ПРАВАТА НА ЧОВЕКА И МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕРОРИЗЪМ Печат
Автор Иван Гарвалов   
Четвъртък, 01 Юли 2004 03:02
ЕКСПЕРТНА КРЪГЛА МАСА ОРГАНИЗИРАНА ОТ БДД, ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
“ ТЕРОРИЗМЪТ СЛЕД МАДРИД-2004-НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ”

Иван Гарвалов, Посланик, Дружество за ООН в България

Защитата и съблюдаването на правата на човека са едни от устоите на гражданското общество във всяка страна. Те са приоритетни и за ООН. Няма държава в света, която да не е прокламирала по някакъв начин защитата и съблюдаването на правата на човека.

Няма да бъде правилно обаче, да се твърди, че въпросите с правата на човека са уредени окончателно. Не са! Тези права не се спазват, както изискват международните инструменти.

Историята на ООН ясно показва, че правата на човека стават лесна “плячка”. За тяхната защита и съблюдаване така, както държавите са записали в конституциите и законодателствата си, се изискват много усилия.

Едва ли има държава, която да не е гарантирала гражданските и политическите, икономическите, социалните и културните права. Същевременно, те се нарушават не само от официални власти, но и от неправителствени структури, отделни групировки и лица. В Комисията на ООН по правата на човека има достатъчно достоверни документи за състоянието на правата на човека в отделни държави.

Международният тероризъм в последно време създава нови огромни проблеми на международната общност и отделните държави. Една от първите му “жертви” са правата на човека, понеже терористичните действия пряко ги нарушават груби и безмилостно.

Никакви политически, икономически, военни и хуманитарни мотиви, не могат да оправдаят в никаква степен, или да извинят тероризма.

Съвсем основателно постановява, че систематичните и широко-мащабни терористични действия са окачествени от международното право като престъпления против човечеството.

Налагат се някои особено значими въпроси:

Съблюдаването на правата на човека от една страна и борбата против международния тероризъм от друга са взаимно изключващи се. Може ли борбата с тероризма да се води така, че да не се засягат или нарушават правата на човека? Международният тероризъм засилва мащабите и действията си. Дали светът не влиза в нова фаза на развитие, в която пълното зачитане и осъществяване на правата на човека не може да се гарантира? Ако това е така, какво става с основополагащите се международноправни инструменти по правата на човека и на първо място Уставът на ООН? И те ли трябва да се подчинят на тази деструктивна сила, която кара и ще продължи да насилва държавите да налагат ограничения?

Генералният секретар на ООН Кофи Анан даде достоен отговор:

“ Всички ние трябва да сме наясно, че не може да има никакво търгуване с ефективните действия против тероризма и правата на човека…Аз лично смятам, че трябва да противодействаме на тероризма, твърдо да го осъждаме и наказваме, защото другото – ако пожертваме основни приоритети, като напр. правата на човека, това ще бъде самоубийство. ”

Демокрацията, правовият ред и правата на човека са основните предпостави за развитието на демократичните общества. Те са също така са предпоставките за вътрешната, така и за международната сигурност.

Добре известно е че липсата на зачитане на правата на човека и особено правата на лицата принадлежащи към етнически, религиозни и езикови общности и малцинства в крайна сметка води до създаване на напрежения вътре в дадено общество, които преливат през граници и водят до потенциални конфликти. Съвсем малка крачка до предприемането на терористични действия.

През изминалите няколко години, особено след терористичните актове в САЩ на 11 септември 2001 година, на международната общност й се наложи да преоцени основни концепции и приоритети, по правата на човека, защото на преден план вече трябва да се справя с грубите и масови нарушения, огромните човешки жертви, които международния тероризъм нанася.

ООН вече констатира, че гражданските и политическите, икономическите, културните и социалните права на отделната личност са пряко и в много широк план засегнати.

