IN MEMORIAM : ДИПЛОМАТЪТ-ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ НИНО НИНОВ Печат
Автор Жоржета Пехливанова   
Събота, 01 Ноември 2003 03:02
Когато един приятел си отиде,
остава празно мястото му
и то не се заема повече
от никой друг приятел...


Алберто Кортес - аржентински поет

Често се питам какво е за вечността един човешки живот? Може би прашинка или нещо друго, не зная. Но осмисленият живот, посветен на една висша кауза, каквато е политиката, дипломацията или културата оставя диря.  
В историята на българската дипломация се срещат чудати и колоритни личности, умове със свой почерк, поведение и характер. Нино Нинов, който ни напусна неотдавна, остава в дипломатическата памет на колегите, работили или учили се от него със своя изискан висок стил в анализите си на външнополитически събития. Изказът му бе неповторим, а познанията му - енциклопедични. Често съм се консултирала по заплетени дипломатически казуси. Изчерпателните му разяснения носеха полъха на неговото верую, широтата на европейски скроен дипломат и една ценностна и прецизна критика на модерния свят. Смятам, че дипломати от неговата кройка е имало на пръсти във Външно.
Нино Нинов бе типичен представител на чистата дипломация и това бе най-трудното. Външното ни министерство през 60-те и 70-те години бе затворено и консервативно ведомство, в което висшите дипломати бяха възпитаници на партийни, военни или разузнавателни школи в София, Москва, или имаха дълъг сектантски стаж на окръжни секретари. Някои от тях, останали от култовско време, бяха “замръзнали” в развитието си под дипломатическия им имунитет на посланици. За тези хора Нино Нинов беше революция. За него бяха чужди подлостта и двуличието, което те смятаха, че е синоним на дипломацията. За изтънчения Нинов доносничеството, клеветничеството и ласкателството бяха робски инстинкти, а не висши добродетели срещу беззащитната невинност на човека. В този период ходът в дипломацията бе тежък и тромав. Въпреки високия си професионализъм и бляскаво перо Нинов, за да оцелее от ударите под кръста, се отбраняваше само със силата на знанията си. И носеше синини, много синини незаслужено...
Министър Иван Башев бе оценил качествата на дипломата-интелектуалец - учил в американския колеж в Симеоново, завършил международно право в Сорбоната-Париж, и го оставя да работи два мандата в българското посолство в Париж, защото се бе превърнал в лицето на посолството. Това не бе обичайна практика, а рядкост в кадровата му политика. Министър Младенов също високо оценява неговите качества при аналитичните му разработки и от тогава във Външно остава пожеланието “ако имаме повече дипломати като Нино Нинов”...
Дипломатическият му такт, изящният му стил на френски език, умението да създава връзки и да ги запазва, многобройните му стари приятелства в Париж от студентската скамейка с известни журналисти, писатели, университетски професори и политици, се превръщат в капитал не само за него, но за България. Блестяшите му лекции за България и нейната 1300-годишна държавност пред специализираната аудитория в ЮНЕСО, пред университетските студенти в Сорбоната-Париж, в Лион, Монпелие остават трайна следа във френската общественост. Престиж и авторитет е за Външното ни министерство, че в огърлицата на неговата история има такива ярки имена на европейско равнище.
Нино Нинов се познава лично с френския президент Шарл Де Гол и негова е заслугата за първата официална среща Де Гол – Т.Живков в Париж. Той има лични контакти и президента-аристократ Валери Жискар д,Естен, а с президента Франсоа Митеран е в приятелски връзки. “Много често в компанията на френския писател-социалдемократ Жорж Коншон тримата, разнищвайки интересни теми, сливахме обедите с вечерите.”, споделя Н.Нинов.
Аз не зная друг дипломат от кариерата, който сам да напише политически анализ на френски език, а главните редактори на в-ците “Монд”, “Юманите”, “Фигаро” или на сп. “Експрес”, “Нувел Обсерватьор”, журналисти-международници от ръста на Франсоаз Жиру, Жан-Жак Сервен Шребер, Клод Анжели да го публикуват 1:1 без никаква корекция. Приятелствата му с изтъкнати политически коментарори от Френската телевизия като Жан Пиер Руло, Едмон Рубо, г-жа Нови и др. остават капитал за мисията ни във Франция.
Неговата стара приятелска връзка със синеаста Жан Мари Дро става мост за филма за българския именит художник Димитър Казаков. Нинов поддържа приятелство и с филмовия режисьор Франсоа Трюфо, с Йожен Юнеско – основателя на театъра на абсурда, със световно известната художествена критичка българката Дора Валие /сестра на известния български интелектуалец в Лондон Петър Увалиев/ и т.н. Дори самовлюбеният проф.Вл.Топенчаров / наш посланик във Франция 1964-1973/ не можеше да не си признае, че без Нино Нинов неговата книга за богомилите, нямаше да излезе.
Във Външно Н.Нинов работеше и в двустранната, и в многостранната дипломация. Негови анализи и мнения са залегнали в редица документи и позиции свързани с външната ни политика. В качеството му на познавач на европейското право Нинов се оказа един от най-добрите защитници на България пред света в случая Сергей Антонов. Неговите задълбочени анализи за съдебния процес във връзка с атентата срещу папата бяха върхът в тогавашната публицистика. Книгата му “Делото Антонов”, преведена на няколко езика, неговите публикации по този повод във френския в.”Монд”, пресконференциите му в Париж и интервютата му пред Френската национална телевизия говорят, че родината се защитава не с клишета и празни приказки, а със знание и умение да използваш европейското право и да докажеш истината за България.
След 1989г. Нино Нинов като публицист излиза с много материали в българския и френски печат. Негова е публицистичната му книга “Време на полуистини”, 1993г., за която самият той казва: “... В книгата читателят ще забележи пристрастия, ще се натъкне и на противоречия, за които не се червя. Когато животът се мени, само главите, които служат за украшение, не се променят. Те са неуклонно прави. Пристрастията и противоречията смятам за осъдителни, когато са преднамерени, когато се диктуват от конюнктурата или са подвластни на капризите на нечия лъкатушеща “генерална линия”. Смея да мисля, че при мен те са неизбежен резултат от едно интелектуално усилие. От един размисъл, който не щади нищо освен непреходните ценности на цивилизацията. Толкова за моите полуистини!...”
В новия век за визитката на България в Европейския съюз и по-специално във Франция повече от всякога й трябват дипломати - личности като Нино Нинов!
Почивай в мир, приятелю!

Жоржета Пехливанова - Дипломат
Българско Дипломатическо Дружество

София, 14 октомври 2003 г.