ДОКЛАД: ЗАКОНОВА УРЕДБА НА БЪЛГАРСКАТА ДИПЛОМАТИЧЕСКА СЛУЖБА Печат
Автор Горан Йонов   
Събота, 01 Ноември 2003 03:00
І. Дипломатическата служба след 1989 г.

Последното десетилетие на ХХ век наложи съществени промени в Дипломатическата служба, породени от фундаменталното разместване на пластовете в българското общество. Липсата на национален консенсус по външно-политическите приоритети и променливата политическа рамка за провеждане на дипломатическа дейност затрудняваха както процеса на вземане на важни решения, така и дейността по тяхното прилагане. Поради непознаване или неразбиране на основни положения в дипломатическата дейност, се появи конкуренция между институциите на идеологическа, партийна, или лична основа, подсилвана от конституционни и нормативни пропуски, различно тълкуване на законовите положения и липсата на утвърдена практика в новите условия.
Успоредно с това се провеждаше трудна смяна на поколенията в българската дипломация и често умишлено се нарушаваше принципът на приемствеността. Разгарящите се политически страсти наред с безразборно проведените масови уволнения и назначения в МВнР през 1991 и 1997 г., зад които стояха користни мотиви, дестабилизираха службата. Демонстративното нарушаване на Кодекса на труда и на вътрешни процедурни правила от страна на ръководството на МВнР доведе до отлив на добри професионалисти и спад на интелектуалния потенциал. Частният сектор в икономиката също започна да привлича качествени човешки ресурси от държавната администрация, предлагайки по-добри материални условия и сравнително по-ясни правила на играта.

Текучеството и вълната от нови назначения, една част от които със слаба квалификация и неподходящи делови качества, влоши административната памет на службата и снижи професионалното ниво на дипломатическата работа, особено зад граница. Демонстрираше се незачитане на смисъла на кариерното израстване. Затова много от новоназначените служители, на които произволно се раздаваха дипломатически рангове, емигрираха по време на задграничните си мандати или след приключването им. Други, дошли в службата единствено с материални мотиви, напускаха , разочаровани от ниското заплащане. Случайни и неподходящи за кариерата назначения, включително и на високи позиции, подкопаха общественото доверие към дипломатическата професия.

През последните две години започна процес на хомогенизиране и смекчаване на поляризацията в дипломатическия състав. За това допринесе и политическият консенсус по приоритетните направления на сигурността и външната политика на България. Дипломатическата служба определено се отвори към обществото.


ІІ. Статут и правен режим на Дипломатическата служба

Първият български Правилник за организацията на Министерството на Външните Работи е утвърден с Княжески указ от 1897 г. Устройственият правилник съдържа любопитна подробност – там изрично е отбелязано, че "лица, които не са служили в министерството, не могат да се назначават за първокласни, второкласни и третокласни секретари при Агентствата". През 1907 г. князът утвърждава "Законъ за устройството и службата по Министерството на външните работи и на Исповеданията". Устройственият закон представлява смесица от рамкови норми и детайлизирани разпоредби в отделни направления - например конспект за изпит на кариерните дипломати, условия за заплащане и т.н. Погледнати от разтоянието на времето, Правилникът и Законът имат преди всичко историческа стойност.

Сегашният статут и правен режим на Дипломатическата служба представлява сложна пирамида, изградена основно от четири групи правни инструменти:

1. От общото вътрешно законодателство:

 Конституция на Република България;

 Закон за администрацията;

 Закон за държавния служител и актовете по прилагането му:
 Наредба за служебното положение на държавните служители;
 Единен класификатор на длъжностите в администрацията;
 Наредба за документите за заемане на държавна служба;
 Наредба за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация;

 Кодекс на труда и актовете по прилагането му. В МВнР има над 750 щатни бройки по трудови правоотношения, в т.ч. и на дипломати;

 Кодекс за социално осигуряване;

 Закон за държавния бюджет. Освен приходи и разходи, Законът ежегодно определя и натурални показатели – щатни и средногодишни щатни бройки по трудови и служебни правоотношения, средна работна заплата и др.;

 Закон за класифицираната информация.

2. Специализирани нормативни актове на Министерския съвет:

 Устройствен правилник на МВнР /2003 г/. Правилникът определя правомощията на Министъра на външните работи и на Министъра по европейските въпроси, функционалните характеристики на организационните структури и на административните звена, някои общи положения за организацията на работа в централното управление, общата численост на персонала, разпределена по структурни звена, както и правилата за допълнителни месечни възнаграждения за дипломатически ранг, владеене на чужди езици и работа със секретни материали;

 Наредба за условията и реда за дългосрочно командироване на служители в дипломатическите и консулски представителства на Република България /2000 г./ Наредбата определя финансовите условия, реда и начина за изпращане на дипломатическите служители на задграничен мандат.

