БРАЗИЛСКИЯТ ПРЕЗИДЕНТ ЛУЛА – ЗА ГЛАДА И ВОЙНАТА Печат
Автор Жоржета Пехливанова   
Събота, 01 Ноември 2003 03:03
“Най-страшната болест на нашия век е гладът. Лекарството за тази болест е в ръцете на онези, които плащат, за да се мълчи за тази болест... “
Душен Ковачевич – сръбски писател-драматург


Достатъчно е да погледнем картата на Южна Америка, за да преценим, че държавата-колос - Бразилия с територия 8,5 мил.кв.км. /почти колкото САЩ или Европа/ и население с ибероамериканска душа над 165 мил.жители не може да не влияе на глобалната политика в света. Политическите, икономически и социални промени и сътресения в тази държава се усещат като трусове в по-малките и съседи. За далечната държава малко се знае и говори, а в медиите се прокрадват материали не за нейната политика в борбата срещу глада и мизерията, а за нейната екзотика, футбол, карнавали и самба. Бразилия днес е държава с тяжест в света, в ООН, в Движението на необвързаните държави, в Движението на американските държави, в МЕРКОСУР, в сътрудничеството с ЕС и НАТО и т.н. Нейният президент Луис Инасио Лула да Силва, поел властта от 1 януари 2003г., е на фокуса на световното внимание като един от влиятелните държавници в новия век.
Политикът Лула владее масите в Бразилия още през 70-те години на миналия век. Изборът в Бразилия за президент на една личност с доказана социална и политическа траектория не може да не донесе полъх на обновление или на промени не само в неговата страна, но и изобщо в света. Още през първите месеци на мандата му неговата личност се наложи вътре и извън Бразилия. Някои негови икономически и социални реформи /като тази в пенсионната система/ предизвикаха чуждите инвеститори да се върнат отново в Бразилия. Борсата в Сао Пауло през 2003 г.скача 76%. Днес в Бразилия Лула е държавникът, на който народът вярва, че ще ограничи корупцията, ще събере ножицата бедни-свръх богати и ще постигне известна социална справедливост, демонстрирайки това, което за много е просто утопия - търсене на консенс и поддържане твърдо принципите си, с които спечели поста президент. Разбира се, при радикални реформи ще има и недоволни и те не закъсняха – протестираха чиновниците през м.септември в столицата Бразилия против реформата в пенсионната система, предложена от Лула и приета от Камарата на депутатите с голямата подкрепа и на опозицията.
Роден през 1945г. в гр. Гаранхунс в многодетно семейство, Лула да Силва е приндуден от 14-годишна възраст да работи като стругар и да учи. Завършва техническо образование, дипломира се като металург. През 1964 г. постъпва в една от най-големите металургични компании в Бразилия в Сао Бернардо до Кампо – “Индустриас Вилярес”. В синдикалното движение той влиза чрез брат си Жозе Ферейра да Силва, известен като Фрей Чико. 1975 г. – Лула оглавява синдиката на металурзите и е негов председател до 1988г. Оставя диря в синдикалното движение на Бразилия с неговото ново радикално управление, ръководи стачните вълнения през 1979 г.на 170 000 металурзи и т.н.. “Липсата на политици в Бразилия, които да защитават интересите на работниците при стачни репресии на полицията, ме принудиха да създам през 1980 г. Партия на трудещите се”, си припомня бразилецът. Същата 1980 г. заедно с други синдикални ръководители по Закона за национална сигурност Лула е вкаран и лежи в затвора. 1986 г. е избран за федерален депутат в Националния конгрес с най-много гласове. През 1989 г. Лула е кандидат-президент, но загубва на втория тур с малка разлика. Две години по-късно той оглавява Национална кампания за борба с корупцията в Бразилия, което му спечелва прозвището “неподкупният”. Състезава се и с предишния президент Фернандо Енрике Кардосо, който управляваше Бразилия два мандата /1994 до 2003г./
Юни 2002 г. Лула създава широк Политически алианс от партии с ляво-центриска ориентация и изготвя правителствена програма, съобразена с големите социални различия в Бразилия, за борба с глада, бедността и мизерията в страната. Мотото на неговата кампания “Бразилци, заслужавате да се храните три пъти на ден!” му донася победата в президентската надпревара. Изборните резултати през октоври 2002г. сочат, че 53 милиона бразилци са дали гласа си за Лула и на 27 октомври 2002г. Лула е обявен за президент на Федеративна република Бразилия, който пост заема на 1 януари 2003г.
