеждане на конкурс

    Чл. 19.Съставът на Дипломатическата служба се попълва само въз основа на публично обявени конкурси.

    Чл. 20. (1) Кандидатите, които отговарят на условията на чл. 21 се явяват на конкурс пред комисия, председателствана от главния секретар.

    (2) Конкурсът се провежда по ред, определен от министъра на външните работи в съответствие със Закона за държавния служител.

    (3) Конкурс се обявява, когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена.

     

    Изисквания към кандидатите за дипломатически служители

    Чл. 21. Кандидатите за постъпване в Дипломатическата служба трябва да отговарят на изискванията за държавен служител по Закона за държавния служител и на следните допълнителни изисквания:

    1. Да имат завършено висше образование или следдипломна квалификация в областта на международните отношения, право, икономика, политология, история или други специалности в зависимост от потребностите на Дипломатическата служба.

    2. Да отговарят на специфичните изисквания за длъжността, за която кандидатстват.

    3. Да имат компютърна грамотност.

    4. Да владеят най-малко два чужди езика.

    5. За лицата от мъжки пол - да са изпълнили наборна военна служба или да са освободени от нея на законно основание.

    6. Да са психически здрави.

    7. Срещу тях да не е започнато наказателно производство.

    8. Да имат само българско гражданство.

    9. Да имат постоянно местожителство в Република България.

     

    Възникване на служебно правоотношение

    Чл. 22. (1) Въз основа на резултатите от конкурса, по предложение на главния секретар, министърът на външните работи назначава класиралите се кандидати.

    (2) Постъпилите служители, които нямат трудов или служебен стаж, се назначават на стажантска длъжност със срок една година. След изтичане на този срок, на служителя се присъжда дипломатически ранг “аташе” по ред и условия, определени от Дипломатическата атестационна комисия. С придобиването на дипломатически ранг служителят се назначава в състава на Дипломатическата служба за неопределено време.

    (3) Постъпилите служители, които имат признат служебен стаж в държавната администрация и)или Дипломатическата служба се назначават в състава на Дипломатическата служба за неопределено време и получават дипломатически ранг в съответствие с тяхната квалификация и не по-нисък от притежавания по-рано.

    (4) Постъпилите служители, които имат признат трудов стаж се назначават в състава на Дипломатическата служба за неопределено време и получават дипломатически ранг в съответствие с тяхната квалификация и стаж.

    Чл. 23. При постъпване в дипломатическата служба, освен декларациите, които се изискват по Закона за държавния служител, дипломатическите служители подписват декларация, че не членуват в политически партии и организации. Отказът да се подпише такава декларация е пречка за постъпване в Дипломатическата служба.

     

    Изменение на служебно правоотношение

    Чл. 24. (1) Повишаването и понижаването в длъжност на дипломатическия служител се извършва от министъра на външните работи по предложение на главния секретар, след обсъждане в Дипломатическата атестационна комисия.

    (2) Министърът на външните работи може да измени едностранно служебното правоотношение на дипломатическия служител при промяна на длъжностната характеристика по реда на чл. 33, ал. 2.

    Чл. 25. Преместването на дипломатически служител от едно структурно звено на министерството на външните работи в друго, без да се променя длъжността и размерът на основната му заплата, не се счита за изменение на служебното правоотношение. То се извършва от главния секретар след задължително съгласуване с ръководителите на структурните звена на действащото и бъдещото назначение на служителя.

     

    Командироване в задгранично представителство

    Чл. 26. (1) Командироването на дипломатически служител за работа в задгранично представителство се извършва със заповед на министъра на външните работи по предложение на главния секретар, след обсъждане в Атестационната комисия.

    (2) Командироването на дипломатически служител в задгранично представителство се предхожда от най-малко две години дипломатическа работа в министерството на външните работи.

    (3) При командироване на дипломатически служител в задгранично представителство се изисква писмено съгласие на съответния служител.

    Чл. 27. Ръководителите на задгранични представителства, назначени по реда на чл.чл. 14 и 15 на този закон, които не са дипломатически служители, се командироват от министъра на външните работи при условията за командироване на дипломатическите служители.

    Чл. 28. (1) Държавни служители, които са на издръжка на други ведомства и отговарят на изискванията на чл.21 се командироват в задграничното представителство от министъра на външните работи по споразумение с ръководителите на съответните ведомства при условия, определени с акт на Министерския съвет.

    (2) Служителите по предходната алинея преминават задължителна подготовка в Министерството на външните работи. Те получават дипломатически ранг само за срока на задграничната си командировка. След приключване на задграничната си работа, тези служители се завръщат във ведомството, от което са изпратени.

    Чл. 29. За срока на командировката си в задгранично представителство, лицата по чл.чл. 27 и 28 имат задълженията и се ползват от правата на дипломатическите служители, определени в този закон.

