АСЪТ НА ЕВРОПА – ЖАК ШИРАК Печат
Автор Жоржета Пехливанова   
Понеделник, 01 Декември 2003 03:00
Президентът на Франция - Жак Ширак на 29 ноември навърши 72 години
Преди 50 години песента-хит “Дезертьорът”по текст на Борис Виан разтърсва Франция за войната в Корея. Серджио Реджиани започва рецитала си в парижката прочута концертна зала“Олимпия” с думите: “Млад войник, с очи вперени в небето и с лице къпещо се в ручей, лежи с две кървави рани на лявата си гръд...” Писмото-изповед на войника е до американския президент: “Господин Президент, пиша Ви това писмо, за да го прочетете, ако имате време...Уведомявам Ви, че няма да замина на война, за да убивам бедните люде... Откакто съм роден, видях как умря баща ми, как заминаха на война братята ми и как плачеха децата им, когато те не се върнаха. Майка ми от мъка сама слезе в гроба... Когато бях затворник, ми откраднаха жената, ограбиха ми душата и цялото мое скъпо минало. И не за да Ви ядосам, ще Ви кажа, че моето решение е твърдо - аз ще дезертирам..По пътищата на Франция, от Бретаня до Прованса ще казвам на хората -не отивайте на война, не убивайте... А ако искате Вие, господин Президент, да проливате кръв, пролейте Вашата, за да станете апостол...Ако наредите да ме издирят Вашите жандарми, кажете им, че съм без оръжие, а те могат да стрелят.”

50 години по-късно хитът на С.Реджиани - войнишкото писмо до американския президент отново се понесе по улиците на Париж и Франция този път срещу войната в Ирак. А френският президент Жак Ширак, пасифист от студентските си години, застана твърдо на страната на общественото мнение и народа си – против войната.
За да пишеш за един от най-популярните френски държавници на нашето съвремие, който от 1962 г. е във висшия ешалон на френската политика, т.е. с над 42 - годишен управленчески стаж, е изключително трудно. Поводът е – визитата на българския президент Георги Първанов в Париж съвпадаща с рождения ден на френския държавен глава – 29 ноември, когато той навършва 72 години.
От 1962 г. до май 1995 г., когато става президент за първи мандат, Жак Ширак е бил 8 пъти министър и министър-председател на Франция. За президент е преизбран през май 2002г. със съкрушително мнозинство. В правителствата на Жорж Помпиду, Кув дьо Мурвил, Шабан-Делмас, Пиер Месмер той е работил като първи министър, социален държавен министър, държавен министър по икономика и финанси, министър за връзки с парламента, министър на земеделието, вътрешен министър и министър-председател. Народен представител от 1967 г., депутат в Европейския Парламент-1979, кмет на Париж два мандата /от1977 и от март 1983/, Ширак е оценяван като ярък професионалист от всички френски президенти от Де Гол до Франсоа Митеран включително. Отбелязвам тези факти, защото те не са от значение само за самия Ширак, за световната история или статистика, но са от особено значение за по-дълбок анализ на политиката на Франция. Президенти като Ширак се броят на пръсти в света – той знае да гради стратегия, да формира екип, да администрира властта и да я ръководи по най-добрия възможен начин. Биографията му, наситена от победи и поражения, е впечатляваща и рядкост за много европейски и световни демокрации, където държавниците в голяма степен са “ад хок” политици, чиято държавна траектория е или малка, или никаква. Негови са и двете книги за политиката на Франция:“Една нова Франция” – 1994г. и “Франция на всички “, 1995г.
Политиката и демокрацията омайват Ширак твърде млад. Той завършва престижния колеж “Людвик Велики” в Париж с отличен, следва висша математика и политически науки. Дипломира се по политически науки в Парижкия университет, след което специализира в Харвардския университет – САЩ.
Франц-Оливие Жиесбер, дългогодишният главен редактор на “Нувел Обсерватьор”, който е биограф на президентите Митеран и Ширак, споделя впечатленията си от Ширак: “През последните 40-години публичният живот във Франция не спира да ври и кипи около личността Жак Ширак. Той е известен либерал в град Коррез, любител е на френската и дори на китайската поезия. Опитах се да направя портрет на другия Ширак, този който е скрит зад официалния и разкрих комедията във властта. Това ми даде ключовете, които позволяват да бъде разбран един от най-непредсказуемите и най-силни политически мъже на Франция.”
Като студент Ширак се сприятелява със социалиста Мишел Рокар, с когото остава приятел за цял живот и за малко не влиза във Френската социалистическа партия. За социалиста Рокар “Ширак е от тези интелигентни прогресивни хора, които тичат след идеите си дори във вятъра... Той беше почти склонен да стане социалист, запленен от идеите на Пиер Мендес... Той не беше голист тогава и за Де Гол говореше с възхищение за неговия ефикасен речник, който го привличаше...Състудентите му го помнят, че се движеше сред социалистическата младеж в университета и този социалистически епизодичен период оставя следа в младия Ширак. Левите му възгледи стигат дори до Комунистическата партия когато през 1950 г. той подписва Стокхолмския апел до Сталин на Световния комитет за мир. Така Ширак се присъединява към подписката на комунистите-интелектуалци Луи Арагон, Пабло Пикасо, Ирен Жолио-Кюри и т.н. за абсолютна забрана на атомното оръжие”. От тогава Ширак е пасифист, травмиран от бомбите над Херушима...