Международният тероризъм принуждава редица държави да засилват мерките за сигурността си, да разширяват пълномощията на институциите, които пряко отговарят за съблюдаването на законите и обществения ред. Това води до нови мерки свързани със задържане и разпит, засилване на контрола по границите, приемането на нови ограничителни мерки по отношение на имиграцията и търсенето на политическо убежище, на други лица, които не са граждани на страната в която са се приютили .

Въвеждането на такива временни ограничения на такива права засягат правото на живот, на лична свобода и сигурност, на свободно изразяване и убеждения, на мисъл, свобода на религия, събиране, сдружения и правото на собственост и личен живот, както и правото да се участва в управлението на държавата.

Вярно е че международното право предвижда такива ограничения. То обаче, изисква такива ограничения да бъдат пропорционални на заявените цели. А в историята на цивилизацията има достатъчно примери, които показват, че такива “временни” мерки остават и за доста по-дълго време.

ООН ясно посочи, че защитата на правата на човека изисква постоянна и глобална борба с международния тероризъм. Тази борба трябва да се води с активното участие и пълният ангажимент на всички държави-членки на световната организация, както и на всички нейни органи.

Това означава на първо място Съветът за сигурност на ООН. Република България много добре знае това. Тя току-що завърши двугодишния си мандат като непостоянен член на Съвета за сигурност (2002 и 2003), където отдаде всички сили и умение за борба с международния тероризъм.

ООН ясно заяви, че безусловно осъжда всички актове на тероризма във всичките му форми и прояви, защото това са действия целящи да рушат правата на човека и основните свободи, демокрацията, заплашват териториалната цялост и сигурност на държавите, дестабилизират конституционно установени правителства, подкопават плуралистичните граждански общества, водят до негативни последици в икономическото и социално развитие на държавите.

ООН също ясно призовава да се вземат необходимите и ефективни мерки в съответствие с нормите на международното право, за да се съблюдават и осъществяват напълно правата на човека, както повеляват международните стандарти, като за целта държавите-членки се задължават да укрепят и засилят законодателствата си за борба с тероризма.

Разбира се, азбучна истина е, че активността и ефективността на ООН като световна организация зависи единствено от желанието на нейните членки. Те са тези, които правят организацията активна, ефективна или обратното. Съветът за сигурност е единствения орган на ООН, който по Устава приема задължителни решения за всички държави-членки. Което от друга страна означава, че Съветът за сигурност не може да абдикира от задълженията си и да не приеме решение по такъв важен проблем, какъвто е международния тероризъм. Ако не го направи, това означава единствено, че липсва политическата воля! А международният тероризъм пряко засяга – по-точно – пряко нарушава всички права и основни свободи на човека!

Непрекъснато възниква тревожният въпрос: Защо не се изпълняват задължителните за всички държави-членки резолюции на Съвета за сигурност?

Пропуските в това отношение, ако не достатъчно на брой, са достатъчно фрапиращи. Близкият изток, правото на самоопределение на палестинския народ, правото на мирен живот на израелския народ., Афганистан, Косово и пр.

Ами Чечня, Северна Ирландия, терористичните актове в Саудитска Арабия, Турция, Испания, Алжир и др.?

Редно е да си напомним, че ООН е приела 12 международни конвенции за борба с международния тероризъм. Колко от тях са ратифицирани от държави-членки? Колко държави-членки са намерили “основания” да не изпълняват тези конвенции? Още през 1993 година, на световната конференция за правата на човека във Виена, ООН провъзгласи, че целта е универсализирането на нейните шест основни конвенции за правата на човека.

Целта не се осъществи. Даже конвенцията по правата на детето, която по общо признание представлява консенсусен инструмент не се радва на ефективно и еднакво изпълнение от държавите, които са я ратифицирали.

Фрапиращ факт е че все още има държави-членки на ООН, които все още не са ратифицирали всичките шест конвенции.

А колко държави са ги ратифицирали с резерви, които на практика подкопават ефективното изпълнение на тези конвенции?