    Чл. 30. Срокът на командировката в задгранично представителство е четири години. По целесъобразност, този срок може да бъде продължен с една година или намален по реда, по който е бил командирован съответният служител.

    Чл. 31. Правното положение на командированите служители в задграничните представителства се регламентира с наредба, приета от Министерския съвет.

     

    Задължения на дипломатическите служители

    Чл.32. Дипломатическите служители изпълняват общите задължения на държавния служител, произтичащи от Конституцията и Закона за държавния служител, доколкото друго не е предвидено в този закон.

    Чл. 33. (1) Специфичните задължения на дипломатическия служител се определят в неговата длъжностна характеристика.

    (2) Длъжностните характеристики се утвърждават от главния секретар по предложение на ръководителя на структурното звено на Министерство на външните работи или на задграничното представителство, в което работи съответният служител.

    Чл. 34. (1) Дипломатическите служители не могат да членуват в партии, движения, и други политически организации по смисъла на Закона за политическите партии и подписват за това декларация по образец, утвърден от главния секретар.

    (2) Дипломатическите служители не могат да извършват пропаганда в полза или във вреда на политически партии, движения, коалиции или кандидати за изборни органи.

    (3) Служителите, които са регистрирани за кандидати за изборни органи на държавната власт от политически партии и коалиции напускат Дипломатическата служба.

    (4) Дипломатическите служители, които са регистрирани като независими кандидати за изборни органи на държавната власт се считат в неплатен отпуск до провеждането на изборите. В случай че бъдат избрани, след приключване на мандата им се осигурява заемането на равностойна на предишната длъжност в Дипломатическата служба.

    Чл. 35.Дипломатическите служители нямат право да приемат подаръци поради своето официално положение, освен случаите, в които подаръците са израз на дипломатическата протоколна практика. Те са длъжни да предпазват и членовете на семейството си от получаване на подобни подаръци.

    Чл. 36. Дипломатическите служители нямат право да приемат ордени, медали или други официални отличия от друга държава без разрешение на главния секретар, освен тези, които са израз на обичайната дипломатическа практика.

    Чл.37. Дипломатическите служители нямат право да правят изявления за дейността на Дипломатическата служба, освен ако не са упълномощени от министъра на външните работи или от главния секретар.

    Чл. 38. Дипломатическите служители нямат право да извършват търговска дейност и да участват в управителни, надзорни и контролни съвети на търговски дружества.

    Чл. 39. Дипломатическите служители нямат право да работят по трудово правоотношение или по граждански договор, с изключение на преподавателска, научноизследователска или друга творческа дейност, при условия и по ред, определени от главния секретар.

     

    Права на дипломатическите служители

    Чл.40. Дипломатическите служители имат правата на държавните служители, съгласно Закона за държавния служител, доколкото друго не е предвидено в този закон.

    л. 41. (1) Дипломатическите служители имат право на основна заплата, определена съобразно тяхната длъжност и служебен ранг, и на добавки към заплатата съгласно Закона за държавния служител.

    (2) Дипломатическите служители имат право и на добавка за дипломатически ранг, чийто размер се определя от министъра на външните работи по предложение на главния секретар

    (3) Един път годишно, дипломатическите служители получават допълнително една своя брутна месечна работна заплата за представително облекло.

    Чл. 42. (1) Дипломатическите служители имат право на отпуските, определени от Закона за държавния служител.

    (2) Когато са командировани в задгранични представителства, дипломатическите служители имат право на допълнителен отпуск в зависимост от условията в съответната страна.

    Чл. 43. (1) Когато са командировани в задгранично представителство, дипломатическите служители имат право на средства за командировка в зависимост от длъжността си и дипломатическия ранг.

    (2) Размерът на средствата за командировка на служителите в задграничните представителства отчита спецификата на тяхната работа и е съобразен със стандарта на живот в съответната страна.

    (3) При необходимост, министърът на външните работи внася мотивирани доклади в Министерския съвет с предложения за промени в размера на средствата за командировка на служителите в задграничните представителства.

    Чл. 44. (1) Командированите служители в задграничните представителства и членовете на техните семейства имат право на здравно осигуряване, както и на застраховка “ живот”.

    (2) Когато в приемащата държава възникне заплаха за живота и сигурността на служителите в задграничните представителства и техните семейства, на същите се предлага да се завърнат в Република България или се изплащат допълнителни суми по решение на Министерския съвет.

    Чл. 45. (1) Съпругите (съпрузите на командированите служители в задгранични представителства, ако са работили в държавна организация или предприятие, имат право на неплатен отпуск за цялото време на отсъствието им от страната, който продължава до 30 дни след окончателното завръщане на техните съпрузи (съпруги.

