ИЗПИТАНИЕТО ЛИБИЯ Печат
Автор Стефан Ночев   
Събота, 01 Май 2004 03:00
Проблемите с делото срещу българските медици в Либия вече са интернационализирани. Това се възприема като ход за спасяването на сънародниците ни, но то крие и много рискове. Сега вече стана пределно ясно, че българите в затвора на Либия бяха само заложници, чиято съдба се превръща в карта за решаване на политически проблеми.
За това призивите на президента Георги Първанов за повече умереност са много правилни, но едва ли един министър като Соломон Паси би се вслушал в тях. Необяснимо е, кой съветва нашия външен министър да демонстрира подкрепата на САЩ, когато и редовият читател знае, че само споменаването на тази страна предизвиква гняв и протести в Либия. Следователно обвързването й с нашите проблеми повече ще навреди, отколкото ще помогне да спасим живота на медиците ни.
Всяка насока от интернационализирането на процеса, която или взривява вътрешнополитическия баланс на силите или пречи на стратегическия замисъл на Либия за отваряне към света и заемане на ръководно място сред държавите от своя регион, също е във вреда на българското дело. Степента на интернационализиране може да премине граници, които вече да не можем да контролрираме.На политиците ни сякаш е трудно да стигнат до извода, че трябва първо да си изяснят в конфеденциални разговори на най-високо ниво, дали България не е тотално отписана и планирана само за използване и второ, да потърсят взаимно приемливи компромиси за решаване на въпросите. От това зависи следващото построяване на тактиката на действие. Ако либийците са ни отписали като партньор и фактор и искат само да изиграят по-успешно картите си е едно, друго е, ако ние сме част от общия пъзел. И в тази тактика, която трябва да построим, няма тиха и шумна дипломация. Политиката често е шахматна игра, която се играе само между двама или с ограничен кръг зрители и е игра на интелекта, а не на силата и крясъците. Умният шахматист ще изиграе успешния си ход и без да му крещят като на футболно игрище.
Никой не отчита една реално възможна насока на развитие на сегашния сценарий. Либия може да предприеме стъпки в отговор на интернационализирането на случая да разпространи по цял свят доказателства за обвиненията срещу българите, едностранчиви разбира се и в наша вреда. Те ще обиколят световните медии, както снимките на измъчваните иракчани от американски войници. Това е толкова близко до ума, че е възможно да се случи още преди този коментар да е публикуван в “Експерт”. Как ще посрещне България този ход? Та ние нямаме дори подготвени материали, които в кратка, ясна и категорична форма да доказват невинността на българските медици. А превантивните мерки и подготовка изискват някои неща да се правят, независимо дали ще се наложи да се използват или не.
Всички досегашни събития показват, че отговорността следва да се концентрира в Министерството на външните работи, като се използва експертната оценка на Министерството на правосъдието и други институции и организации. В това отношение главният прокурор Филчев безспорно е прав. Проблемът е, има ли МВнР потенциалът за поемане на тази професионална отговорност.
Прави са всички, които твърдят, че сега не е моментът да търсим виновните от периода преди процеса и началото на същия. Същевременно обаче никой от тримата държавници на върха на държавната пирамида не съобрази да добави, че все пак след като приключи тази трагична сага, ще трябва да я анализираме по-задълбочено и всеки да намери заслуженото си място, защото без съмнение виновни е имало. А държава, която не търси отговорност, подронва държавността си. Без търсене на отговорност няма гражданско общество. Нали именно поради това през последните 15 години се наложи убеждението, че никой няма да ти търси отговорност, независимо дали си продал “Балкан”, АЕЦ или националните интереси. Удивително е, че след безспорно верните призиви за единство в момента не се прави тази уговорка.
Много препоръки и съвети се изсипаха през тези първи седмици след зловещата новина за смъртните присъди. Държавниците ни трябва добре да умеят да ги пресяват. Например, какво означава, нито в клин нито в ръкав, както казва народът, президентът да изтърси в своята лекция пред НАМО, че може да се организира кампания в подкрепа на либийските семейства с деца, заразени от СПИН. Та нали това ще е жест на ВИНОВНОСТ? В рамките на международната подкрепа на борбата срещу СПИН – да, но не и в спомената от президента форма.
Спорна е и идеята, президентът Първанов да посети Либия. Независимо, дали той е имал тази идея още от началото на мандата си, както твърди сега, или е подхвърлена от Соломон Паси и горещо одобрявана от Иван Костов, остава съмнението, че е само подвеждащ ход с огромни негативи за него самия. Прав е лидерът на БСП Сергей Станишев, че тази идея съдържа голям риск и че може да постави държавния глава в унизително положение. И гостуването на полковник Кадафи в България едва ли ще донесе развръзката. За размяна на подобни визити можем да говорим едва когато се очертае приемливо за двете страни решение и перспектива за очертаване на бъдещите ни отношения.
Арабистите ни са малко, но достатъчно за да обърнат внимание на политиците, че арабите обичат да се пазарят. Досега никой обаче не предложи схема за евентуално използване на огромния дълг на Либия от 260-280 милиона, от които 58 милиона долара към държавата. А може да се окаже, че можем да бъдем изправени пред такова предизвикателство, но Либия да диктува условията. И в това отношение не сме предварително подготвени.
Президентът призовава да бъде ускорено гледането на делото на втора инстанция. Правистите твърдят обаче, че в либийското право няма срок за това, а арабистите ни, че е практика делата да се проточват с години. Никой досега не каза, как призивът на президента за ускоряване на делото може да се реализира. Какво да съдържа пакетът от мерки за постигане на тази цел? Ако говорим така общо, има опасност да заблуждаваме обществеността и залъгваме самите себе си.