ДИПЛОМАТИ СИ СПОМНЯТ Печат
Автор Симеон Николов   
Четвъртък, 01 Юли 2004 03:00
Освобождават отвлечени българи от уважение към България
През 1983 г. в Ангола силите от УНИТА отвличат 4-ма българи /трима учители и една лекарка/ в град Сумбе. Един от тях успява да избяга, а останалите са закарани в южните провинции на страната. Временно управляващият посолството на България Тодор Благьов е уведомен от кубинците, които имат 100 000-на войска в страната и разполагат с информация. Той незабавно уведомява МВнР в София. Същевременно прави декларация пред посланика на Куба, че българското посолство желае да не се провеждат никакви силови мерки за освобождаването на българите, за да не се застраши живота им. На следващия ден Тодор Благьов прави същата декларация и пред МВнР на Ангола. Третата стъпка на българския временно управляващ е да се свърже с всички посолства, които са имали подобни инциденти, например чехите и португалците. В това време в България се организират демарши, съпроводени с писма до международни организации, които да въздействат за освобождаването на българите.
Самоинициативно г-н Благьов се свързва с Международния червен кръст, който като посредник да установи контакт с УНИТА и да поиска да не бъдат малтретирани или убити българските пленници. При проведените разговори от посредниците се установява, че водачите на УНИТА отчитат факта, че България няма военни контакти с правителството на Ангола, а изпраща само цивилни специалисти, които оказват помощ на анголския народ, правят само добро за страната. Затова водачът на УНИТА не желае да разговаря за откуп и каквото и да е заплащане, а от уважение към България и направеното за страната му, обещава да освободи българите при първа възможност да ги изведе от Ангола. Пленените са освободени през есента. Разказват, че били третирани много добре, приятелски от лагера на Жонас Савимби.

* * *

Руснаците не ни искат, българите товарят джип с бутилки в руски самолет

Гр. Маланже на 400 км от Луанда е обкръжен от силите на УНИТА. Там работели 47 българи. Българският посланик изпраща Тодор Благьов със самолет, който доставя материали за обсадените. Посрещнат е “на нож” от българската група, която обвинява дипломатите ни, че не вземат мерки за тяхната сигурност. Благьов им съобщава, че положението е много сериозно и е дошъл за да се опита да ги изведе. Предупреждава ги обаче, ако силите на УНИТА завземат града, да не се съпротивляват /българите имали около 10 автомата/ за да останат живи, защото “пленници можем да освободим, но мъртвите не можем да върнем към живот”. След като успокоил изпадналите в истерия българи Благьов извадил няколко бутилки уиски и карти за игра.
Руският генерал, военен съветник на кубинците, заявил обаче на Тодор Благьов, че няма място за българите, а няма и разрешение от Москва. Руснаците имали разработени планове за три варианта- извеждане със самолет, пробиване на обръча с коли и организиране на кръгова отбрана. Във втория вариант също нямало места за българите. А нашите 47 специалисти имали само един джип. Тогава Тодор Благьов предложил да се вземат джипове от местното население, но генералът отговорил, че това не е редно. Българският дипломат решава да сформира бойна група от десетината въоръжени български специалисти. Разрешение нямало от кого да иска, връзка нямало дори с посолството. Тогава се работило така, успехът е успех за началниците ти, последиците от провала понася.ш сам. За щастие не се стигнало до действие на бойната група. След три дни българите били изведени с руски самолет. Тодор Благьов, който тръгнал преди тях с друг товарен самолет ги посрещнал на летището в столицата. Указанията били да носят само по една ръчна чанта и руснаците стриктно спазили това. Каква била изненадата му, когато от руския самолет, изпратен от Москва за да спасява хора, 47-те българите изкарали единствения си джип, пълен с празни бутилки.

* * *

Терористичните заплахи не са от вчера

През 1982 г. в град Уоамбо, втори по големина на Ангола, в района на племето Умбундо се провежда международен мострен панаир, в който участват доста държави и всички социалистически страни. България участва със своя фотоизложба. Знаело се, че изложбата ще бъде взривена, но не и кога. Представителите на страните изложители правели постоянни проверки, оглеждали всеки кашон.
Пред изхода на изложбената зала имало паркинг, а до входа бил паркиран джип. Именно там се срещнали българските и руски представители. Някои уморено се облегнали на джипа, без да подозират какво има в него. Продължително обсъждали, да отворят ли една бутилка в залата, или да прескочат до градчето, на 2-3 км. След дълги увещания българският представител Тодор Благьов тръгва за Уамбо, а руснаците след него. Само 10 минути след като влизат в сградата на българските специалисти се чува оглушителен взрив. Отвсякъде започва безразборна стрелба. Идвали военни да търсят руските лекари, но не ги намират, защото те отишли да пият. Едва на другия ден нашите представители отишли на панаира за да възстановят изложбата. Имало много убити и ранени, както и 7 изгорели коли. Оказало се, че джипът, на който отмаряли и спорели минути преди взрива бил всъщност кола-бомба.

* * *

Как се кара лека кола Лада в самолет
Командировките в Ангола /1981-1985 г/ били предимно със самолет, товарни, военни, каквито се намерят. Имало случаи, когато поради липса на място, отстрани са койките с ранените, в средата на самолета- ковчези с убити и наша делегация била принудена да седи върху ковчезите.
Веднъж Тодор Благьов се връща за столицата с Як 40, военен транспортен самолет. Но пак нямало място, този път били натоварили един джип, а зад него една кола Лада. Настанил се в ладата. Колелата й били вързани с ремъци. След излитането самолетът бил длъжен винаги за върти над града докато достигне височина 3000 метра за да не могат да го достигнат ракетите след като напусне района. За да избегне ракетите обаче, пропадал и после се вдигал нагоре. При всяко издигане на самолета джипът блъскал ладата. А нашият дипломат дърпа с всички сили ръчната спирачка, с другата ръка държи волана и понася удар след удар. Какво задоволство да се приземиш в столицата и прибереш в българското посолство!

Записал: Симеон Николов