ЗАМЪКЪТ “БИТИ” И СЪВЕТЪТ НА ПОМПИДУ
През1971г. в телевизионен дебат между Ширак - министър за връзки с парламента и комуниста-депутат Жорж Марше, възниква сблъсък. Марше пръв го напада, обвинявайки го, че му “липсва сериозност”. По-емоционалният Ширак пък го засяга, че цифрите на Марше не отговарят на реалността. Тогава Марше го обижда: “Вие подкопавате демократичните свободи във Франция...” и Ширак съответно: “А Вие най-малко ще ми говорете за свободи...”
Президентът Жорж Помпиду, който следял дебата, на следващия ден предупредил младия министър: “Вие не печелите нищо като се карате с Жорж Марше!”
И компроматът не закъснял във в.”Юманите”, че “Има министър, който не си плаща редовно данъците, защото възстановява исторически замък, въпреки, че му е бил отпуснат кредит...”
Като държавен министър по бюджета от 3 май 1969г., Ширак купува един малък замък “Бити “в Сарран, на височина в гр.Коррез /където Ширак е депутат/, една развалина от 16 век, собственост на кралския мускетар Жан Габриел дьо Селв за сумата тогава от 210 000 франка. Месец по-късно замъкът е обявен за паметник на културата, т.е. държавата го възстановява, заплащайки 50% от разходите му.
“Юманите” реагира: “Г-н Ширак юридически е невинен, но морално – не може да бъде оправдан...”
Президентът Помпиду, на когото Ширак е любимец, разговаря с него така: “Дори с розова вода да се изкъпеш, чесънът ще вуни и няма да поеме нейния мирис – така гласи една индийска поговорка... Когато някой претендира да прави политика, той не си купува замъци, освен ако е потомък поне на Людвик ХV...” Ширак поискал да се оправдае: “Та това е малък замък-развалина с 6 прозореца само...” Но Помпиду му репликира с усмивка: “Да, с шест прозореца, но на три етажа...”
Когато по-късно Помпиду обсъжда премиера Пиер Месмер новия състав на правителството, умишлено изпуска Жак Ширак. Месмер, който бил очарован от министър Ширак, запитал изумен:“Пропуснали сме, господин президенте, в листата Жак Ширак...” Тогава Помпиду го добавя с облекчение за министър на земеделието, което означава, че случаят бе отшумял..

ШИРАК - ЖИСКАР Д’ЕСТЕН
Ширак в работата си не се ръководи от политическите конюнктури и партийни пристратия. Той се противопоставя на “напредничавия либерализъм” на Жискар д’Естен, на неговата “царственост” и “постоянно колебание”, и сам си подава оставката от поста министър-председател, несъгласен като цяло с държавната политика на Жискар д’Естен. Сбогувайки се той предупреждава Д’Естен: “много скоро народът ще си отмъсти, затова, че не го забелязвате...” Баронът-голист д’Естен оценява Ширак за “амбициозен, решен на всичко, човек на удара...”