    (2) На неработещите в чужбина съпруги (съпрузи на командировани служители в задгранични представителства се признава осигурителен стаж по III категория труд за половината от времето, през което командированите служители са били в задграничното представителство. За целта, Министерството на външните работи внася осигурителни вноски върху размера на две минимални работни заплати в Република България.

    (3) Когато в приемащата страна няма безплатно основно и средно образование, учебните такси на децата на командированите служители в задгранични представителства са за сметка на българската държава.

    (4) След приключване на командировката в задгранично представителство, служителите имат право на безмитен внос на вещите, придобити за лично ползуване.

    Чл. 46. Дипломатическите служители имат право да подават жалби и да отправят запитвания относно служебното си положение до Дипломатическия инспекторат и до Дипломатическата атестационна комисия и да получават отговор съгласно съществуващата нормативна уредба.

    Чл. 47. Документи, които имат отношение към служебното развитие на дипломатическите служители, не могат да съдържат данни и оценки с политически, религиозен и синдикален характер.

     

    Кариерно развитие

    Чл. 48. (1) Дипломатическите служители се назначават на длъжности и придобиват служебни рангове съгласно Закона за държавния служител и този закон.

    (2) Не са дипломатически служители по смисъла на този закон:

    1. Членовете на политическия кабинет на Министерството на външните работи и сътрудниците към него. Ако дипломатически служители са назначени в политическия кабинет, те излизат от състава на дипломатическата служба за времето на това назначение.

    2. Лицата, получили дипломатически ранг по силата на чл. 18 (3) и чл. 28 на този закон.

    3. Лицата, които изпълняват технически функции в Министерството на външните работи и задграничните представителства на Република България.

    Чл. 49. (1) На дипломатическите служители се дават дипломатически рангове. Дипломатическите рангове във възходящ ред са: “аташе”, “трети секретар”, “втори секретар”, “първи секретар”, “съветник”, “пълномощен министър” и “посланик”.

    (2) За всеки дипломатически ранг, в устройствения правилник на министерството се определят минималния и максималния срок за престояване в този ранг.

    (3) Повишаването в дипломатически ранг се извършва последователно при условия и по ред, определени в устройствения правилник на министерството и правилника за работа на Дипломатическата атестационна комисия.

    (4) Предсрочно повишаване в следващ дипломатически ранг се допуска само при назначаване на по-висока длъжност, изискваща такъв ранг, или като награда в съответствие с чл. 53 на този закон.

    (5) По предложение на главния секретар, министърът на външните работи привежда служебните рангове и длъжности в съответствие с дипломатическите рангове.

    Чл. 50. (1) Дипломатическите рангове от аташе до съветник включително се дават от главния секретар по предложение на Дипломатическата атестационна комисия въз основа на атестация, при която се отчитат професионалната квалификация, прослуженото време в дипломатическата служба, както и другите изисквания, определени в устройствения правилник на Министерство на външните работи.

    (2) Дипломатическите рангове пълномощен министър и посланик се дават от министъра на външните работи по предложение на главния секретар след комплексна оценка, извършена от Дипломатическата атестационната комисия и утвърдена от Колегиума на Дипломатическата служба.

    Чл. 51. При повишаването в дипломатически ранг, за дипломатически стаж се признава и времето, през което дипломатическият служител не е бил в служебни правоотношения при следните случаи:

      1. уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на служба;

         

      2. когато е работил като член или експерт в политическия кабинет;

      3. в случаите по чл. 56 на този закон;

      4. в други случаи, установени с акт на Министерския съвет.

    Чл. 52. Дипломатическите служители се понижават в дипломатически ранг по реда на неговото присъждане.

     

    Награди

    Чл. 53. (1) Освен по Закона за държавния служител, дипломатическите служители могат да бъдат награждавани за проявен професионализъм и заслуги със следните награди:

    1. Писмена благодарност.

    2. Парична награда

    3. Предсрочно повишаване в дипломатически ранг.

    4. Почетен знак на Дипломатическата служба

    (2) Награждаването се извършва, както следва:

    1. По т. 1 на предходната алинея - от главния секретар, ръководителя на структурното звено в Централно управление или ръководителя на задграничното представителство.

    2. По т.2 на предходната алинея - от главния секретар.

    3. По т.3 и 4 на преходната алинея - от главния секретар по предложение на Атестационната комисия

     

    Дисциплинарна отговорност

    Чл. 54. (1) За виновно нарушение на служебните задължения, произтичащи от закона и други нормативни актове, злоупотреба със служебното положение или при поведение, което накърнява престижа и доверието в Дипломатическа служба, на дипломатическите служители могат да бъдат налагани дисциплинарни наказания съгласно Закона за държавния служител.

