БЪДЕЩЕТО НА ООН Печат
Автор Посланик Иван Гарвалов   
Вторник, 01 Юли 2003 03:04

Иван Гарвалов е бивш първи заместник министър на външните работи на Република България, председател на Третия комитет на Общото събрание на ООН, на Комисията на ООН по правата на човека, на Комитета за премахване на расовата дискриминация, на Комитета за неизползване на сила в международните отношения, със стаж над 30 години в ООН

На 26 юни се чества денят на Устава на ООН. На този ден през 1945 година 50 държави-основателки приеха Устава, в който записаха основната цел:

“да избавим идните поколения от бедствията на войната … и да потвърдим отново нашата вяра в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност, в равноправието на мъжете и жените, както и в равенството на големите и малките народи …


Освен това държавите-учредителки заявиха, че:

“НИЕ, НАРОДИТЕ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ РЕШИХМЕ
да обединим силите си за поддържане на международния мир и сигурност и да осигурим посредстов приемане на принципи и установяване на методи, които да гарантират, че въоръжена сила няма да се използват освен в общ иинтерес …”

В член 1 на Устава се определят целите на ООН:

“ да поддържа международния мир и сигурност … да развива приятелски отношения между нациите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението между народите ... да постига международно сътрудничество при разрешаване на международните проблеми от икономическо, социално, културно или хуманитарно естество, както и при развиване и насърчаване зачитането правата на човека и основните свободи за всички, без разлика на раса, пол, ези или вероизповедание … да бъде център за съгласуване действията на нациите за постигане на тези общи цели …”

Целите са изложени по-конкретно в разделите “Мирно уреждане на споровете”, “Действия в случай на заплахи срещу мира, нарушения на мира и актове на агресия”, “Регионални споразумения”, “Международно икономическо и социално сътрудничество”.

И днес те остават все така актуални.

Задълженията по Устава важат с еднаква сила за всички държави-членки. Член 24 постановява следното:

“ За осигуряване на бързи и ефикасни действия на организацията нейните членове възлагат на Съвета за сигурност главната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност и се съгласяват, че в изпълнение на неговите задължения, произтичащи от тази отговорност, Съветът за сигурност действа от тяхно име. “

Беспорни успехите има световната организация. В нея вярваха и вярват малки и големи държави. През 60-те и 70-те години на миналия век над седемдесет новосъздадени държави станаха нейни членки, след като се освободиха от колониално робство в резултат на решителните усилия на ООН да деколонизира територии и населения в Африка, Караибиския район, Тихия океан, Индийския океан и в други части на света.

ООН стана форума за разисквания и решаване на въпросите на международния мир и сигурност, разоръжаването, икономическите отношения, международното право и др.

ООН изгради системата на зачитане и съблюдаване на правата на човека и основните свободи.

ООН изгради системата на мироопазващите операции, макар тя да не е съвършенна.

ООН изгради системата на специализираните организации, за да се обсъждат още по-конкретно и по същество проблемите на образованието, културата, труда, здравеопазването, децата, окръжаващата среда, населението и др.

ООН изработи голям брой международни конвенции, договори, пактове, декларации, като утвърждаваше и кодифицираше нормите на международното право.

ООН пряко участва в уреждането на най-острите кризи и конфликти, при които бяха нарушавани регионалния мир и сигурност, а също така и суверенитета и териториалната цялост на редица държави. Не винаги ООН успяваше да намери справедливо и трайно решение, но тя беше винаги там на място да търси изход.

Междувременно светът се изменяше. Сега в ООН членуват 191 държави. За преобладаващото мнозинство от тях ООН продължава да е единствената международна организация, която е призвана да решава най-отговорните въпроси и проблеми на международната общност.

Променящият се свят обаче постави пред ООН нови предизвикателства, които налагат нейното реформиране. Нови проблеми изискват ново виждане, нови подходи. Вече не съществува конфронтацията между изтока и запада. Затова пък в нова и много по-застрашителна светлина се изправят проблемите на ширещата се бедност в много страни, новите и епидемични болести, липсата на здравоохранение и образование, огромния външен дълг на редица държави, икономически и финансови катастрофи, заплахите за екологията, разпадът на предишни многонационални и мултиетнически държави и създаването на нови, увеличаване броят и размахът на междуетническите конфликти и регионални и субрегионални кризи, липсата на политическа воля да се решат дълготлеещи конфликти, отказ от признаване на суверенното право на народите на самоопределение. Правата на човека и основните свободи продължават да се нарушават по-често и по-грубо, безнаказаността се налага, нормите на международното право освен, че се престъпват, но и се подлагат на едностранно тълкувание. Задължителните решения на Съвета за сигурност не винаги се изпълняват. Имаше периоди, когато Общото събрание и Съветът за сигурност не можаха да наложат решения. Не се осъществява универсалността на международните конвенции и договори, изработени и приети от ООН. Даже 12-те конвенции на ООН за борба с международния тероризъм не са ратифицирани от мнозинството от държавите-членки, въпреки декларираната воля за това. Важни държави за международното сътрудничество все още не са ратифицирали някои от основните инструменти по правата на човека.

