ПРИВЕТСТВИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ КЪМ КРЪГЛАТА МАСА... Печат
Автор Георги Първанов   
Събота, 01 Ноември 2003 03:04
 ПРИВЕТСТВИЕ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ КЪМ КРЪГЛАТА МАСА “КОНСТИТУЦИЯ, ВЪНШНА ПОЛИТИКА, ДИПЛОМАЦИЯ”
29 ОКТОМВРИ 2003 Г., 10,00 ЧАСА, НДК

Уважаеми дами и господа,
Позволете ми преди всичко да благодаря на организаторите на тази кръгла маса за инициативата да поставят на дискусия толкова важни за държавата въпроси. Всъщност обсъждането им никога не е преставало, но очевидно то се нуждае: от по-комплексно и задълбочено разглеждане; от ясно формулиране не само на проблемите, но и на същността на необходимите промени; от изнасянето им в плоскостта на обществения интерес; от своевременни конкретни прагматични решения.
Надявам се, че предстоящата дискусия ще даде своя принос за постигането на тези цели, защото на прага на 14-та година от прехода и след настъпилите промени в света, всяко по-нататъшно закъснение би се отразило в известна степен негативно на развитието на държавата и на нейните интереси.
Предизвикателствата, с които се сблъскваме не произтичат само от реформите на обществената система. Те имат много по-широк спектър, защото обхващат промени в глобален мащаб, в международната общност и нейните институции. Събитията през последните години поставиха на изпитание утвърдени норми в международното право, показаха необходимостта от реформи в международните организации. Аз съм оптимист в прогнозите за преодоляване на противоречията в международната общност и в частност - в Съвета за сигурност на ООН. Вярвам, че ще продължат и реформите в Световната организация.
Разширяването на НАТО и ЕС са особено важни стъпки към консолидирането на демократичното пространство, утвърждаване на пазарната икономика и бъдещ просперитет и развитие на всички народи от региона, при което, и това искам специално да подчертая, разширяването е двустранен процес. То е предизвикателство както към членовете на НАТО и ЕС, така и към новопоканените държави.
Европейската конституция маркира нов качествен етап на развитие на Съюза и аз се надявам, че тя ще може скоро да бъде приета. Девизът, избран от конвента за бъдещето на Европа - "Единни в различията" - има особено значение. Хартата за основните права на ЕС, отразена в конституцията, определя "културните, религиозни и езикови различия" именно като основни права, които сега стават конституционно гарантирани. Затова бъдещите граждани на обединена Европа трябва да могат да заявяват своето мнение, включително и за това, към каква Европа се стремим или как да изглежда НАТО. От друга страна би трябвало да провеждаме такава информационна стратегия в страната си, която да дава ясна представа на гражданите за последствията от интеграционните процеси в политически, икономически и правен аспект, в неизбежното ограничаване и трансфер на държавен суверенитет.
Единна Европа означава Единна външна политика и Единна политика на сигурност. Споделяйки общи ценности, ние заявихме съгласие с тезата “за повече Европа” в областта на външната политика, политиката на сигурност и в отбраната. Събитията показват също, че е необходима повече отговорност на Европейския съюз за мира, стабилността и сигурността на Европа.
И още нещо- в днешния свят на взаимозависимост не е достатъчно България само да има активна позиция към глобалните рискове, а да е способна в сътрудничество със своите съюзници и партньори да дава своя принос. За целта обаче тя трябваше и все още трябва да извърши адекватни промени в конституцията и в своята законодателна система, за да се впише по най-добър начин и в свой собствен интерес в общото демократично пространство на страните от ЕС и НАТО.
По-нататъшния път към Европа изисква нови усилия. Затова отговорните политици трябва да подхождат със съответната висока отговорност към основния закон. Стабилността, която той дава изключва всякаква прибързаност при промени в него и недостатъчно обосновани предложения за изменения. Към конституционна ревизия трябва да се пристъпи след окончателното приемане на Конституцията на Обединена Европа и то към момента, в който Република България ратифицира договора за членство в Европейския съюз. Тогава кръгът на необходимите изменения в основния ни закон ще бъде окончателно очертан и те може би ще бъдат много повече и различни от онези, които към настоящия момент сме в състояние на предвидим.
Считам, че не е необходимо Конституцията на Република България да бъде изменяна във връзка с членството ни в НАТО. Не следва да изключваме каквато и да е роля на Народното събрание при вземане на решения за изпращане на въоръжени сили в конфликтни региони и това е становището на утвърдените демокрации и наши партньори в Европа. Същевременно необходими са определени законодателни инициативи за да не се допусне забавяне на процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз и НАТО, както и на нейното демократично и икономическо развитие. Все още не е приет например Закон за управление при кризи.
Редица други документи обаче, изискват нов прочит. Нека споменем само тези, регулиращи въпросите на българската национална сигурност. Сблъсъкът с новите предизвикателства и участието ни в процесите в евроатлантическата зона са достатъчни за да прозрем важността на актуализирането на Концепцията за национална сигурност например.
Външната ни политика, независимо от своите успехи, в името на нейната прозрачност, предсказуемост и последователност се нуждае от доктрина, която би следвало да разработим- доктрина на външната политика на Република България.

Промените, настъпили през последните 13 години, сложността на съвременните международни събития и нарастващата скорост на интеграционните процеси, в които се намира България, поставят нови изисквания пред нашата дипломация. И тук не става дума само за високия професионализъм. Аз съм убеден, че сред нашите дипломати има много добре подготвени специалисти, които отговорно и високо -професионално изпълняват своите задължения. Но голяма част от проблемите продължават да имат своите корени в отсъствието на законова уредба, на първо място- на Закон за дипломатическата служба. Упоритостта, с която политиците години наред отлагат приемането му, се отразява на стабилността, мотивацията, ефективността, отговорността, на назначенията, на прозрачността, на професионализма и така нататък. Крайно време е този въпрос да бъде решен.
Интеграцията ни в ЕС и НАТО поставя непрекъснато нарастващи изисквания към всички, които се занимават с въпроси на външната политика, международната сигурност и международната търговия, независимо от ведомството, в което работят. Управлението на кадрите, грижата за тяхната специализация и непрекъснато усъвършенстване, на тяхното развитие, трябва да стои на вниманието на ръководителите на всички ведомства, имащи отношения към външнополитически, военни и икономически въпроси.
По-голямо внимание следва да се обърне на ролята на неправителствените организации в сферата на външната политика и сигурността, както и на научното обезпечаване на външната ни политика.
Това са само част от въпросите, които обхваща изключително широката проблематика на днешната дискусия. Убеден съм, че Вашата кръгла маса ще даде възможност утвърдени експерти от различни области да направят задълбочен анализ и дадат нови идеи за конструктивно решаване на проблемите, пред които е изправена нашата външна политика и дипломация..
Пожелавам успех на форума.