ТЕРМИЧНИТЕ БОМБИ И МЕЖДУНАРОДНОТО ПРАВО Печат
Автор Вася Илиева   
Петък, 01 Март 2002 03:00
В началото на месеца Пентагонът използва за първи път термични бомби под налягане в Афганистан . Те позволяват чрез взривяване на въздушно-бензинова смес да бъде насочена силна и продължително действаща вълна в пещери, бункери и тунели, която убива и унищожава всичко. Тези бомби не са изрично забранени, но очевидно нарушават международното право.
       Според Протокол № 1 към Женевската спогодба, има важни ограничения при избора на оръжия. Параграф 35 забранява например "оръжия, изстрели и материали, които са способни да предизвикат излишни наранявания или ненужни страдания". Тук със сигурност можем да причислим използваните във войната срещу Югославия бомби с необогатен уран и хвърлените над Афганистан касетъчни бомби, поразяващи широки площи. Последните и заради това, защото трябва да се разглеждат като "безразборни" в действието си, т.е. те могат да поразят и военен противник, но и невинни жертви.
       Под тази забрана биха могли да попаднат и използваните наскоро термични бомби под налягане в системите от пещери в Афганистан, доколкото те:
       - причиняват ненужни страдания /особено мъчителна смърт чрез разкъсване на белите дробове/ и
       - безлазборно поразяване на всичко живо дори в най-отдалечените разклонения на системите от пещери. Няма никакво спасение.
       Комисията по правата на човека към ООН прие една резолюция през април 2000 год., в която се осъждаше Русия заради начина на водене на войната в Чечения. Изрично бе споменато забраненото "безразборно приложение на насилие". Резолюцията бе внесена от ЕС. Подобна критика срещу САЩ, облечена във форма на международне документ обаче засега не е известна.
       Използването на термичните бомби нарушава и "Женевския протокол за използването на задушаващи, отровни или подобни газове". В този Протокол се забранява употребата на всички газове, "както и всички подобни течности, материали или начини на приложение във войни".
       Аргументът, че използваните в Афганистан оръжия не са изрично забранени, както например мините срещу жива сила, би означавало, че всички оръжия са разрешени.Това е един безмислен аргумент, защото при такава логика, всички новосъздавани оръжия биха били разрешени. Женевската конвенция /Първи допълнителен Протокол/ уточнява съвсем ясно в параграф 36 /"Нови оръжия"/, че всяка страна по договора е "задължена, при изпитания, развойна дейност, доставки или въвеждане на въоръжение на нови оръжия или средства и методи за водене на война, да установи, дали тяхната употреба не е забранена чрез този протокол или други правила, приети от страната по договора".
       Във връзка с водената от САЩ война в Афганистан трябва да бъде обърнато внимание и на нещо, което всъщност изначало нарушава Женевската конвенция. Параграф 51 от Първи допълнителен протокол от 1977 год. забранява например нападения, при които "може да се очакват загуби на човешки живот и сред цивилното население, нараняване на цивилни, увреждане на цивилни обекти или предизвиква повече подобни последствия".
       Цифрата, която изчисли през декември 2001 год. проф. Марк В.Херолд за около 5000 убити цивилни говори много красноречиво. Ако си спомним войната в Косово през 1999 год. ще видим, че тогаво най-същественото в тактиката на САЩ и НАТО беше да се причинят колкото се може повече щети на противника в цивилния сектор, било то улици, жп-линии и гари, мостове, заводи, рафинерии, училища и болници. Всичко това са нарушения срещу Женевската конвенция /параграф 52 урежда изрично защитата на "цивилни обекти".
       Сегашното намерение на САЩ да създаде мини-атомни бомби с мощност от 5 кт, които да могат да проникват в подземни обекти, пещери и подземни бункери и да разрушават всичко там, попада точно под забланата от този допълнителен Протокол.
