ТЕРОРИЗМЪТ СЛЕД МАДРИД -2004 – НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ Печат
Автор Експерт   
Петък, 01 Октомври 2004 03:00
Изданието включва доклади и изказвания на проведена в София международна конференция под патронажа на президента Георги Първанов, организирана от Българско дипломатическо дружество и три германски фондации- “Зайдел”, “Фридрих Еберт” и “Конрад Аденауер”.

Онова, което прави веднага впечатление е, че организаторите са успели да съберат експертния опит на правителствени ведомства и неправителствени организации и научни звена, разширен с практическия опит на представители от други европейски държави. Освен това, рядко в една книга са събрани докладите на разузнавателните служби на България- военно и външно-политическо разузнаване, на началника на ГЩ на Българската армия и други важни за борбата срещу тероризма институции и техни ръководители. От въведението на посланик Димитър Костов става ясно, че това е втора книга по въпросите на тероризма, която издава БДД, т.е. тя представлява естествено продължение на усилията на много експерти в тази област. Но посланик Костов ни оставя дипломатично да прозрем между редовете, че много от поставените в първото издание проблеми продължават да са валидни и днес, т.е. че политиците едва ли са се вслушали достатъчно в оценките и предложенията им.

Постигнато е много добро съчетаване между разработки с научен принос и такива с практико-приложен характер. Първите хвърлят светлина върху превъплащенията на исляма /проф. Цветан Теофанов/, корана и свещената война /д-р Митко Василев/, а вторите – върху практическата страна за ефективно противодействие с инструментите на международното право /посланик Иван Гарвалов/ и превантивната дейност на дипломацията и икономиката /Симеон Николов/. Значимостта на техните идеи и предложения излиза далеч извън рамките на България и са за нивото на международни форуми, вземащи по-глобални решения.

Съществен момент, който се откроява в книгата, са посланията, които помагат за правилното разбиране на динамиката и проявленията на тероризма. Авторите не само поставят въпроси, но и дават интересни конкретни експертни отговори /”Има ли “мъглявината” Ал Кайда глобална стратегия?”- Боян Чуков, “Пазарният живот на глобалния тероризъм”- Христо Смоленов, “Икономическите измерения на тероризма”- доцент Чавдар Николов/. Известни в България специалисти по тероризма като о.р. полковник Славчо Велков и доцент Йордан Начев дават конкретни препоръки и съвети. Актуалността се поддържа и от такива материали като “Ролята на въоръжените сили на България в противодействието на терористичните заплахи” от бригаден генерал Галимир Пехливанов и “Предизвикателствата при организацията на Олимпийските игри “Атина-2004” от Илко Шивачев.

Тази всеобхватност на темите, поставянето на дискусия на редица изключително важни проблеми и предложенията за решаването им, превръщат книгата в ценен справочник.

Въпреки похвалните опити за навлизане в различни направления на отражението на тероризма, книгата има и някои слабости. Темата за тероризма и масмедиите поставя начало, но не изчерпва особеностите и новите моменти в тази област. Спорно е също така, доколко изложените от подполковник Петър Райков примери за “натрупания опит” в борба и унищожаване на терористични чети в историята на БА въобще са приложими или кореспондират с днешната действителност.

Основното впечатление от това уникално със своите автори и съдържание издание е, че България има наистина един завиден експертен потенциал. Призивът на президента Георги Първанов за мобилизиране на българските експерти /виж брой 4/2004 на списание “Международни отношения”/ в този случай е осъществен на практика. Остава политиците, администрацията и всички ние да съумеем да се възползваме от това.