3. Актове на министерско равнище:

Актовете на министерско равнище, които регламентират работата на Дипломатическата служба са актове на Министъра на външните работи и на Министъра на държавната администрация. Те определят:

 Структури, работа и взаимодействие на административните звена в централното управление и задграничните представителства;

 Правила за работа и контрол по съхраняване на документите, съдържащи класифицирана информация;

 Правила за определяне на конкурсна комисия и на конкурсна процедура за назначаване на дипломатически служители, за провеждане на изпити по чужди езици и пр.

 Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация;

 Годишна ротация на служителите в централното управление и задграничните представителства;

 Атестация при присъждане и повишаване в дипломатически ранг;

 Правила за ведомствената финансово-счетоводна дейност;

 Длъжностно разписание, поименно разписание на длъжностите и работните заплати;

 Структура на длъжностните характеристики и процедури за тяхното разработване и изменение, които ще се определят с наредба на Министъра на държавната администрация, съгласно изменението и допълнението от 15 октомври 2003 г. на Закона за държавния служител;

 Длъжностни характеристики на служителите, които съгласно горното изменение, се утвърждават от административния секретар или упълномощен от него ръководен служител;

 Правилници за вътрешния трудов ред в задграничните представителства;

 Правила за контрол на дейността по управлението на държавните активи, стопанисвани от МВнР;

 Правила, свързани с физическата, техническата и противопожарната защита;

 Организация на дипломатическата поща;

 Мобилизационни планове, мероприятия за защита на задграничните служители и техните семейства, както и на дипломатическия корпус в България при кризисни ситуации;


4. Актове на международното право:

 Виенска конвенция за дипломатическите отношения ;
 Виенска конвенция за консулските отношения.

Двете конвенции кодифицират част от нормите на международното обичайно право в областта на имунитетите и привилегиите и заедно с Виенската конвенция за правото на договорите са важна съставна част на дипломатическото право. Като част и от нашето вътрешно право, те в значителна степен регламентират статута на Дипломатическата служба зад граница.



ІІІ. Законова рамка на Дипломатическата служба

След приемането на Закона за администрацията и Закона за държавния служител с техните подзаконови актове, една част от правния вакуум в областта на административния статут и служебните правоотношения в Дипломатическата служба беше запълнен. С това не отпадна необходимостта от специален рамков закон, който да прецизира както особеността на статута на Дипломатическата служба в системата на държавната администрация, така и специфичните задължения и права за дипломатическия служител като държавен служител едновременно със служебен и дипломатически ранг.

Важно е да се намери балансът между законовата рамка и останалите нормативни инструменти. Трите нива на отговорности при изграждането на правната пирамида на службата - Парламент – Правителство – Министерство на външните работи, трябва да създават възможност за гъвкавост и усъвършенстване, особено в надстроечните пластове на пирамидата. По-голямата нестабилност на подзаконовите актове в сравнение със закона не трябва да бъде мотив за включване на максимален брой норми за узаконяване, особено ако те са или продукт на политическа конюнктура, или по своята същност са неустойчиви и търпят развитие. Освен това законодателната практика в България показва, че законът може да се промени със същата бързина, както едно министерско постановление.

Отсъствието на закон за дипломатическата служба в правното пространство е пасив за всички правителства след 1989 г. Последвалата политическа практика показа, че този правен вакуум може да доведе до следното:

 Проблеми във взаимодействието между Народното събрание, Президента и изпълнителната власт в областта на външната политика;

 Потенциално напрежение между Президент и правителство, с възможности то да се прояви и когато тези институции са излъчени от една и съща политическа сила. Имаше период, когато дори се говореше за "две външни политики" на България;

 Недостиг на координация между звената на изпълнителната власт по въпроси на външната политика;

 Неясни граници на отговорност на политическото ръководство и службата, пораждаща дисбаланс между тях и недостатъна мотивация на дипломатическия състав, занижен професионализъм и възможност за политически произвол;

 Нарушаване на кариерния принцип на развитие на дипломатическите служители.

Народното събрание и правителствата през последните 14 години не проявиха инициатива за кодифициране на дейността на Дипломатическата служба. Имаше индивидуални законодателни инициативи на някои народни представители , които нямаха успех. Въпреки това, при правителствата на Ф. Димитров, проф. Л. Беров, Ж. Виденов и И. Костов на приливи и отливи в МВнР се разработваха проекти на закон за дипломатическата служба.