Появи се нов мащабен проблем – международният тероризъм. Той е заплаха за всички държави и общества. Самоубийствени терористични атентати се величаят от някои като средство за водене на война, въпреки че отнемат живота на невини хора. Раздухва се религиозният фундаментализъм.

Други два важни проблема все още не намират достатъчно широко и отговорно обсъждане в ООН, въпреки че засягат принципите и целите на самата организация и нуждата от демократизирането й. Първият е противопоставянето между съществуващите демокрациите от една страна и тоталитарните режими от друга, а вторият – сблъсъка между цивилизациите на основата на религиите, особено в сегашния период, когато религиозният фундаментализъм става ръководство за действие.

Още през 1948 година някои държави-членки възразиха, че ООН налага западните ценности по правата на човека над държави с други ценностни култури и традиции.

ООН наистина е пред дилема: или да отстоява мултилатерализма, или да се подчини на налагания й унилатерализъм в международните отношения.

Всичко това е много обезпокоително. Ако това е бъдещето за ООН, какво ще стане с основната ролята на ООН? Тя е дефинирана още в чл. 1 на Устава:

“…..да взема ефективни колективни мерки за предотвратяване и отстраняване заплахите срещу мира и за потушаване действията на агресия или други нарушения на мира, както и за постигане с мирни средства и в съгласие с принципите на справедливостта и на международното право уреждане или разрешаване на международните спорове или положения, които биха могли да доведат до нарушаване на мира.”

Тук изниква и още един въпрос, който касае взаимоотношенията между ООН и регионалните органи. При два случая беше поставена на сериозно изпитание централната роля на ООН като инструмент за поддържането на международния мир и сигурност в последно време:

При международната хуманитарна интервенция на НАТО срещу Югославия, породена от масовите и груби нарушения на правата на човека от режима на Милошевич в Косово (НАТО взе решение да започне войната без да има съответна резолюция на Съвета за сигурност, което стана след няколко дни) и при войната в Ирак, която се проведе без разрешението на Съвета за сигурност.

В последния случай не се процедира в съответствие с чл. 52 от раздел Vlll – “Регионални съглашения” на Устава на ООН, където се постановява следното:

“ 1. Никоя разпоредба на настоящия устав не представлява пречка за съществуването на регионални споразумения или органи за уреждане на такива въпроси относно поддържането на международния мир и сигурност, които са подходящи за регионални действия, при условие, че тези споразумения или органи и тяхната дейност са съвместими с целите и принципите на организацията.”

Член 53 е още по-изричен:

“… Обаче никакви принудителни действия не могат да бъдат предприети въз основа на регионални споразумения или от регионални органи без разрешенеие от Съвета за сигурност…”

Няма да е съвсем точно да се твърди по категоричен начин, че ООН е вече безсилна да решава проблемите, че Съветът за сигурност влиза все повече в задънена улица. Не за първи път ООН изпада в криза. Не за първи път има конфронтация в Съвета за сигурност. Не за първи път държави-членки пренебрегват резолюции на ООН, особено на Съвета за сигурност

Голям проблем за ООН е как да се осигури изпълнение на резолюциите на Съвета за сигурност, които според Устава са задължителни за всички държави-членки на ООН. Знае се добре, че не всички се приемат и изпълняват изцяло.

Ето няколко примера.

През май 1948 година избухна първата арабско-израелска война. Арабските държави отказаха да приемат резолюцията на ООН за разделянето на мандатната територия Палестина на две държави – арабска и еврейска.

Последваха още няколко арабско-израелски войни, като в повечето случаи Израел отказваше да приеме незабавното спиране на огъня, постановено от Съвета за сигурност.

След 1966 година, когато ООН преустанови опеката на ЮАР над мандатната територия Намибия, режимът на апартайда в ЮАР отхвърляше редовно всички резолюции на ООН, включително и задължителните на Съвета за сигурност.