ШИРАК - МИТЕРАН
Дясноцентристът Ж.Ширак работи като премиер по съвестителство със социалиста -президент Франсоа Митеран. Той се шегува за Митеран: “Той да каже това, което той мисли – не е обичайно – ще бъде обратно на природата му...” Митеран през 1976 г. в “Л,Юните” нарича Ширак “професионал на голата дума”, но 6 месеца по-късно се коригира “Ширак е човек, който каквото мисли, си го казва. Той е единственият политик от неговата генерация, който има свой собствен стил на поведение.”
Двамата са твърде различни: Митеран обича самотата, докато Ширак води динамичен живот и изпитва ужас от това да остане сам; Митеран е спокоен, уравновесен, а Ширак – емоционален, вулканичен. Митеран е премерен, нисък на ръст, но с амбицията да остане в голямата история на Франция. Ширак – спи малко, той е висок на ръст, страстен пушач, жестикулиращ като италианец. Митеран става министър на 30 години, а Ширак на 40 години – е най-младият министър-председател в историята на Франция. И двамата “даровити политици” са представители на новата вълна държавници, освободени от догми, социални, противници на дребнавостите на политическата сцена. И двамата вярват във вертикалните апарати, т.е. в партиите си. И за двамата политиката е най-напред съотношение на силите, както и максимата на Стендал, че “във всички партии, колкото повече някой е остроумен, толкова по-малко той принадлежи само на своята партия. “ И Митеран и Ширак плуват в социалетатизма дълго, т.е. доминиращата идеология на ІV и V Френски републики. И двамата познават твърде добре кухнята на политиката, за да вярват само на думата на идеологиите си. Митеран е по-малко идеолог, както той самия си признава, а Ширак е по-прагматичен, което той трябва да приеме.
За културата двамата са единни. Митеран обича да чете френски романи и навсякъде, където пътува, носи книги със себе си. Ширак не обича романите, но се увлича по книги за изкуство. И двамата са влюбени в поезията, което ме кара да приема, че поезията и политиката са средствата, които най-добре служат, за да проникнеш в душата на тълпата... Никога не дискутират при решаване на строго определени теми, съобразявайки се винаги със съответните им пълномощия и ресори.
Честото покашляне на Ширак от цигарите предизвиква бащинска загриженост у Митеран за неговото здраве и му прави бележка да не пуши много. Не са си повишавали тон, въпреки партийните им различия и различието в темпераментите им. Ширак винаги влиза при Митеран без бележки и без папки. Той си спомня за един съвет на Митеран при формиране на кабинета: “Не вземайте много партийни шефове в кабинета. Само ще си навлечете неприятности...” Ширак признава на Митеран веднаж: “ Има тенденция да Ви вярвам безусловно, но по някога се хващам, че без да има причина съм раздвоен...” и си спомня, че президентът Митеран често му казвал “Знайте, че лавровите венци на победителите увяхват много по-бързо от розите...”
Големият журналист от в. “Фигаро” Тиери Дежарден също е биограф на Митеран и на Ширак. За Митеран казва, че е голистки социалист, а за Ширак пише:“ Както всички французи, така и аз познавах по лице кмета на Париж и бъдещ президент на Франция. Като се възхищавах на “това политическо животно”, си признавам, че не изпитвах никаква симпатия към неговата личност. Често си мислех, че е авторитарен политик, готов на всичко, без лични идеи. Много бързо, обаче, когато се запознах с него видях един друг Ширак. Той имаше силно чувство за хумор, умееше да се присмива и на самия себе си, беше топъл човек, имаше приятели, на които бе останал верен цял живот. Говорихме дълго - Ширак имаше една политическа философия, беше дълбоко либерален, свиреп демократ, привърженик на волонтаристката икономика и на солидарното, а не подпомаганото общество. Аз не станах Ширакист, но реших да напиша книга за него...”


ИРАКСКАТА КРИЗА
Авторитетният политически коментатор Игнасио Рамонет в анализа си “Постоянната война” дава оценка на позицията на френския държавен глава за Ирак: “ В сърцето на ООН прозвуча твърдо и категорично гласът на френския президент Жак Ширак, въплъщение на всички, които в света се опълчиха на войната срещу Ирак и на съпротива срещу американското надмощие. Президентът на Френската република си спечели за няколко седмици международна популярност, каквато малко френски държавници са познавали преди него. Ширак може би неочаквано се намери в тази роля на аргументиран опонент, но трябва да признаем, че той изпълнява мисията си безпогрешно и достойно... Франция и Германия, най-силните политически и икономически държави на Евросъюза, приеха да бъдат контрапункт, но не враждебен на САЩ вътре в ООН. “Ние сме убедени, че трябва да има един многополюсен свят и че една велика сила не може сама да осигурява световния ред...”, смята Ширак. Оста Париж-Берлин-Москва е исторически факт, който изважда Европа от нейните 60 години страх и й позволява да преоткрие политическата си воля. Един ход различен от този на малодушие на други евпорейски страни, като Англия, Испания, Италия, Полша, които дълго време в миналото си са били васални държави. САЩ се настани в конфорта на еднополюсния свят, доминирана от силата на военната си мощ. Войната срещу Ирак целеше да покаже новата й имперска власт. Франция и Германия са призовани да напомнят, че в материята на силата, четири са решаващите фактори: политика, идеология, икономика и военна мощ. Глобализацията ни накара да повярваме, че либералната идеология и икономиката са двата основни фактора, а другите два – политиката и военното дело са второстепенни. Това бе една грешка...В новата реорганизация на света, САЩ постави на преден план военното дело и посредничеството, а Франция и Германия заложиха на политиката, т.е. на постоянния мир, а не на постоянната война ..”, завършва И. Рамонет.
Ширак не пропусна на 58-та сесия на ОС на ООН, 23 септември 2003 г. да предложи след военното възстановяване на Ирак да бъде под егидата на ООН:“...В един отворен свят никой не може да се изолира, да действа от името на всички и да приема анархията на едно общество без правила. Светът няма друга алтернатива освен Обединените Нации. Но за да отговори Хартата на днешните предизвикателства, трябва да направим дълбока реформа в нашата организация... Относно трансфера на суверенитет в Ирак ще заявя: иракчаните трябва да бъдат сами отговорни за тяхната съдба, за стабилитета и за реконструкцията на страната. На ООН се полага да придружи прогресивния трансфер от административни и икономически отговорности в иракските институции, спазвайки един реалистичен календар. ООН трябва да помогне на иракчаните в изработване на констиуцията им и за провеждане на общи избори... Международната общност и иракския народ трябва да сме обединени около един общ проект, за да сложим заедно край на трагичните десетилетия история в тази велика държава...”

София, 25 ноември 2003г.

Жоржета Пехливанова
Дипломат
Българско дипломатическо дружество