ВЕСТНИК *РАБОТАТА НЕ ЩЕ МОЛИТВА, А ИСКА МОТИКА* Печат
Автор Симеон Николов   
Петък, 01 Февруари 2002 03:02
Още в началото на мандата си новият президент Георги Първанов заяви, че ще изисква от посланиците да променят коренно работата си с българите в чужбина. Като вестник, който вече 6-та година реализира на практика своята концепция за информиране и даване на трибуна на българите от цял свят, си поставихме въпросите, а как президентът мисли да осъществи тази напълно логична стъпка, която приветстваме и няма ли да остане тя само лозунг, като онези, на които сме се наслушали много досега.
Проблемите, които стоят пред българската диаспора са по-широки от онези, които са в компетенциите на посланиците. Това е първото, което президентът би трябвало да корегира в подхода си. Преди да се пристъпи към някакви инициативи, ще е необходимо да се анализират особеностите и новите моменти в две сфери, от които зависи реализирането на горния призив на Георги Първанов: в посолствата и държавната администрация в София от една страна и в българската диаспората по света от друга страна.
И тук веднага се сблъскваме с нерешими на пръв поглед проблеми.
Консулите в нашите посолства са задължени да се грижат и защищават интересите на българските граждани, а посланиците- да насочват тази дейност и да предприемат инициативи, съгласувани с МВнР и ако трябва да поставят проблемите пред управлението на държавата, в която са акредитирани. Да, но познатата кадрова каша, която забърква всяка политическа сила, дошла на власт, е основната причина, тези задължения да не се изпълняват навсякъде. Неподходящи хора на неподходящи места в неподходящо за България време. Не е тайна, че в периода на преход някои нови посланици разбираха работата си единствено в осигуряване на финансови средства за партията, изстреляла ги в орбитата на дипломацията. В посолствата ни в западноевропейските страни останаха по 1-2 -ма дипломати от кариерата, останалите са парашутисти, или такива, които след 3-4 години вече претендират да са "от кариерата". Новоизпращани заслужили по партийна линия "дипломати" не познават историята, икономиката, политиката на съответната страна, а какво остава за българската диаспора. Втората част от проблемите са от морално естество. Българите в чужбина се оплакват от поведението на дипломати, които наистина от десетилетия са в тази сфера, но поради характера си, се държат грубо, връщат гражданите /вече писахме например за консула в Бон, сега съветник в МВнР в София, и за пресеаташето в Берлин, сега отново на работа в друга западна държава/. В посолствата и без това работата с българите обикновено е на последно място. Можем да завиждаме на немците, на унгарците и на други националности, как съумяват да защищават интересите на своите граждани зад граница. Каквато и метла да има днес, просто и невъзможно да си представим, че нещата могат да бъдат разрешени, но би следвало да се постави поне началото на една принципна и дългосрочна кадрова политика.
В нашите публикации сме се опитвали да бъдем обективни и сме посочвали, че е необходимо да се видят грешките и от другата страна- нашите сънародници често настояват за решаване на въпроси по начин, който би нарушил закони или наредби, а когато консулите им разясняват това, се заканват, че щели да се оплачат на президента.
Често хора от администрацията или политици говорят за грижа за българите в чужбина, без да познават проблемите и интересите ми. Сред тях стават интересни неща, похвални инициативи, за които нашите чиновници и политици не знаят нищо. А трябва да умеят да чувстват болката им, да ги разбират.
Не е тайна, че българите зад граница са разединени: в някои страни има и по 4 дружества, враждуващи помежду си. Когато новоизлюпеният дипломат и посланик Стоян Сталев проведе първата си среща с нашенци в Хамбург, беше безкрайно разочарован от нивото на поставените му въпроси, опиращи до лични амбиции и междуличностни вражди. Така и днес, някои хора, незапознати с истинското положение, са повече оптимисти от необходимото, след което ентусиазмът им стихва и престават да полагат усилия в посока на нашите сънародници.
Поучително е да се проследят инициативите на Унгария, Румъния и Турция и се види мащаба на организацията, финансирането и дори използването на собствената диаспора по света.
Днес е необходим нов поглед към българската диаспора и нов разрез на проблемите, който ще подскаже и решенията. Учудващо е, че има само едно единствено научно изследване за икономическите възможности на българската емиграция, то е на д-р Василев и ние веднага го публикувахме в нашия вестник. По света възникнаха нови "колонии" български емигранти, носители на друго виждане и на много интелектуална енергия. Така например българската интелигенция в Америка бързо се обедини, създаде свой вестник, свое радио, а предстои, или може би вече е и факт - български телевизионен канал.
Особеностите и проблемите на българите в чужбина са различни в различните региони на света и затова би било погрешно да се търсят общи и генерални инициативи. Много по-различно от САЩ и Германия стоят нещата с етническите българи в Украйна, в Молдова и други страни.
МВнР трябва да е инструментът за решаване на много въпроси, но то далеч не е единственият орган, който има отношение към българската диаспора. Най-приляга на президента, като обединител на нацията, да съсредоточи в администрацията си контрола на проблемите и грижата за сънародниците ни. Агенцията за работа с българите в чужбина няма авторитет сред нашите зад граница. По-старите емигранти още си спомнят времето, когато тя беше гнездо на офицери от Държавна сигурност и днес питат, защо не отворите техните досиета, а не тези на научно-техническото или военното разузнаване.
Българите не обичат да ги ръководят и контролират от държавни органи, каквито между другото са и посолствата. Затова би било по-разумно да се стимулират инициативите на сънародниците ни, а след това да се оказва пряко дискретна помощ, в зависимост от нуждите им. Практиката показва, че по-често смесените дружества, например- българо-германско, или българо-френско, са по полезни в дейността си, отколкото някои чисто български дружества. Те могат да съдействат много и в икономически план на нашата страна.
Специално внимание би трябвало да се обърне на силно нарасналия брой български студенти, като се стигне дори до съгласуване на дипломни и докторски работи и теми на специализации, които да са в интерес на България.
Обикновено в много страни българите са обединени около българската църква, българското училище, ако има такова или около културен дом. Затова трябва задълбочено да се разгледат нуждите на тези центрове на българската култура и духовност. Ние сме публикували материали за критичното състояние на църкви и училища, за жестове на помощ от чужда страна и безхаберие от властите в София. Сънародниците ни ще почустват грижите за тях, ако се протегне ръка именно в тези точки на съсредоточие на българщината и се окаже конкретна помощ. Но процесът никога не трябва да бъде едностранен. В нашия вестник призовахме българските граждани в чужбина да подкрепят лекторатите по българистика - 39 на брой по целия свят, осигурявайки им литература, компютър или друга помощ. Трябва да си признаем обаче, че докато някои богати сънародници финаснираха с немалки суми политически партии в България, трудно успяваме да убедим някои да дадат и 15 евро за вестник, книга или помощ за болно дете. Това е тревожен сигнал за един народ, известен доскоро с по-други морални ценности и критерии.