Искрен интерес на политическата власт обаче липсваше и законодателните програми на Народното събрание не предвиждаха съответна дейност. Работещите експертни групи в МВнР по проектите бяха демотивирани, имаше кампанийност в работата, обикновено по няколко месеца преди падането от власт на всяко от правителствата. Затова не е чудно, че от редицата проекти на МВнР нито един не достигна до професионално издържано ниво на подготовка, нито пък е сериозно обсъждан в Министерския съвет. Въпросът за степента на независимост на Дипломатическата служба от политическата власт неизменно оставаше ябълката на раздора. По този въпрос сред авторите на проектите не съществуваше разбиране, особено по делителната линия от една страна между политици и дипломати с политически амбиции, а от друга страна - професионални дипломати без политически пристрастия.

Изпълнителната власт, а и Парламентът, не можаха да бъдат убедени, че такъв закон не предоставя привилегии за определени лица, а цели ефективното изпълнение на функциите на Дипломатическата служба. Основната цел на властта винаги беше първо да овладее кадрово Дипломатическата служба и след това да въведе там правила на играта. За последното обикновено времето на парламентарния мандат не достигаше. Опозицията също не подкрепяше идеята за закон преди да се опита да изгради дипломацията по свой образ. Така се роди уникален негативен консенсус на политическата класа по въпроса да има или да няма закон за дипломатическата служба.

ІV. Едно предложение за структура и съдържание на закон за дипломатическата служба

През 2001 г. експертна група на Българското дипломатическо дружество предлага на българската общественост проект на закон за дипломатическата служба. В него са обобщени положителните страни на повечето проекти, изготвени дотогава и е взета предвид действащата нормативна уредба. В съответствие с отговорностите на Дипломатическата служба е разработена нейната специфична организация, възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения на дипломатическите служители.
За основна цел на Дипломатическата служба сe определя подпомагането на Министъра на външните работи при провеждане на външната политика в съответствие с българското законодателство. Службата трябва да бъде изградена на професионална основа съгласно принципите на компетентност, безпристрастност, стабилност и приемственост. Проектът предвижда следните основни положения в организацията на Дипломатическата служба, повечето от които са в сила сега:
 Функциите и структурата на Министерството на външните работи да се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет;
 Задграничните представителства да се откриват и закриват от Министерски съвет по предложение на Министъра и се ръководят от МВнР;
 Централното управление на Министерството и задграничните представителства образуват единен щат;
 Щатното разписание и длъжностните характеристики на дипломатическите служители се утвърждават от Главния секретар.
1. Ръководство на Дипломатическата служба
Ръководството на Дипломатическата служба се състои от политическо и професионално ръководство. Предвиденото в проекта разграничаване на функциите на двете ръководства не създават съществени правни несъответствия с действащите сега закони за администрацията и за държавния служител:
Политическо ръководство
Министърът на външните работи и неговите заместници са политическото ръководство на Дипломатическата служба:
 Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на външните отношения и направлява дейността на Дипломатическата служба в съответствие с правомощията си.
 Заместник-министрите подпомагат министъра в политическото ръководство на Дипломатическата служба и го заместват в негово отсъствие по ред, определен от Министъра.
 Министърът образува на свое подчинение политически кабинет, чиито състав и функции се определят от Закона за администрацията и устройствения правилник на Министерството.
Професионално ръководство
Главен секретар
Проектът предлага концептуална промяна и издигане на ролята на Главния секретар от досегашния модел на управление – той е най-висшият кариерен дипломат в МВнР, а не политическо назначение с второстепенни административни функции. Задължен е да съдейства на Министъра при изпълнението на неговите външнополитически функции, като ръководи, координира и контролира Дипломатическата служба:
 Главният секретар е висшата професионална длъжност в Министерството, който осигурява приемствеността, стабилността и развитието на Дипломатическата служба.
 Главният секретар е дипломатически служител с ранг "посланик", който има не по-малко от 20 години дипломатически стаж и е бил ръководител на задгранично представителство най-малко три години.
 Министърът на външните работи внася в Министерски съвет кандидатура за главен секретар, след разглеждане в Колегиума на Дипломатическата служба.
 Главният секретар се назначава с указ на Президента на Републиката по предложение на Министерския съвет.
Главният секретар осигурява спазването на принципите на професионализма, кариерното развитие и старшинството на членовете на Дипломатическата служба. Той организира взаимодействието на структурните звена в Министерството и осигурява организационната връзка между Политическия кабинет на Министъра и Дипломатическата служба. Негови задължения са да осъществява административната координация на Министерството с други органи на държавната власт и да организира изпълнението на Закона за класифицираната информация във всички звена на Дипломатическата служба, където това е необходимо.
2. Структура на Министерството на външните работи
Министерството се състои от централно управление и задгранични представителства. Неговата структура може по необходимост да бъде променяна от правителството, съобразно външнополитическите цели и приоритети. В нея обаче задължително трябва да има приоритетни структурни звена, които поради особеното си значение за организацията на работата на Дипломатическата служба трябва да бъдат разписани в закона.
Ръководители на структурни звена
Ръководителите на структурните звена на общата и специализираната администрация в Министерството се назначават от Министъра по предложение на Главния секретар. Законът трябва да посочи основни изисквания за тяхното назначаване, за да се изключи евентуален административен произвол:
 Ръководителите на структурни звена, които са дипломатически служители, трябва да имат дипломатически ранг не по-нисък от "съветник" и стаж в Дипломатическата служба не по-малко от 12 години.
 Ръководители на звената от специализирата администрация, които имат дипломатическо направление, както и ръководителят на звеното по управление на човешките ресурси от общата администрация, могат да бъдат само дипломатически служители, отговарящи на по-горните изисквания.
 При назначаване на дипломатически служител за ръководител на структурно звено в Министерството, той може да бъде повишен предсрочно в следващ дипломатически ранг.