    (2) Освен предвидените в Закона за държавния служител, основания за дисциплинарно наказание са:

    1. нарушаването на правилата за опазване на държавната и служебната тайна;

    2. разгласяването на обстоятелства и факти, които биха довели до увреждане на интересите на Република България или влошаване на отношенията й с други държави;

    3. действията и изявленията, които подронват авторитета на Република България в чужбина или са проява на неуважение към приемащата страна;

    4. злоупотребата с дипломатическите привилегии и имунитет;

    5. нарушаването на правилата за разпореждане с финансовите и материалните средства на задграничните представителства и за стопанисване на имотите на Република България в приемащата държава.

    (3) Освен предвидените в Закона за държавния служител дисциплинарни наказания, дипломатическите служители могат да бъдат наказвани още с отлагане на повишението в дипломатически ранг, както и с понижение в по-долен дипломатически ранг. Тези наказания се налагат от главния секретар по предложение на непосредствения ръководител на дипломатическия служител при спазване на процедурата, предвидена в Закона за държавния служител.

    (4) При нарушаване на разпоредбите на този закон за забрана на дейност в полза на политическа партия или организация, дисциплинарното наказание е уволнение .

     

    Прекратяване на служебно правоотношение

    Чл. 55. (1) Прекратяването на служебните правоотношения с дипломатическите служители се извършва по предложение на главния секретар по реда и условията на Закона за държавния служител.

    (2) Освен в случаите, посочени в Закона за държавния служител, служебните правоотношения се прекратяват и в следните случаи:

    - когато дипломатическият служител не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа;

    - при промяна на условията за изпълнение на длъжността, ако дипломатическият служител не отговаря на тях и няма друга подходяща длъжност, на която да бъде назначен;

    - в случаите по чл. 34, ал. (3) на този закон

    Чл. 56 (1) Дипломатическите служители, избрани за народни представители, прекъсват изпълнението на Дипломатическата служба до прекратяване на пълномощията им. След прекратяване на пълномощията им, избраните кандидати за народни представители се възстановяват на работа в Дипломатическата служба и заемат предишната си длъжност, а в случаите, когато тя е закрита – друга равностойна длъжност.

    (2) Служебните правоотношения с дипломатически служители, назначени на друга държавна служба със съгласието на Министерството на външните работи, се прекъсват за срока на заемането на тази служба. Те се възстановяват на работа в Дипломатическата служба на длъжност не по-ниска от заеманата преди това.

    (3) Служебните правоотношения с дипломатически служители, назначени на работа в международни организации със съгласието на Министерството на външните работи, се прекъсват за времето на техния договор с международната организация. Те се възстановяват на подходяща работа в Дипломатическата служба по предложение на главния секретар.

     

    ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

    § 1. Държавни служители, които до влизане в сила на този закон са изпълнявали длъжност, определена за заемане от дипломатически служител, се назначават на длъжността, ако отговарят на изискванията на този закон.

    § 2. (1) Служебните рангове и длъжности се привеждат в съответствие с дипломатическите рангове според стажа в Дипломатическата служба по таблица, утвърдена от Министерски съвет.

    (2) За стаж в Дипломатическата служба се зачитат само трудовият и служебният стаж на служителите, които са постъпили в Министерство на външните работи, придобили са и са били повишавани в дипломатически ранг в съответствие с нормативните изисквания, действали до влизането на този закон в сила.

    (3) При установено неправомерно придобиване и повишаване на дипломатически и)или служебен ранг, министърът на външните работи анулира едностранно административните актове, с които е повишен рангът и е променена длъжността на дипломатическия служител.

    § 3. (1) Висящите трудови спорове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на предишната длъжност на служители, чиято длъжност е определена за заемане от дипломатически служител, се довършват по досегашния ред.

    (2) Служителите, чиито искове за отмяна на незаконно уволнение и за възстановяване на предишната длъжност са уважени от съда, се назначават в Министерство на външните работи без конкурс, ако отговарят на изискванията по чл. 27.

    § 4. (1) Актовете по прилагането на този закон се издават в срок от 6 месеца от влизането му в сила.

    (2) В сроковете по ал. 1 Министерски съвет внася в Народното събрание законопроекти за изменение и допълнение на специалните закони, уреждащи правното положение на лица, които са дипломатически служители по смисъла на този закон.

    § 5. Командировките на дипломатическите служители, които не са по смисъла на чл. 26 от настоящия закон, се осъществяват по реда на Наредбата за командировките и специализациите в чужбина (ПМС 40/1987, изм. и доп. 1999 г.).

    § 6. Законът влиза в сила след обнародването му в “Държавен вестник”.

    § 7. Изпълнението на закона се възлага на Министерски съвет.

    § 8. За неуредените от този закон случаи се прилагат разпоредбите на Закона за администрацията и Закона за държавния служител.

    § 9. Правното положение на административно-техническите служители на министерството на външните работи се урежда от Кодекса на труда.