       Но войната в Афганистан, в която участват не само американски и английски, а междувременно и немски и други войници, е осъдителна и само заради това, че реагира на терористични престъпления с погрешни военни средства. Тя е в нарушение на международното право, което разпорежда категорична забрана на използване на насилие в отношенията между страните-членки на ООН. /Член 2 от Хартата на ООН/
       Дори да ставаше дума за легитимен международноправен акт на самозащита /член 51 от Хартата на ООН/, водещите войната страни са обвързани с определени правила. Тези правила образуват така нареченото хуманитрано военно международно право, постановки, които са събрани в Правилата от Хага и в Женевската конвенция, включително и в отделни допълнителни протоколи. Те целят най-вече да се ограничат средствата и методите на водене на война и да защитят цивилното население.
       Очевидно е, че при развитието на някои нови военно-технически средства не се държи сметка за това, дали и доколко те ще нарушат международни норми и споразумения. Американските въоръжени сили са в състояние дори и през нощта и при лошо време да откриват от самолет със сензори температурни разлики и да регистрират магнитни полета. Тунели и подземни укрития показват по-висока температура. Може да се установи, дали те са заети от жива сила. След като укритията са локализирани, на командването е предоставен огромен арсенал от ядрени и конвенционални оръжия за поразяването им. Лазерно насочвани бомби за бункери проникват на 30 м дълбочина и едва след това експлодират. Готови са и двойно по-мощни бомби, проникващи на 60 м дълбочина, както и нов вид скорострелно оръдие, разбиващо бетон и скала с еднометрова дебелина. Следователно е вдигната бариерата за поразяване на считаните доскоро надежди укрития на Гражданска отбрана за цивилни лица, болници и други по време на война.
       При използваните в Афганистан бомби става дума за прототипи на произведените в Локхиид Мартин BLU-109, които са заредени със специфична аерозолна смес. Тези бомби с наименование BLU-118/B или BLU-118/S се отличават от BLU-109 само по заряда в бойните глави. От загатнатото в информацията на Пентагона може да се направи извод, че освен аерозол, двете бомби са били заредени и с PLASTIK BONDED EXPLOSIVES /PBX/, т.е. една композиция от гранулирано взривно вещество и полимери. Тази смъртоносна смес е гордостта на френския концерн SNPE Explosives& Propelants . За какви точно специфични материали става дума, все още не може да се спекулира. За американските военни изследователи са добре дошли и резултатите, постигнати от руски специалисти в пиротехниката, които могат да се намерят не само в Интернет, но и да се купят много евтино. Производител на горните бомби е концерна Боинг. С новата поръчка за 480 милиона долара за 11332 броя JDAM /Joint Direct Attack Minittion/ Боинг се очертава като истинския печеливш от войната.
       Термичните оръжия са равносилни на химическите оръжия, причините за чиято забрана са безспорни. Английски, руски и американски експерти в един глас се оправдават, че при тези оръжия става дума за разрешени такива. Военният експерт Клей Рейсън обаче, подчертава , че оръжията остават след себе си голямо количество токсични химикали, които не изгарят и отравят трайно хората, както земята на една нива.
       Според логиката на оправдаващите се военни експерти мъчителната смърт с изгаряния, разкъсаните бели дробове и изкочилите от очните ябълки очи изглеждат хуманни и вписващи се в изискванията на Женевската конвенция. Симон Йенкерс от "The Times" коментира, че такива бомби превръщат военните и политиците, които ги използват в месари.
       Тези оръжия са в действие и в безпощадната гражданска война в т.н. Трети свят /виж Шри Ланка/. Играта на "световна термична война" вече действително е започнала.
       Голяма тревога би трябвало да предизвика фопмулировката на английски правителствен представител от 2000 год., че се работи за създаването на високоточни термични оръжия за война в градски условия. Днес американците обявяват подготовката на мини-атомни оръжия. Анализът на тесните връзки между американската и английската военна промишленост може би ще разкрие корените на една страшана, 100% смъртоносна стратегия на съчетаване на използването в бъдещи бойни действия на високоточни термични оръжия с мини-атомни оръжия.