Скромният синдикалист, “неподкупният”политик Лула да Силва, спечелва победата си, въпреки че много авторитетни световни социологични прогнози сочеха, че неговата кандидатура няма да успее за пореден път. Заглавия като “Любимецът на бедните и слабите в Бразилия - Лула, президент! ”, “Металургът Лула-президент на Бразилия”, “В 21 век Лула спечели бразилците с лозунга - “Ще ядете три пъти на ден!”, заляха световния печат след избирането му – добронамерени и злъчни...
“Не си поставям непосилни и амбициозни цели, но ако успея през президентския си мандат наистина бразилците да ядат три пъти на ден, значи съм изпълнил дълга си към бразилския народ... И ще се боря против корупцията, която се е вкопчила в гърлото на властта, въпреки трудностите, които срещам и ще срещам в бъдеще...”, са част от първите му изявления. Пред Националния конгрес новият президент Лула да Силва изненадващо не скри истинското състояние на страната: “независимо от официалните твърдения за последните две десетилетия страната не се развива с достатъчен темп и през този период бързо е нарастнала бедността и социалната несправедливост”.
След като съставя правителство, Лула и министрите му правят едномесечна обиколка из най-бедните региони на Бразилия – една чудата, но силно знакова идея в политическата история на страната. “Така всеки министър на практика ще усети сам проблемите, които стоят пред нацията ни и ще поеме обещания очи в очи с народа си.... Тази наша обиколка няма да е единствената...”, смята президентът.
Бразилия провежда активна външна политика, основаваща се на доктрината за т. нар. "екуменичен прагматизъм" (сътрудничество с всички страни, независимо от политическата им ориентация). Дава приоритет на отношенията със страните от Латинска Америка (особено със страните-членки на МЕРКОСУР), ЕС, САЩ, Япония. Активен член е на Организацията на американските държави. Бразилия има статут на наблюдател в Движението на необвързаните страни.
По кризата в Ирак Бразилия декларира позиция сходна с тези на Франция, Германия и Русия, съгласувана по време на разговорите на Лула с президента Ширак в Париж през м.февруари 2003г, както и по време на визитата на външния министър С.Аморим в Москва през феврураи 2003г.
Тази позиция Лула изрази и в Ню Йорк пред Общото събрание на ООН при откриване на септемврийската 58-ма сесия на ООН. “Бразилският президент – един от най-аплодираните държавници на форума, настоя за реформа на ООН и място на постоянен член в Съвета за сигурност. Лула поиска да бъде дадена повече власт на Организацията и предложи страната му да се присъедини към клуба на великите сили”, коментира ибероамериканския печат. “Трагедията на Ирак ще има изход, само ако Обединените нации играят централна роля във възстановяването на държавата...”, смята бразилският президент. Лула събуди огъня в Общото събрание на ООН с тази идея, изказана в синхрон с генералния й секретар Кофи Аннан и с френския президент Жак Ширак. Лула подкрепи Ширак в позицията си за многостранна политика в ООН и против едностранно решение, когато се касае за война. Той поиска спешно провеждане на дълбока реформа на ООН, която да я демократизира. И оповести публично, че Бразилия е кандидат да заеме постоянно място в Съвета за сигурност на организацията, след реконструкцията й. Бразилецът напомни, че “развиващите се страни са лишени от правото им да играят централни роли на важната международна сцена в търсене на политически решения на конфликтите... Международната общественост е изправена пред огромни политически, икономически и социални различия, които налагат спешно усилие за реформа на Организацията... От 9 месеца, откакто съм президент на Бразилия, проведох разговори с лидери от всички континенти и констататцията ми е, че всяка нация се е обрекла на демокрацията във вътрешен план. Сега е важно да бъде озаконена демокрацията и във външен план между държавите...” И изтъква: “ООН не е създадена преди близо 60 години само, за да измита развалините и остатъците от конфликтите, които тя не е могла да предотврати или да спре.” Според Лула някои държави се опитват да се отнеме политическия авторитет от Организацията на Обединените нации, за което прикани всички държави към “защита на тази институцията без двусмислия...”
Лула участва в Ню Йорк заедно с други 25 държавни глави и в семинара “Човечеството в борба против тероризма”, на който изрази несъгласието си с североамериканската политика в борбата й с тероризма. “Омразата към терористите не се постига чрез репресивни методи..” а за войната в Ирак подчерта, че “едностранната политика на САШ от една страна отслаби ООН и от друга - засили враговете на мира...”