Приоритетни структурни звена в централното управление
Приоритетните структурни звена са Колегиумът, Дипломатическият Инспекторат, Дипломатическата атестационна комисия и Дисциплинарният съвет:
1. Колегиум
Колегиумът е съвещателен орган към Министъра и играе важна роля в процеса на формирането на управленчески решения:
 Членове на Колегиума са заместник-министрите, Главният секретар, Главният инспектор и ръководителите на структурни звена, които са дипломатически служители.
 По преценка на Министъра, в заседанията на Колегиума могат да участват и други длъжностни лица без право да гласуват.
 Колегиумът се свиква най-малко веднъж месечно и се председателства от Министъра, а в негово отсъствие от заместник-министър или Главния секретар. В дневния ред на заседанията на Колегиума се включват въпроси, предложени от неговите членове.
 Колегиумът излъчва кандидатури за главен секретар с квалифицирано мнозинство от две трети от неговите членове при тайно гласуване.
Колегиумът приема предложения и становища с обикновено мнозинство по редица важни въпроси: актуални проблеми на външната политика на страната; външнополитическите аспекти на важни правителствени документи; подготовката и провеждането на външнополитически посещения, преговори и срещи на Министъра; функции, структура и щат на МВнР; проект за бюджет; правила за работа и състава на Дипломатическия инспекторат, Дипломатическата атестационна комисия и Дисциплинарния съвет; предложения за назначаване и освобождаване на ръководители на дирекции и за присъждане на дипломатически ранг “посланик” и “пълномощен министър”; предложения за откриване и закриване на задгранични представителства; кандидатури за ръководители на задгранични представителства; други въпроси по преценка на Министъра или по предложение на Главния секретар.
2. Дипломатически инспекторат
Законът следва да посочи основните функции на Дипломатическия инспекторат към Министъра:
 Контрол върху изпълнението на административните актове, разпоредбите на българското законодателство и международното право;
 Вътрешен финансов контрол;
 Контрол върху дейността по стопанисването и управлението на държавната собственост, предоставена на Министерството на външните работи за стопанисване и управление.
Дипломатическият инспекторат е особено важно контролно звено на Министерството, ръководено от Главен инспектор. Той трябва да е професионален дипломатически служител с ранг не по-нисък от пълномощен министър и дипломатически стаж не по-малко от 15 години. Главният инспектор и подчинените му инспектори трябва да се назначават от Министъра по предложение на Главния секретар след обсъждане в Колегиума. Главният секретар следва да утвърждава Правилник за работата на Дипломатическия инспекторат по предложение на Колегиума.
3. Дипломатическа атестационна комисия
Дипломатическата атестационна комисия ще провежда периодична атестация на дипломатическите служители само в съответствие с допълнителните изисквания към дипломатическите служители в бъдещия закон за Дипломатическата служба. Освен посочените в закона, Комисията не трябва да се занимава с други въпроси на атестирането, които са предмет на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация, приета с постановление на Министерския съвет. Разписването в закон на основните функции и организацията на Комисията е необходимо, тъй като именно те гарантират да не се допуска произвол при кариерното развитие на дипломатическите служители.
Комисията:
 Предлага присъждане, повишаване и понижаване на служебния и на дипломатическия ранг на дипломатическите служители;
 Предлага привеждане в съответствие на служебния ранг, длъжността и дипломатическия ранг на служителите;
 Разглежда и предлага ротацията на дипломатите в централното управление и задграничните представителства;
 Предлага изменение и прекратяване на служебните правоотношения на дипломатическите служители, ако те не отговарят на изискванията за заеманата длъжност;
 Обсъжда и други въпроси, свързани със статута на дипломатическите служители, по преценка на Главния секретар.
Организацията на работата на Комисията би трябвало да бъде следната:
 Ръководи се от Главния секретар; нейни членове по право са Главният инспектор, председателят на Дисциплинарния съвет и ръководителят на звеното, изпълняващо функции по управление на човешките ресурси;
 В заседанията на Комисията участва с право на глас непосредственият служебен ръководител на дипломатическия служител, чийто статут се разглежда от Комисията;
 В зависимост от обсъждания въпрос, по преценка на Главния секретар, в работата на Комисията могат да участват и други длъжностни лица без право да гласуват;