Даваме ли си сметка, че все още е сравнително малък броят на тези държави-членки, които имат достатъчно обхватно и действено законодателство за борба с тероризма?

Ето още един пример: Съветът за сигурност прие резолюция 1373 (2001) за борба с международния тероризъм след събитията от 11 септември 2001 година в САЩ. Създаде и Комитет против тероризма (САТ). Докато голямата част от държавите-членки изпълняват стриктно тази резолюция, има някои мълчаливо отказа, нежелание за изпълнение или прилагане на избирателен подход.

А как да оценим фактът, че все още Общото събрание на ООН не може да задейства така необходимата всеобхватна международна конвенция за борба против тероризма? Защо няма достатъчно воля да се изготви дефиниция за “ международен тероризъм”?

И пак в реда на припомнянето да отбележим, че Република България – далеч не една от най-силните и влиятелни държави в света – е ратифицирала всичките инструменти на ООН по правата на човека и за борба с международния тероризъм, както и конвенциите на Съвета на Европа и ОССЕ.

Само след два дни - на 26 юни - ще отдадем дължимото на Устава на ООН, този основополагащ документ – КОНСТИТУЦИЯТА – на ООН. Трябва ли да припомним, че неговите разпоредби защитават най-светлите идеали на международната общност, задължават държавите-членки да поддържат и запазват международния мир и сигурност, постановяват съблюдаването на правата на човека? С една дума, всичко, което международният тероризъм се стреми да разруши.

Да си припомним как в различните гео-политически региони, в които са групирани държавите-членки на ООН, се отнасят различно към общите стандарти на ООН за съблюдаване и зачитане на правата на човека.

Или трябва да приемем, че наистина има някакъв сблъсък на различни политико-религиозни общества, традиции и т.н. ?

Проблемът е извънредно деликатен. Той пролича още през 1947 и 1948 година в ООН, когато се изработваше Всеобщата декларация за правата на човека. Тогава някои държави-членки – при това от основателките на световната организация – се въздържаха, понеже смятаха, ече над техните общества, традиции и религии се налагат “различни” стандарти по правата на човека и различни ценности. ООН обаче предпочете да не се занимава с този проблем. А той беше проблем още тогава. Сега той стана огромен. Касае преди всичко правата на човека. В него се губи точната оценка кой е виновен, кой първи е започнал с нарушенията.

Докога ще се отлага обсъждането на мерки срещу религиозния фундаментализъм, за защита на неотменимото право на живот, за правото на народите на самоопределение?

По света има народи на които се отказва правото на самоопределение, като в повечето случаи това се прави с фалшиви доводи и безмилостна и груба военна сила. Това е фрапиращо нарушение на един от основните постулати на Устава на ООН и на двата международни пакта – за гражданските и политическите права и за икономическите, социалните и културните права, именно правото на самоопределение на народите.

Международният тероризъм отслабва усилията на ООН и нейните членки да търсят решаване на такива остри проблеми като нищетата, липсата на образование, хроничните и епидемични болести, липсата на икономически напредък и социални грижи.

Искрените отговори на горните проблеми ще бъдат мярката, с която ще се измерва искреното желание на държавите-членки на ООН да участват действено и постоянно и в еднаква степен при съблюдаването и спазването на правата на човека и в борбата против международния тероризъм.

Ако действително сме постановили и признали универсални права на човека, те трябва задължително да се зачитат на универсална основа. Стандартите по правата на човека са общи. Но такива са и основните права и свободи на човека! Фундаменталистки и екстремистки извращения на религии и идеологии, не трябва да налагат своите уродливи виждания, да изопачават етически идеали, човешки ценности и свещени принципи, да определят цели, приоритети, да оправдават се насилия.

Има нещо тревожно в съжденията, че борбата против международния тероризъм е приоритет за цялото човечество, докато отделните негови компоненти – държави, общества, групировки, групи и лица – могат да заобикалят задълженията си да участват най-активно, съзнателно и последователно в тази борба.