Политическите залози на Лула за постоянното членство на Бразилия в Съвета за сигурност на ООН предвид реформата в организацията, не са безпочвени. Бразилия разчита на солидна международна подкрепа от ЕС и Русия. Френския президент Ширак изрично намекна в речта си пред ООН за включване на Бразилия в Съвета заедно с Япония, Германия и Индия. В регионален план външната политика на Бразилия демонстрира стремежите си за постигане на лидерство в южната част на континента. В своите обиколки из Латиноамеликанския регион Лула получи поддръжка от чилийския президент Рикардо Лагос, перуанският - Алехандро Толедо, коломбийския –Алваро Урибе, венецуелския – Уго Чавес и уругвайския Хорхе Батле. След срещите си с аржентинския президент Киршнер и испанския премиер Х.М.Аснар в Ню Йорк, които Лула окачестви като “разговори в едно общо семейство”, бразилският президент замина за Мексико по покана на В.Фокс и за Куба за среща с Фидел Кастро.
Светът не е равнодушен към политическата визия на бразилския президент Лула и неотдавна той бе удостоен с най-високата испанска награда “Принцът на Астурия”-2003г. за международно сътрудничество, присъдена му за “неговата политическа и лична траектория в защита на работниците, за борбата му против бедността, неравенството и корупцията, от които страдат безимотните в неговата страна и в целия свят” Тази кралска награда му бе връчена с чек от 50 000 евро и репродукция от статуетка на каталонския художник Джоан Миро. Президентът задържа приза, а чекът дари на генералния секретар на ООН Кофи Аннан в Ню Йонк /септември 2003г./ за създаване на световен фонд против глада с думите: “... сумата е малка пред необходимостите, но е символичен жест и се надявам да провокира и други държавни и правителствени ръководители, които да направят по-големи дарения... Загрижеността ми, че една четвърт от човечеството гладува, включително 300 милиона деца, е най-спешната тема, която трябва да обсъдим в ООН. На ден 24 хиляди умират от недояждане в света. Нищо не е така абсурдно и неприемливо като царството на глада в ХХІ век в различните райони на планетата, когато във възход са могъщите човешки открития на науката и технологията...” Лула припомни, че Бразилия работи с Индия и с Южна Африка за активно участие на всички държави в дарителска акция за спасяване на най-бедните нации. Кофи Аннан благодари на Лула за “великолепното му водачество” и припомни: “Да се намали бедността е главната цел на ООН за човечеството през това хилядолетие и не може да бъде намерен по-добър съдружник на ООН от бразилския президент г-н Лула в тази нейна кампания против ужасния бич-гладът...”
Президентът Лула не получи Нобеловата награда за мир – 2003г. Но бразилският президент бе с папа Йоан Павел ІІ сред първите номинирани 165 световни личности за наградата за 2003г. Директорът на Нобеловия институт Уго Банзел окачестви Лула “на висотата на други световни борци за мир, получили наградата като Хенри Кисинджер, например.”
Латинска Америка в новото хилядолетие навлиза с известна сигурност и с един нов успешен популизъм. Една сигурност е на лице – демокрацията се разраства, политическите трансформации в региона са факт, демократичната държавна стабилност оцелява. Мирът и развитието позволяват да се говори вече за модерна политика и за икономически и социални промени, за ревизиране ролята на държавата, за регионална интеграция и за либерализъм. Политиката на президента Лула да Силва насочена срещу бичовете на съвремието - корупция, наркотрафик, тероризъм и особено глада и мизерията е продиктувана от добри пориви и за сега е успешна. За някои тя е утопия, идеализъм, популизъм, но за други - надежда и спасение.

* * *
Извадка данни :
ФЕДЕРАТИВНА РЕПУБЛИКА БРАЗИЛИЯ
Територия – 8,512 хил.кв. км.
Население - 165 млн. души /1999 г/
Парична единица – реал /1 щ.д.- 3,30 реала.
Федеративна Република Бразилия, бивша португалска колония, провъзгласява независимостта си на 7 септември 1822 г., отменя робството през 1888г., а през 1889г. страната се провъзгласява за република.
Държавно устройство: Съгласно Конституцията на Бразилия от 1988г.