 Главният секретар утвърждава състав и правилник за работата на Комисията след обсъждане в Колегиума. Предложенията и решенията на Комисията се приемат с обикновено мнозинство.
4. Дисциплинарен съвет
Чл. 95 и 96 от Закона за държавния служител установяват Дисциплинарния съвет като специален орган на всяка администрация и разписват неговата процедура. За нуждите на Дипломатическата служба би трябвало да се въведат някои специфични изисквания:
 Министърът, по предложение на Главния секретар и след обсъждане в Колегиума, назначава Дисциплинарен съвет и утвърждава правилник за неговата работа.
 Председателят на Дисциплинарния съвет е дипломатически служител с ранг не по-нисък от пълномощен министър и дипломатически стаж не по-малко от 15 години. Заместник-председателят на Дисциплинарния съвет е дипломатически служител с ранг не по-нисък от съветник и дипломатически стаж не по-малко от 12 години.
Задгранични представителства
Задграничните представителства са посолства; постоянни представителства или мисии при международни организации; консулства по смисъла на Виенската консулска конвенция; дипломатически бюра; специални мисии по смисъла на Конвенцията за специалните мисии.
Задграничните представителства се състоят от ръководител, дипломатически и административно-технически служители и обслужващ персонал. Структурата на задграничното представителство се определя от Главния секретар по предложение на ръководителя на задграничното представителство и/или ръководителя на съответното структурно звено в Централното управление.
Ръководители на задгранични представителства
Ръководител на задграничното представителство е: извънреден и пълномощен посланик, постоянен представител при международна организация, ръководител на мисия или на специална мисия; управляващ, временно управляващ, генерален консул, консул, вицеконсул, ръководител на дипломатическо бюро.
Проектът няма амбицията да регламентира някакво съотношение между политическите и професионалните назначения на ръководители на задгранични представителства, каквато практика съществува в някои страни.
Ръководителят на задграничното представителство:
 ръководи, координира и контролира дейността на задграничното представителство в съответствие с указанията на Министъра или други, упълномощени от него длъжностни лица;
 осъществява общ контрол върху дейността на всички служители, командировани в приемащата страна от държавни учреждения и организации, които го информират за своята дейност;
 Прави отчет за дейността си пред Министъра.
Важно е законът да въведе процедура за назначаване и освобождаване на ръководителите на задграничните представителства. Освен това конституционната норма за назначаването на посланици и постоянни представители към международни организации, които са само част от ръководителите на задгранични представителства, също изисква уточняване на процедурни детайли:
 По предложение на Министерски съвет, Президентът назначава и освобождава извънредни и пълномощни посланици и постоянни представители при международни организации, или връща предложението в разумен срок.
 Указът на Президента се приподписва от Министър-председателя.
 Генералните консули се назначават и освобождават от Министерски съвет по предложение на Министъра.
 Управляващите и временно управляващите задгранични представителства, ръководителите на мисии и специални мисии, на дипломатически бюра, на консулствата и вицеконсулствата се назначават от Министъра по предложение на Главния секретар.
 Ръководителите на задгранични представителства, които не са дипломатически служители, получават дипломатически ранг само за времето на задграничния си мандат. Те се командироват в задграничните представителства от Министъра при условията за командироване на дипломатическите служители.
 Дипломатическите служители, командировани като ръководители на задгранични представителства, трябва да имат дипломатически ранг не по-нисък от съветник.
3. Възникване на служебни правоотношения в Дипломатическата служба
Преди изменението и допълнението на Закона за държавния служител от 15 октомври 2003 г. съществуваше възможност в Дипломатическата служба да се назначават служители по служебно правоотношение с еднолично решение на органа по назначаването. Независимо от промяната, правилно ще бъде в бъдещия закон да се запише, че служебни правоотношения в Дипломатическата служба могат да възникват, да се променят и прекратяват по строго определен ред, в който освен Министъра, определена роля играят Главният секретар и приоритетните структурни звена.
Възникването на служебни правоотношения трябва да става само въз основа на резултати от публично обявен задължителен конкурс:
 Кандидатите, които отговарят на изискванията за дипломатически служители, се явяват на конкурс пред комисия, председателствана от Главния секретар.