През 1966 г. Ян Смит обяви едностранното отцепване и независимост на английската колония Южна Родезия и Федерация Наясалянд от Великобритания. Съветът за сигурност по предложение на Великобритания незабавно и единодушно прие резолюция, с която се налагаха всеобхватни санкции върху незаконния режим на Ян Смит. Много скоро обаче станаха известни неопровержими факти, че санкциите се нарушаваше не само от африкански съседи на Южна Родезия, но и от западни държави и някои тогавашни “социалистически” държави.

А ето и един съвсем пресен пример: Съветът за сигурност прие резолюция 1373 (2001) за борба с международния тероризъм след събитията от 11 септември 2001 година в САЩ. Докато голямата част от държавите я приеха и я изпълняват стриктно, имаше някои категорични отказа, мълчаливо нежелание за изпълнение или прилагане на избирателен подход. Така е и досега.

Винаги е имало разногласия в ООН, противопоставяне между петте постоянни членки на Съвета за сигурност, между различни гео-политически групи. Това е нормално в международната дипломация.

Същевремено, бъдещето на ООН не зависи само от една или група държави, а от всички нейни членки. Самите държави-членки са тези, които правят организацията ефективна или не. Имено те са отговорни за днешното състояние на ООН. Тяхната политическата воля е решаващата. В тази конфигурация на първо място стоят петте постоянни членове на Съвета за сигурност, които имат специалната отговорност.

Промените в Устава, въпреки че са наложителни, няма да решат проблемите.

Реформите на ООН няма да имат ефект, ако държавите-членки не заявят категоричната си подкрепа за световната организация и да положат необходимите усилия че тя да продължи да съществува на основата на демократичните правила и равенството, при максимална ефективност.

ООН е световната организация за всички държави-членки. Тя не трябва да бъде организация само за едни държави, било те мнозинство или малцинство, както през седемдесете години основателно се възразяваше против “терора на мнозинството”. Тя не трябва да бъде организация, в която се прилага двойният стандарт,

ООН следва да признае новите реалности и предизвикателства. Не всички “велики сили” от края на втората световна война запазват своето политико-военно и икономическо влияние днес. Има нови икономически могъщи държави - Германия, Япония, Индия, Бразилия. Китай сега е съвсем друг. Могъществото на САЩ е не само безспорно, но ги открояват сред другите. Има държави с голямо население, които също не трябва да се пренебрегват. Регионални гео-политически междуправителствени организации могат да играят по-съществена роля в ООН.

Международната и регионална сигурност са поставени под нова реална заплаха от насилие и война не само от теротистични организации, но и от нерешаването на проблемите на нищетата, липсата на образование, хроничните и епидемични болести, липсата на икономически напредък и социални грижи. Систематичното неизпълнение, полуизпълнение и особено нарушаване на резолюции на Съвета за сигурност не трябва да се толерира. С международния тероризъм не може да има никакви договаряния. Да се използват до край всички възможности, за да не се допускат едностранни действия без одобрението на Съвета за сигурност. Същевремено, Съветът да не абдикира от основната си роля, срочно да разглежда и да се произнася по всички кризисни ситуации, при които е нарушен международния и регионален мир и сигурност. Да се изготви незабавна глобална стратегия за предотвратяването на регионални конфликти още в зародиша им. Да се реорганизира системата на ООН с операциите по поддържането на мира, като им се внедрят пълномощия за поддържането на мира и превантивни операции. Срочно и окончателно да се реши проблемът с предоставяне правото на самоопределение на народите в тези конфликти, които вече бушуват от много години (палестинско-израелския, Кипър и др.). Бързи мерки да се вземат за решаване на глобалните проблеми на борбата с международния тероризъм, бедността, болестите, околната среда, външния дълг на развиващи се страни и др. Приматът на международното право да се утвърди за всяка една от държавите-членки. Спазването и защитата на правата на човека да стане един от приоритетите на ООН, като всички държави-членки бъдат задължени под една или друга форма да се отчитат пред ООН. Универсалността на международните инструменти, изработени и приети от ООН, да се осъществи с най-бързи мерки. Да се даде нов тласът на многостранната дипломация в рамките на ООН, доказала своята значимост в редица известни случаи, като се повиши нейната ефективност.

Има международни правителствени организации, чието сътрудничество с ООН следва да се засили.

ООН е нужна. Не винаги нейните решения могат да удовлетворяват в еднаква степен всички членки. Но ако се договарят конструктивно, честно, с необходимата политическа воля и на основата на най-широки обсъждания и съобразяване с вижданията на различни държави и групи, те следва да се зачитат и изпълняват.

Сега е наложително всички държави да обединят усилията за ефикасното реформиране на световната организация.