Изпълнителната власт се осъществява от президента, който е и ръководител на правителството на страната за срок от 4 години, с право на преизбиране за още един последователен мандат.
Законодателната власт се осъществява от двукамерен парламент - Национален конгрес от 594 души. Горната камера - Федерален сенат, има 81 члена, а Камарата на депутатите - 513. Избори за Сенат и Камера на депутатите се провеждат на всеки 4 години. Страната има 26 щата и 1 федерален (столичен) окръг. Отделните щати имат свои конституции, законодателни събрания и губернатори, които са ръководители на местните правителства
Икономика: Индустриално-аграрна, богата на ресурси страна с огромни запаси от желязна и манганова руда, уран, боксити, цветни и редки метали, диаманти, злато, нефт ..., тя е 11-та икономика в света по обем на брутния вътрешен продукт /558 млрд.дол.за 1999г./.Приоритетен отрасъл е селското стопанство. По производството и износ на захар,кафе, какао, тютюн, соя и цитрусови плодове тя е сред първите страни в света. Външнотърговският обмен на Бразилия е 14 % от БВП. Основни износни продукти са: желязна руда, полуфабрикати от желязо и стомана, алуминий, автомобили и авточасти, текстил, обувки, соя, кафе, захар, тютюн и др., а вносът се състои предимно от информационни системи и електроника, авангардни технологии, текстилни машини, нефт и нефтопродукти, кокс, химически продукти, торове и др. Дефицитът в търговския баланс за 1999 г. възлиза на около 1,2 млрд. щ. д., (износ – 48 млрд. щ. д., внос – 49,2 млрд. щ. д.), а външният дълг – на 241 млрд. щ. д. Основни търговски партньори са страните от ЕС, Латинска Америка, САЩ, Япония и др. Търговията с Източна Европа е 2.1 млрд. долара, което представлява 2 % от общия търговски обмен на страната. Бразилия е получила най-много преки чуждестранни инвестиции в континента през 1997 г. - 15 млрд.щ.д.,вложени в производствената сфера. Бразилия има дългосрочно споразумение с МВФ.
По официални данни, БВП през първото тримесечие на 2003г. е нараснал с 3,08% в сравнение със същия период на миналата година, дължащо се главно на индустриалното производство, което е положителен фактор за бъдещото икономическо развитие на страната. Инфлацията се поддържа в границите на около 3%. Безработицата възлиза на 7,7% от активното население.
Макроикономическите показатели са в посока на стабилизация и излизане на страната от кризата, след голямата рецесия през 80-те години. Тежкият срив на аржентинската икономика през последните години оказва отрицателно въздействие върху икономическата обстановка в Бразилия.
Бразилия е активен член на регионални икономически организации, на МЕРКОСУР.

Отношения с България:Консулски отношения между България и Бразилия са установени през 1922 г., а дипломатически - през 1934 г.
Търговски отношения с Бразилия се развиват по-активно след 1961 г., когато е подписана Спогодба за търговия и плащания. Между БТПП и бразилски сродни институции има подписани споразумения за сътрудничество с ограничен характер, изразяващо се предимно в обмен на информация и материали.През 1993 г. между България и Бразилия е подписана Спогодба за търговия и икономическо сътрудничество.
Бразилия е най-големият ни търговски партньор в Латинска Америка. Стокообменът ни с тази страна отразява общите тенденции в търговията ни с държавите от тази част на света. Характерни за него са неравномерното развитие и негативно за нас търговско салдо.

Бразилия е на първо място по стокообмен на България с Латинска Америка за 2002 г. Българският износ за Бразилия включва карбонати, перкарбонати, минерални торове, фитинги, арматура, пластмасови изделия и др. Внасяме от тази страна предимно захар, захароза, железни и оловни руди и концентрати, суров тютюн, етилов алкохол и др.

КУЛТУРА, НАУКА: 1990 г. е подписана Спогодба за културно сътрудничество и 2000 г. Програма за сътрудничество в областта на науката, образованието, културата и спорта за периода 2000-2003 г. Гостували са в Бразилия български изложби, седмици на българския филм, издавани са български автори, наши изпълнители по импресарска линия, турне на детската филхармония с изнесени 30 концерта в 10 щата. Има и сътрудничество между СУ "Св. Климент Охридски" и Университета на гр. Бразилия.

София, 20 октомври 2003г.
Жоржета Пехливанова
Дипломат
Българско Дипломатическо Дружество