 Конкурсът се провежда по ред, определен от Министъра в съответствие със Закона за държавния служител.
 Конкурс се обявява, когато длъжността е свободна или предстои да бъде освободена.
4. Изисквания към кандидатите за дипломатически служители
Кандидатите за постъпване в Дипломатическата служба трябва да отговарят на изискванията за държавен служител по Закона за държавния служител и на следните допълнителни изисквания:
 Да имат завършено висше образование или следдипломна квалификация в областта на международните отношения, право, икономика, политология, история или други специалности в зависимост от потребностите на Дипломатическата служба;
 Да отговарят на специфичните изисквания за длъжността, за която кандидатстват, да имат определено ниво на компютърна грамотност, да владеят най-малко два чужди езика и да са психически здрави;
 Мъжете да са изпълнили военната си служба или да са освободени от нея на законно основание;
 Срещу тях да не е започнато наказателно производство, да имат само българско гражданство и постоянно местожителство в Република България.
Въз основа на резултатите от конкурса, по предложение на Главния секретар, Министърът назначава класиралите се кандидати. Основните моменти при назначаването са няколко:
 Служителите, които нямат трудов или служебен стаж, да се назначават на стажантска длъжност със срок една година. След изтичане на този срок, на служителя се присъжда дипломатически ранг “аташе” по ред и условия, определени от Дипломатическата атестационна комисия. С придобиването на дипломатически ранг служителят се назначава в състава на Дипломатическата служба за неопределено време;
 Служителите, които имат признат служебен стаж в държавната администрация и/или Дипломатическата служба да се назначават за неопределено време и получават дипломатически ранг в съответствие с тяхната квалификация и не по-нисък от притежавания по-рано;
 Служителите, които имат признат осигурителен стаж да се назначават в състава на Дипломатическата служба за неопределено време и получават дипломатически ранг в съответствие с тяхната квалификация и стаж;
 При постъпване в дипломатическата служба, освен декларациите, които се изискват по Закона за държавния служител, дипломатическите служители да подписват декларация, че не членуват в политически партии и организации. Отказът да се подпише такава декларация е пречка за постъпване в Дипломатическата служба;
5. Изменение на служебно правоотношение:
 Повишаване и понижаване в длъжност на дипломатическия служител се извършва от Министъра по предложение на Главния секретар, след обсъждане в Дипломатическата атестационна комисия.
 Министърът може да измени едностранно служебното правоотношение на дипломатически служител при промяна на длъжностната характеристика по съответен ред.
 Преместването на дипломатически служител от едно структурно звено на Министерството, без да се променя длъжността и размерът на основната му заплата, не се счита за изменение на служебното правоотношение. То се извършва от Главния секретар след задължително съгласуване с ръководителите на структурните звена на действащото и бъдещото назначение на служителя.
6. Дългосрочно командироване в задгранично представителство
Този раздел трябва да съдържа само основни разпоредби и принципи. Детайлите по дългосрочно командироване се съдържат в съответна Наредба, приета от Министерския съвет:
 Дългосрочното командироване на дипломатически служител за работа в задгранично представителство се извършва със заповед на Министъра по предложение на Главния секретар, след обсъждане в Атестационната комисия. То се предхожда от най-малко две години дипломатическа работа в Министерството на външните работи;
 При командироване на дипломатически служител в задгранично представителство се изисква писмено съгласие на съответния служител;
 Държавни служители, които са на издръжка на други ведомства и отговарят на изискванията към кандидатите за дипломатически служители се командироват в задграничното представителство от министъра на външните работи по споразумение с ръководителите на съответните ведомства и при условия, определени с акт на Министерския съвет. Тези служители преминават задължителна подготовка в Министерството на външните работи и получават дипломатически ранг само за срока на задграничната си командировка. За срока на командировката си те имат задълженията и правата на дипломатическите служители. След приключване на задграничната си работа те се завръщат във ведомството, от което са изпратени;
 Срокът на командировката в задгранично представителство е четири години. По целесъобразност, този срок може да бъде продължен с една година или намален по реда, по който е бил командирован съответният служител.

