ДИПЛОМАТ Е ТЕЖКА ПРОФЕСИЯ, ДОРИ КОГАТО Е УРЕДЕНА СЪС ЗАКОН Печат
Автор Стефан Тенев   
Понеделник, 01 Декември 2003 03:02
Германия поддържа дипломатически отношения със 189 държави /последната от които – Палау- състояща се от 200 острови, повечето – необитавани/. Броят на дипломатическите й представителства е 220. В централата в Берлин работят 2000 души, а общият състав в цял свят е 7 000. За сравнение – Италия поддържа приблизително същия състав, Великобритания разполага с 14 000 дипломатически служители, Франция – с над 15 000.
След 1989 г. бяха закрити 11 дипломатически и 35 консулски представителства на Германия. През последните 5 години са съкратени 400 места. Дипломатическата служба струва на всеки граждани 8,77 евро годишно, но дори и това се счита за много. Ръководителите на дипломатическите представителства са получили указания при организиране честванията на националния празник да привличат пари от спонсори.
Дипломатическата академия в Бон – Ипендорф, обучава в двегодишни курсове бъдещите дипломати, хора, които имат вече висше образование и своя професия и владеят чужди езици, така че всяка година в МВнР се влива ново попълнение. Първоначалните професии на дипломатите са различни, но винаги съобразени с нуждите на Министерството по света и в самата централа в Берлин. Затова не е изненада, ако сред тях срещнете специалист по селско стопанство, лекар, психолог и т.н. Изглежда, че самочувствието им е голямо, защото 70% ог тях смятат, че принадлежат към 20-те прпоцента на най-добрите. Те не чакат дълго за заминаване зад граница, защото желязното правило тласи: два мандата по три години в чужбина и 3 години в централата в Берлин. Ротационният принцип е утвърдена практика, която определя биографиите и “управлява” ведомството. Всяка година се сменя една трета от дипломатите и една четвърт от висшите служители и тези на средно ръководно ниво.
Сред дипломатите има много такива, които познават тежкия чергарски живот при непрекъсната смяна на работното място от рождение, защото са били с родителите си –бивши дипломати, в редица страни по света. На това обаче въобще не се гледа като на познатата по-скоро в България дума “уреждане”, а като на предимство за дипломатическата служба да разполага с такива кадри.
Традиционната ротация на кадрите не е всичко. Закон за дипломатическата служба определя техните задължения- между които на първо място- защита на интересите на Германия в чужбина, информиране на федералното правителство, оказване на подкрепа на немци в чужбина и т.н. На това, което в България редица правителства не искаха да дадат път до сега, в Германия се гледа като на нещо естествено, без което службата не би могла да функционира.
Във възрастово отношение е постигнато много добро съчетание от по-опитни и по-млади кадри. Директорът на отдел “Глобални въпроси” е 60 годишен, референтката по немски училища в чужбина в реферат 605 пък е на 28 години, но няма служители, дошли направо от студентската скамейка, както е при нас в България.
Въпреки, че за немците казват, че не обичат да учат много чужди езици, това едва ли важи за дипломатите им. Така например горецитираната 28-годишна референтка говори английски и френски, най-разпространените чужди езици в министерството, шведски и испански, а сега изучава арабски.
Всеки ден в сградата на Министерството на външните работи в Берлин постъпват около 800 шифрограми или открити информации от дипломатическите представителства на страната по цял свят. Както и да изчисляваме количеството информация, дали в съотношение към броя на дипломатите, или към населението на Германия, излиза, че в българското МВнР би трябвало да постъпват по 80 шифрогарми и информации дневно. А българските колеги знаят истината- резултатът при нас в количествено отношение е десетократно по-нисък.
Немски дипломати уверяват, че при тях няма “тихо” място за почивка. “Дипломат, който надига чаша с уиски под палмите в Таити, е чиста фикция”, казва ръководител от централата на ведомството. На практика, освен висшия пилотаж с колегите от съответната страна и ежедневната информационна работа, има и много ежедневна черна работа- посещения в затвори, издаване на паспорти и визи, изясняване на престъпления, изпращане на ковчези и урни, съпровождане на делегации, подготовка на програма за посещения. В Германия в голяма степен отсъства това погрешно разбиране в обществото за професията дипломат, каквото имат българите, дори на високо политическо ниво.
В централата в Берлин също не е спокойно нито час. Министър Йошка Фишер ползва бюрото на Ерих Хонекер. Е, имало е козметични ремонти, но не такива, каквито правят български държавници. Дори портретът на Бисмарк в голямата заседателна зала не може да скрие мястото, където са висяли тези на Маркс и Енгелс. Но и Йошка Фишер като нашият Паси не е често в кабинета си. От назначаването му като министър досега е осъществил 343 пътувания в чужбина. В сградата има 58 заседателни зали, а за една година за тях са направени 14 000 заявки за ползване. Техническата служба на Министерството осигурява засекретени видеоконференции от цял свят. Телефонната централа осигурява 74 000 телефонни разговора дневно! /Докато водещият преминава на друга тема, бързо пресмятаме, че това би означавало 37 телефонни разговора на човек и ни обзема съмнение. От друга страна пък с ирония си спомняме органиченията и лимитите за телефонните ни разговори в София./ Колегите си кореспондират чрез вътрешна компютърна система, в която всеки има свой e-mail – адрес. Въпреки това постоянно се «транспортират» и папки в решетъчни кошчета. От огромния поток информация до министъра достигат обаче само 30 папки дневно и той твърди, че се справя успешно с изчитането им и вземане на решения по тях.
Всеки ден в 9,30 часа се провежда така нареченото “директорско заседание”, на което присъстват всички директори, държавни секретари, началници на отдели, ръководители на щабове, личните референти на държавния министър и началници на кабинети. Предложенията и решенията от заседанието се докладват веднага на министъра. Пресе-отделът представя всяка сутрин по повод на “директорското заседание” анализ на събитията. Да, анализ, а не копия на сутрешнтите вестници. Да, но това не ни учудва, защото знаем от посещението в Канцлерството, че Правителствената пресе-служба докладва новините на канцлера на всеки два часа. А в София някои наши политици признават по приемите, че не са чули за някое събитие, защото били заети. Информационният център на Министерството работи денонощно. Тук се стича информация от целия свят и от всички разузнавателни служби. Ако съобщението носи гриф “citissime nachts”, то трябва да бъде докладвано веднага.
Практика е създаването на кризисни центрове. От 2000-та година насам са създадени 40 такива. Този по по бивша Югославия никога не е бил разформирован. А кризисният щаб за освобождаване на семейство Валерт наприемер е заседавал 72 пъти. Министерството е в състояние в случай на сериозна нужда да мобилизира 125 доброволци, които да отговарят на телефоните. /След атентатите в САЩ на 11.09.2001 г. е имало около 50 000 телефонни обаждания./
За разлика от много гастролиращи в българската дипломация лица, в Германия това е избор на живота и една много тежка професия, подлагаща често дипломатите дори на екстремни натоварвания. Това означава отказ от една професия и преминаване в друга, отказ от личен живот, отказ на съпругата от развитие в нейната професия. В много страни те не могат да работят. След промените в България се смята,
че това органичение вече е невалидно за българските дипломати и наши съпруги имат дори фирми. Постоянната смяна на местоработата /мандатът е тригодишен/ се отразява най-лошо на децата. А много семейства на дипломати имат 2-3 деца. При преместване на бащата обаче, Министерството взема предвид, дали детето е пред абитура например и 2 години преди такава не премества бащата.
В МВнР има служба по психотерапия, завеждана от човек с много богат опит, психотерапевт, интернист и кардиолог. Тя гарантира помощ при кризи, катастрофи, вземане на заложници, нещастни случаи. В много случаи тя се грижи за преодоляване на стреса, натрупан в дипломатите и членовете не техните семейства, преодоляване на депресии. Организират се семинари за съпруги и деца, провеждат се консултации в разговори на четири очи. Към всичко това трябва да прибавим и семинари за деца, които предстои да придружат родителите си на ново работно място, в друга страна. “Не може да бъде”, споделя един колега, “ако го предложа това в България, ще ме вземат за комунист”. “И ще са прави”, му отговарям, “у нас не са наясно, как дипломцията защитава националните интереси на една страна, как да уредим стотици заслужили пред партиите наши момчета и момичета, а ти ми говориш за грижи за кадри и семействата им. Не се и опитвай да догониш немците.”