7. Задължения на дипломатическите служители
По принцип дипломатическите служители изпълняват общите задължения на държавния служител, произтичащи от Конституцията и Закона за държавния служител, както и някои допълнителни задължения. Специфичните задължения на дипломатическия служител се определят в неговата длъжностна характеристика. Те се утвърждават от Главния секретар по предложение на ръководителя на структурното звено на Министерството или на задграничното представителство, в което работи съответният служител.
Към дипломатическите служители следва да се поставят следните допълнителни изисквания:
 Да не членуват в партии, движения, и други политически организации по смисъла на Закона за политическите партии и да подписват за това декларация; да не извършват пропаганда в полза или във вреда на политически партии, движения, коалиции или кандидати за изборни органи;
 Тези от тях, които са регистрирани за кандидати за изборни органи на държавната власт от политически партии и коалиции напускат Дипломатическата служба;
 Служителите, които са регистрирани като независими кандидати за изборни органи на държавната власт се считат в неплатен отпуск до провеждането на изборите. В случай че бъдат избрани, след приключване на мандата им се осигурява заемането на равностойна на предишната длъжност в Дипломатическата служба;
 Да не приемат подаръци поради своето официално положение, освен случаите, в които подаръците са израз на дипломатическата протоколна практика. Те са длъжни да предпазват и членовете на семейството си от получаване на подобни подаръци;
 Да не приемат ордени, медали или други официални отличия от друга държава без разрешение на главния секретар, освен тези, които са израз на обичайната дипломатическа практика;
 Да не правят изявления за дейността на Дипломатическата служба, освен ако не са упълномощени от Министъра или от Главния секретар;
 Да не извършват търговска дейност и да не участват в управителни и надзорни съвети на търговски дружества;
 Да не работят по трудово правоотношение или по граждански договор, с изключение на преподавателска, научноизследователска или друга творческа дейност.
8. Права на дипломатическите служители
По принцип дипломатическите служители се ползват с правата на държавните служители, съгласно Закона за държавния служител. Те имат право на основна заплата, определена съобразно тяхната длъжност и служебен ранг, и на добавки към заплатата съгласно Закона за държавния служител. Към тези права могат да се прибавят и някои допълнителни права, свързани с особеностите на работата им:
 Право на добавка за дипломатически ранг, чийто размер се определя от Министъра по предложение на Главния секретар, право на добавка за езикова квалификация, надвишаваща минимално изискваните два чужди езика, както и право на една своя брутна месечна работна заплата за представително облекло веднъж годишно;
 Когато са в дългосрочна командировка в задгранично представителство, дипломатическите служители имат право на средства за командировка в зависимост от длъжността си и дипломатическия ранг, както и на допълнителен отпуск в зависимост от условията в съответната страна. Размерът на средствата за командировка на служителите в задграничните представителства отчита спецификата на тяхната работа и е съобразен със стандарта на живот в съответната страна. При необходимост, Министърът внася мотивирани доклади в Министерския съвет с предложения за промени в размера на средствата за командировка;
 Командированите служители в задграничните представителства и членовете на техните семейства имат право на здравно осигуряване, както и на застраховка “ живот”. Когато в приемащата държава възникне заплаха за живота и сигурността на служителите в задграничните представителства и техните семейства, на същите се предлага да се завърнат в Република България или се изплащат допълнителни суми по решение на Министерския съвет;
 След приключване на командировката в задгранично представителство, служителите имат право на безмитен внос на вещите, придобити за лично ползуване.
 Дипломатическите служители имат право да подават жалби и да отправят запитвания относно служебното си положение до Дипломатическия инспекторат и до Дипломатическата атестационна комисия и да получават отговор съгласно съществуващата нормативна уредба.
 Документи, които имат отношение към служебното развитие на дипломатическите служители, не могат да съдържат данни и оценки с политически, религиозен и синдикален характер.
Проектът предвижда някои социални и образователни права за членовете на семейството на дипломатическия служител по време на дългосрочно командироване в задгранично представителство.
9. Кариерно развитие
Кариерното развитие е основен принцип на изграждането на Дипломатическата служба. Дипломатическите служители се назначават на длъжности и придобиват служебни рангове съгласно Закона за държавния служител и съгласно някои допълнителни разпоредби, които би следвало да съдържа един закон за Дипломатическата служба. Дипломатическите служители притежават и дипломатически рангове. Във възходящ ред те са: “аташе”, “трети секретар”, “втори секретар”, “първи секретар”, “съветник”, “пълномощен министър” и “посланик”. За всеки дипломатически ранг в устройствения правилник на Министерството трябва да се определят минимален и максимален срок за престояване в този ранг.
Един бъдещ закон за Дипломатическата служба трябва да фиксира поне още няколко основни норми за кариерното развитие:
 Повишаване в дипломатически ранг да се извършва последователно при условия и по ред, определени в устройствения правилник на Министерството и правилника за работа на Дипломатическата атестационна комисия;
 Предсрочно повишаване в следващ дипломатически ранг да се допуска само при назначаване на по-висока длъжност, изискваща такъв ранг, или като награда;
 По предложение на Главния секретар, Министърът да привежда служебните рангове и длъжности в съответствие с дипломатическите рангове;
 Дипломатическите рангове от аташе до съветник включително да се дават от Главния секретар по предложение на Дипломатическата атестационна комисия въз основа на атестация, при която се отчитат професионалната квалификация, прослуженото време в дипломатическата служба, както и другите изисквания, определени в устройствения правилник на Министерството;
 Дипломатическите рангове пълномощен министър и посланик да се дават от Министъра по предложение на Главния секретар след комплексна оценка, извършена от Атестационната комисия и утвърдена от Колегиума. /Предвид обстоятелството, че поради високата престижност на ранга посланик, някои страни усложняват процедурата за придобиване на посланически ранг, стигайки до президентски указ, това предложение може да претърпи промени/;
 Дипломатическите служители да се понижават в дипломатически ранг по реда на неговото присъждане.
10. Награди
Освен по Закона за държавния служител, дипломатическите служители могат да бъдат награждавани за проявен професионализъм и заслуги с писмена благодарност, парична награда, предсрочно повишаване в дипломатически ранг и почетен знак на Дипломатическата служба. Необходимо е да се определи редът на награждаването.
11. Дисциплинарна отговорност
За виновно нарушение на служебните задължения, произтичащи от закона и други нормативни актове, злоупотреба със служебното положение или при поведение, което накърнява престижа и доверието в Дипломатическа служба, на дипломатическите служители могат да бъдат налагани дисциплинарни наказания по Закона за държавния служител.
Допълнителни основания за дисциплинарно наказание са нарушаването на правилата за опазване на държавната и служебната тайна; разгласяването на обстоятелства и факти, които биха довели до увреждане на националните интереси или влошаване на отношенията ни с други държави; действия, които подронват националния авторитет или са проява на неуважение към приемащата страна; злоупотребата с дипломатическите привилегии и имунитет; нарушаване на правилата за разпореждане с финансови, материални средства и други държавни активи в задграничните представителства.
Освен предвидените в Закона за държавния служител дисциплинарни наказания, дипломатическите служители могат да бъдат наказвани още с отлагане на повишението в дипломатически ранг, както и с понижение в по-долен дипломатически ранг. Тези наказания се налагат от Главния секретар по предложение на непосредствения ръководител на дипломатическия служител при спазване на процедурата, предвидена в Закона за държавния служител.
При нарушаване на разпоредбите за забрана на дейност в полза на политическа партия или организация, дисциплинарното наказание следва да бъде уволнение .
12. Прекратяване на служебно правоотношение
Проектът предвижда прекратяването на служебните правоотношения с дипломатическите служители да се извършва от Министъра по предложение на Главния секретар по реда и условията на Закона за държавния служител. Служебните правоотношения на дипломатическите служители трябва да се прекратяват и в следните случаи:
 Когато дипломатическият служител не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа;
 при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, ако дипломатическият служител не отговаря на тях и няма друга подходяща длъжност, на която да бъде назначен;
 Дипломатическите служители, избрани за народни представители, да прекъсват изпълнението на Дипломатическата служба до прекратяване на пълномощията им. След прекратяване на пълномощията им, избраните кандидати за народни представители се възстановяват на работа в Дипломатическата служба и заемат предишната си длъжност, а в случаите, когато тя е закрита – друга равностойна длъжност;
 Служебните правоотношения с дипломатически служители, назначени на друга държавна служба със съгласието на Министерството, да се прекъсват за срока на заемането на тази служба и да се възстановяват в Дипломатическата служба на длъжност не по-ниска от заеманата преди това.
 Служебните правоотношения с дипломатически служители, назначени на работа в международни организации със съгласието на Министерството, да се прекъсват за времето на техния договор с международната организация и да се възстановяват по предложение на Главния секретар.
Проектът на Дипломатическото дружество съдържа няколко преходни и заключителни разпоредби, отнасящи се за привеждане на служебните рангове и длъжности в съответствие с дипломатическите рангове, за служебния стаж, за анулиране на административни актове при установено неправомерно придобиване и повишаване на дипломатически и/или служебен ранг, за висящи трудови спорове и незаконни уволнения, както и някои други заключителни процедурни норми.
Поради постоянното обогатяване и усъвършенстване на нормативната база, някои от детайлите на проекта на Българското дипломатическо дружество за закон за Дипломатическата служба вероятно ще трябва да претърпят промени. Принципните постановки в проекта запазват изцяло своята непреходност и актуалност.
София, 29 Октомври 2003 г.